№ 5847
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110131762 по описа за 2024 година
Предявени са от А. В. Д.,ЕГН : ********** срещу ЗД“Бул Инс“ АД ,ЕИК : .БИ.
осъдителни искове , с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ,за заплащане на сумата
от 25 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в следствие
на ПТП от 18.07.2023год. в гр.София, ,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба / 03.06.2024год./ ,до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
2 467,87 лв.,представляваща мораторна лихва,за периода от 14.09.2023год. до
02.06.2024год.
В исковата молба ищецът твърди , че на 18.07.2023год. пътувал в качеството на
пътник в МПС,л.а. „Мерцедес“ с рег. № КН№1296КА ,управляван от Емил Николов в
гр.София по ул.“Никола Габровски“ .Сочи ,че при пресичане на кръстовището с
бул.“Г.М.Димитров“ ,автомобилът бил ударен от насрещно движещият,влязъл в пътната
лента л.а.“Ауди А4“ с рег. № СВ4717МХ ,управляван от К. Я. Б..Сочи че последния ударил
последователно още две МПС и спрял в зелената площ на бензиностанция „Шел“.Ищецът
твърди ,че в следствие удара изпитал силен емоционален шок,дезориентация ,а в
последствие и силна болка в областта на дясната длан.Посетил спешно отделение на
МБАЛ“Света Анна“АД като при преглед било установено ,че има нанесени травми в
областта на тялото ,включително и фрактури в областта на дясната ръка ,изразяващи се в
множество счупвания на метакарпални кости на базите на 3-та и 4- та метакарпални
кости,както и че бил с високо кръвно налягане.След извършени множество изследвания на
дясната ръка била извършена мануална репозиция за наместване и поставена гипсова
имобилизация.Сочи че при преглед на 27.07.2023год. в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ ЕАД
било установено че било започнало срастване на фрактурите.
Също така сочи ,че след случая имал проблеми със съня ,станал нервен и
тревожен,поради което потърсил лекарска помощ.На 18.08.2023год. посетил лекарски
кабинет,при което било установено състояние „Тревожно разстройство ,безсъние и
раздразнителност“ с насока да посети лекар-специалист.Сочи че на същата дата бил
прегледан от лекар –психиатър , който поставил диагноза „Смесено тревожно-депресивно
разстройство.“ като му предписал медиК.ти.
1
Твърди ,че в следствие на ПТП е претърпял не само физически увреждания ,но и
тежки психически такива.
Предвид изложеното сочи ,че в качеството си на пострадало лице има право да
претендира пряко от ответника ,в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите на виновния водач изплащане на обезщетение за
всички претърпени болки и страдания,в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Твърди ,че на 28.08.2023год. е завел извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от
КЗ пред ЗД“Бул Инс“ЕАД ,но нямало плащане до момента.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
в резултат на посоченото ПТП неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане,както и сумата 2 467,87 лв.,представляваща мораторна
лихва,за периода от 14.09.2023год. до 02.06.2024год.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК : .БИ., оспорва исковата молба с отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва наличието на валидно застрахователно обезщетение по
застраховка „ГО“ на автомобилистите за л.а. „Ауди А4“ ,с рег. № СВ4717МХ.Оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП ; то да е било причинено виновно от водача на
л.а. „Ауди А4“ , рег. № СВ4717МХ ; че събитието е случайно ,по смисъла на чл.15 от НК ; че
настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; алтернативно
оспорва твърдените увреждания от ПТП да са довели до продължителни болки и
страдания,както и оспорва претенцията като завишена по размер.Прави възражение за
съпричиняване на вредите по чл.51,ал.2 от ЗЗД ,като сочи ,че ищеца като пътник в
автомобила е бил без правилно поставен предпазен колан.
По изложените съображения моли за отхвърляне на претенциите на ищеца
,алтернативно за присъждане на обезщетение в намален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото ,че на 18.07.2023год. в гр.София,в района на кръстовището
на бул.“Г.М.Димитров“ и ул.“Николай Габровски“ е настъпило ПТП с участници : л.а.
„Мерцедес“ с рег. № КН№1296КА ,управляван от Емил Николов ,в който А. В. Д. е бил
пътник и л.а. „Ауди А4“ , рег. № СВ4717МХ,управляван от К. Я. Б..
В тази връзка е и представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№К-427 от 18.07.2023год. ,като е било образувано и досъдебно производство ,предвид
извършения оглед на местопроизшествие ,за което е съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие от 18.07.2023год. от разследващ полицай при СРТП-ОР-СДВР,към който
е приложена скица на местопроизшествието и албум.
В констативния протокол е посочено ,че МПС 1 /л.а.Ауди А4“,рег.№ СВ4717МХ/ се
движи по ул.“Николай Габровски“ и на кръстовището с бул.“Г.М.Димитров“участва в ПТП с
насрещно движещото се МПС 2 / „Мерцедес ЦЛС 350“ , с рег.№ КН1296КА/,в следствие от
удара МПС 2 участва в ПТП в спрелите на „Г.М.Димитров“ МПС 3 и МПС 4.Описани са и
материални вреди,както и пострадали лица : А. В. Д. ,с диагноза : фрактура на трета и
четвърта метакарлапна кост на дясна ръка и К. Я. Б..
Видно от Лист за преглед на пациент от 18.07.2023год., А. В. Д. е прегледан на
същата дата в 15,00часа от лекар в Спешен кабинет МБАЛ“Света Анна“ София ,като му е
назначено изследване – рентгенография на китки,длани и пръсти ,както и терапия – гипсова
имобилизация.
2
Същия е посетил и спешен кабинет в УМБАЛ“Пирогов“ ,за което е издаден Лист
преглед на пациент от 27.07.2023год. ,като му е назначена терапия – продължаване на
имобилизацията.
Съгласно Амбулаторен лист от 18.08.2023год. е снета анамнеза и е посочено
обективно състояние : Добро общо състояние ,като предвид основна диагноза – тревожно
разстройство -,неуточнено е насочен към консултация с психиатър.
Видно от Амбулаторен лист от 18.08.2023год.,издаден от лекар психиатър
,основната диагноза на А. В. Д. е „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ като му
е назначена медиК.тозна терапия .
Не е спорно и че за л.а. „Ауди А4“ , рег. № СВ4717МХ към 18.07.2023год. е била
активна застраховка „ГО“ на автомобилистите при застраховател ЗД „Бул Инс“АД,както и че
А. В. Д. е предявил застрахователна претенция към ЗД“Бул Инс“ АД ,вх.№
633944/28.08.2023год. като по същата няма доказателства да е извършено плащане на
застрахователно обезщетение.
За изясняване на спорните по делото въпроси съдът е допуснал до разпит водачът на
л.а. „Ауди А4“ , рег. № СВ4717МХ , свидетеля К. Я. Б. .
Същия сочи ,че е участвал в процесното ПТП ,което настъпило на кръстовището до
хотел „Бега“ ,където той бил в лентата за ляв завой ,като светофарната уредба светела
„зелено“.До него в дясна лента имало и други коли ,които се движели направо и на
дясно.Сочи ,че навлязъл в кръстовището,стигнал средата му ,за да завие на ляво ,при което
следвало да изчака като се огледал ,в този момент нямало други коли ,при което твърди ,че
бил ударен от л.а.“Мерцедес“ ,който бил срещу него ,в насрещното движение във втората
лента и се движел направо.
Сочи ,че удара настъпил в дясната част на автомобила му ,в центъра между двете
врати.Твърди ,че другият автомобил се движел бързо ,за което съди ,че след настъпването на
удара се завъртял няколко пъти и последствие навлязъл в района на бензиностанцията.
Свидетеля сочи ,че след това дошли полицаи,като той бил пострадал и бил откаран
с линейка,поради което не може да посочи дали в другия автомобил имало пътници.
По искане на страните е допусната САТЕ.
Съдът приема като неоспорено, обективно и обосновано заключението на вещото
лице Й. Й., по назначената на автотехническа ескпертиза, от които се установява, че
механизъм на настъпване на ПТП е следният –
На 18.07.2023 г., лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № СВ4717МХ, се движи по ул.
„Никола Габровски“ с посока от ул. у,Апостол Карамитев“ към ул. „Стоян Камбарев“, и на
кръстовището с бул. „Доктор Г. М. Димитров “, водачът предприема маневра за завой на
ляво, при която реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Мерцедес ЦЛС
350“, с рег.№ КН1296КА. Вследствие на удара лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. №
СВ4717МХ, се завърта и реализира ПТП със спрелите на светофара на бул. „Доктор Г. М.
Димитров“ автобус „МАН Лион“, с рег.М СВ6054АВ, и лек автомобил „Ауди А 3“,с рег.М
КН8907ВР.
От техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Ауди А 4“, с per. № СВ4717МХ, който е предприел
маневра за завой на ляво, но без да изчака преминаването на движещия се срещу него лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ КН1296КА ,като е имал възможност да го
предотврати същото ако изчака преминаването на другия автомобил през кръстовището
,след което да предприеме своята маневра.
Вещото лице сочи ,че няма данни за скоростта на движение на двете превозни
средства.
3
Също така вещото лице сочи ,че лекия автомобил е оборудван с два триточкови на
предните и два на задните седалки.Обезопасителните колани,монтирани в автомобилите
задържат тялото на шофьора и пътниците към седалката при наличие на отрицателно
ускорение по направлението на движение – при челни сблъсъци /удари/.
От представеното заключение на вещото лице д-р И. А. Л.,по назначената съдебно-
медицинска експертиза и показанията на същото в с.з. ,които съдът приема като неоспорени
по делото,обективни и обосновани ,се установява ,че в следствие на процесното ПТП е
претърпял следните увреждания : Счупване на Ш-та и IV-та предкиткови /метакарпални/
кости на дясната длан ,които са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Получените счупвания на трета и четвърта предкиткови кости на дясната длан, са
реализирали критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение в движението
на горен десен крайник за срок по - голям от 30 дни.Сочи и че принципно обичайните
възстановителни срокове при този вид травми, са от порядъка на два-три месеца. Съгласно
наличните данни може са се обобщи, че при пострадалия Д., възстановителния период е
продължил по-дълго от обичайния, без обаче да може да ес приеме, че са възникнали
съществени усложнения.
Вещото лице сочи ,че към настоящия момент е настъпило пълно възстановяване в
хватателната функцията на горния крайник като е възможно да се появява периодично
краткотрайна болка, с неголям интензитет, която с течение на времето ще отшумява
напълно.
Вещото лице сочи ,че няма обективни данни ищецът да е бил с поставен предпазен
колан по време на инцидента.Според вещото лице , обезопасителният колан фиксира тялото
на пътника, като го предпазва от удари в интериора на автомобила, но не е в състояние да
предотврати травми получени на свободно подвижните крайници и на движението на
главата.В случая се касае за травма на дясната длан и в този смисъл увреждания могат да се
получат и при поставен предпазен колан.
Също така вещото лице сочи ,че няма данни за наличието на съпътстващи
заболявания , които да са повлияли на лечението и възстановителния процес,както и за
повишени стойности на кръвното налягане .В тази връзка обсъжда извършения преглед
непосредствено след инцидента,прикойто са отчетени стойности 140/85 Hg, което е към
горна граница на нормата /за нормално се счита до 140/90 Hg/,както и при последващ
преглед през месец декември 2024г е измерено кръвно налягане 130/80, което е
нормално.Ето защо вещото лице приема ,че не следва да се приеме, че в случая има високо
кръвно налягане при ищеца.
Съгласно показанията свидетел Мартин Георгиев Деянов ,същия познава ищеца
,който му споделил през лятото на 2023год. ,че е претърпял ПТП ,при което си счупил
дясната ръка.Свидетеля сочи ,че пострадалия бил по-различен от обикновеното ,престанал
да излиза ,виждали го по-рядко ,имал притеснения ,оплаквал се от болки в ръката ,както и от
паник-атаки.Сподели и че е ходил на лекар.Свидетеля твърди и че понастояще рядко го
виждал, тъй като той отказвал да излиза ,стоял си в къщи пред компютъра,не искал да
общува с хора.Оплаквал се ,че го боли ръката ,като съобщава и че след инцидента не ходел
да тренира ,а така също не могъл да замине на работа в чужбина,а в последствие дълго
време не могъл да си намери работа.
Съдът от правна страна приема следното:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ /три месеца
от предявяване на претенцията извънсъдебно/, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
4
По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на
обезщетение,по което няма доказателства застрахователят – ответник да е удовлетворил
претенцията на ищеца.
Ето защо съдът приема ,че е налице отказ от страна на застрахователя, поради което
исковата претенция се явява допустима.
По отношение на иска по чл. 432, ал.1 КЗ
За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже в условията на пълно и
главно доказване противоправното поведение на водача на л.а. „Ауди А4“ , рег. №
СВ4717МХ , причинно-следствената връзка между поведението на водача застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на товарния автомобил и
претърпените от ищеца неимуществени вреди, реалното настъпване на тези вреди като
резултат от ПТП, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, размер на
вредите.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства, включително и възражението си за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, както и да обори презумпцията за вина на водача на л.а. „Ауди
А4“ , рег. № СВ4717МХ относно настъпилото ПТП. Така разпределена е била и
доказателствената тежест на страните с доклада по делото, обективиран в определение на
съда ,като е прието за безспорно ,че за л.а. „Ауди А4“ , рег. № СВ4717МХ към
18.07.2023год. е била активна застраховка „ГО“ ,застраховател ЗД „Бул Инс“АД.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил,който е предприел
маневра за завой на ляво, но без да изчака преминаването на движещия се срещу него лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 350“, с рег.№ КН1296КА ,в който пътник е бил ищеца.
Обстоятелството, че ударът е настъпил поради субективното поведение на водача на
ла.“Ауди А4“,св.К. Б. се потвърждава от заключението на приетата автотехническа
експертиза. Не се доказа друг механизъм на настъпване на ПТП поради което не се доказва
и че водачът няма вина за същото.
Ето защо така изложените възражения на ответника ,за изключване на вината на
застрахования при него водач, съдът намери за неоснователни.
Предвид изложеното съдът приема ,че застрахователно събитие се дължи на
виновното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС.
В следствие на процесното ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания
,посочени в констативния протокол за ПТП,а така също и лист за преглед на пациент от
18.07.2023год. ,които съгласно заключението на вещото лице по СМЕ са „ Счупване на Ш-та
и IV-та предкиткови /метакарпални/ кости на дясната длан „ ,при което е била извършена
гипсова имобилизация .Съдът приема,предвид заключението и че описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП.
Според вещото лице същите са причинили трайно затруднение в движението на
горен десен крайник за срок по - голям от 30 дни. Вещото лице сочи ,че обичайните
възстановителни срокове при този вид травми, са от порядъка на два-три месеца като при
пострадалия , възстановителния период е продължил по-дълго от обичайния, без обаче да
може да се приеме, че са възникнали съществени усложнения.
Предвид изложеното, както и с оглед наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на увреждащото МПС, по силата на което
ЗД „Бул Инс“ АД се е задължил да отговаря за виновно причинени на трети лица вреди,
5
съдът намери исковата претенция за основателна.
По отношение на размера на дължимо обезщетение:
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване на принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Посочената разпоредба предполага обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални
усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а обусловен от
редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в
страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията,
възрастта на пострадалия, прогнозите за неговото възстановяване, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усИ. за преодоляване на последиците и други.
Като съобрази визираните критерии настоящият съдебен състав намира, че едно
обезщетение за претърпените от ищецът неимуществени вреди в размер на 5 000 лева,
съответства на установените по вид и обем физически болки и страдания, както и негативни
психо-емоционални преживявания, в тяхната съвкупност.
Изхождайки от доказателствата по делото и относно критериите за определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични
увреждания ,съдът взе в предвид от една страна възрастта на пострадалия / млад мъж на 29
години / , характера на вредите /средна степен на увреждания /, възстановителен период от
около 3 месеца , липсата на данни за последици за здравето на ищецът вследствие на
травмите.
В тази връзка съдът кредитира показанията на св.Мартин Деянов ,който е възприел
състоянието на пострадалия и негативните му изживявания, страданието от травмите,
преживени след удара.
Също така съдът приема ,че не се установяват болки и страдания ,над нормалните за
този вид травма,които да налагат и присъждане на обезщетение в по-висок размер от
обичайното при сходни случаи.
В тази връзка съдът възприе заключението на вещото лице по СМЕ ,съгласно което
понастоящем е настъпило пълно възстановяване в хватателната функцията на горния
крайник.Следва да се отчете и появява периодично краткотрайна болка, с неголям
интензитет, която с течение на времето ще отшумява напълно.
Ето защо съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е 5 000
лева, до който размер исковата претенция следва да бъде уважена ,като до пълния предявен
размер от 25 000лв същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на ищеца ,което
би могло да доведе до намаляване на размера на следващото се обезщетение не се доказа.
Не се доказва пострадалия ,като пътник в МПС ,което е участвало в процесното
ПТП да не е поставил правилно обезопасителния колан.
Също така от заключението на вещото лице по СМЕ става ясно ,че
обезопасителния колан фиксира тялото на пътника, като го предпазва от удари в интериора
на автомобила, но не е в състояние да предотврати травми получени на свободно
подвижните крайници и на движението на главата.И предвид ,че травмата на пострадалия е
на дясната длан ,то уврежданията могат да се получат и при поставен предпазен колан.
Следва да се отбележи също и че не всяко нарушение на правилата на движение по
пътищата би довело до приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД ,а само това ,което
е довело непосредствено до настъпване на вредите ,каквото в случая не е установено.
Така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
присъдено ,ведно със законната лихва от 18.02.2024год. ,до окончателното заплащане на
6
сумата ,така както е поискано от ищеца.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 2 467,87 лв., за периода от
14.09.2023год. до 02.06.2024год.
Предвид ,че съдът уважи претенцията по чл.432 от КЗ до размера от 5000лв., то на
ищеца се следва обезщетение за забавата върху този размер ,което за периода 14.09.2023год.
до 02.06.2024год. ,изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК,с помощта на калкулатор
,възлиза на 493,57лв.
Следва претенцията да бъде отхвърлена до пълния предявен размер от 2 467,87лв.
като неоснователна.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е освободен от внасянето на държавна такса и разноски по делото ,на
основание чл.83,ал.2 от ГПК.
Същия е представляван по делото от адвокат Я. В. С. ,като процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 ,вр. чл.2,ал.2 от Наредба № 1 от
09.04.2004год. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 10 000 лв. до 25000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., като
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2650
лева.Няма основание да се приложи чл.7,ал.9 от наредбата ,предвид ,че са проведени две
съдебни заседания по делото.
7
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат С. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в
размер съразмерно уважената част от иска за неимуществени вреди е в размер на 530 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и
ответната страна. С Определение от 23.08.2024 г., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът е
освободен от внасянето на такси и разноски в производството. Същият обаче не е освободен
от възстановяване на направените от другата страна по делото разноски в случай на
неоснователност на иска ,съобразно общата норма на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Сторените от ответната страна разноски,съгласно списък на разноските по чл.80 от
ГПК са в общ размер на 3610лева – 400 лева депозити за вещи лица, 30 лева депозити за
призоваване на свидетел,както и 3180 лв. ,адвокатско възнаграждение ,с вкл.ДДС уговорено
и платено в брой ,съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.10.2024год.
Предвид отхвърлената част от исковете ,ищецът следва да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски в размер на 2888лева.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК следва ответникът да заплати по сметка на СРС и
сумата от 220лв.,представляваща държавна такса върху уважения размер на предявените
искове ,както и сумата от 400лв.,платени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......................... : .БИ. със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.................. .................. да заплати на А. В. Д. ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.Кюстендил,ул.“Антим I“,№8 , на основание чл.432 КЗ вр. чл.86 от ЗЗД , сумата от 5
000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания , в резултат на ПТП от 18.07.2023г. в гр. София, причинено виновно от водача на
застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ л.а.“Ауди А4“ с рег. № СВ4717МХ , ведно със законната лихва от
03.06.2024год. ,до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на 493,57лв.
,представляваща мораторна лихва,за периода от 14.09.2023год. до 02.06.2024год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. Д. ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.Кюстендил,ул.“Антим I“,№8 срещу .......................... : .БИ. със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.................. .................. ,осъдителни искове : с правно основание
чл.432 КЗ в частта за разликата от уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен
размер от 25 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в
следствие на ПТП от 18.07.2023год. в гр.София, ,ведно със законната лихва от
03.06.2024год. до окончателното й заплащане ;с правно основание чл.86 от ЗЗД , в частта за
разликата от уважения размер от 493,57 лв. до пълния предявен от 2 467,87
лв.,представляваща мораторна лихва,за периода от 14.09.2023год. до 02.06.2024год.,като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА .......................... : .БИ. със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.................. .................. да заплати на адвокат Я. В. С. , вписан в САК ,със
служебен адрес в гр.София ,ж.к.“Дружба“ 2,бл.228,вх.А,ет.10,ап.60 , на основание чл.78,ал.1
вр. чл.38 ,ал.2 от ЗА сумата в размер на 530 лева ,адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца А. В. Д..
ОСЪЖДА А. В. Д. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.Кюстендил,ул.“Антим I“,№8 да
заплати на .......................... : .БИ. със седалище и адрес на управление в
8
гр.София,бул.................. .................. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 2888
лева, представляваща деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА .......................... : .БИ. със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.................. .................. да заплати по сметка на Софийски районен съд ,на
основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата от 220лв.,представляваща държавна такса върху
уважения размер на предявените искове ,както и сумата от 400лв.,платени от бюджета на
съда възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9