№ 83
гр. Пазарджик, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:К. Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от К. Лесенски Административно наказателно
дело № 20225220201043 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 2022-1818-01-436 от 11.07.2022 г. на
Началник РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в
размер на 200 (двеста) лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от
ЗМВР на П. И. Т. с ЕГН **********, адрес: с. Х., обл. П., ул. „П.“ № 3 за
нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР.
Срещу НП е подадена в срок жалба от П. И. Т., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в
нарушение на процесуалните правила и се моли да отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител, поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. В писмото, с
което са изпратени материалите на съда взема становище за потвърждаване
на постановлението. Постъпило е и писмено становище от надлежно
упълномощен процесуален представител, с което се иска потвърждаване на
1
постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на
ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На ... г. актосъставителят А. С. и неговият колега – свидетелят Б. А. – и
двамата служители при РУ на МВР Пазарджик - били на работа нощна
смяна. Около ... часа посетили адрес в гр. П., на ул. „Я. М.“ № ... по сигнал за
силна музика. На място имало компания, които устно предупредили да спрат
музиката. По-късно вечерта дежурният ги изпратил на втори сигнал на
същото място за силна музика. Върнали се и отново разпоредили на компания
да намалят музиката. Те я намалили и полицейските служители си тръгнали.
Около час след второто предупреждение, вече след полунощ се наложило
трети път да отидат на мястото по получен сигнал за нарушаване на нощната
тишина. На място били около 6-7 човека на тротоара, седнали на маси и
столове. Между тях бил и жалбоподателят Т., както и свидетелят Д.Г. Лице от
компанията с малко име Д. станало да се разправя с полицейските служители.
С него станал и свидетелят Г.. Последният се опитал да предотврати
ескалиране на конфликта. С. поискал лична карта на Д., за да го установи кой
е и тогава Г. взел да дърпа полицейския служител С. за дрехите и да го бута,
за му попречи да задържи лицето с малко име Д.. В крайна сметка С.
задържал Г. вместо Д., като използвал физическа сила и извил ръката му зад
гърба. Г. се развикал. Тогава в конфликта се намесил и жалбоподателят Т.,
който на свой ред също взел да дърпа С., за да пусне пък Г.. Жалбоподателят
се сборил със С., като го държал за ръцете и го молил да пусне Г., за да не му
счупи ръката. С. му разпоредил да спре с тези противоправни действия и да
не пречи на изпълнение на заповедта за намаляване на музиката, както и да не
го дърпа и бута, но Т. не спрял. С. и Т. започнали да се бутат и дърпат, като С.
пуснал Г.. В този момент свидетелят А. се опитвал да удържи другите лица от
компанията да не се намесят и повикал втори полицейски патрул за
съдействие. На място пристигнал и втори полицейски патрул, като до
идването им жалбоподателят и С. продължавали да се бутат и дърпат. В
резултата на това в крайна сметка полицейските служители задържали само
Т.. След това го отвели в РУ МВР Пазарджик за установяване на
2
самоличността, където му бил съставен от С. АУАН по ЗМВР за
неизпълнение на полицейско разпореждане и бил задържан за срок от 24 часа.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП.
По делото са разпитани като свидетели А. С., Д.Г.и Б. А., които в
показанията си разкриват гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира показанията на полицейските служители С. и А. като ясни,
категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци,
както и съответстващи на останалите доказателства по делото. Те са дадени и
от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. По отношение на
дадените полицейски разпореждания към жалбоподателя, които са основен
предмет по настоящото дело, съдът ги кредитира изцяло. В крайна сметка
показанията на полицейските служители в по-голямата си част се покриват и
с показанията на свидетеля Г., като последният съвсем естествено
омаловажава собственото си поведение, като твърди, че нищо нередно не е
сторил. Безспорно от събраните доказателства се установи, че причина за
поведението на цялата компания на жалбоподателя е даденото разпореждане
от полицейските служители да спрат музиката. Последното не само не е
неправомерно действие от тяхна страна, но е напълно в законовите
правомощия на полицейските служители. След като част от компанията е
влязла в саморазправа с полицейските служители, те са се опитали да
задържат лице с малко име Д.. Тогава жалбоподателят и свидетелят Г. са
попречили това да се случи. Въпреки дадените полицейски разпореждания от
С. към Т. да спре да го бута и да му пречи да изпълни задълженията си, Т. не
ги е изпълнил и е продължил да бута и дърпа С., за да пусне пък Г., които се е
случило и тогава С. с помощта на колегите си, са задържали Т.. Ето защо
съдът в крайна сметка кредитира показанията на полицейските служители и
то не само защото те са такива, а защото техните показания са ясни и
категорични по съставомерните обстоятелства. Конкретните съставомерни
въпроси по настоящото дело касаят единствено обстоятелствата дали са
дадени правомерни полицейски разпореждания на жалбоподателя в
процесната вечер и дали те са били изпълнени от него или не. Съгласно
изложената фактическа обстановка и мотивите по-горе на съда, то
категорично се установи, че жалбоподателят действително не е изпълнил
дадените му правомерни устни полицейски разпореждания да спре да дърпа и
3
бута С. и съответно да му пречи да изпълни задълженията си по охрана на
обществения ред.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят П. И.
Т. е осъществил от обективна и субективна стана състава на
административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2 от ЗМВР. Съгласно
чл.64, ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни
за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, като
ал.1 на същия член дава законовата възможност полицейските органи да
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, а съгласно ал.2 при невъзможност да се издадат
писмено, разпорежданията могат да се издават и устно. Изпълнителното
деяние на административното нарушение в конкретния случай се
осъществява посредством неизпълнение на дадени устни полицейски
разпореждания жалбоподателят да не нарушава обществения ред и да
престане с противоправните си действия - саморазправа с полицейските
служители, изразяваща се в дърпане и бутане. Ето защо съдът намира
административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР за
безспорно установено.
Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна
проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл.
314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на
процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на
предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и
процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Подробно
и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на
субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена
и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на
4
нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че
при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения
на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Процесуалният
представител на жалбоподателя твърди, че е налице съществено процесуално
нарушение в обстоятелствената част на атакуваното НП, като по същество в
описанието на нарушението се е стигнало до две отделни нарушения по
смисъла на ЗМВР - неизпълнение на разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му и противозаконно пречене на орган
на МВР да изпълнява функциите си, за които административни нарушения в
санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал.1 ЗМВР са предвидени
различни по размер наказания. Съдът не споделя този довод. Описанието на
нарушението в НП е следното:
„На ... г. около 01.40 часа, гр. П., на ул. „Я. М.” № ..., от автопатрул на
РУ Пазарджик е бил посетен сигнал подаден от ОДЧ на РУ Пазарджик за
висока музика и шумна компания. При опит да бъде установено лице от нея,
П. Т. е започнал да се държи агресивно и да влиза в саморазправа с
полицейските служители, изразяваща се в дърпане и бутане. На П. Т.
многократно му е било отправено по надлежен ред устно полицейско
разпореждане да не нарушава обществения ред и да престане с
противоправните си действия, но същият е продължил да се саморазправя,
като съзнателно се е опитвал да възпрепятства полицейските служители мл.
инсп. А. С. и мл. инсп. Б. А. да извършат задълженията си по служба отдадени
им в изпълнение на възложените им функции по охрана на обществения ред и
превенция, което е наложило задържането му в сградата на РУ Пазарджик за
срок до 24 часа и му е бил съставен АУАН съгласно ЗМВР с бл. № АД
298814/..., с което виновно е нарушил чл.64, ал.4 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1
от ЗМВР“.
От така описаното е видно по категоричен начин, че жалбоподателят
безспорно е наказан за неизпълнение на полицейско разпореждане - да не
нарушава обществения ред и да престане с противоправните си действия -
саморазправа с полицейските служители, изразяваща се в дърпане и бутане.
Посочено е, че с тези действия жалбоподателят „съзнателно се е опитвал да
възпрепятства полицейските служители“, т.е. ясно е посочено, че само се е
„опитал“ да ги възпрепятства, а не че е успял да ги възпрепятства да
5
извършват задълженията си по служба, т.е. в НП липсват твърдения, че Т.
противозаконно е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си.
При определяне на вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба над
минималния размер от 100 лв., а именно 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН,
, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР. За така определеното наказание, макар и над
минимума, предвиден в посочената норма, съдът не намира основания за
корекция. Така определеното наказание се явява съответно на нарушението,
като са взети предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. От
една страна не се установи жалбоподателят да има други подобни нарушения
на ЗМВР, а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху
наказващият орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно
нарушение на наказаното лице. В същото време обаче с действията си в
процесната вечер, жалбоподателят е показал известна циничност и дързост
при осъществяване на деянието - видно е от една страна, че полицейските
служители са ходили няколко пъти на адреса, за да вземат отношение по
сигналите за нарушаване на нощната тишина, от друга – в НП ясно е
посочено, че на жалбоподателя „многократно му е било отправено по
надлежен ред устно полицейско разпореждане да не нарушава обществения
ред и да престане с противоправните си действия“, които не е изпълнил.
С оглед така посоченото съдът намира, че поради тази причина и с
оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с
гарантиране изпълнението от страна на лицата на дадените по надлежния
законов ред разпореждания от органите на реда в хода на осъществяване на
възложените им законови функции, посочени в чл.2, ал.1 ЗВМР, насочени
към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и пожарна безопасност и защита на населението, съдът счита, че случаят
категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН или с оглед прилагането на чл.257, ал2 от ЗМВР. Така наложеното
наказание ще изпълни целите на личната и генералната превенция, ще има
превъзпитаващ ефект върху жалбоподателя и в бъдеще същият ще съобразява
поведението си със законоустановените порядки.
6
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се
потвърди.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед неявяването в открито
съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и
изготвянето само на писмено становище.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
2022-1818-01-436 от 11.07.2022 г. на Началник РУ Пазарджик към ОД на МВР
Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лв. на
основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на П. И. Т. с ЕГН
**********, адрес: с. Х., обл. Пазарджик, ул. „П.“ № 3 за нарушение на чл.64,
ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА П. И. Т. с ЕГН **********, адрес: с. Х., обл. Пазарджик, ул.
„П.“ № 3, да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7