Решение по дело №3010/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

“ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат М.Д.- пълномощник, обжалва Решение №1637 от 29.09.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330202248 (2248) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., IV-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) №**********, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ) към Министър на регионалното развитие и благоустройството (МинРРБ), с който на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което процесният ЕФ да бъде отменен изцяло.

Ответникът- Агенция “Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез юрисконсулт С. С. Г.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Освен това, от юрисконсулт П.И.- пълномощник, е представен отговор на касационната жалба, чрез Районен съд- Пловдив, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер; възразява за евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора, ако касационната жалба бъде уважена и адвокатското възнаграждение е в размер, по-голям от размера, определен по реда на чл.18, ал.1/2, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Тодор Павлов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 02.01.2021г., около 17:49ч., на път А-1 (Автомагистрала “Тракия“), км.130+588, на територията на община Марица (с. Желязно), с посока намаляващ километър (към гр. София), който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движението на ППС (пътно превозно средство), представляващо влекач (товарен автомобил) “ИВЕКО АС440СТ П ЦНГ“, с Рег.№***, с технически допустима максимална маса 20 000 (кг.), брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке с общ броя оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44 000 (кг.), за което ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му.

Движението на процесното ППС на 02.01.2021г. е установено с устройство с №20072 (АПИ), за което е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението B8C20E2CEEC846EAE053011F160AA3B3.

Прието е за установено, че процесното ППС е регистрирано като собственост на “ББР Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, а дружеството касатор е вписано като ползвател на ППС-то.

Установеното движение на процесното ППС по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.102, ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с ал.3 и във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП се издава процесният ЕФ.

Районният съд правилно и обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага закона правилно, като потвърждава оспорения пред него ЕФ, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, напълно се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Вярно е, че посредством Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) е изпратена молба от адвокат М.Д. на 02.08.2023г., адресирана до Районен съд- Пловдив, IV-ти наказателен състав, дело №2248/2023г., в която молба е направено възражение за наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което възражение обаче не е обсъдено от районния съд, при постановяване на оспореното в настоящето производство решение.

Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” (до 22.12.2021г.) и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

Настоящият състав на съда намира, че разглежданото нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не е налице маловажен случай.

Разбира се, размерът на наложената имуществена санкция от 2 500,00 лв. е повече от 20-кратно по-голям от размера на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, посочен в процесния ЕФ (119,00 лв.), но пък касаторът би могъл да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750,00 лв. (определен съгласно чл.26, ал.2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа) и съответно процесният ЕФ да бъде анулиран, както и да се зачете, че е изпълнено задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП, което обаче не е направено в указания му 14-дневен срок.

Предвид гореизложеното, като потвърждава процесния ЕФ, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона и оспореното по делото решение е правилно. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ е основателно и такова следва да бъде присъдено в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1637 от 29.09.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330202248 (2248) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., IV-ти наказателен състав, с което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, с който на “ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

ОСЪЖДА “ЕВРОТРАНСПОРТ 2000“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ЕИК *********, да заплати на Агенция “Пътна инфраструктура“, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: