№ 3975
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502685 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба С. КР. Х. чрез адвокат В.С. срещу
определение № 5184 от 14.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 6126 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Варна, с което е спряно производството по делото до получаване на отговор
по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен съд -
Луковит по гр.д.№ 606/2019 г., по което е образувано дело № С-262/2020 г. на СЕС, на
основание член 633 във връзка с член 631, алинея 1, изречение първо от ГПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение,
тъй като нормата на член 631 от ГПК регламентира спиране на производството от съда,
отправил самото преюдициално запитване, а не на всички дела, образувани от националните
съдилища. Твърди се, че въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване
до съда на ЕС относно тълкуването на разпоредби от правото на ЕС нямат отношение към
правния спор, с който е сезиран ВРС, и не са обуславящи за делото, тъй като спорът е
относно начинът на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните
служители в МВР. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.
В срока по член 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – София, в който се излагат
съображения за недопустимост на депозираната жалба срещу обжалваното определение, тъй
като съгласно член 631, алинея 1, изречение второ от ГПК определението за спиране на
производството не подлежи на обжалване, а в посочената разпоредба не се разграничават
хипотези, в които има вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на
държава-членка или от национален съд на друга държава-членка, или запитване от съда по
висящо гражданско дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. В условията на евентуалност се твърди, че
жалбата е неоснователна, тъй като спирането на производството е на основание член 631,
алинея 1, изречение първо от ГПК, а не поради преюдициалност на делата. Посочва се, че в
случаите, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-
членка и пред друг съд на държавата-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд спира производството по делото пред себе си на основание член 633 във връзка
с член 631, алинея 1, изречение първо от ГПК. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като
недопустима и производството да бъде прекратено, а в условията на евентуалност – да бъде
1
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК,
счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.№ 6126/2021 г. по описа на ВРС е образувано по предявен от
С. КР. Х. срещу ГД „ПБЗН“ иск с правно основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с
член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1 332,08 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 01.07.2018 г. – 30.06.2020 г., общо 168,17 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/27.04.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 220,15 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който е отправено
искане за спиране на производството по делото в хипотезата на член 631 във връзка с член
633 от ГПК, доколкото е образувано дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване,
отправено от РС – Луковит за тълкуване на нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на
Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и
съответствието им с националното законодателство, решението по което има значение за
спора.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е спрял производството по
делото до получаване на отговор по преюдициално запитване до СЕС, отправено от Районен
съд - Луковит по гр.д.№ 606/2019 г., по което е образувано дело № С-262/2020 на СЕС, на
основание член 633 във връзка с член 631, алинея 1, изречение първо от ГПК, тъй като е
приел, че решението по преюдициалното запитване ще бъде задължително за всички
държавни органи и съдилища в Република България, доколкото СЕС е ангажиран с
произнасяне по релевантни и за двете дела въпроси – това на РС - Луковит и на РС - Варна.
На първо място следва да бъде обсъдено направеното възражение на ответника по
частната жалба за недопустимост на същата. С разпоредбата на член 631, алинея 1,
изречение второ от ГПК изрично е предвидено, че не подлежи на обжалване определението,
с което се спира делото поради отправяне на преюдициално запитване. Тази хипотеза не е
приложима към настоящия случай, доколкото преюдициалното запитване е поискано по
друго дело и от друг съд. Посочената правна регламентация не може да бъде приложена и
по аналогия заради спецификите, с които се отличават двете производства, доколкото при
отправяне на преюдициално запитване по висящо дело страните разполагат с правомощие да
изразят становище пред Съда на ЕС относно допустимостта на запитването, включително и
да оспорят връзката между него и предмета на делото. С подобно право обаче те не
разполагат, когато искането за преюдициално тълкуване е отправено по друго дело, тъй като
не са легитимирани да участват в производството пред СЕС. Ако се отрече възможността им
да обжалват определението за спиране, това би ги лишило от годно правно средство за
защита, а въпросът за съществуването на връзка между делото и поставените за тълкуване
въпроси, който е решаващ за неговата допустимост, не би подлежал на проверка нито от
СЕС, нито от по-горна инстанция на българския съд. Подобна ситуация, лишаващата
страната от право на защита не следва да бъде допускана, тъй като въпросът за
преюдициалността на поставените въпроси с разглежданото от съда дело е от решаващо
значение за извода относно наличието или отсъствието на основания за спирането на
2
последното, поради което същият следва да подлежи на проверка от въззивна или
касационна инстанция. Настоящото производство би могло да бъде спряно, ако е налице
преюдициалност, на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, но спрямо това
определение за спиране ще е допустим инстанционният контрол. С оглед изложеното,
съставът на ВОС намира, че частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Районен съд – Варна неправилно е спрял производството по образуваното въз основа
на искова молба на С.Х. дело до получаване на отговор по преюдициално запитване до СЕС,
отправено от Районен съд - Луковит по посоченото по-горе гражданско дело. В хипотезата
на отправено преюдициално запитване от един национален съд на държава-членка, когато
по дело пред друг национален съд се поставят същите въпроси, за чието правилно
разрешаване е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, вторият съд не е
нужно да отправя ново преюдициално запитване, а следва, както бе вече обсъдено, да спре
производството пред себе си на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, но само в
случаите, когато въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са относими към
предмета на делото. В настоящия случай с решението на СЕС няма да се даде задължително
тълкуване на нормите на правото на ЕС, приложими за разрешаване на повдигнатия пред
ВРС правен спор. Предмет на производството пред ВРС е иск с правно основание член 178,
алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, а преюдициалното запитване касае
въпросите, свързани с тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември
2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и съответствието им с
националното законодателство и в частност – продължителността на нощния труд, полаган
от полицаи и пожарникари. Следователно отговорът на отправеното от РС - Луковит
преюдициално запитване няма да бъде от значение за решаване на спора, чието разглеждане
е предмет на висящото пред ВРС производство, образувано по искова молба на С.Х..
Обстоятелството, че СЕС е сезиран с преюдициално запитване по друго дело, в което се
разглежда тълкуването или валидността на приложима норма от правото на ЕС, не може
автоматично да се използва като основание за спиране на производството, висящо пред друг
съд. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай с оглед конкретните
преюдициални въпроси, които са поставени в другото дело, да прецени връзката им с
предмета на висящото пред него производство. Като е приел, че изходът от спора по
предявеният иск е обусловен от отговора по преюдициалното запитване до СЕС, отправено
от Районен съд – Луковит по гр.д.№ 606/2019 г., и е спрял производството по делото,
първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 5184 от 14.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 6126 по описа
3
за 2021 г. на Районен съд - Варна, с което е спряно производството по делото до получаване
на отговор по преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, отправено от Районен
съд - Луковит по гр.д.№ 606/2019 г., по което е образувано дело № С-262/2020 г. на СЕС, на
основание член 633 във връзка с член 631, алинея 1, изречение първо от ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по искова молба,
депозирана от С. КР. Х..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4