Номер 264722.10.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораXII-ти граждански състав
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103141 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
С молба от 21.10.2020 г. пълномощникът на ищеца К. отново е поискал съдът да
допусне исканото с исковата му молба обезпечение на предявените по делото обективно
съединени искове по чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цени общо 3693.15 лева, срещу
ответника Р., чрез налагане на запор, до размера на цените им, на банковите сметки на
ответника в следните банки – -Д, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Експресбанк“ АД,
„Алианц банк България“ АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
„Инвестбанк“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк
(България)“ ЕАД, „Търговска банка Д“ ЕАД, „Токуда банк“ АД, „Тексим банк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“
АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, и клонове на чуждестранни банки – „ИНГ Банк Н.В. –
клон София“, „Ситибанк Европа АД – клон България“, „БНП Париба С.А – клон София“,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“, „Те – Дже Зираат Банкасъ – клон
София“ и „Варенголд Банк АГ – клон София“.
След като прецени представените до сега по делото доказателства, съдът намери, че
молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а
мотивите за този извод са следните:
Основно изискване за допускане обезпечение на иска е неговата допустимост, защото
само по такъв иск може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни
последици обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 ГПК). А предявеният иск е
допустим не само когато за ищецът е възникнало правото да го предяви, но и кумулативно
когато то е надлежно упражнено. А за последното законът предвижда като необходимо
условие наличността на определени процесуални предпоставки (така ТР 104-1967-ОСГК).
Сред тях несъмнено са и съобразяване на иска с изискванията на чл. 127-128 ГПК. В случая
подадената от ищеца искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5, и
ал. 4 ГПК, за отстраняване на които й нередовности съдът е разпоредил на 24.08.2020 г. да
1
се изпрати на ищеца съобщение (л. 24). До момента обаче по делото не е върната разписката
от същото съобщение. А без нея съдът не само не може да провери дали постъпилата по
делото на 21.10.2020 г. молба за отстраняването им, е подадена от пълномощника му в
прекузивния срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, а с изтичането му се преклудират правата на ищеца
за отстраняването им, поради което отстраняването им след този срок съдът не може да
вземе предвид съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК и следва и в този случай да му я върне (така Опр.
№ 77-2011-IV г.о. и Опр. № 453-2011-III г.о.). Но и с тази му молба не е отстранена изцяло и
посочената в т. 1 от разпореждането от 24.08.2020 г. нередовност на исковата му молба,
защото и в молбата от 21.10.2020 г. пълномощникът му не е посочил отделно търсената сума
за мораторна лихва за забава в плащането на наема от 538.20 лева за декември 2019 г. и на
таксата от 760.80 лева за битови отпадъци, а само общия сбор на тези лихви от 90.94 лева (л.
29). А се касае до отделни главни вземания за наем и за такса битови отпадъци, с различни
уговорени в чл. 2, ал. 2 и в чл. 3, ал. 4 от договора падежи за плащането им (до 5-то число на
текущия месец за наема и два пъти за календарната година след писмено уведомление за
таксата, л. 14-15), за забава в плащането на които поради това се дължат отделни по размер
и период на начисляването им мораторни лихви, за присъждане на всяка от които е предявен
отделен обективно съединен иск, за всеки от които поради това ищецът следва да посочи не
само периода и главницата, но и търсената с всеки такъв иск сума за мораторна лихва, а не
общия им сбор, и то независимо, че е фактурирал за плащане в една фактура този наем и
такса (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК). А ако в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът не отстрани
всички посочени му от съда нередовности на исковата си молба, тя също следва да му се
върне (така и Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. № 316-2010-III г.о.).
Изложеното налага извода, че до момента по делото няма данни да са отстранени в
срок нередовностите на исковата молба (чл. 129, ал. 2 ГПК). Поради това същата все още е
нередовна и по нея в този й вид все още не може да се постанови решение (чл. 129, ал. 3
ГПК). Поради това и предявените с нея искове са все още недопустими, докато не се
отстранят тези им нередовности, а до момента по делото няма данни същите да са
отстранени в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, а в същото време се иска обезпечаването им, като
по това искане съдът следва да се произнесе без да изчаква изтичането на срока за
отстраняване на нередовностите им (аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК). Последното обаче само
по себе си обуславя неоснователност на молбата за обезпечаването им, защото с нея се иска
обезпечаване на едни ненадлежно предявени и поради това недопустими към момента
искове, без преди това да има данни за отстраняване на нередовностите им в преклузивния
срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. При това положение исканото им обезпечаване не може да бъде
допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата с вх. № 22969/21.10.2020 г. на пълномощника
на ищеца К., за допускане на обезпечение на предявените по делото обективно съединени
искове по чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с цени общо 3693.15 лева, срещу ответника Р.,
чрез налагане на запор, до размера на цените им, на банковите сметки на ответника в
следните банки – -Д, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Експресбанк“ АД, „Алианц банк
България“ АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД,
„Българо-американска кредитна банка“ АД, „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, „Търговска
банка Д“ ЕАД, „Токуда банк“ АД, „Тексим банк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД,
„Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, и
клонове на чуждестранни банки – „ИНГ Банк Н.В. – клон София“, „Ситибанк Европа АД –
клон България“, „БНП Париба С.А – клон София“, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. –
клон България“, „Те – Дже Зираат Банкасъ – клон София“ и „Варенголд Банк АГ – клон
София“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3