№ 719 / 25.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
25.11.2019 година, град М.
В. И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в. съдебно заседание при закрити врати от 21.11.2019 година, в. състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора........................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1956 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Ищецът, Б.Д.З.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат В..В..,xxx, с изрично пълномощно съгласно чл.34 ал.2 ГПК е предявил иск срещу М.А.З. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx за развод.
В. исковата си молба твърди, че на 18.05.2018г. са сключили граждански брак в. гр.Б. който и за двама им е първи брак. Нямат родени от брака деца.
След сключването на брак живели във Ф. Р. Г. в. г. при родителите му, защото нямали финансови възможности. Впоследствие се наложило да заживеят на квартира, тъй като ответницата не желаела съвместното съжителство с родителите му и така се отдели от тях в. началото на 2019г. Поведението на М. се променило коренно. Не желаела да говори с него по никакви въпроси, била разсеяна и постоянно търсела варианти да бъде сама. Била раздразнителна и го упреквала за всяко негово действие. Редовно почти всеки ден започвала скандали с него по всякакви поводи. През този период - месец февруари 2019г. установил безспорно и по категоричен начин, че М.А. поддържа връзка с друг мъж. Когато й казал, че не може да продължава по този начин да се отнася с него, тя категорично му заявила: ,, Прави каквото искаш, защото аз няма да се разделя с него никога. Не ме интересува нищо свързано с теб”, „Никога няма да живея с теб и няма да се споразумявам с теб за нищо”. Баща му и майка му също му казали, че се знае факта, че М.А. поддържа връзка с друг мъж и дори са я виждали с него, но първоначално решили да не му казват.
Явно е, че в. брака им много бързо настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и нямат вече никакво бъдеще. На 30.03.2019г. и казал да си отиде при своя възлюбен и тя напуснала квартирата им, като след това тази квартира напуснал и той и се преместил да живее отново при родителите си.
В. момента работи спокойно и без напрежение, че когато се прибере в. къщи ще го чака скандал или друга неприятна изненада. Явно е също така, че за в. бъдеще време никога повече няма да живеят заедно и няма да се постигне помирение между тях.
Моли съда да постанови решение, с което да се допусне развода и да се прекрати брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство без да се изследва въпроса за вината на който и да е от съпрузите за това; да се постанови ответницата да носи предбрачното си име Д., и му се присъдят направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Не претендира за никаква издръжка от М.А. за в. бъдеще време.
Ответницата М.А.З.,xxx, в. срока, предвиден за отговор не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, събраните в. хода на производството доказателства и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак, признат единствено за официален такъв в. Р. България на 18.05.2018 година в. град Б. о. М., въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0051 от 18.05.2018 година на Община Берковица. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си З.. От брака няма родени ненавършили пълнолетие деца.
Предявен е иск от съпругът Б.Д.З. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установи вината на съпругата му за това. Ответницата не оспорва твърдението за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в. брака, предвид не представяне отговор в. предвидения от закона срок и не вземане становище по предявения иск.
Установено е също така, че в. брачните отношения се е появило напрежение и дезинтересиране към другия, липса на грижа и отговорност от страна на двамата съпрузи към семейството.
Съпрузите са отчуждени един от друг – ищецът живее и работи в. чужбина, ответницата води свой собствен живот. От началото на 2019 година са във фактическа раздяла. Тези обстоятелства от своя страна са довели и до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в. брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В. настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и периода на фактическата раздяла между съпрузите, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В. конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в. основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Разводът в. случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Б.Д.З. и М.А.З. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в. него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в. семейството, липсва топлотата в. отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в. брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругът - ищец категорично е заявил, че не желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в. брака им. Ответницата не е взела становище относно въпроса следва ли да се изследва чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в. брака им.
В. Глава Трета на Семейния кодекс, чл.13 – 17 са уредени личните отношения между съпрузите. Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в. брака, необходимо за добрата атмосфера в. него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в. мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в. брака и семейството. А относно грижата за семейството и двамата съпрузи са длъжни, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. При условие, че съпругът - ищец не е заявил искане за изследване и преценка виновността на някои от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в. брака им, то съда не следва да се произнася по този въпрос.
При това разбиране и с оглед изхода на делото съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи наличие на такова, а и не е направено и искане от страна на някои от съпрузите, то не следва и по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в. закона възниква само в. случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищецът е изразил становище относно иска за промяна на брачната фамилия, но не той има право на това, поради което и съда не следва да допусне такава.
При този изход на делото и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в. полза на бюджета на съдебната власт в. размер на по 25 лв. или общо 50 лв., която такса е платена още при образуване на делото от ищеца.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Б.Д.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.А.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 18.05.2018 година, с Акт № 0051 от 18.05.2018 година на Община Б. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася относно въпроса за вината за настъпилото в. брака дълбоко и непоправимо разстройство.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКА
От брака няма ненавършили пълнолетие деца.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, по смисъла на закона съпрузите не притежават, и такова не се предоставя за ползване на някой от тях.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата М.А.З., която след прекратяването на брака ще продължава да носи брачното си фамилно име З..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
След допускането на развода и прекратяването на брака Б.Д. Здравков и М.А.З. не си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА М.А.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на Б.Д.З., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 25.00 лв. за внесената държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД- М. в. двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: