№ 1211
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги И.ов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 25 от 30.07.2021 г. по гр.д. 465/2021 г. по описа на Видинския окръжен съд
(ВдОС), са отхвърлени исковете на В. М. П. с ЕГН: ********** против „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД (по-нататък „АСВ”) за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД в общ размер от 37 000 лв., причинени от
непозволено увреждане. С Определение 86 от 15.12.2021 г. по същото дело, състав на
окръжния съд е оставил без разглеждане молба на АСВ за изменение на решението в частта
за разноските (чл. 248 ГПК). Това определение е влязло в законна сила, като необжалвано от
никого.
Първоинстанционното решение е оспорено с въззивна жалба от В. П. с оплаквания
за неправилността му и с искане към САС да го отмени изцяло, а вместо това да се
постанови друго, с което исковете му да бъдат изцяло уважени. Жалбата се поддържа в
открито съдебно заседание от служебно назначения му защитник по реда на Закона за
правната помощ адв. Н. А. от АК-Видин.
Насрещната страна „АСВ“ е подала писмен отговор на въззивната жалба (чрез
процесуален представител - юрисконсулт), с който намира същата за неоснователна, желае
потвърждаване на решението на ВдОС, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Пред апелативния съд нови доказателства не са искани и не са събирани. От
1
материалите по делото САС установи следното:
Производството в първата инстанция е образувано по искова молба от В. М. П. с
ЕГН: ********** от с. Чупрене, обл. Видин срещу „Кредибул” АД (с правоприемник
въззиваемото лице „АСВ”). Излагат се твърдения, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди в размер на 32 000 лв. и имуществени вреди в размер на 5000 лева, в резултат на
виновното и противоправно поведение на ответника „Кредибул“ АД, който го е осъдил /в
заповедно производство/ да му заплати парични суми, като е прехвърлил с договор за цесия
задължението на ищеца на „АСВ”. С покана от 03.06.2018 г., ищецът бил поканен от
дружеството да заплати сумата 2 265.67 лева, дължима към 26.04.2018 г. Твърди се, че не
става ясно с удържаните на ищеца суми от ЧСИ Г. Б. от запорираните му сметки в „ОББ”
АД какви задължения са погасявани, към кого и в какъв размер, което се дължало на
неправомерните действия на ответника (според В. П.). Неимуществените вреди се
изразявали в оставане без никакъв доход, което затруднило физическото му оцеляване,
предизвикало стрес, болки, физически и психически страдания и неудобства, лишаване от
възможност да се лекува своевременно поради липса на средства, вследствие на което е
влошено и общото му здравословно състояние, накърнени са достойнството му и неговата
частна собственост, претърпял психическо и морално увреждане, всичко което било в
причинна връзка с незаконосъобразните действия на ответника и е резултат от тях.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 37 000 лева за претърпените от него вреди, от
които 32 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 5 000 лв. – имуществени вреди.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете за непозволено увреждане,
като твърди, че същите са неоснователни.
Не е спорно между страните в процеса, а се установява и от писмените доказателства
по делото, че „Кредибул“ АД е образувало изпълнително дело въз основа на издаден в
негова полза изпълнителен лист от 07.11.2008 г., с който СГС по т.д. №1952/2008 г., В. М.
П. е осъден да заплати на „Кредибул“ АД следните суми 1337,76 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 18.07.2008 г , както и сумата от 247,46 лева разноски
по производството. По този лист е образувано изпълнително дело №36/2009 г. по описа на
ЧСИ Г. Б. (район на действие ОС-Враца). Изпратена е от ЧСИ покана за доброволно
изпълнение до длъжника В. П. - редовно връчена на 02.02.2009 г.
На 09.01.2013 г. е постъпила молба от „АСВ” за конституирането й като взискател
на мястото на досегашния взискател „Кредибул” - предвид сключен между тях договор за
цесия от 25.10.2012 г., с приложени договор за цесия, препис-извлечение от Приложение №1
към договора за цесия и уведомително писмо до длъжника, като не се спори относно
уведомяване на ищеца В. П. за цесията. С молбата е декларирано, че новият взискател ще се
ползва от всички извършени обезпечителни и изпълнителни действия, както и бъдещи
такива. Конституирането на посочения взискател на мястото на „Кредибул” е извършено на
09.01.2013 г.
2
С молба от 04.06.2013 г., взискателят „АСВ” е поискал ЧСИ да извърши опис на
секвестируемото движимо имущество на длъжника.
Видно от приложеният препис от ИД № 36/2009 г. по опис на ЧСИ Г. Б. с район на действие
Окръжен съд-Враца с Решение № 366 от 11.07.2017 г.по гр.д. № 1241 по описа за 2017 г. на
РС-Враца е отхвърлен иска на В. П. против ЧСИ Б. с правно основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ във
връзка с чл.45 и 52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
С решение от 04.11.2019 г. по гр.д. № 148 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Монтана е
прекратено производството по иска за неимуществени вреди против ЧСИ Б., като
последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 965 лева, представляваща неправомерно
събрана сума, чрез наложен запор върху сметка на ищеца в „ОББ” АД след настъпило по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяване на производството по ИД №36/2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.01.2019 г. до окончателното издължаване
на сумата, както и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 188,44 лева за периода от
24.01.2017 г. до 08.01.2019 г.
Други доказателства не са ангажирани от ищцовата страна.
От правна страна, САС намира, че В. П. не е успял да докаже фактическия състав на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност възниква за лицето, което е възложило
работата другиму - когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена
работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по
повод изпълнението на възложената работа. Приема се още в теорията и практиката, че
отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа и
същата не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя
и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод
изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
действия. Тя е предвидена от закона за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо
обезщетение на пострадалите. Единственият елемент от фактическия състав, който не
следва да се доказва от ищеца, е вината, тъй като за нея е формулирана презумпция за
съществуването й (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и тя следва да се оборва от ответника (така Решение
147/19.06.2012 г. по г.д. 582/2011 г. на ІV ГО на ВКС). Съгласно чл.154, ал.1 ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че
ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на
дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на
ответника и вредите. Това не е сторено от ищеца нито в първата, нито във втората
3
инстанция. Не са доказани нито вредите, нито противоправно поведение на натоварено от
ответното дружество лице, нито причинно-следствената връзка между противоправно
поведение и настъпили вреди.
Пред въззивния съд, адв. А. прави оплакването, че ОС-Видин бил нарушил чл. 146
ГПК, тъй като не докладвал делото и допуснал процесуални нарушения, което се отразило
на произнасянето на първостепенния съд. Оплакването обаче не може да бъде споделено,
понеже видно от протокола от съдебното заседание на 27.04.2021 г., състав на окръжния съд
е докладвал (макар и пестеливо) формирания правен спор и предмета на делото, както и че
ищецът следва да докаже твърдените от него факти и обстоятелства. Същевременно,
процесуалният представител на ищеца П. в първата инстанция - адв. П. е заявил в зала
„.....нямаме възражение по доклада. Правя искане да се изиска ИД 36/2009 г. на ЧСИ”, което
доказателствено искане на адв. П. е било уважено. Същевременно, оплакванията от
процесуалната дейност на първостепенния съд са направени пред САС съвсем формално –
без да се иска събиране на никакви нови (допълнителни) доказателства пред въззивната
инстанция по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК и т.н. Ето защо, решението на ВдОС е правилно,
трябва да се потвърди и следва да се препрати към мотивите му съобразно възможността за
това, дадена в чл. 272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на ВдОС и САС, право на разноски има въззиваемото
дружество, като следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в неговия
минимум от 100 (сто) лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 25 от 30.07.2021 г. по гр.д. 465/2021 г. по описа на Видинския
окръжен съд.
ОСЪЖДА В. М. П. с ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение за втората инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4