Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.04.2021г.
гр.
Плевен,28.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в. гр.с.в публичното заседание на седми
април
през две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ
СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Дафинка
Борисова и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията РЕНИ
СПАРТАНСКА
въззивно гр. дело
№ 932 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производство по чл.258 ГПК.
С решение на Кнежански Районен
съд №21 от 28.02.2020г., постановено по гр.д.№155/2019г.по описа на същия съд са отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани предявените от П. Н.Г.
, ЕГН ********** ***,Площад
„***“№1 ,Н.П.Н. ,ЕГН ********** ***,Площад
„***“№1 и Р.П.Н.,ЕГН ********** ***
против М. К. Д. , ЕГН **********,с
постоянен адрес *** и с настоящ адрес *** ,П.К.Д. , ЕГН ********** *** и В.Ц.В.,***
обективно-кумулативно съединени искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.108 от ЗС ,с
които
се иска да признае за установено ,че УПИ
№III-627 в кв.15 по плана на с.***,общ.Искър,ведно с построените в имота
жилищна и стопански сгради не е
собственост на М. К. Д., ЕГН **********
с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***,П.К.Д., ЕГН ********** *** и В.Ц.В.,***,а е собственост на П. Н.Г. , ЕГН ********** ***,Площад „***“№1 ,Н.П.Н. , ЕГН ********** ***,Площад „***“№1 и Р.П.Н. с ЕГН********** *** като неоснователни и недоказани .
Със същото решение на КРС П. Н.Г.
, Н.П.Н. и Р.П. Н.са
осъдени да заплатят на М. К. Д.
направените деловодни разноски в размер на 500лв.
Със същото решение на КРС е признато
за
установено правото на собственост на М. К.Д., ЕГН ********** *** и съпругата му Й.И.Д.,ЕГН ********** *** върху недвижим имот,находящ се в с.***,общ.Искър,обл.Плевен,ул.“***“
№1,а именно:УПИ III-627,в кв.15по ЗРП на с.***,заедно с построените в
имота двуетажна масивна жилищна
сграда,лятна кухня и две двуетажни стопански сгради при съседи на УПИ:
улица,УПИ II-629,УПИ VIII-627 и УПИ
IV-626 ,който е придобит по давност въз основа на давностно владение от
смъртта на П.Т.П./Ц. на 15.12.2007г. до завеждането на делото на
27.02.2019г.вкл. по отношение на П. Н.Г. , ЕГН ********** ***,Площад „***“№1,Н.П.Н., с ЕГН ********** ***,Площад „***“№1, Р.П.Н., ЕГН ********** *** ,П.К.Д. , ЕГН ********** *** и В.Ц.В.,***, като основателни
и доказани.
С решение
на КРС №21-2 от 25.03.2020г.по гр.д.№155/2019г.по реда на чл.247 ГПК е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение
№21/28.02.2020г.по делото ,като навсякъде в мотивите и диспозитива бащиното име
на М.К.Д. да се чете К., вместо К..
Срещу основното
решение на КРС №21/28.02.20202г. е постъпила въззивна жалба от ищците пред КРС П.Н.Г.
,Н.П.Н. и Р.П.Н. чрез техния пълномощник адвокат Р.К. ***,с която същото се
обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Изложени са
доводи,че по никакъв начин не е доказано твърдението на М.К.Д. и съпругата му Й.И.Д.,че
след 2007г. са владели този имот,като
това твърдение не е установено дори от свидетелите,посочени от ищците по
насрещния иск , които са установили ,че
имотът е заключен от въззивниците и никой няма достъп до него.Посочено е,че
имотът е владян от наследодателите на ищците и дори да е имало спорове с оглед
приложените по делото съдебни решения спрямо жилищната сграда е признато,че
последните са нейни собственици ,като КРС е погазил това съдебно решение на РС
Плевен по гр.д.№2570/1990г., изменено от ОС Плевен по в.гр.д.№281/1990г.,с
което искът на наследодателите на ищците по насрещния иск е уважен частично и е
отхвърлен по отношение на жилищната сграда ,с което е признато правото на
собственост върху къщата на наследодателите на ищците по основния иск.Посочено
е,че не са събрани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на сем.Д. ,а
Районен съд Кнежа е тълкувал и обсъждал едностранчиво събраните по делото
доказателства ,без да съобрази останалите доказателства по делото –свидетелски
показания,разрешителни за строеж и др.,описани в решението,но не коментирани от
съда. В съдебното заседание на 07.04.201г.пред ПОС,на което бе даден ход по
същество въззивниците П.Г.,Н.Н. и Р.Н. ,както и техния пълномощник за
настоящата инстанция адвокат Й.П. *** не се явиха.
Въззиваемият
М.К.Д. не е
депозирал писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 07.04.2021г.същият чрез своя пълномощник
адвокат Р.М. от ПАК моли съда да постанови решение,с което да бъде оставено в
сила решението на първоинстанционния съд. Подробни доводи в тази насока са
изложени в депозираното от адвокат М. писмено становище.Претендират се и
разноските за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемите П.К.Д. и В.Ц.В. не са депозирали писмени отговори в срока
по чл.263 ал.1 ГПК,не са се явявали в съдебните заседания и не са взели становище
по въззивната жалба.
Окръжният
съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен от ищците П.Н.Г.,Н.П.Н. и Р.П.Н. положителен
установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК ,с
който претендират да бъде признато за установено по отношение на ответниците М.К.Д.
,П.К.Д. и В.Ц.В. ,че ищците са собственици на основание давностно владение на
сления недвижим имот: парцел №ІІІ-627,в кв.15 по плана на с.*** с площ от 470
кв.м.,ведно с построените в него двуетажна жилищна масивна жилищна сграда,лятна кухня и две
второстепенни постройки,а ответниците не са собственици на същия имот.Така
,както е предявена ИМ и уточнението към нея може да се приеме,че са предявени
едновременно два иска –положителен установителен иск за установяване правото на собственост на ищците и отрицателен
установителен иск ,че ответниците не са собственици на имота.Въззивната
инстанция счита,че се касае за един иск -положителен установителен иск .В ИМ и
в диспозитива на обжалваното съдебното решение е посочен текста на чл.108 ЗС,но
доколкото няма претенция за ревандикиране на имота и предаване на владението с
ИМ, съдът приема,че иск по чл.108 ЗС не е предявен и не се касае за обективно-кумулативно съединени искове,както
е посочено в диспозитива на решението на КРС,а за предявен един положителен
установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК.
От
ответника М.К.Д. и съпругата му Й.И.Д. е предявен насрещен иск с правно
основание чл.124 ГПК във вр.чл.79 ЗС срещу П.Н.Г. ,Н.П.Н. и Р.П.Н. /ищци по
първоначалния иск /и срещу П.К.Д. ,В.Ц.В. /ответници по основния иск /,като
претенцията е да бъде признато за установено,че ищците са собственици на
процесния имот,придобит на основание давностно владение.
Съгласно констативен нотариален
акт за собственост №112,том 1,дело 160/1988г.от 08.02.1988г. на нотариус Р.И.
при РС-Плевен/л.6/ Т.Ц.Д. от
с.*** е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот:930/2200 ид.ч. от дворно място находящо се в с.***, Ловешка област ,цялото от 2200 кв.м.,съставляващо парцела II-312 в стр.кв.15
,при описани съседи.
Няма спор,с оглед представените удостоверения за
наследници,че ищците по първоначалния иск са наследници на Т.Ц.Д.,поч.на
19.09.1989г. Последният е оставил за наследници –съпруга П.Й.П.,поч.на
26.07.2007г.,дъщеря Д.Т.Г.,поч.на 17.12.2016г. и син П.Т.Ц. ,неженен ,без
деца,поч.на 15.12.2007г.Ищците по първоначалния иск са наследници на дъщерята Д.
, съответно П.Н.Г. неин съпруг,а Н.Н. и Р.Н.,нейни деца.
Съгласно представения констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот №9,том ІІ,дело К-313/1989г.
на нотариус Р.И. при РС-Плевен от 20.03.1989г./л.7/
,
Ц.Д.П. от с.***,обл.Ловеч е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот: дворно
място в с.***,обл.Ловеч цялото от 910кв.м.,представляващо
парцела III , пл.№627 в стр.кв.15 по плана на селото,ведно с
построените в същата парцела двуетажна жилищна сграда,кухня
и стопански сгради ,при описани съседи.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка от 03.07.1989г. на нотариус Р.И.,обективиран в нотариален акт №48,том
IV,дело №648/1989г./л.8/ Ц.Д.П. и Д.М.Ц.са прехвърлили на дъщеря
си М.Ц.Г. и зет си К. Д. Г.гореописания недвижим
имот : дворно място в с.***,обл.Ловешка от 910кв.м.,представляващо парцел III ,пл.№627
стр.кв.15 по
плана на селото,заедно със жилищна сграда на 2 етажа ,лятна кухня и стопански сгради,построени
в дворното място,при описани съседи срещу задължението на приобретателите да
гледат и издържат прехвърлителите до края на живота им.
Безспорно е,че ответниците по първоначалния иск са
наследници на приобретателите по алеторния договор М. Г. и К. Г..К. Г. е починал на 12.06.2004г.,а
съпругата му М. Г. на 13.03.2012г., като са оставили за свои наследници П.К.Д./син/,М.К.Д. /син/ и В.Ц.В., която
замества своя баща Ц. К.Д.,син на наследодателите,починал преди тях на
09.08.1980г.,съгласно чл.10 ал.1 ЗН.
Видно от представената по делото актуална скица на
имота/л.56/ парцел ІІІ-627 /с площ от 910 кв.м./ е разделен на два парцела УПИ
ІІІ-627 и УПИ VІІІ-627,като процесният имот УПИ ІІІ-627 с площ от 470 кв.м.е
записан на наследници на М.Ц.Г. и К.Д. Г.
,съгласно нот.акт №48/1984г.
От заключението на ВЛ С.С.,прието от ПОС в съд.
заседание на 07.04.2021г.,което не оспорено от страните и като обективно и
компетентно съдът възприема изцяло се установява,че със заповед
№2173/15.08.1921г.е одобрена уличната и дворищната регулация на с.***, като по
разписния лист към този план парцел ІІ-312,кв.15 е записан на името на братя Ц.,М.
и Г. Д. П. по нот.завещание от 1936г.Със заповед №180/30.11.1988г.е одобрен
застроителен,регулационен и кадастрален план
на селото,като парцел ІІ-312 се преобразува в две парцели : ІІІ-627 с
площ от 910 кв.м. и ІV-626 с площ от 1300 кв.м.Посочено е,че в разписния лист
по плана от 1988г. парцел ІV-626 с площ от 1300 кв.м.е записан на името на Н. Т. П. ,съгласно
нот.акт №36/1995г.,а процесният парцел ІІІ-627с площ от 910 кв.м.първоначално е
записан на Ц.Д.П.,съгласно нот.акт
№9/1989г.,впоследствие с молив същият парцел ІІІ с площ от 910 кв.м.е записан
на М. Ц. Г. и К. Д. Г.,съгласно нот.акт №48/03.07.1989г.Видно от заключението
регулационния план на селото от 1988г. не
е отменен,а е допълнен с разделянето на парцела ІІІ на два парцела
,съгласно заповед №160/1996г.,като са образувани УПИ ІІІ-627 с площ от 470
кв.м.и УПИ VІІІ-627 с площ от 440 кв.м.ВЛ е посочило,че е налице частична
идентичност между имота описан в нот.акт №112/1988г. и имота в нот.акт
№9/1989г.досежно съседите на запад и изток и двете улици на север и юг,като
площта на имота по н.а.№112 е 930 кв.м./ 2 200 кв.м.,а
по н.а.№9/1989г.е 910 кв.м.Към заключението е изготвена комбинирана скица на
УПИ ІІІ-627 /стар парцел ІІ-312/,кв.15 по плана на с.*** ,като в тъмно синьо е
обоен стария парцел ІІ-312 по отменената регулация от 1921г.,а в светло синьо
са обоени двата новообразувани парцела ІІІ-627 и ІV-626 по действащата
регулация от 1988г. Приложени са и 2 броя копия от разписните листове ,описани
в експертизата.
От представените по делото преписи от съдебни
решения безспорно се установява,че между наследодателите на страните е имало
съдебни спорове във вр.със собствеността и ползването на процесния имот .С
решение на Плевенски Районен съд от 10.04.1990г.по гр.д.№2570/1989г./л.147-148/П.Й.П.
и П. Т. П. от с.*** са осъдени да
отстъпят собствеността и предадат владението на К. Д. Г.и М. Ц. Г. от с.с.върху следния недвижим
имот:дворно място от 910 кв.м., представляващо парцел ІІІ-627 в стр.кв.15 по
плана на с.***,при описани съседи ,ведно с построените в него жилищна
сграда,лятна кухня и стопански сгради.С решение на Плевенски Окръжен съд от
29.10.1990г.по в.гр.д. №281/1990г. е изменено решението на ПРС и искът по
чл.108 ЗС частично е уважен като П. П. и П. П. от с.*** са осъдени да отстъпят
собствеността и предадат владението на М.Ц.Г. и К.Д. Г. върху дворното място от
910 кв.м.,парцел ІІІ-627,кв.15по плана на с.***,ведно с построените в него
стопански постройки,като в частта относно жилищната сграда –двуетажна,строена
през 1956г.искът е отхвърлен като неоснователен.Решението е влязло в сила на
29.10.1990г.
По делото са събрани и гласни
доказателства.От показанията и на двете групи свидетели Ц. К.,Л. С./посочени от ищците/и Н. М.
и П. К./посочени от ответниците/ се установява, че в процесния имот до смъртта
си са живели П./майка на Д./ , поч. 2007г.и П.,син на П. и брат на Д.,поч.през
м.12.2007г.,като в имота преди това са живели и бабата и дядото на Д./наследодател
на ищците/. Свидетелите установяват,че след смъртта на П.и П.къщата е била
заключена,на прозорците са поставени дървени летви,като след смъртта на П.никой
не живее в къщата и в двора всичко се руши,а М. от време на време ходи да коси
двора.От показанията на свидетелите Н.М. и П.К. се установява,че са чували от
баба М.,майката на М. ,че дядо Ц. и баба Д. са им прехвърлили къщата,която
според свидетеля К. е строена именно от дядо Ц. и баба Д. ,че когато последните
са били на възраст са напуснали къщата и са се преместили да живеят при дъщеря
си М. и зет им К.,които са ги гледали до смъртта им.Свидетелите посочват,че М.
не живее в процесния имот ,а в близост до него.
От приложените квитанции за
платени данъци се установява,че през различни периоди данъците за процесния
имот са заплащани от наследодателите на ищците
П.П. и П.Ц.в.
По делото е представен и
незаверен препис от решение на ПРС от 03.10.1995г.,по гр.д.№2385/1994г.по описа
на същия съд/л.128/,с което на осн.чл. 59 ЗЗД П.Й.П. и П.Т.П. са осъдени да
заплатят на К.Д. Г. и М.Ц.Г. сумата 20 000лв.,представляваща обезщетение
за ползване на процесния недвижим имот:дворно
място от 910 кв.м.,находящо се в с.***,парцел ІІІ-627,в стр.кв.15по
плана на селото,заедно с построените в него стоп.сгради и лятна кухня за
периода от 03.07.1989г.до 25.08.1994г.,ведно със законна лихва върху сумата от
датата на подаване на ИМ-25.08.1994г.до окончателното й заплащане, както и
деловодни разноски в размер на 2 490лв.От справката, издадена от ПРС
/л.146/ се установява,че това решение е обжалвано в Окръжен съд Плевен,но няма
данни как е приключило делото,тъй като материалите по него са унищожени.
При така събраните по делото
доказателства съдът приема,че с оглед влязлото в сила съдебно решение,с което е
уважен иск по чл.108 ЗС,със сила на пресъдено нещо е решен въпроса за
собствеността,като собственици на парцел № ІІІ-627,в кв.15 по плана на с.*** с
площ към онзи момент от 910 кв.м.,ведно с построените в имота лятна кухня и
стопански постройки са били наследодателите на ответниците по основния иск М. Г.а
и К.Г..Към настоящия момент,с оглед заключението на ВЛ С. и актуалната скица на
имота се установи,че от 1996г.бившия парцел ІІІ-627 е разделен на два
по-малки,съответно парцел ІІІ-627 е с
площ от 470 кв.м.,който имот е предмет на спора и в който се намира двуетажната
жил.сграда и парцел VІІІ-627 с площ от 440 кв.м.,който не е предмет на спора.С
влязлото в сила на 29.10.1990г. решение е оборена доказателствената сила на
първия констативен нот.акт №112/1988г. легитимиращ като собственик Т.Ц.Д.,баща на
Д. Г., наследодател на ищците по основния иск ,от който същите черпят права.
Искът по чл.108 ЗС е отхвърлен с влязлото в сила решение в частта относно
двуетажната сграда,построена 1956г.,което означава,че съдът е приел,че ищците
не са собственици на тази сграда,но не обуславя автоматично извода,че
ответниците по този иск П.П. и П.П. са собственици на сградата,каквито доводи
са развити във въззивната жалба. Съдът приема ,че наследодателите М. Г.а и К.Г.
като собственици на дворното място по приращение съгласно чл.92 ЗС са станали собственици
и на жил.сграда,строена 1956г.,доколкото не е учредено право на строеж и няма
данни др.лица чрез други придобивни способи да са придобили собствеността на
жилищната сграда.Представените в тази насока протокол за дадена стр.линия от
1955г.,строително разрешение за строеж на стопанска сграда от 1989г.и
обяснителна записка от 27.02.1955г.,издадени на наследодателя Т.Ц.Д. не
обуславят др.изводи и не доказват че
последният е бил собственик на жилищната сграда,след като с влязлото в сила
съд.решение е оборена доказателствената сила на издадения в негова полза
констативен нот.акт,легитимиращ го като собственик на дворното място ,към онзи
момент: 930/2200 ид.ч. от парцел ІІ-312 на основание давностно владение. Фактът,че
наследодателите П.П. и П.П. са
продължили да живеят в имота до смъртта си през 2007г., въпреки влязлото в сила
решение по чл.108 ЗС ,с което са осъдени да предадат владението на имота на М. и К.Г.и,не обуславя
извода,че са придобили имота на основание давностно владение.Неизпълнението на влязлото
в сила съдебно решение от страна на ответниците по иска по чл.108 ЗС не лишава
действителните собственици М. и К.Г.и от правата им на собственост върху имота,
независимо,че не са живели в него.Именно поради това,че са лишени от ползването
на собствения си имот,същите са предявили иск по чл.59 ЗЗД през 1994г.за
заплащане на обезщетение,който иск е уважен на първа инстанция.
По изложените съображения,съдът
намира,че дворното място и изградените в него жил.сграда и стопански постройки
са били собственост на М. и К.Г.и ,а след тяхната смърт имотът е станал
съсобствен на техните наследници М.К.Д.,П.К.Д.
и В.Ц.В..Предявеният първоначален иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК , с който се
претендира да бъде признато за установено,че имотът е собственост на наследниците на П.П.,на основание давностно
владение е неоснователен, недоказан и
следва да бъде отхвърлен .В тази част изводите на въззивната инстанция съвпадат
с тези на КРС и решението следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
ОТНОСНО
НАСРЕЩНИЯ ИСК
Предявеният насрещен иск в по-голямата
си част е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане по следните
съображения.На първо място искът е предявен от М.Д.,ответник по първоначалния
иск и от съпругата му Й.И.Д..Последната не е ответник по основния иск и не е
активно легитимирана да предявява насрещен иск.Съгласно чл.211 ал.1 ГПК в срока
за отговор ответникът може да предяви насрещен иск ,ако той по рода си е
подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или може да стане
прихващане с него.Недопустимо е да се предявява насрещен иск от лице,което няма
качеството на ответник по първоначалния иск.Уважавайки изцяло насрещния иск и
спрямо ЙорД. Д.,която няма активна легитимация да предяви такъв иск,в тази част
КРС е постановил недопустимо решение,което следва да се обезсили ,а
производството по делото да се прекрати на осн.чл.270 ал.3 ГПК.На второ място
насрещният иск е недопустим и в частта,в която е предявен от ответника по
първоначалния иск М.Д. срещу останалите двама ответници по първоначалния иск –П.К.Д.
и В.Ц.В..С предявяване на насрещния иск ищецът по него цели да установи със
сила на пресъдено нещо свои права, респ.да отрече правата на др.страна-ищец по
първоначалния иск ,като между двата иска следва да е налице връзка,което
обуславя и разглеждането им в едно производство и родова подсъдност на двата
иска на един и същи съд,но с насрещния иск не могат да се уреждат други
отношения,извън предмета на спора.В случая с предявения насрещен иск ,както срещу ищците по първоначалния иск,така
и срещу останалите ответници по този иск,ищецът М.Д. се стреми да установи,че е
единствен собственик на процесния имот на основание давностно владение и по
този начин да уреди отношенията си с другите наследници на М. и К.Г.и и съсобственици
на процесния имот ,а именно със своя брат П.Д. и племенницата си В.В..Недопустимо е тези отношения между
наследниците на М. и К.Г.и да се уреждат чрез насрещен иск,тъй като нямат
връзка с първоначално предявения иск.В отделно производство, ищецът следва да установи ,че е владял целия имот за себе си ,че
е отблъснал владението на останалите наследници и съсобственици П.Д. /негов
брат/ и В.В./негова племенница/,че от държател на техните ид.части е променил намерението си по отношение идеалните части на своя брат и племенница като
съсобственици и е започнал да ги владее
за себе си.В този
смисъл предявеният от М.К.Д. насрещен иск в частта,в която е предявен срещу П.Д.
и срещу В.В. и в частта,в която се претендира ищецът да бъде признат за
собственик на основание давностно владение върху целия имот ,насрещният иск е
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.По тези съображения съдът
не следва да се произнася и да обсъжда предпоставките на чл.79 ЗС за давностно
владение. Произнасяйки се по същество по недопустим насрещен иск в
горепосочената му част,КРС е постановил едно недопустимо решение,което на
осн.чл.270 ал.3 ГПК следва да се обезсили ,а производството по делото да се
прекрати.
Насрещният
иск е допустим в частта,в която е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от М.Д. срещу ищците по първоначалния иск П.Г.,Н.Н. и Р.Н.,с който се претендира
да бъде признато за установено ,че ищецът е собственик на процесния имот като
наследник на М. и К.Г.и.С оглед гореизложените съображения,че целият имот
–дворното място и изградените в него двуетажна къща,лятна кухня и стопански
постройки са били собственост на наследодателите М. и К.Г.и,ищецът като техен
наследник е станал собственик на 1/3 ид.ч.от имота.До този размер насрещният
иск следва да бъде уважен,а в останалата част за разликата до целия имот,т.е за
останалите 2/3 ид.ч.от имота искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В тази част решението на КРС следва да се отмени,тъй като съдът е признал ищеца
за собственик на имота не като наследник,а на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.Въззивната инстанция следва да се произнесе по същество в
горния смисъл.
Ищецът по
насрещния иск следва да внесе ДТ по сметка ПОС върху уважената част от
иска в размер на 50лв.,тъй като при предявяването му такса
въобще не е събирана.
При този
изход на процеса на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК въззивниците следва да заплатят
на въззиваемия М.Д. деловодни разноски за двете инстанции по компенсация в размер на 471
лв. съобразно изцяло отхвърления първоначален иск и уважената част от насрещния
иск.Решението на КРС следва да се отмени и в частта за разноските.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Кнежански Районен съд №21 от 28.02.2020г.,постановено по гр.д.№155/2019г.
по описа на същия съд В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като неоснователен
предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от П. Н.Г. , ЕГН **********,Н.П.Н. ,ЕГН **********
и Р.П.Н.,ЕГН ********** против М. К. Д. , ЕГН **********,П.К.Д. , ЕГН **********
и В.Ц.В.,***,с който се претендира да се
признае за установено ,че ищците са собственици на следния недвижим имот:УПИ
№III-627 в кв.15 ,с площ от 470 кв.м.по плана на с.***,общ.Искър,ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда,лятна кухня и стопански постройки.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл.270 ал.3 ГПК решението на Кнежански
Районен съд В ЧАСТТА,в която е уважен предявения насрещен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК от Й.И.Д. срещу П.Н.Г.,Н.П.Н., Р.П.Н.,П.К.Д., В.Ц.В.
и е признато за установено,че ЙорД. Д.,заедно със съпруга си М. Д. са собственици
на целия процесен недвижим имот на
основание давностно владение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част,поради
недопустимост на насрещния иск.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл.270 ал.3 ГПК решението на Кнежански Районен съд В ЧАСТТА,в
която е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК
от М.К.Д. срещу П.К. Д. и срещу В.Ц. В. и е признато за установено ,че ищецът е
собственик на целия недвижим имот на основание давностно владение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част,поради недопустимост на насрещния иск.
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на
Кнежански Районен съд В ЧАСТТА,в която е уважен предявения насрещен иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК от М.К.Д. срещу П.Н. Г. ,Н.П.Н.,Р.П.Н. и е
признато за установено,че ищецът М.К.Д. е собственик на целия процесен имот на
основание давностно владение ,както и В ЧАСТТТА за присъдените разноски КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124 ал.1 ГПК по отношение на П.Н.
Г. ,ЕГН
********** ***,Площад „***“№1 ,Н.П.Н.,ЕГН **********
***,Площад „***“№1 и Р.П.Н.,ЕГН **********
***, че М.К.Д.,ЕГН **********
с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***0 е собственик на 1 /3 ид.част от следния недвижим имот:УПИ №III-627 в кв.15 ,с площ от 470 кв.м. по
плана на с.***,общ.Искър,ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда,лятна
кухня и стопански постройки,придобит по
наследство от К.Д. Г.,поч.на 12.06.2004г.и М.Ц.Г., поч. 13.03.2012г., като
в останалата част за разликата до целия
имот или за другите 2/3 ид.части от
имота ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен
иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК П.Н. Г. ,ЕГН ********** ***,Площад „***“№1 ,Н.П.Н.,ЕГН ********** ***,Площад „***“№1 и Р.П.Н.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.К.Д., ЕГН **********
с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***0 деловодни разноски по компенсация
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете в размер на 471 лв.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***0 ДА ЗАПЛАТИ
ДТ по сметка Плевенски Окръжен съд в размер на 50лв.върху уважената част
от насрещния иск.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :