Решение по дело №337/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 60
Дата: 24 август 2021 г.
Съдия: Магдалина Стефанова Иванова
Дело: 20215000600337
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№60
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600337 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260016/11.05.2021 г., постановена по НОХД №
216/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимият З.М.Л. е
признат за невинен в това, че на 19.01.2017 г. в гр. С.З., в дома си на ул. „П.“
№**, противозаконно е държал оръдия, за които е знаел, че са предназначени
за търсене на археологически обекти, а именно: 1 бр. фабрично произведен
металдетектор марка „G.“; 1 бр. фабрично произведен металдетектор марка
„D.“, модел „X.“ със сериен № ***; 1 бр. металдетектор, фабрично
произведен, без обозначени марка, модел, сериен номер, поради което е
оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 7
НК.

Със същата присъда подсъдимият З. е признат за невинен в това,
че на 19.01.2017 г. в гр. С.З., в дома си на ул. „П.“ №**, е държал повече от
1
три археологически обекта – 7 бр. предмети с качества на движими културни
ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред на
Глава шеста, Раздел II от ЗКН и § 6 ПЗР на ЗКН, както следва: катинар с ключ
на стойност 25 лв.; катинар на стойност 25 лв.; гривна на стойност 50 лв.;
апликация бронзова на стойност 20 лв.; топка гривна на кремъчен пищов на
стойност 50 лв.; ударно-спусков механизъм за ловна пушка или пистолет
система Л.Ф.е на стойност 150 лв.; монета сребро – Т. X., пробита, на
стойност 30 лв., които не са идентифицирани и регистрирани по реда,
регламентиран в ЗКН, поради което е оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 278, ал. 6 НК.

Със същата присъда подсъдимият З. е признат за виновен за
това, че на 19.01.2017 г. в гр. С.З., в дома си на ул. „П.“ №**, е държал 168 бр.
боеприпаси, както следва:
- 1 бр. патрон кал. 12,7 х 108 мм, предназначен за стрелба с
голямокалибрени тежки картечници /ДТТТК/;
- 2 бр. 26 мм-ви сигнални ракети, предназначени за стрелба с
ракетни пистолети, кал. 26 мм;
- 27 бр. патрони кал. 7,62 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомати, конструкция „К.“ и карабини кал. 7,62 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,92 х 55 мм /8 х 57/ „М.“, предназначен за
стрелба с пушки, карабини и картечници кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 270 „W.“ /7 х 64/, предназначен за стрелба с
карабини кал. 7 х 64 мм;
- 1 бр. патрон кал. 308 „W.“ /7,62 х 51 мм/, предназначен за
стрелба с пушка кал. 7,62 мм;
- 7 бр. патрони кал. 8 х 5OR „A.“, предназначени за стрелба с
пушки кал. 8 мм;
- 43 бр. патрони кал. 7,62 х 54 R, предназначени за стрелба с
карабини и картечници кал. 7,62 х 54 мм;
- 28 бр. патрони кал. 8 х 56 R „M.“, предназначени за стрелба с
пушка кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 11, предназначен за стрелба с пушка кал. 11
мм;
- 2 бр. патрона кал. 5,45 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомат „A.“, кал. 5,45 мм и неговите модификации;
2
- 1 бр. патрон кал. 7,62 х 25 мм „ТТ“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,62 мм;
- 13 бр. патрони кал. 5,6 мм /22 LR/, предназначен за стрелба с
пушка, пистолети и револвери кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 22 „M.“, предназначен за стрелба с пушки,
пистолети и револвери, кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,65 мм „B.“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм;
- 15 бр. патрони кал. 6,5 х 53 „M.“, предназначени за стрелба с
пушки и карабини кал. 6,5 мм, без да има за това надлежно разрешение,
поради което и на основание чл. 339, ал. 1 вр. с чл. 54 НК е осъден на две
години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия З.
наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 53, ал. 2, б. А НК са отнети в полза на
Държавата инкриминираните боеприпаси, приложени като веществени
доказателства по делото.

Веществените доказателства, предмет на престъпленията по чл.
277а ал. 7 НК и чл. 278 ал. 6 НК е постановено да бъдат върнати на
подсъдимия З. след влизане в сила на присъдата.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените
по делото разноски.

Срещу осъдителната част на така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв. С.Ч., в качеството му на защитник на
подсъдимия З.З., с оплакване за нейната неправилност и
незаконосъобразност. Прави се искане първоинстанционната присъда в
атакуваната й част да бъде отменена, като вместо това въззивният съд
постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невинен и да го
оправдае по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Алтернативно, в случай, че присъдата в обжалваната й част бъде потвърдена,
3
се прави искане за редуциране на възложените в тежест на подсъдимия
разноски като се изключат тези, касаещи обвиненията, по които подсъдимият
е признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и
неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че съдебният акт в атакуваната му част е обоснован и
законосъобразен, поради което предлага да бъде потвърден.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, с изложеното във въззивната жалба и като обсъди
становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314
НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество -
основателна относно направеното алтернативно искане.
За да постанови обжалваната присъда, Старозагорският окръжен
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.З. и приятелката му – свидетелката Д.Г., живеели
и понастоящем живеят в част от наследствена къща, находяща се в гр. С.З.,
ул. П. №**. Този имот е съсобствен между подсъдимия З., в качеството му на
наследник на баща си М.З.М., и чичо му П.З.М., който от години пребивава в
с. Т., общ. Р. В масивната двуетажна къща на ул. „П.“ №**, купена в началото
на 60-те години на ХХ век от братята М. и П.М., през различни периоди от
време живеели както родителите им, така и сестрите им със семействата си
(свидетелите М. З.а З., Д. З.а Г. и Г.Т.Г., преди последните да заживеят
самостоятелно).
Видно от писмо № 1100-191/13.08.2020 г. на Н. на недвижимо
културно наследство към М. между 1977 г. и 1993 г. къщата на ул. „П.“ №**
гр. С.З., строена в началото на 20 век, имала статут на архитектурно-
строителен паметник на културата, за което са приложени съответните
документи (л. 81 – л. 111 от НОХД).
Според свидетеля К.В. – оперативен работник в сектор „П.“ при
ОД на МВР С.З., през 2017 г. в полицията постъпила оперативна информация,
че няколко лица от региона на С.З., сред които и подсъдимият З., притежават
металдетектори, с които правят проучвания на местности за културно-
исторически ценности и археологически обекти. По този повод се
4
сформирали няколко екипа за специализирана полицейска проверка, като
свидетелят В. не е участвал в екипа, извършил процесуално-следствени
действия в дома на подсъдимия З. на 19.01.2017 г.
Във връзка с оперативните данни, че се занимава с иманярство, в
описаната по-горе къща, обитавана от подсъдимия З. и свидетелката Г., на
19.01.2017 г. от 8.10 часа до 10.40 часа, в условията на неотложност, било
извършено претърсване и изземване.
При това процесуално-следствено действие присъствали като
поемни лица свидетелите М.К. и П.Ц..
От дома на подсъдимия З. били иззети множество вещи, описани
в протокол за претърсване и изземване от 19.01.2017 г. и заснети на място,
видно от фотоалбума към него (л. 30 – л. 39, том 1 от ДП).
Сред тези вещи били и инкриминираните 1 бр. фабрично
произведен металдетектор марка „G.“; 1 бр. фабрично произведен
металдетектор марка „D.“, модел „X.“ със сериен № ***; 1 бр. металдетектор,
фабрично произведен, без обозначени марка, модел, сериен номер; катинар с
ключ на стойност 25 лв.; катинар на стойност 25 лв.; гривна на стойност 50
лв.; апликация бронзова на стойност 20 лв.; топка гривна на кремъчен пищов
на стойност 50 лв.; ударно-спусков механизъм за ловна пушка или пистолет
система Л.Ф.е на стойност 150 лв.; монета сребро – Т. X., пробита, на
стойност 30 лв.
Били иззети и 168 бр. боеприпаси, за които подс. З. нямал
надлежно разрешение, както следва:
- 1 бр. патрон кал. 12,7 х 108 мм, предназначен за стрелба с
голямокалибрени тежки картечници /ДТТТК/;
- 2 бр. 26 мм-ви сигнални ракети, предназначени за стрелба с
ракетни пистолети, кал. 26 мм;
- 27 бр. патрони кал. 7,62 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомати, конструкция „К.“ и карабини кал. 7,62 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,92 х 55 мм /8 х 57/ „М.“, предназначен за
стрелба с пушки, карабини и картечници кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 270 „W.“ /7 х 64/, предназначен за стрелба с
карабини кал. 7 х 64 мм;
- 1 бр. патрон кал. 308 „W.“ /7,62 х 51 мм/, предназначен за
стрелба с пушка кал. 7,62 мм;
- 7 бр. патрони кал. 8 х 5OR „A.“, предназначени за стрелба с
пушки кал. 8 мм;
5
- 43 бр. патрони кал. 7,62 х 54 R, предназначени за стрелба с
карабини и картечници кал. 7,62 х 54 мм;
- 28 бр. патрони кал. 8 х 56 R „M.“, предназначени за стрелба с
пушка кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 11, предназначен за стрелба с пушка кал. 11
мм;
- 2 бр. патрона кал. 5,45 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомат „A.“, кал. 5,45 мм и неговите модификации;
- 1 бр. патрон кал. 7,62 х 25 мм „ТТ“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,62 мм;
- 13 бр. патрони кал. 5,6 мм /22 LR/, предназначен за стрелба с
пушка, пистолети и револвери кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 22 „M.“, предназначен за стрелба с пушки,
пистолети и револвери, кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,65 мм „B.“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм;
- 15 бр. патрони кал. 6,5 х 53 „M.“, предназначени за стрелба с
пушки и карабини кал. 6,5 мм.
Били иззети и множество други предмети, които не
съответствали на изискванията за движими културни ценности, поради което
впоследствие били върнати на подсъдимия З. с постановление от 18.05.2020 г.
по реда на чл. 111 НПК.
На иззетите на 19.01.2017 г. от дома на подсъдимия веществени
доказателства (с изключение на металдетекторите и боеприпасите) бил
направен оглед, видно от протокол за оглед на веществени доказателства от
20.02.2017 г. и фотоалбум към него (л. 41 – л. 72, т. 1 от ДП).
Подсъдимият З. е член на Б.а. на търсачите на самородно злато и
метеорити (БАТСЗМ) от 2012 г., включително и към 2019 г., видно от членска
карта № *** (л. 177 от НОХД).
Подсъдимият З. е ловец и има разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях №*** от 12.07.2016 г.,
издадено от Първо РУ С.З., валидно до 11.07.2021 г. (л. 165, т. 1 от ДП/.
Разрешението е за следното дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели:
- л.п „Ф.“, кал. 12 № А.;
- л.к. „Б.“, R-93 кал. 308 win., № ***.
6
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ лицата, придобили
огнестрелни оръжия за ловни цели, могат да притежават до 300 бр.
боеприпаси за дългоцевни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев и до 100
бр. боеприпаси за дългоцевни огнестрелни оръжия с нарезна цев от
съответния калибър.
Видно от заключението на техническата експертиза – протокол
за извършена експертиза № 17/ИЕУ-111 от 30.11.2017 г. (л. 155 – 160 том 1 от
ДП), обектите на експертизата са описани в протокола за претърсване и
изземване на 19.01.2017 г. в къща на ул. „П.“ №** в гр. С.З., както следва:
- обект № 1 – 1 бр. устройство с надпис „G.“ (обект № 4 в
протокола за претърсване и изземване);
- обект № 2 – 1 бр. устройство с надпис „ D.“ (обект № 5 в
протокола за претърсване и изземване);
- обект № 3 – част от устройство (обект № 7 в протокола за
претърсване и изземване);
- обект № 4 – 1 бр. иглен щик с дължина 59 см. за дългоцевно
оръжие.
Според експерта инж. А.Г. представените за изследване обекти с
№№ 1, 2 и 3 представляват металдетектори. Обекти № 1 и № 2 са фабрично
произведени, без следи от допълнителна доработка и към момента на
изследването са изправни и годни за работа. Обект № 3 не реагира на метални
обекти, поднесени до антената му.
Обект № 4 не представлява техническо устройство.
Експертът инж. Г. пояснява, че метални са всякакви предмети от
черни или цветни метали, както изработени от човека, така и природни
образувания (сребро, самородно злато и метеорити).
От заключението на археологическата експертиза – протокол №
24 от 22.05.2017 г. (л. 125 – л. 135, том 1 от ДП), се установява, че от
представените за идентификация предмети и съпоставянето им към
изискванията за движими културни ценности по Закона за културното
наследство, тяхната класификация и категоризация по чл. 52 и чл. 53 от
същия закон, качества на движими културни ценности имат следните
предмети:
- катинар и ключ – 25 лв.;
- катинар – 25 лв.;
- гривна – 50 лв.;
7
- апликация бронзова – 20 лв.;
- топка гривна на кремъчен пищов – 50 лв.;
- ударно-спусков механизъм за ловна пушка или пистолет
система Л.Ф.е – 150 лв.;
- монета, сребро, Т. X., пробита – 30 лв.
За всеки един от горните предмети е изготвено и отделно
експертно заключение, в което на втората страница, под т. № 20.3, е даден
отговор на въпросите по чл. 52 и чл. 53 от ЗКН. Съответно – принадлежността
им към определен исторически период и научната и културна област, към
която се отнасят (л. 127 – л. 133, том 1 от ДП).
От заключението на вещите лица се установява, че от
представените за изследване предмети нямат качества на движими културни
ценности следните:
- съвременни монети непочистени – 1044 бр.;
- турска съвременна монета – 1 бр.;
- монета 50 стотинки 2004 г. – 1 бр.;
- монета 50 стотинки 2005 г. – 2 бр.;
- монета турска бронзова – 1 бр.;
- монета 2 и половина стотинки 1888 г. – 1 бр.;
- монета 1 стотинки 1901 г. – 1 бр.;
- монета 2 лв. 1988 г. – 1 бр.;
- монета 2 лв. 1981 г. Г.Д. – 1 бр.;
- монета 2 лв. 1981 г. – майка с дете – 2 бр.;
- монета 2 лв. 1981 г. М. конник – 1 бр.;
- монета 25 цента К. 2002 г. – 1 бр.;
- монета 2 лв. 1969 г. А. – 2 бр.
- монета 2 лв. 1966 г. К.О. – 1 бр.;
- монета 2 лв. 1981 г. Х. движение – 1 бр.;
- 2 лв. 1981 г. Р.К. – 1 бр.;
- монета 1 лв. 1969 г. 25 години соц. революция в България –
8
1бр.;
- монета 2 пфенинга 1907 г. – 1 бр.;
- монета 50 лв. 1930 г. – 1 бр.;
- глинен съд съвременен;
- класьори – 3 бр.
Според експертите предметите, които имат качество на движими
културни ценности, е възможно да бъдат придобити по наследство, тъй като
са от 18-ти и 19-ти век, а сребърната монета – Т. X., пробита, е възможно да
бъде купена. Всички предмети, обект на експертизата, са били незамърсени,
без следи от пръст или корозия, което изключва възможността да са били
оставени в земята.
От заключението на допълнителната археологическа експертиза
– протокол № 14 от 05.04.2018 г. (л. 140 – л. 141, том 1 от ДП), се установява,
че нито един от предоставените за идентификация предмети и съпоставянето
им към изискванията за движими културни ценности по ЗКН, тяхната
класификация и категоризация по чл. 52 и чл. 53 от същия закон, нямат
качества на движими културни ценности (предметите са описани подробно в
55 позиции в заключението на вещите лица).
От заключението на допълнителната археологическа експертиза
– протокол № 51/21.11.2018 г. се установява датировката на движимите
културни ценности според експертните заключения от 03.05.2017 г.,
приложени към протокол от 02.05.2017 г. /№ 24/22 т. 05.2017 г./ на Комисията
от РИМ – С.З., а именно:
Катинар и ключ – ХVІІІ – ХІХ век;
- катинар – ХVІІІ – ХІХ век;
- гривна – ХVІІІ – ХІХ век;
- апликация бронзова – ХХ век;
- топка гривна на кремъчен пищов – ХVІІІ – ХІХ век;
- ударно-спусков механизъм за ловна пушка и пистолет система
Л.Ф.е – ХVІІІ – ХІХ век.
Видно от заключението на балистичната експертиза – протокол
№ 342 от 30.06.2017 г. (л. 146 – л. 150, том 1 от ДП), предоставените за
изследване общо 168 бр. патрона са предназначени за стрелба, както следва:
- 1 бр. патрон кал. 12,7 х 108 мм, предназначен за стрелба с
голямокалибрени тежки картечници /ДТТТК/;
9
- 2 бр. 26 мм-ви сигнални ракети, предназначени за стрелба с
ракетни пистолети, кал. 26 мм;
- 27 бр. патрони кал. 7,62 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомати, конструкция „К.“ и карабини кал. 7,62 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,92 х 55 мм /8 х 57/ „М.“, предназначен за
стрелба с пушки, карабини и картечници кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 270 „W.“ /7 х 64/, предназначен за стрелба с
карабини кал. 7 х 64 мм;
- 1 бр. патрон кал. 308 „W.“ /7,62 х 51 мм/, предназначен за
стрелба с пушка кал. 7,62 мм;
- 7 бр. патрони кал. 8 х 5OR „A.“, предназначени за стрелба с
пушки кал. 8 мм;
- 43 бр. патрони кал. 7,62 х 54 R, предназначени за стрелба с
карабини и картечници кал. 7,62 х 54 мм;
- 28 бр. патрони кал. 8 х 56 R „M.“, предназначени за стрелба с
пушка кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 11, предназначен за стрелба с пушка кал. 11
мм;
- 2 бр. патрона кал. 5,45 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомат „A.“, кал. 5,45 мм и неговите модификации;
- 1 бр. патрон кал. 7,62 х 25 мм „ТТ“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,62 мм;
- 13 бр. патрони кал. 5,6 мм /22 LR/, предназначен за стрелба с
пушка, пистолети и револвери кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 22 M., предназначен за стрелба с пушки,
пистолети и револвери, кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,65 мм B., предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм;
- 15 бр. патрони кал. 6,5 х 53 „M.“, предназначени за стрелба с
пушки и карабини кал. 6,5 мм.
Видно от заключението на допълнителната балистична
експертиза – протокол № 430/10.08.2018 г. (л. 216 – л. 219, том 2 от ДП):
І. Част от предоставените за изследване общо 168 бр. патрони.
са били тествани при експериментална среда с подходящо огнестрелно
10
оръжие, при която са се оказали годни/негодни по предназначение, както
следва:
1. от изследваните 37 бр. патрони кал. 7,62 х 39 мм:
- от описаните като обект № 3 (поради лошия им вид и недобре
съхранявани) са използвани всичките 17 бр., от които 2 бр. халосни.
Получили са се 9 изстрела без засечки, включително с 2 бр. халосни. 8
патрона с клейма на дъното на гилза „*“ – 3 бр., „10 80“ – 4 бр., „10 69“ – 1 бр.,
не са произвели изстрели – негодни.
- от представените в обект № 8 – 20 патрона (добър външен вид
и добре съхранявани), са използвани част от тях 5 бр., от които са получени 5
изстрела без засечки,
Т.е., от 37 бр. патрони, 29 бр. са годни и 8 бр. - негодни.
2. От обект № 3 – 1 бр. патрон калибър 7,92 х 57 мм (8 х 57) „М.“
е произведен изстрел без засечка.
3. От изследваните 8 бр. патрони кал. 8 х 50 R „M.“:
- от обект № 3 – 1 бр. патрон, произведен изстрел без засечки;
- от обект № 8 – използвани са всичките 7 патрона, от които са
получени 6 изстрела без засечки, а 1 бр. не е произвел изстрел.
Т.е., от 8 бр. патрони, 7 бр. са годни и 1 бр. - негоден.
4. От изследваните 49 бр. патрони кал. 7,62 х 54 R:
- от обект № 3 – 1 бр. патрон, произведен изстрел без засечки;
- от обект № 8 – от 48 бр. патрона са използвани 14 бр., от които
са получени 9 изстрела без засечки, вкл. и с 1 бр. халосен, а 5 бр. патрона с
клейма на дъното на гилзата „3 10 53“ (наредени в пачка) не са произвели
изстрел – негодни.
Т.е., от всички 49 бр. негодните са 5 бр.
5. От изследваните 28 бр. патрони кал. 8 х 56 R „M.“:
- от обект № 3 – използван е 1 бр.Q който е произвел изстрел
без засечка;
- от обект № 8 – от 27 бр. патрона са използвани част от тях – 8
бр., вкл. с дървен куршум, от които са получени 8 изстрела без засечки.
Т.е., всичките 28 бр. патрони са годни.
6. От обект № 3 – 1 бр. патрон кал. 7,62 х. 25 мм. „ТТ“, е
11
произведен изстрел без засечка.
7. От обект № 3 – 16 бр. патрони кал. 6 мм /22 LR/ - поради
лошия им вид и недобро съхранение, са използвани всички, от които 13 бр. са
произвели изстрели без засечки, а 3 бр. не са произвели изстрел – негодни.
8. От обект № 3 – изследвани са 2 бр. патрони кал. 7,65 мм „B.“ –
1 бр. е произвел изстрел без засечки, а 1 бр. (в много лошо състояние) не е
произвел изстрел – негоден.
II. С останалите боеприпаси, както следва:
- 1 бр. кал. 270 „W.“ (7 х 64)
- 1 бр. кал. 308 „W.“ (7,62 х 51 мм)
- 1 бр. кал. 11 – пушки кал. 11 мм,
- 3 бр. кал. 5,45 х 39 мм, от които 1 бр. халосен
- 1 бр-. халосен кал. 9 мм, за ГСО – револвери
- 1 бр.- кал. 22 „M.“
- 15 бр. кал 6,5 х 53 „M.“, експертът не е провел
експериментална стрелба, поради липса на подходящо оръжие за тях – като
система и калибър. Тези патрони са оценени по външен вид и добро
съхранение, от което вещото лице е направило заключение, че най-вероятно
са годни по предназначение да произвеждат изстрели с подходящи
огнестрелни оръжия за тях.
III. С 1 бр. фабрично произведен унитарен патрон кал. 12,7 х
1018 мм, предназначен за тежки картечници /ДШК/ и други, не е
предназначен за ръчно стрелково огнестрелно оръжие, поради което не е
обект на експерименталната стрелба.
IV. С 2 бр. 26- мм сигнални ракети, предназначени за ракетни
пистолети кал. 26 мм експертът не е провел експериментална стрелба, поради
пожароопасната ситуация по време на изготвяне на експертизата. Единият от
двата патрона е бил раздут в средната част на хартиената шпула и не е могъл
да се помести в ракетен пистолет кал. 26 мм.
В хода на съдебното следствие пред окръжния съд, с оглед
представеното от подсъдимия З. веществено доказателство – 1 бр. метална
гривна от две части, е назначена сравнителна археологическа експертиза и
допълнителна археологическа експертиза. От заключението на сравнителната
археологическа експертиза – комплексна историко -археологическа,
нумизматична и за оценка на автентичност експертиза (л. 133 – л. 136 от
НОХД), изследваната 1 бр. метална гривна от две части е етнографски
12
артефакт от възрожденския период и има качества на движима културна
ценност.
При изследване на движимата културна ценност, вещите лица са
я описали като гривна от сив метал с жълт оттенък, съставена от две части,
които са шарнирно свързани помежду си. Притежава овална форма. За
свързване е използвана тънка тел. Закопчаването се извършва от щифче от
същия метал, което влиза във взаимно разминаващи се зъбчета. Цялата
външна повърхност на гривната е украсена с релефна и набодена украса. В
двете външни страни има набодена украса от коси насечки, след тях във
вътрешна посока следва релефна линия, която е последвана от коси насечки.
Следващите пояси към вътрешността представляват две изпъкнали линии,
които са украсени по цялата си дължина с флорални мотиви. Към централната
част следват линия от коси насечки и релефна линия. В центъра на гривната
има една изпъкнала линия от коси насечки. Гривната е в добро състояние.
Теглото й е 52,53 грама. Размерите са 6,5 х 5,2 см, ширина 2,4 см, дебелина
0,3 см. Приблизителна стойност – 40 лв. Датировка – 19 век. Исторически
период по чл. 52 от ЗКН – В.. Научна и културна област по чл. 53 от ЗКН –
етнографска.
Вещите лица са заключили, че представената 1 бр. метална
гривна от две части има признаци на идентичност и сходство с гривната,
иззета като веществено доказателство по настоящето наказателно
производство. И двете са възрожденски, затворени гривни от две части.
Вещите лица подробно са описали в заключението си различията между двете
гривни. Не са се ангажирали с извод относно произхода на двете гривни, тъй
като по тях не са установили следи от майстора, който ги е направил.
Предоставената гривна от две части не е регистрирана по съответния ред в
РИМ – С.З.. Според вещите лица е възможно да има различия в химическия
състав на метала, от който е направен всяка от гривните, но такъв анализ не е
извършван.
От заключението на назначената допълнителна археологическа
експертиза (л. 176 от НОХД) вещите лица са установили следното:
Катинар и ключ, катинар, гривна, апликация бронзова, топка
гривна на кремъчен пищов, ударно спусков механизъм за ловна пушка и
пистолет система Л.Ф.е, не отговарят на изискванията на чл. 146 от ЗКН.
Относно сребърната монета Т. X. (пробита) вещите лица също
не са приели, че представлява археологически обект, защото не отговаря на
последната част на чл. 146 от ЗКН, а именно: „за които основни източници за
информация са теренните проучвания“, тъй като експертите нямат
информация как е придобита от притежателя им.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за
безспорно установена частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
13
на съдебното следствие, частично от показанията на свидетелите Д.Г. и ж.Ж.,
изцяло от показанията на свидетелите А. А., М. Л., Д. Г., Г.Х., К.В. М.К. и
П.Ц., както и от приложените по делото писмени и веществени
доказателства. Приел е и заключенията на изготвените по делото експертизи
като обективни, в съответствие със събраните по делото доказателства и с
необходимите професионални знания и опит в съответните области.
Първостепенният съд е направил пълен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, обсъдени са всички съдържащи се между
тях противоречия, като са изложени и убедителни съображения защо изцяло е
дал вяра на показанията на посочените по-горе свидетели и частично е
кредитирал обясненията на подсъдимия и свидетелите Д.Г. и ж.Ж.. Правилно
е прието, че изложената от подсъдимия версия пред окръжния съд,
подкрепена от Г., с която живее на съпружески начала и Ж. – племенник на
Г., е израз на възприетата от тях защитна позиция, целяща да оневини за
подсъдимия относно инкриминираното деяние по чл. 339, ал. 1 НК.
Настоящата инстанция споделя изложеното от окръжния съд, поради което не
намира за нужно да го преповтаря.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка
обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият З.З.
не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 278, ал. 6 НК за това, че на 19.01.2017 г. в гр. С.З., в
дома си на ул. „П.“ №**, е държал повече от три археологически обекта – 7
бр. предмети с качества на движими културни ценности, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред на Глава шеста, Раздел II
от ЗКН и § 6 ПЗР на ЗКН, както следва: катинар с ключ на стойност 25 лв.;
катинар на стойност 25 лв.; гривна на стойност 50 лв.; апликация бронзова на
стойност 20 лв.; топка гривна на кремъчен пищов на стойност 50 лв.; ударно
спусков механизъм за ловна пушка или пистолет система Л.Ф.е на стойност
150 лв.; монета сребро – Т. X., пробита, на стойност 30 лв., които не са
идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в ЗКН.
Предмет на престъплението по визирания текст могат да бъдат
само археологически обекти. От събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че държаните от подсъдимия З. вещи – катинар с ключ,
катинар, гривна,, апликация бронзова, топка гривна на кремъчен пищов,
ударно спусков механизъм за ловна пушка или пистолет система Л.Ф.е и
монета сребро – Т. X., пробита, не са археологически обекти. При това
положение липсва предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК, поради
което правилно окръжният съд е признал подсъдимия за невинен и го е
оправдал по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

14
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка
обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият З.З.
не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК за това, че на 19.01.2017 г. в гр. С.З., в
дома си на ул. „П.“ №**, противозаконно е държал оръдия, за които е знаел,
че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно: 1 бр.
фабрично произведен металдетектор марка „G.“; 1 бр. фабрично произведен
металдетектор марка „D.“, модел „X.“ със сериен № ***; 1 бр. металдетектор,
фабрично произведен, без обозначени марка, модел и сериен номер.
От събраните по делото доказателства не се установява
инкриминираните металдетектори да са били използвани за теренни
проучвания за незаконно търсене на археологически обекти и да са
подлежали на регистрация по чл. 152, ал. 1, т. 6 от ЗКН. Поначало в
обвинителния акт липсват описани факти, че подсъдимият З. е използвал
металдетекторите с такава цел. От показанията на свидетеля В. – полицейски
служител, се установява единствено, че през 2017 г. в полицията била
постъпила оперативна информация, че няколко лица от региона на С.З. (сред
които и подсъдимият), притежават металдетектори, с които правят
проучвания на местности за културно – исторически ценности и
археологически обекти. Данните, изнесени от свидетеля В., не се подкрепят
от нито едно от събраните по делото доказателства. От приложеното по
делото писмо № *** г. на ІІ РУ при ОД на МВР - С.З. се установява, че от
2016 г. до момента спрямо подсъдимия З. не е извършвана проверка, няма
съставен констативен протокол или образувано досъдебно производство
относно използван от него металотърсач в землището на с. М., общ. С.З..
Откритите в дома на подсъдимия множество вещи, които представляват
движими културни ценности, също не водят до безспорния и категоричен
извод, че З. се е занимавал с иманярство. Вещите са намерени в дома на
подсъдимия, който в известен период от време е бил със статут на
архитектурно – строителен паметник на културата, през различни и
продължителни периоди от време в този дом са живели различни поколения
от семейството, които са използвали вещи, характерни за тогавашния бит и е
напълно възможно да бъдат придобити по наследство, а не чрез
археологически разкопки, извършвани от З. с притежаваните от него
металдетектори. Обясненията му, че същите са били използвани за търсене на
метеорити и самородно злато се подкрепят от установеното по делото, че е
член на Б.а. на търсачите на самородно злато и метеорити, от показанията на
свидетеля А., че е виждал в дома на З. метеорити и от поясненията на вещото
лице инж. Г., че металдетекторите реагират на всякакви метални предмети,
както изработени от човека, така и природни образувания (сребро,
самородно злато и метеорити).
С оглед на изложеното, правилно окръжният съд е признал
подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
15
извършено престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК.

При така установената фактическа обстановка обоснован и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимият З.З. е осъществи
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението
по чл. 339, ал. 1 НК за това, че на 19.01.2017 г. в гр. С.З., в дома си на ул. „П.“
№**, е държал 168 бр. боеприпаси, както следва:
- 1 бр. патрон кал. 12,7 х 108 мм, предназначен за стрелба с
голямокалибрени тежки картечници /ДТТТК/;
- 2 бр. 26 мм-ви сигнални ракети, предназначени за стрелба с
ракетни пистолети, кал. 26 мм;
- 27 бр. патрони кал. 7,62 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомати, конструкция „К.“ и карабини кал. 7,62 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,92 х 55 мм /8 х 57/ „М.“, предназначен за
стрелба с пушки, карабини и картечници кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 270 „W.“ /7 х 64/, предназначен за стрелба с
карабини кал. 7 х 64 мм;
- 1 бр. патрон кал. 308 „W.“ /7,62 х 51 мм/, предназначен за
стрелба с пушка кал. 7,62 мм;
- 7 бр. патрони кал. 8 х 5OR „A.“, предназначени за стрелба с
пушки кал. 8 мм;
- 43 бр. патрони кал. 7,62 х 54 R, предназначени за стрелба с
карабини и картечници кал. 7,62 х 54 мм;
- 28 бр. патрони кал. 8 х 56 R „M.“, предназначени за стрелба с
пушка кал. 8 мм;
- 1 бр. патрон кал. 11, предназначен за стрелба с пушка кал. 11
мм;
- 2 бр. патрона кал. 5,45 х 39 мм, предназначени за стрелба с
автомат „A.“, кал. 5,45 мм и неговите модификации;
- 1 бр. патрон кал. 7,62 х 25 мм „ТТ“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,62 мм;
- 13 бр. патрони кал. 5,6 мм /22 LR/, предназначен за стрелба с
пушка, пистолети и револвери кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 22 „M.“, предназначен за стрелба с пушки,
16
пистолети и револвери, кал. 5,6 мм;
- 1 бр. патрон кал. 7,65 мм „B.“, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм;
- 15 бр. патрони кал. 6,5 х 53 „M.“, предназначени за стрелба с
пушки и карабини кал. 6,5 мм, без да има за това надлежно разрешение.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал и целял тяхното настъпване.
Неоснователно е възражението на подсъдимия и неговия
защитник, че престъплението не е осъществено от субективна страна.
Действително, от една страна, твърдението на подсъдимия, че не е знаел за
наличието на инкриминираните боеприпаси се подкрепя от заявеното от
свидетелите Д.Г. и ж.Ж.. В показанията си първата (жената, с която
подсъдимия живее от години на съпружески начала) заявява, че през есента
или зимата на 2016 г. в дома им била посетена от „бай И.“ (в отсъствието на
подсъдимия), който й дал „една торбичка с кутийки“, която да предаде на З.,
но тя я прибрала и забравила да каже на подсъдимия. В показанията си
свидетелят Ж. (племенник на Г.) подкрепя версията на леля си, която му била
разказала за посещението на „бай И.“. От друга страна обаче, събраните по
делото доказателства относно инкриминираните боеприпаси, опровергават
достоверността на обясненията на подсъдимия и двамата свидетели. На първо
място – липсва логика в поведението на свидетелката Г., тъй като същата,
нито при извършеното претърсване, на което е присъствала, нито след
образуване на досъдебното производство срещу З. е разказала това, което
подробно е изложила едва пред окръжния съд – кога, как и от кого са
придобити боеприпасите. На второ място - след като свидетелката Г. твърди,
че „бай И.“ й дал “една торбичка с кутийки“, които тя прибрала „някъде в
къщи“ и забравила да каже на З. за тях, неясно остава защо, при извършеното
претърсване боеприпасите са били разделени и намерени на две различни
места – в дървено сандъче, прибрано в металната каса и в картонена кутия,
сложена в кухненски шкаф. При положение, че ключ за касата имат и
подсъдимия З., и свидетелката Г., а в кухнята са били поставени на
общодостъпно и видно място, е напълно нелогично инкриминираните
боеприпаси да останат незабелязани от подсъдимия в продължение на месеци
наред. При тези данни и настоящата инстанция счита, че изложеното от
подсъдимия З. и свидетелите Г. и Г.ов е израз на възприетата от подсъдимия
защитна позиция, целяща да го оневини за извършеното. Този извод не се
опровергава от резултатите от извършената на 17.11.2016 г. проверка от
полицейските органи относно притежаваните от подсъдимия оръжия и
боеприпаси (л. 208 от НОХД), както твърди защитата на подсъдимия. Целта
17
на тази проверка е била да се установи как са съхранявани законно
притежаваните от подсъдимия оръжия и боеприпаси, като от данните в
изготвения констативен протокол е видно, че не са допуснати нарушения на
нормативните изисквания в тази насока. Проверяващите не са имали за цел, а
не са и имали такива правомощия, да търсят други, извън регистрираните на
името на подсъдимия оръжия и боеприпаси и да установяват начинът им на
съхранение, поради което изтъкнатите в тази насока доводи на защитата не
могат да бъдат споделени. Липсата на дактилоскопна експертиза по делото,
която да установи дали по инкриминираните боеприпаси има дактилоскопни
следи на подсъдимия също не води до извод, противен на направения, а
именно, че подсъдимият е държал инкриминираните боеприпаси, без да има
надлежно разрешение за това.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия З.
наказание правилно окръжният съд е приел, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства - подсъдимият е с чисто съдебно минало,
трудово е ангажиран, има добри характеристични данни. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи, обоснован
и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че е налице превес на
смекчаващите такива, поради което на подсъдимия следва да бъде определено
наказание при условията на чл. 54, ал. НК в минималния предвиден от
закона размер за този вид престъпление от две години лишаване от свобода,
което се явява справедливо, съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и на целите по чл. 36 НК.
Правилен е изводът на окръжния съд, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, поради което така наложеното на
подсъдимия З. наказание от две години лишаване от свобода, следва да бъде
отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Изложените в тази връзка мотиви се споделят
изцяло, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по
делото веществени доказателства.
Основателно е направеното с въззивната жалба възражение
относно възложените на подсъдимия всички разноски, направени за
възнаграждения на вещи лица в хода на досъдебното и съдебно производство
по делото. Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по обвиненията
му за извършени престъпления по чл. 277а, ал. 7 НК и по чл. 278, ал. 6 НК. За
изследване на предметите на тези престъпления в хода на досъдебното
производство и съдебното производство са назначавани експертизи, на които
са изплащани възнаграждения от ОД на МВР - С.З. (общо 419,70 лв.) и от
Окръжен съд – Стара Загора (общо 635,00 лв.), които са в общ размер от
1054,70 лв. и които, съгласно чл. 190, ал. 1 НПК следва да останат за сметка
на държавата. В тежест на подсъдимия, на основания чл. 189, ал. 3 НПК,
18
следва да бъдат възложени само разноските, направени за възнаграждения на
вещи лица, изготвили балистичната експертиза и допълнителната балистична
експертиза относно инкриминираните боеприпаси, предмет на обвинението
по чл. 339, ал. 1 НК, по което е признат за виновен, които са в размер на
233,13 лв. – за ОД на МВР – С.З. и в размер на 60 лв. – за Окръжен съд –
Стара Загора. В този смисъл първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на атакуваната присъда или нейното изменение.
С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде изменена в указания по-горе смисъл, а в останалата й
част, като обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т. 3
НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 260016/11.05.2021 г., постановена по
НОХД № 216/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта
относно разноските, както следва:

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия
З.М.Л., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд –Стара Загора сумата от 60,00 лв.
(шестдесет лева) и по сметка на ОД на МВР – С.З. сумата от 233,13 лв. (двеста
тридесет и три лева и 13 ст), представляващи направени разноски за
възнаграждение на вещи лица.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК останалите, направени по
делото разноски в общ размер на 1054,70 лв. (хиляда петдесет и четири лв. и
70 ст.), остават за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в
петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________
19
Членове:
1._______________________
2._______________________
20