Определение по дело №181/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1211
Дата: 5 декември 2017 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20172100900181
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 април 2017 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

  1211                                                       05.12.2017г.                                           гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                      гражданска колегия

в закрито заседание на пети декември

през две хиляди и седемнадесета година                                                               в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов                                                                                                                                                                                                 

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело         181   по описа

за   2017   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                       Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.86 от ЗЗД от Александър И.П., руски гражданин,  чрез пълномощник адв.Теодора Станоева – Шиварова от АК-Бургас против А.Н.П. с ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения в гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 90 ет.1-2, адв.Е.М. ***, да бъде осъдена да заплати сумата от общо 67 222.38 лв., представляваща обезщетение за забава като размер на дължима законна лихва за периода от 20.04.2014г. до 19.04.2017г. върху сумата от 253 300 лв. дължима главница по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. за закупени 2533 дружествени дяла, всеки на стойност от по 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с име „Ютокар“ ООД, както и да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

В срока по чл. 367 от ГПК, постъпи писмен отговор от процесуалния представител на ответницата, в който беше оспорено надлежното предявяване на исковата молба поради липсата на постоянен адрес на Ал.П. в България. Твърди се също така, че исковете са недопустими, поради противоречие в твърдените правопораждащи факти. По същество бяха оспорени основателността и доказаността на предявените искове. Приложено беше пълномощно.

В срока по чл.372 от ГПК, ищцовата страна подаде допълнителна искова молба, съдържаща нови доказателствени искания. Счита, че възражението за неподсъдност е неоснователно, тъй като Ал.П. е заявила постоянен адрес в България. Направени бяха уточнения по исковата молба и по повод възраженията на ответницата. Не бяха приложени нови доказателства.

В срока по чл. 373 от ГПК, ответницата подаде писмен отговор, в който поддържа възражението за местна неподсъдност на делото. Твърди, че са налице основания за спиране на производството по делото съобразно чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на гр.д.№ 234/2016г. по описа на РС-Поморие и т.д.№ 182/2016г. по описа на ОС-Бургас.

 

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното.

Приложени са от ищеца писмени доказателства по опис – л.4, вкл. адвокатско пълномощно; квитанция за внесена държавна такса.

От ответницата Ал.П. беше приложено пълномощно.  

На основание чл.374 ал.2 от ГПК, съдът следва да изготви и проект за доклад по делото, в следния смисъл. Постъпила е искова молба от Александър И.П., руски гражданин, роден на *** г. в Приморски край, Русия, притежаващ международен паспорт 64№8881460 издаден на 08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес в Русия: гр.Санкт Петербург, ул.“Гаккелевская“ 20, блок 4, ап.84, чрез пълномощник адв.Теодора Станоева – Шиварова от АК-Бургас, със съдебен адрес:*** против А.Н.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 90 ет.1-2, адв.Е.М. ***, да бъде осъдена да заплати сумата от общо 67 222.38 лв., представляваща обезщетение за забава като размер на дължима законна лихва за периода от 20.04.2014г. до 19.04.2017г. върху сумата от 253 300 лв. дължима главница по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. за закупени 2533 дружествени дяла всеки на стойност от по 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с име „Ютокар“ ООД, както и да заплати направените по делото разноски. Сумата обхваща следните претенции: за сумата от 37 789.19 лв. като дължима лихва за забава върху сумата от 253 300 лв. за периода от 20.04.2014 до 07.10.2015г. вкл.; сумата от 7498.13 лв. като дължима лихва за забава върху сумата от 228 300 лв. за периода от 08.10.2015 до 02.02.2016г. вкл.; сумата от 21 935.06 лв. като дължима лихва за забава върху сумата от 178 300 лв. за периода от 03.02.2016 до 19.04.2017г. Според изложеното в исковата молба, на 19.04.2012г. е сключен договор между страните с нотариална заверка на подписите, като А.П. е придобила 2533 дружествени дяла всеки на стойност от по 100 лв. или общо за 253 300 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем с име „Ютокар“ ООД. Ответницата и до момента не е платила договорената сума. По молба на Ал.П., е било образувано ч.гр.д.№ 489/2015г. по описа на РС-Поморие и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист за сумата от 25 000 лв., предявена частично от общо 253 300 лв. Образувано е било изп.д.№ 279/2015г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с присъединено вземане за сумата от 50 000 лв. по повод издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 38/2016г. по описа на РС-Поморие.

В постъпилия писмен отговор от процесуалния представител на ответницата, беше оспорено надлежното предявяване на исковата молба поради липсата на постоянен адрес на ответницата в България. Твърди се и че исковете са недопустими, поради противоречие с посочените правопораждащи факти. По същество оспори основателността и доказаността на предявените искове. Приложи пълномощно.

  

Предявените искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД.

При така събраните доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Подадена е от пълномощник на лице, имащо правен интерес от разглеждане на делото, внесена е дължимата държавна такса. От обстоятелствената част на исковата молба и приложените доказателства съдът прави извод, че макар да се касае за правоотношения между физически лица, сделката има качеството на „търговска“ по смисъла на чл.1, ал.1, т.3 от Търговския закон, предвид предмета й – продажба на дружествени дялове в търговско дружество. Поради това и производството по делото на основание чл.365 т.1 от ГПК, подлежи на разглеждане по реда на глава Тридесет и втора от ТЗ.

Възражението за недопустимост на исковете, е неоснователно. Ищецът е в правото си да търси дължимите лихви върху главницата в отделно производството. В исковата молба е посочено, по какъв начин се е получила общата търсена сума, по отделни вземания и за всеки от периодите.

Делото е подсъдно на ОС-Бургас и предвид заявения от Ал.П. постоянен адрес в България, съвпадащ с посочения в исковата молба. Това беше установено чрез извършена справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009г., по искане на ищцовата страна.

 

Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.

Направеното от ищцовата страна искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, е допустимо и следва да бъде уважено, като вещото лице отговори на поставените в исковата молба задачи.

Искането на ответната страна за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК, на този етап не може да бъде уважено, доколкото не е подкрепено с доказателства. Съдът не е длъжен да извършва справки за висящи дела между страните.

Съобразно чл.154 ал.1 от ГПК, съдът указва на страните за доказателствената тежест, като ищеца следва да докаже, че разполага с изискуеми и ликвидни вземания спрямо ответницата, в претендираните размери. Ответницата следва да докаже, че е платила дължимите суми или е налице друго основание, освобождаващо я от това задължение.

                        Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд  

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПРИЕМА представените от страните по опис приложения – л.4, вкл. адвокатски пълномощни; квитанция за внесена държавна такса, като доказателства по делото.

ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Розалина Лазарова, която да отговори на поставените от ищцовата страна задачи в исковата молба задачи, след внасяне на предварителен депозит от ищцовата страна по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 140 лв., в седмичен срок.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК.   

ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.

НАСРОЧВА делото за 25.01.2018г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се съобщи за настоящото определение, както и за проекта за доклад по делото. На ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.               

 

 

 

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: