№ 63
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500060 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана
от СТ. СТ. Г. от гр.Ямбол, ж.к.“Р. К.“ 18, вх.Е, ет.3, ап.92, чрез упълномощен
адвокат Б.З., против решение № 86/ 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 114/
2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което ЗД“Б. и.“ АД е осъдено да
заплати на СТ. СТ. Г. сумата от 90 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща
му С. С. Г., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на ******** год., ведно
със законната лихва за забава от 19.03.2021 год. до окончателното изплащане
на обезщетението, като претенцията за горницата над уважения размер на
обезщетението до предявения от 180 000 лв., както и претенцията за
присъждане на законна лихва върху уважената част от иска за периода от
******** год. до 18.03.2021 год. са отхвърлени.
Въззивникът е депозирал въззивна жалба против решението в
отхвърлителните му части с твърдения, че в тези части съдебният акт е
неправилен и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че в първоинстанционното производство са доказани по
безспорен начин всички факти, свързани с настъпването на ПТП, причинно-
1
следствената връзка между процесното ПТП, смъртта на С. Г. и претърпените
от въззивника вреди, както и качеството на последния на лице, попадащо в
кръга на правоимащите на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смърт на близък. Въззивникът се позовава на влязлата в сила присъда на
наказателния съд, с която по обвързващ начин е установена виновността на
дееца. Твърди се, че определеното от първоинстанционния съд
застрахователно обезщетение е недостатъчно да репарира претърпените
неимуществени вреди от въззивника. Внезапната загуба на бащата довела до
множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на С.
Г.. Твърди се, че починалият е бил в много добро здравословно състояние,
напълно активен и работоспособен до момента на своята смърт. В негово
лице цялото му семейство, включително синът му, са намирали любов,
разбирателство и подкрепа. Той е бил не само емоционална опора за своето
семейство, но и неговите близки са разчитали на него във финансов аспект.
Твърди се, че към момента на смъртта на своя баща, въззивникът е бил на 32
години, като през целия си живот, с малки изключения, е съжителствал заедно
с родителите си под един покрив и в близки и топли отношения на взаимно
разбирателство, обич и подкрепа. Сочи се, че горните обстоятелства относно
изключително близката връзка между въззивника и починалия са доказани
чрез събраните по делото гласни доказателства. В решаващия съдебен акт
обаче не са били отчетени в достатъчна степен болките и страданията, които
С.Г. е преживял следствие смъртта на своя праводател, степента на
родствената връзка, продължителността и интензитета на подлежащите на
обезщетяване вреди и техния необратим характер. Първоинстанционният съд
не се е съобразил с общественото разбиране за справедливост и в
обжалваното решение разпоредбата на член 52 от ЗЗД е приложена
неправилно, като присъдената сума е необосновано занижена. Твърди се, че
напълно необосновано и нелогично съдебният състав е приел в мотивите си,
че отношението между въззивника и баща му не са били различни от
характерните за дете и баща, респективно, че загубата на родителя не се
отличава с особена изключителност и емоционален ефект. Поддържа се, че в
тази връзка първоинстанционният съд не е взел предвид свидетелските
показания, чрез които се установява съжителство под един покрив на
въззивника с неговите родители и отношения на изключителна сплотеност.
Решението се обжалва и в частта, в която искът за присъждане на
2
законна лихва върху обезщетението е отхвърлен като неоснователен за
периода от ******** год. до 18.03.2021 год. Заявява се, че в хода на
първоинстанционното производство не е било направено нито едно
възражение от ответника, касаещо претенцията за законна лихва, ето защо
датата, от която следва такава да бъде присъдена, въобще не е била предмет
на настоящия спор. Твърди се, че е налице произнасяне свръхпетитум, като
направения в обжалвания съдебен акт извод за началната дата на законната
лихва е недопустим, а претенцията по член 86 от ЗЗД следва да бъде уважена
така, както е заявена в исковата молба. Отделно от това се твърди, че
обезщетението за вреди от деликт включва и законната лихва от датата на
причиняване на вредите, независимо дали ответник е прекият причинител или
трето лице, което отговаря за репарацията им. Поддържа се, че в
първоинстанционното решение погрешно са изтълкувани разпоредбите на
чл.429 от КЗ, вр.чл.497 от КЗ. Твърди се, че законодателят изрично
разграничава отговорността за забава на застрахования, погасявана от
застрахователя, но само до размера на застрахователната сума (до момента на
уведомяването му) от отговорността за забава на застрахователя (след
момента на уведомяването му), обезщетението за която не следва да се
включва в застрахователната сума.
Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Ямбол в обжалваните
част и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважен
предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди в пълен размер,
както и да се присъди законна лихва върху обезщетението от датата на
смъртта на С. Г. – ******** год. до окончателното изплащане.
Въззивникът прави искане за определяне на адвокатско възнаграждение
на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от ЗД„Б.
и.“ АД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява се,
че в отхвърлителната част решението е обосновано и законосъобразно.
Твърди се, че по делото са събрани доказателства за характера,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания,
както и за степента на родство между ищеца и починалия. Въззиваемият
счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е доказано
търпените от ищеца болки и страдания да са с интензитет, по-голям от
3
обичайните при загуба на толкова близък роднина, както и че
взаимоотношенията не са различни от характерните за дете и баща и не се
отличават с изключителност. Твърди се, че по делото не са представени
доказателства за твърдението на въззивника, че след инцидента изпаднал в
депресия – състояние, което подлежи на диагностициране от лекар –
специалист и изисква медикаментозно лечение. Поддържа се, че близостта на
дъщерята на въззивника и неговия починал баща не могат и не бива да бъдат
разглеждани като допълващ мъката фактор.
Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Ямбол е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Ямбол е образувано по искова молба
от С.Г. против ЗД „Б. и.“ АД, за присъждане на обезщетение в размер на
180 000 лв. за претърпени от въззивника неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на неговия баща в резултат на ПТП от ******** год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта до
окончателното изплащане. Ищецът е поддържал, че в резултат на
произшествието е настъпила смъртта на С. Г. и това събитие му причинило
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и не са
превъзмогнати от пострадалия. Поддържал е, че между него и загиналия е
съществувала изключително силна, изпълнена с обич, уважение и
привързаност емоционална връзка, която е била прекъсната внезапно и
трагично. Претендира се също обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от ******** год. – дата на смъртта.
С обжалваното решение претенцията е счетена за основателна до размера
от 90 000 лв., както и е присъдена лихва върху обезщетението, начиная от
датата на предявяване на извънсъдебна претенция до застрахователя –
18.03.2021 год. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че на ищеца се
дължи обезщетение за нанесените неимуществени вреди, определимо по
справедливост, в рамките на обичайното за отношения при този вид родство.
С влизане в сила на решението в необжалваната от застрахователя част,
4
а именно до размера на присъденото обезщетение от 90 000 лв., спорни пред
настоящата инстанция остават единствено справедливия размер на
обезщетението и началния момент, от който застрахователят дължи лихва.
Правнорелевантните факти и връзките между тях са установени, по тях няма
спор и следва да бъдат подведени от въззивния съд под приложимата правна
норма – чл.52 от ЗЗД.
Въззивникът е обосновал размера на претендираното обезщетение със
силния шок от внезапната загуба на баща си, с когото имали изградена трайна
емоционална връзка, с преживените страдания, със загубата на грижи,
финансова обезпеченост и морална подкрепа. Допълнително се подчертава в
жалбата, че към момента на произшествието въззивникът бил на 32 години и
през целия си живот, с малки изключения, живял с родителите си под един
покрив, в близки и топли отношения, сплотеност и взаимна грижа.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се
определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да
се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са
очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са
настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката
на обществено-икономическите отношения, променените критерии за
справедливо обезщетение, поС.но нарастващите размери на
застрахователните лимити.
За доказване на претърпените неимуществени вреди въззивникът е
ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелите Г.а (майка
на въззивника) и Ж., се установява, че семейството било задружно,
въззивникът и родителите му живеели в едно домакинство. Докато
въззивникът бил в ученическа възраст, той и родителите му се преместили да
живеят в Гърция, по-късно се преместили също заедно в Англия. Свидетелите
5
изнасят, че родителите на въззивника се върнали да живеят в България през
2017 година. Въззивникът вече имал свое семейство в Англия и останал там.
Баща му му построил къща в с.К., а през летните ваканции се грижел за
внучката си – дъщеря на въззивника. Свидетелите установяват нееднозначно,
че въззивникът много тежко преживял загубата на баща си.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази
следните обстоятелства: Става въпрос за загубата на мъж на 65 год., в активна
възраст, без данни за здравословни проблеми, който е подпомагал
семейството на пълнолетния си син докато заедно са живели в чужбина, а и
по-късно при завръщането на родителите в България, с труд и средства за
построяването на къща в с.К. и с грижи за внучката си през летните ваканции.
Установяват се отношения на задружност, сплотеност и грижа в рамките на
нормалните за едно семейство, дори и след навършване на пълнолетие от
въззивника и създаване на собствено семейство. Отношенията между
въззивника и неговия баща са се развивали предимно в чужбина, където
средата е налагала още по-голяма загриженост и близост. Внезапна загуба на
родител винаги е трагично събитие, а в практиката си ВС приема, че загубата
на близките от най-тесния родствен кръг причинява най-тежки
неимуществени вреди. При отчитане на тези обстоятелства съдът намира за
справедлив размер на обезщетение сумата от 150 000лв., която е съобразена с
обществено- икономическите условия в страната и застрахователните лимити
към момента на настъпване на вредите - м. декември 2019г.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение за забава върху
главницата под формата на законна лихва, начиная от момента на
уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие от правоимащите
лица, вкл.въззивника – 19.03.2021 год., като е отхвърлена претенцията за
присъждане на компенсаторна лихва от датата на деликта. В тази част
решението е обжалвано, като се претендира присъждане на лихва в по-ранен
момент – от ******** год.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
6
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна.
В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на
увредените лица от момента на деликта, по общото правило на чл.84 ал.3 от
ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид
определения размер на обезщетението. Обстоятелството, че въззиваемият не е
оспорил посочената в исковата молба начална дата, от която се претендира
законна лихва, не освобождава насрещната страна да въведе в процеса
релевантните за началото на забавата на застрахователя факти, както и да ги
докаже. Доказано е по несъмнен начин предявяване на застрахователна
претенция от пострадалия на 19.03.2021 год. и не се твърди и доказва
застрахованият да е уведомил застрахователното дружество в по-ранен
момент, т.е. след настъпване на събитието. Съобразявайки правната
регламентация, разгледана по-горе, въззивният съд счита, че датата, от която
застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение, е
определена от първоинстанционния съд при правилно приложение на
материалния закон и това е 19.03.2021 год.
Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат по отношение
размера на справедливото обезщетение, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която претенцията е отхвърлена над размера от 90 000
лв. до размера от 150 000 лв. и вместо него да се постанови ново, с което в
полза на въззивника да се присъди допълнително обезщетение в размер на
60 000 лв., ведно с лихва за забава. В останалите обжалвани части решението
следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото, в полза на представлявалия въззивника
адвокат следва да бъде определено възнаграждение при условията на чл.38
ал.1 т.2 от ЗА, както за настоящата инстанция, така и допълнително
възнаграждение за първата инстанция в следните размери – 4 730 лв. за
настоящата инстанция и допълнително 1500 лв. за първата инстанция.
Въззивникът дължи на застрахователя разноски пред настоящата
инстанция за осъществена защита против въззивната жалба съразмерно на
7
отхвърлената част от иска в размер на 1716 лв. с ДДС.
Следва да бъде определена допълнителна държавна такса върху
увеличения размер на обезщетението в размер на 2 400 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №86/ 16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 114/
2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в частта, в която е отхвърлена
претенцията на СТ. СТ. Г. от гр.Ямбол, ж.к.“Р. К.“ 18, вх.Е, ет.3, ап.92, против
ЗД“Б. и.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му С. С. Г., настъпила
в резултат на ПТП, възникнало на ******** год. над размера от 90 000 лв. до
размера от 150 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
да заплати на СТ. СТ. Г. с ЕГН **********, от гр.Ямбол, ж.к.“Р. К.“ 18, вх.Е,
ет.3, ап.92 допълнително обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на баща му С. С. Г., настъпила в резултат
на ПТП, възникнало на ******** год., в размер от 60 000 (шестдесет хиляди)
лв., ведно със законна лихва върху допълнително присъденото обезщетение,
начиная от 19.03.2021 год. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №86/ 16.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 114/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
да заплати на адв.Б. Зл. от АК София, със служебен адрес гр. София, ул.“И.
Д.“ № 7, ет.5, ап.9, възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на СТ. СТ. Г. при условията на чл. 38, ал.2 от Закон за
адвокатурата в общ размер от 6 230 (шест хиляди двеста и тридесет) лв. за
двете инстанции.
ОСЪЖДА СТ. СТ. Г. с ЕГН **********, от гр.Ямбол, ж.к.“Р. К.“ 18,
8
вх.Е, ет.3, ап.92 да заплати на ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и
К. Д. К. разноски пред въззивната инстанция в размер на 1716 лв. с ДДС
(хиляда седемстотин и шестнадесет) лв.
ОСЪЖДА ЗД“Б. и.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен
съд Ямбол допълнителна държавна такса в размер на 2400 (две хиляди и
четиристотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него, като на
въззивника решението да се връчи на електронния адрес за призоваване,
посочен по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9