Определение по дело №671/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 535
Дата: 31 декември 2021 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20213001000671
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 535
гр. Варна, 30.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000671 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна
жалба на К. В. Д. от гр.Тервел срещу определение № 260305 от 12.07.2021г.
по търг.дело № 200/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което молбата
му за освобождаване от държавна такса и разноски по делото е оставена без
уважение.
В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно.
Сочи, че с определение № 155 от 07.04.2020г. постановено по ч.търг.дело №
173/20г. по описа на ВКС е отменено определението на апелативния съд и
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Твърди че не са налице нови обстоятелства, които да биха могли да обосноват
постановяването на ново определение, с което да се отхвърли искането по
чл.83 от ГПК. Твърди че съдът не е посочил кои са тези нови обстоятелства,
както и че съдът не е обсъдил, че към момента държавна такса и разноски не
се дължат на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК с оглед приложеното решение
на немски наказателен съд, водено срещу виновния водач. Оспорва
посоченото от първоинстанционния съд, че е констатирал наличие на
обстоятелства, недвусмислено установяващи, че ищецът разполага с
възможности да заплати дължимите държавни такси и разноски - а именно
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуален представител,
1
съизмеримо с дължимата по делото държавна такса. Твърди, че по делото
ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение, а такова се претендира по
реда на чл.38 от ЗА. Твърди, че единствените доходи на ищеца са от заплата в
размер на 510лв. месечно, които са под посочена по статистически данни на
КНСБ минимална стойност на необходимата издръжка на живот в размер на
618.15лв. на човек.
Моли съда да отмени обжалваното определение.
Насрещната страна по частната жалба в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не
е депозирала отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 200/19г. по описа на ДОС е образувано
по осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ от К. В. Д. срещу
сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на починала
при ПТП в Германия негова сестра, ведно със законна лихва. В проведено
производство по молба на ищеца Д. за освобождаване от държавни такси и
разноски с определение № 155 от 07.04.2020г. по ч.търг.дело № 173/20г. на
второ търговско отделение на ВКС е отменено постановено от АС – Варна
определение и Д. е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
гр.дело № 200/19г. по описа на ДОС на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
След връщане на делото на ДОС и извършена размяна на книжа и след
оставяне на производството по делото без движение е постъпила молба от
ищеца за замяна на страна по реда на чл.228 от ГПК. Представена е искова
молба за новия ответник. Към момента няма постановено определение от
първоинстанционния съд по чл.228 от ГПК.
Обжалваното в настоящето производство определение по чл.83 ал.2 от
ГПК е постановено от съда по искане за освобождаване от държавна такса и
разноски, съдържащо се в представената искова молба за новия ответник. С
него молбата на ищеца по чл.83 от ГПК е отхвърлена.
При всяко положение на делото в първата инстанция е допустимо
замяна на първоначалния ответник с нов ответник без съгласието на
2
последния, ако ищецът се отказва от иска си срещу първоначалния ответник,
като искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който исковата
молба срещу него е постъпила в съда. Разпоредбата на чл.228 ал.3 от ГПК
урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е
съгласен да встъпи в делото, като разликата между първоначалния и новия
иск се състои в субектите на правото или на задължението, а не в
правопораждащия факт и съдържанието на спорното право. Поради липса на
съгласие приемство в делото, образувано с предявяване на първоначалния
иск, не може да настъпи, поради което ищецът следва да подаде до съда
искова молба срещу надлежно легитимираното лице /новия ответник/, срещу
който искът ще се смята предявен от деня, когато исковата молба срещу него
е постъпила в съда. Безспорно извършените до предявяване на исковата
молба срещу новия ответник процесуални действия по първоначално
предявения иск са непротивопоставими на новия ответник, делото срещу него
трябва да започне с връчване на препис от исковата молба и предоставяне на
срок за отговор. Независимо от това обаче, делото остава същото и повторно
произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса и разноски,
обективирано в представената искова молба срещу новия ответник, не се
дължи. В случая не е налице повторно искане на страната за освобождаване с
оглед променени факти и обстоятелства след първоначално произнасяне по
молба по чл.83 ал.2 от ГПК, а на идентично с първоначалното искане, по
което вече е налице произнасяне на съда с влязъл в сила акт.
Поради което и съставът на въззивния съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде обезсилено и повторното производство за
освобождаване от държавна такса и разноски, инкорпорирано в представена
искова молба срещу новия ответника да бъде прекратено. Още повече че от
съда следва да бъде извършена и преценка за наличието на предпоставките за
освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 260305 от 12.07.2021г. по търг.дело №
200/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич и ПРЕКРАТЯВА производство по
повторно искане за освобождаване от държавна такса и разноски по реда на
3
чл.83 ал.2 от ГПК, съдържащо в искова молба, депозирана в съда с молба вх.
№ 262 689 от 27.05.2021г.
Определението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл.280 ал.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4