№ 1410
гр. Велико Търново, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Г. Г.ЕВ Гражданско дело № 20254110101474 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. К. Д., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че не
съществува право на принудително изпълнение по отношение на вземанията
по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 3935/2012 г. на Районен съд –
Велико Търново, и по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 4196/2012 г. на
Районен съд – Велико Търново, възлизащи на 8 998.73 лева, за
удовлетворяването на които е образувано изп. дело № 28/2025 г. по описа на
ЧСИ Димитър Бойчев, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че срещу него са издадени изпълнителни листи по ЧГД
№ 3935/2012 г. и по ЧГД № 4196/2012 г. – и двете по описа на Районен съд –
Велико Търново, както и че по молба на ответника за събиране на вземанията
е образувано изп. дело № 28/2025 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев. Счита,
че вземанията по изпълнителните листи са погасени по давност, тъй като в
периода от 4.7.2018 г. до 6.12.2023 г. не са предприемани изпълнителни
действия.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че изп.
дело № 28/2025 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев е образувано преди да
изтече установения давностен срок, като още с молбата са поискани
1
изпълнителни действия, прекъсващи давността. Обръща внимание, че докато
е траел изпълнителният процес относно вземания по образувани преди ТР №
2/26.6.2025 г. изпълнителни дела, давност не е текла. Сочи, че за
изчисляването на давностния срок следва да се има предвид и Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.3.2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му
на 21.5.2020 г.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Ответникът не изпраща представител и не заема допълнително становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 3935/2012 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД от
23.10.2012 г. срещу Г. К. Д. е образувано изп. дело № 793/2012 г. по описа на
ЧСИ Димитър Бойчев. С молба на взискателя от 7.11.2012 г. по делото е
представен и изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 4196/2012 г. на Районен
съд – Велико Търново, и е поискано събиране на вземанията по същия.
По изпълнителното дело са извършени следните действия:
с постановление от 23.10.2012 г. е насрочен опис на движими вещи в
жилището на длъжника за 21.11.2012 г., който опис не се е състоял;
с постановление от 27.11.2012 г. е наложена възбрана върху
притежаваната от длъжника идеална част от недвижими имоти, находящи
се в гр. Велико Търново;
с постановление от 10.4.2013 г. е наложен запор върху МПС, собственост
на длъжника;
с постановление от 15.4.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в
жилището на длъжника за 25.5.2015 г., който опис не се е състоял;
с постановление от 15.6.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника;
С молба от 4.7.2018 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал
конституирането си като взискател по делото на мястото на „Обединена
2
българска банка“ АД, като с молбата не е поискано предприемането на
изпълнителни действия.
С постановление от 6.12.2023 г. изпълнителното дело е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Впоследствие въз основа на същите изпълнителни листи по молба на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД от 14.2.2025 г. срещу Г. К. Д. е образувано изп. дело №
28/2025 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, което понастоящем е висящо.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5–годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
3
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 793/2012 г. по описа на ЧСИ
Димитър Бойчев е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на
ВС, поради което в периода от образуването му до приемането на 26.6.2015 г.
на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Както
е посочено в ТР № 3 от 28.3.2023 г. на ВКС по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК,
погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г. В случая давността относно
процесното вземане по отношение на длъжника Иринка Д. Великова е
започнала да тече на 15.6.2017 г., когато е извършено последното
изпълнително действие /запор върху банкови сметки/ и е изтекла на 23.8.2022
г. /при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение/, което прави основателен предявения иск.
По разноските:
С оглед становището за основателност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски – заплатени държавна такса и адвокатски хоН.р, които следва да се
възложат в тежест на ответника. От страна на последния е направено
възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хоН.р,
което съдът намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото
не сочи на неговата сложност от фактическа и правна страна, поради което на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде
намалено до сумата от 1 500.00 лева. С оглед намаления адвокатски хоН.р,
разноските, които следва да се присъдят на ищеца, възлизат на сумата от
1 859.95 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, че правото на принудително изпълнение срещу Г. К.
4
Д., ЕГН ********** за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден
по ЧГД № 3935/2012 г. на Районен съд – Велико Търново, и по изпълнителен
лист, издаден по ЧГД № 4196/2012 г. на Районен съд – Велико Търново,
възлизащи на 8 998.73 лева, за удовлетворяването на които е образувано изп.
дело № 28/2025 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев, е погасено, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. К. Д.,
ЕГН ********** сумата от 1 859.95 лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5