Р Е Ш Е Н И Е №
260356
11.11.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански състав
На 16.10.2020г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело № 1213 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 143 от 13.01.2020 год., постановено по гр.дело №10482/2019 год. по описа на РС-Пловдив, VIII гр. с-в., са отхвърлени като неоснователни предявените от Д.К.Д., ЕГН **********, против Р.И.И., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на сключения между страните на 08.08.2017 г. предварителен договор за покупко-продажба на МПС, марка „Пежо“, модел „206 СС“, шаси: ****, двигател: ****, обем: 2000, цвят: сив металик, вид: кабриолет, за сумата, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4 650 лева, представляваща дължимият неплатен остатък от договорената продажна цена в размер на 5 500 лева.С решението Д.К.Д., ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив допълнителна държавна такса за производството по делото в размер на 220 лева.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д.К.Д., ЕГН **********. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Действително в предварителния договор не е посочена годината на сключването му, но доколкото няма спор между страните , че това е станало на 08.08.2017г. и с оглед събраните свидетелски показания , то неправилен и необоснован се явявал изводът на съда, че липсата на вписана точна дата на сключването му води до съществен порок на договора. Жалбоподателят твърди, че неправилно първостепенният съд е свързал непосочване на годината на сключване на договора с института на погасителната давност, като е счел, че липсата на дата води до невъзможност да бъде извършена проверка , дали искът е предявен след изтичане на давностния срок. По делото няма противопоставено от ответника възражение за погасителна давност,а давността не се прилага служебно. Затова допуснатата непълнота досежно годината на сключване на договора , според жалбоподателят, не представлявала порок , който да засегне валидността му.Неправилен според оплакванията в жалбата бил и другият решаващ извод на съда , че процесният автомобил бил придобит в режим на СИО, а предварителният договор бил сключен само от съпруга, и липсвали доказателства да е бил упълномощен от съпругата си. Предварителният договор за продажба на МПС има само облигационно действие , поради което съпругата на продавача не е страна по договора и не е налице съвместна легитимация на съпрузите в процеса.Същевременно съпругата на продавача е разпитана като свидетел по делото , като от дадените от нея пред съда показания е установено, че знае за сключения между страните на 08.08.2017г. предварителен договор и е съгласна с продажбата на придобития в режим на СИО лек автомобил.Тъй като процесният предварителен договор бил годен юридически факт, породил облигационни отношения между страните, като били налице и предпоставките по чл.- 363 ГПК за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен, в т.ч. да бъдат възпроизведени клаузите на предварителния договор и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4650 лв. – представляваща неизплатения остатък от продажната цена за процесното МПС. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
От Д.К.Д., ЕГН ********** е подадена и частна жалба, срещу постановеното по делото определение № 3068 от 06.03.2020 г., с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.Поддържа се от жалбоподателя, че неправилно е осъден от първоинстанционния съд да заплати държавна такса в размер от 220 лева за предявения от него иск за заплащане на остатъка от продажната цена по сключения между страните предварителен договор на МПС.Жалбоподателят твърди, че осъждането на купувача да заплати на продавача продажната цена не следва да се разглежда като отделен осъдителен иск, а като възпроизвеждане на клауза на предварителния договор за покупко-продажба в съдебното решение.Иска се отмяна на определението на първоинстанционния съд и отпадане на задължението на ищеца да заплати допълнителна държавна такса по този иск в размер от 220 лева.
С писмения си отговор ответникът Р.И.И., ЕГН **********, оспорва частната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, че на 08.08.2017 год. е сключен предварителен договор за продажба на МПС , по силата на който ищецът Д.Д., като продавач, се е задължил да продаде на ответника Р.И., като купувач, следното придобито по време на брака на продавача със съпругата му Л. Д. МПС– видно от приетите като доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак на 23.10.2010г. и свидетелство за регистрация – част І/: автомобил, марка „Пежо“, модел „206 СС“, шаси: ****, двигател: ****, обем: 2000, цвят: сив металик, вид: кабриолет, за сумата от 5 500 лева.Уговорен е между страните 52- дневен срок за сключване на окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост по нотариален ред.Не се спори, че ответникът е заплатил по предварителния договор част от продажната цена и е останал непогасен остатък в размер от 4650 лева.На 24.04.2018г. на ответника е връчена изпратената му от продавача нотариална покана за личното му явяване на 08.05.2018г. в 14 часа в кантората на нотариус Т. Д. за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на лекия автомобил , на която покана ответникът не се е отзовал, видно и от съставения от пом. нотариус И. К. на 08.05.2018г. протокол.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД,
като неоснователен. Изложил е съображения , че предварителният договор
не съдържа година на сключване , който
реквизит не може да бъде установяван със
свидетелски показания,а липсата му води
до невъзможност да бъде проверено дали искът за обявяване на предварителния
договор за окончателен не е предявен след изтичане на погасителния давностен
срок.Посочил е , че лекият автомобил е придобит от съпрузите в режим на СИО и тъй като бракът им не е прекратен , то никой
от тях няма право самостоятелно да се разпорежда
с автомобила , като от ищеца Д.Д. не са били ангажирани по делото писмени
доказателства, че е бил упълномощен от
съпругата си да сключи предварителен договор за продажбата на вещта.
Решаващият състав намира така изложение
мотиви от първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.19,ал.3 от ЗЗД за
неправилни , тъй като са налице предвидените в закона
основания за обявяване на сключения между страните по делото предварителен
договор за покупко-продажба за окончателен по съдебен ред.
Въззивният съд приема, че в клаузите на сключения между страните по делото договор се съдържат елементите на предварителния договор за покупко-продажба на процесното моторно превозно средство. Изразената в договора воля на страните е напълно ясна – налице са уговорки за бъдещо възмездно прехвърляне на собствеността на автомобила, като договорните клаузи определят всички елементи от същественото съдържание на бъдещата правна сделка – съгласие, основание и предмет. Непосочване на годината на сключване на договора, не влече порок във формата му до степен на нищожност, тъй като при сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД меродавна дата на договора е не тази на предварителния договор, а датата, на която решението на съда за сключения окончателен договор влиза в сила. Същевременно от ответника не е релевирано правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, поради което незаконосъобразно е прието от първостепенния съд, че непосочване на годината на сключване на договора препятства проверката дали искът по чл.19,ал.3 от ЗЗД е предявен след изтичане на давностния срок, тъй като съгласно разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Между страните няма спор, че задължението на ответника е изискуемо, като е изтекъл и уговорения 52- дневен срок за сключване на окончателния договор по нотариален ред. Дали владението върху вещта е било предадено на ответника от ищеца, е без правно значение за настоящия правен спор, тъй като такова задължение липсва уговорено със сключеното между страните споразумение. Същевременно искът е предявен от процесуално легитимирано лице- обещателя по договора , а процесуално легитимиран да предяви иск за обявяване на предварителният договор за окончателен са страните по договора –обещател и приемател. Тъй като предварителният договор не е разпоредителна сделка, той е действителен, макар и да е сключен само от единия от съпрузите и да има за предмет вещ съпружеска имуществена общност. За да бъде сключен окончателен договор или за да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД обаче е необходимо съгласието и на съпруга на обещателя по предварителния договор, което следва да бъде дадено до момента на постановяване на заместващото окончателния договор съдебно решение, в който смисъл е Решение № 1415 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр.дело 6526/2007 г., V г. о.; Решение № 87 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4051/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 196 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6367/2007 г., II г. о., ГК. В конкретния случай макар съпругата на обещателя да не е страна по предварителния договор, то във въззивната инстанция е представена декларация, с нотариална заверка на подписа, обективираща изричното й съгласие за разпореждане с придобития в режим на СИО лек автомобил. С оглед на така даденото от съпругата на обещателя изрично съгласие за разпореждане с общото имущество, то забраната разписана в разпоредбата на чл.24,ал.4 от СК е преодоляна.
Обстоятелството, че купувачът не е заплатил продажната цена изцяло или отчасти също не е пречка продавачът да упражни правото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като в частност ответникът не би и могъл да противопостави възражението, че задължението му за сключване на окончателния договор е неизискуемо, тъй като по този начин на практика същият би упражнил чужди права, което законът не допуска – чл. 26, ал. 2 ГПК.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че са налице предвидените в закона основания за обявяване на сключения между страните по делото предварителен договор за покупко-продажба за окончателен по съдебен ред,като в срока по чл. 362, ал. 1 ГПК купувачът дължи на продавача доплащане на остатъка от цената по договора, възлизаща на 4650 лв. Осъждането да се заплати продажната цена не следва да се разглежда като уважаване на отделен осъдителен иск, а като възпроизвеждане на клауза на предварителния договор за покупко-продажба в съдебното решение , в който смисъл е Решение №355/28.09.2012г. по гр.дело N 1686 /2011 г. на ВКС, IV г. о.Като е приел , че е сезиран с отделен осъдителен иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД за заплащане от купувача на неизплатения остатък от продажната цена , първоинстанционния съд незаконосъобразно е осъдил с решението си продавача да заплати по реда на чл.77 от ГПК държавна такса по този иск в размер на 220 лева. Ето защо молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските с отмяна на осъждането на жалбоподателя за внасяне на сумата от 220 лева държавна такса - е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
На основание чл. 364,ал.1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Пловдив таксата, събирана по Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност – т. 11 вр. с т. 8 – р.ІІІ, в размер на 63 лв., определена въз основа на действителната застрахователна стойност на процесния автомобил, видно от представеното пред ОС Пловдив удостоверение , както и по сметка на Община **** местен данък в размер на 62,50 лв. – 2.5 % върху застрахователната стойност на автомобила на основание чл. 47, ал. 2 вр. с чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗМДТ вр. с чл. 35, ал. 2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община ****.
На основание чл. 364, ал. 2 ГПК ищецът не може да се снабди с препис от решението, докато не представи доказателства за платените разноски по прехвърлянето на автомобила и за наличните си задължения за публични вземания /като праводател/ и тяхното погасяване.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
/ищеца/ действително направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на 186 лв.
и за въззивното производство за държавна такса в размер от 203 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т.3 от ЗАдв. в
полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди
сумата от 605 лева-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение
въззивна жалба , определено по реда на чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в същия
размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №143 от 13.01.2020 год. и определение № 3068 от 06.03.2020 г., постановени по гр.дело №10482/2019 год. по описа на РС-Пловдив, VIII гр. с-в., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД по иска, предявен от Д.К.Д., ЕГН **********,***, срещу Р.И.И., ЕГН **********,***, предварителен договор от 08.08.2017 год., с който Д.К.Д., ЕГН ********** продава на Р.И.И., ЕГН **********, следното моторно превозно средство: лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206 СС“, шаси: ****, двигател: ****, обем: 2000, цвят: сив металик, вид: кабриолет , за цена от 5500 лева, от която от купувача са платени 850 лева и остават за плащане 4650 лева.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, сумата от 4650 лева, представляваща неплатена част от общата цена от 5500 лева на лек автомобил, марка „Пежо“, модел „206 СС“, шаси: ****, двигател: ****, обем: 2000, цвят: сив металик, вид: кабриолет, дължима по обявен за окончателен договор от 08.08.2017 г.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд- Пловдив нотариална такса в размер на 63 лв. и по сметка на Община **** местен данък в размер на 62,50 лв.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 186 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 203 лв.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т.3 от ЗАдв., да заплати на адвокат Т.Е., с адрес: ***, ****, сумата от 605 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д.К.Д., ЕГН **********, в производството пред въззивната инстанция, както и сумата от 605 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д.К.Д., ЕГН **********, в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването на страните, при условията на чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.