№ 388
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500318 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. ЦВ. БЛ. против
Определение от 07.07.2021 г. по гр. дело № 125/2021 г. по описа на ВТОС, с което е
оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса
и разноски, дължими за производство по подадената от нея искова молба с правно
основание чл.226 КЗ. Счита за незаконосъобразен и немотивиран извода на съда, че
към молбата й не са приложени убедителни доказателства и не е обоснован несъмнен
извод, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото
такса и разноски. Видно от представената от нея декларация, тя получава брутен
трудов доход в размер на 610 лв., а съпругът й на 56 г. не реализира трудови или други
доходи, има две деца, има задължения към кредитни институции, притежава в режим
на съпружеска имуществена общност само един апартамент, при което средствата й
били крайно недостатъчни. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на
искането й.
Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови
освобождаването му от държавна такса и разноски за производството.
Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите
на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство,
намира следното:
1
Жалбоподателката е предявила пред ВТОС иск с правно основание чл.226 КЗ
/отм./, с цена на иска за неимуществени вреди 70 000 лв. С исковата си молба е заявила
искане за освобождаването й от държавна такса и разноски за производството.
Представила е декларация, в която е посочила, че е омъжена, получава трудово
възнаграждение в размер на 610 лв., няма други доходи, доходи не получава и съпругът
й, и единственото имущество, което притежават е жилище в гр. Велико Търново с
площ 160 кв.м. По това искане съдът се е произнесъл с определение за оставянето му
без уважение, поради непредставяне на доказателства, аргументиращи извод, че
ищецът не разполага със средства за заплащането им. Ищецът е отправил ново искане
до съда за освобождаване от държавна такса и разноски, като е представил
допълнителни доказателства, които потвърждават декларираните от него данни –
удостоверение от работодателя за получаваното трудово възнаграждение с вписан
брутен доход за шест месеца в размер на 3587,37 лв. общо, удостоверение за семейно
положение и банкови удостоверения за ипотечен кредит от 2006 г. за 15 000 лв. с
остатък към м.03.2021 г. 1041 лв. и стоков кредит със задължение към м.03.2021 г. в
размер на 77.14 лв. Съдът не се е произнесъл по искането, а е указал внасянето на
държавна такса и след изтичане на определения срок е постановил прекратяване на
делото. Това определение е отменено от ВТАС по жалба на ищеца и делото е върнато
на първоинстанционния съд за произнасяне по искането.
С обжалваното определение ВТОС отново е оставил искането без уважение,
като е приел, че с оглед декларираните данни и представените доказателства не се
формира извод за невъзможност ищецът да заплати дължимите такси и разноски, като
освен това от исковата молба и приложенията към нея не ставало ясно спада ли ищцата
изобщо към кръга на лицата, имащи право на обезщетение.
При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 274, ал.
1, т. 1 ГПК възможност за обжалване, съобразно т. 5 от ТР 1/17.07.2001 г. на
ОСГК на ВКС, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се
разгледа по същество.
Настоящият състав приема оспорваното определение за частично
неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2
ГПК, за да се произнесе по молбата за освобождаване от държавна такса и
разноски, съдът взема предвид следните обстоятелства: доходите на лицето и
неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация,
2
семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта и други констатирани обстоятелства, след което ги съпоставя с
дължимия размер държавна такса, за да определи налице ли е възможност на
молителя за понасянето й. В конкретния случай към исковата молба е
представена декларация за материалното и гражданско състояние на ищцата.
Към момента на подаване на исковата молба П.Б. е на 50 години, в добро
здравословно състояние, получава доход от постоянна работа в размер на 600
лв. брутна сума. Съпругът й няма доходи. В декларацията е вписано, че
притежава жилище, не притежава МПС, няма влогове, не упражнява
търговска дейност, не получава наеми, като са представени доказателства за
кредитни задължения. Няма лица, към които е задължена за издръжка. От
представената декларация и доказателства се установява, че ищцата не разполага със
средства да заплати дължимата за производството държавна такса, която е значителна
с оглед цената на предявения иск – възлиза на 2800 лв., при което са налице
предпоставките за освобождаване от задължението за внасянето й. Законът не
предпоставя освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК от вероятната основателност на
предявения иск, за да бъде обсъждано от съда доколко ищецът притежава материална
легитимация да претендира и да получи застрахователно обезщетение.
Във връзка с констатираното семейно и имуществено състояние на ищцата
съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че то не установява невъзможността
й да заплати евентуалните съдебни разноски за събиране на доказателства. Установи
се, че семейството й се състои само от нея и съпруга й, като двете им деца са
пълнолетни – съответно на 20 г. и 30 г., т.е. за ищцата и съпруга й не съществува
безусловно задължение за издръжка на деца. Доходът й е от трайно упражнявана при
един и същи работодател трудова дейност и макар да е в рамките на минималната за
страната работна заплата, видно е, че й позволява да изплаща кредити, като се
установява, че остатъците и по двата сочени от нея кредита са незначителни.
Съпрузите притежават собствено жилище, чиято жилищна площ значително
надвишава средната за жилища, т.е. не заплащат наем. Следва да се отбележи още,
че ищцата е облекчена допълнително с освобождаването й от заплащане на
държавна такса по делото. Същевременно, с оглед етапа на производството - все
още няма отговор на насрещната страна, за да бъде отделено спорното от безспорното
и в съответствие с това да се прецени за кои факти следва да се ангажират
доказателства – в частност експертизи, към момента не може да бъде предвиден размер
на разноските, които предстои да бъдат направени, за да се съпостави същия с
имущественото състояние на ищцата и се извърши преценка тя в състояние ли е да
заплати същите. Няма пречка на един последващ етап в случай на необходимост от
3
извършване на разноски, ищцата отново да поиска съдът да я освободи от заплащането
им. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в
частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на Б. за освобождаване от
заплащането дължимата за производството по делото държавна такса и потвърдено в
частта, с която съдът е оставил без уважение молбата й за освобождаване от разноски
за производството. Делото следва да се върне на ВТОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 07.07.2021 г. по Гр. д. № 125/ 2021 г. по описа на
ВТОС само в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. ЦВ. БЛ. за
освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима за производството по
подадената от нея искова молба с правно основание чл. 226 КЗ /отм./, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК П. ЦВ. БЛ. с ЕГН
********** от задължението за заплащане на държавна такса за производството по Гр.
дело № 125/ 2021 г. по описа на ВТОС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ВРЪЩА делото на ВТОС за продължаване на съдопрозводствените действия
по Гр. дело 125/ 2021 г.
Определението в частта му, в която е отказано освобождаване от
разноски в производството, подлежи на обжалване с частна касационна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4