Решение по дело №71/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 122
Дата: 9 юни 2023 г. (в сила от 4 юли 2023 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20237110700071
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                             № 122 от 09.06.2023 г., гр. Кюстендил

 

         В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 71 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Делото е образувано по жалба с вх. № 926/23.02.2023 г. по описа на съда от Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд” № 1, представлявана от Петър Паунов – кмет, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-671/17.02.2023 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил към Регионална дирекция „Автомобилна  администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА) към Министерството на транспорта и съобщенията, с която на                       Община Кюстендил е приложена ПАМ с правно основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а”           от ЗАвтП – временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил „МАН 19.233”, с рег. № ****, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на процесната заповед съответно на основанията по чл. 146, т. 1 и т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се прогласяване на заповедта за нищожна или отмяната ѝ като незаконосъобразна.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на Община Кюстендил В.С. – служител с юридическо образование. 

Ответникът – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2023 г., при извършване на проверка от служители на                         Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, около 11:47 ч. в гр. Кюстендил, на                         ул. „Овощарска” № 8, в посока към ветеринарната лечебница, бил спрян товарен автомобил „МАН 19.233”, с рег. № ****, собственост на Община Кюстендил, управляван от Пламен Стоянов Ленгарски. Проверяващите установили, че на автомобила е поставена табела с надпис „превоз за собствена сметка”, като същият е без товар и се движи по маршрут от гаража на Община Кюстендил до сметището, а водачът е извършил следните нарушения: нарушение на чл. 34, § 1, изр. 1, пр. 1 от Регламент (ЕС) 165/2014 – не използва тахографски лист за деня, като няма поставен в аналоговия тахограф „Mannesmann Kienzle 1318.27” с № 2010498, с който е оборудван автомобилът, считано от момента на започване на управлението му; нарушение на            чл. 18, т. 5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка –  не представя при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача (за което е направена справка в информационната система на ИААА); нарушение на чл. 23, § 1, изр. 2 от                      Регламент (ЕС) 165/2014 – извършва превоз за собствена сметка на товари с МПС, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) 165/2014, с тахограф, който не е преминал редовен технически преглед най-малко веднъж на две години, като липсват валиден протокол и монтажна табела; и нарушение на чл. 12б, ал. 10 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП – като водач на МПС с допустима максимална маса над 12 тона от                     категория N 3, с което извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България, не представя в момента на проверката лиценз за извършване на обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз към Общността, като от справка в информационната система на ИААА, отдел „Лицензии”, е установено, че това МПС не е вписано в лиценз за превоз на товари.                                За горепосочените нарушения срещу Пламен Ленгарски е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00217/17.02.2023 г. Въз основа на акта и документите по преписката началникът на Областен отдел                             „Автомобилна администрация” – Кюстендил е издал оспорената заповед. Като фактически основания за прилагане на мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗАвтП в заповедта са посочени нарушенията, установени с АУАН № 00217/17.02.2023 г.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани А.Й.Я. (актосъставител) и Е.А.Г. (свидетел при установяване на нарушенията и съставянето на процесния АУАН). Същите потвърждават фактическите констатации в акта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните съображения:  

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил, упълномощен със Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИААА, поради което не е налице твърдяното в жалбата основание за прогласяване на нейната нищожност. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактическите и правните основания за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта на това основание.

Оспорената заповед обаче не е съобразена с материалния закон, което е достатъчно основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна. Като правно основание за издаване заповедта е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а”                                 от ЗАвтП (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. В случая административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, не доказа наличието на материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗАвтП за прилагане на процесната ПАМ. В заповедта се твърди, че на 17.02.2023 г. Пламен Ленгарски извършвал за Община Кюстендил превоз на товари за собствена сметка на територията на Република България с товарен автомобил „МАН 19.233”,          с рег. № **** и допустима максимална маса над 12 тона, категория N 3, собственост на Община Кюстендил, по маршрут от гаража на същата до сметището, с поставена на автомобила табела с надпис „превоз за собствена сметка”, без               Община Кюстендил (за чиято сметка е извършван превозът) да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз към Общността. Заповедта препраща към АУАН № 00217/17.02.2023 г., в който са отразени същите констатации и е посочено, че Ленгарски е извършил нарушение на                     чл. 12б, ал. 10 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Съгласно чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на                Закона за подпомагане на земеделските производители. Според чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, в приложимата редакция (изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ” или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

Законът за автомобилните превози разграничава извършването на превоз на товари от извършването на превоз на товари за собствена сметка. Легална дефиниция на понятието „превоз на товари” се съдържа в § 1, т. 3 от Допълнителните               разпоредби (ДР) на ЗАвтП (превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза), а на понятието „превоз за собствена сметка” – в                    § 1, т. 4, б. „а” и „б” от ДР на ЗАвтП съответно по отношение на превоза на товари и на пътници. Съгласно § 1, т. 4, б. „а” от ДР на ЗАвтП „превоз за собствена сметка” е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него. Доколкото в случая се твърди, че с процесния товарен автомобил е извършен превоз на товари за собствена сметка без да е изпълнено изискването по чл. 12б, ал. 10 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, коректното правно основание за прилагане на ПАМ е          чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗАвтП. Отделно от това, в случая не се установи извършването на 17.02.2023 г. с товарния автомобил „МАН 19.233”, с                            рег. № ****, както на превоз на товари по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, така и на превоз на товари за собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4, б. „а” от ДР на ЗАвтП от Община Кюстендил. Със същия е извършвана дейност по транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Съгласно посочената разпоредба „транспортиране” е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. По смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО „отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.                   На Общинско предприятие „Чистота” при Община Кюстендил е издаден Регистрационен документ № 16-РД-163-00/10.11.2014 г. за извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране) в съответствие с § 1, т. 41 и 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна на отпадъците, посочени в таблицата по т. I, а в таблицата по т. II от този документ са изброени превозните средства, с които ще се извършва транспортирането на отпадъците (по шосе), като към 17.02.2023 г. процесният товарен автомобил е включен в същата.

Съдът намира за необходимо да отбележи и че общината, в качеството си на юридическо лице, не може да бъде субект на изискванията за издаване на лиценз по смисъла на чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП. Изискванията за благонадеждност (добра репутация), професионална компетентност и финансова стабилност не могат да се вменят на общината. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) общината може да осъществява стопанска дейност, да създава общински предприятия и да участва в съвместни форми на стопанска дейност при условия и по ред, определени със закон. В алинея 2 на чл. 51 от ЗОС е посочено, че общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско участие в капитала или граждански дружества по Закона за задълженията и договорите, както и                  самостоятелно – чрез общински предприятия, създадени по реда на този закон. Именно по отношение на някое от тези дружества или общински предприятия, чрез които и когато общината извършва превоз на товари или превоз на товари за собствена сметка по смисъла съответно на § 1, т. 3 и 4, б. „а” от ДР на ЗАвтП, а не транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, ще се приложат изискванията за издаване на лиценз и така ще се постигне целта на ЗАвтП икономическата дейност да се извършва при равнопоставени за всички участници на пазара условия и при гарантирано ниво на предоставяните услуги (вж. в т. см. Решение № 10224/12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16429/2011 г., VII о.).

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

   Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна                      мярка № РД-14-671/17.02.2023 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил към Регионална дирекция „Автомобилна     администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред                 Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ: