РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Велики Преслав, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200214 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от Л. В. Ч. с ЕГН **********, с адрес в
гр.****** срещу Наказателно постановление №21-0323-000783/12.04.2022г.,
издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ – Велики Преслав, с
което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за липсата на субективна съставомерност
на извършеното нарушение и наличието на предпоставки за приложимост на
чл.28 от ЗАНН.
В проведените съдебни заседания жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, поддържа изцяло депозираната жалба, като релевира и
допълнителни съображения в подкрепа на аргументите си за маловажност на
случая.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител оспорва като
неоснователна така подадената жалба.
Призованата на осн. чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не
изпращат представител в съдебно заседание.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 20.08.2021 г. св. М. Й. и св.М. М.– мл.полицейски инспектори при
1
РУ Велики Преслав участвали в специализирана полицейска операция по
безопасност на движението в гр.Смядово. Същите спрели за проверка товарен
автомобил „Мерцедес“ 312Д с рег.№ ******, движещ се по ул.“Владайско
въстание“ – в посока Центъра на града, управляван от жалбоподателя Л. Ч., в
който пътували и св.Ч.а и техният внук. При извършената проверка се
установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
27.05.2021 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, предвид нерегистрирането му в
законоустановения срок след закупуването му, във връзка с което и
жалбоподателят представил на проверяващите Договор за покупко-продажба
от 25.03.2021 г. Пред полицейските служители Ч. заявил, че не е знаел за
прекратената регистрация, както и че е пропуснал срока за регистрирането.
Предвид констатираното св.Й., съставил АУАН – за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, с който били иззети и регистрационните табели на
автомобила и СРМПС – II част, ведно с контролен талон №6661286. Същият
бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в
законоустановения за това срок.
Във връзка с направените на 20.08.2021 г. от полицейските служители
констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С
Постановление от 11.01.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано
образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за
осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на
извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ -
В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение
на Ч. производство.
Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ШРП било
издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което,
изцяло възприел посочената в съставения АУАН от 20.08.2021 г. фактическа
обстановка, като на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.З пр.1 от ЗДвП била
наложена „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Видно от приложената по делото преписка от ОДМВР-Монтана,
свързана с пререгистрацията на процесния автомобил, такава била направена
на 26.08.2021 г.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели Й. и М. са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни,
така и писмените доказателствени източници. Като кореспондиращи със
същите са и свидетелските показания на св.Ч.а в частта им досежно
обстоятелствата свързани с извършената на 20.08.2021 г. проверка на
управлявания от съпруга й микробус в който пътувала със своя внук и
констатираното от проверяващите, поради и което съдът ги кредитира изцяло
в тази им част. Неподкрепени от събраните доказателства съдът намира
твърденията на същата досежно причината за пътуването им този ден, поради
и което съдът за посоченото не ги цени, съобразявайки отношенията на
2
свидетелката с жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Съдът намира, че в случая Актът за установяване на административно
нарушение, респ. наказателното постановление са съставени от компетентни
органи като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата
по съставянето и връчването им и не са допуснати нарушения при
изготвянето на АУАН, въз основа на който е издадено и настоящото НП,
водещи до незаконосъобразност на същите.
По делото не е налице спор между страните относно така установената
от съда фактическа обстановка. Спорът е относно наличието на субективния
елемент от състава на извършеното от жалбоподателя нарушение и наличието
в случая на основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за
регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към
приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от
търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4,
ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.Когато това задължение за
регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от
придобиването, разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП предвижда
прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство,
което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица
липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение.
3
Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно
наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В разглеждания случай след придобиване на процесното моторно
превозно средство на 25.03.2021 г. жалбоподателят не е изпълнил посочените
нормативни задължения за регистрация на превозното средство и на
27.05.2021 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната
информационна система. Следователно към посочената в наказателното
постановление дата на извършване на нарушението – 20.08.2021 г.,
автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и
жалбоподателят Л. Ч. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на
закона, поради което е осъществил виновно състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
В качеството си на собственик на управлявания автомобил
жалбоподателят Ч. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения
към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по
реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а и да знае последиците от
неизпълнение на тези задължения. Именно тези обстоятелства не изключват
вината на Ч. за управлението на моторното превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Нарушителят не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата
само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като приобретател
на превозното средство и е могъл да ги предвиди, предвид собствеността му
по отношение на превозното средство и датата му на придобиване. В тази
връзка следва да се добави, че не се събраха доказателства в подкрепа на
заявените опити от страна на жалбоподателя за регистрация на МПС и
невъзможност това да стане поради липса на конкретен документ, доколкото
и видно от изпратената преписка за регистрация на автомобила осъществена
на 26.08.2021 г., това е сторено и не е наличен в същата твърдяния такъв от
жалбоподателя.
По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Такова
изключение не е предвидено по отношение на процесното тарушение, поради
което и деянието правилно е било санкционирано.
В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН
/преценката за приложимостта на което е предпоставено от датата на
извършване на визираното нарушение, предхождаща тази на вл.в сила на
новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП, във вр. и с чл.3, ал.2 от ЗАНН / в
хипотезата на който при маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
4
ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай",
съгласно §1,т.4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В конкретния случай събраните по делото доказателства не сочат
констатираното деяние да се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Напротив, процесният случай разкрива белезите на обичайните нарушения от
същия вид. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат
отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая
със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи и като недоказани останаха както твърдяните пречки автомобилът да
бъде надлежно регистриран, така и тези обуславящи необходимост от
ползване на автомобила на посочената дата
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло, като следва да се посочи и че доколкото АНО е
наложил минимално предвидените във визираните разпоредби наказания
същите са справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на делото
такива да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседание, с участието само в едното на
представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден
в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/
лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0323-
000783/12.04.2022г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ
– Велики Преслав, с което на Л. В. Ч. с ЕГН **********, с адрес в гр.******
за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
5
ОСЪЖДА Л. В. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6