№ 592/15.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 539 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и е образувано по касационната жалба на К.В.Г. с ЕГН **********,***, за адв.
С. и касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София против
Решение № 187/05.03.2021 г., постановено по адм. дело № 1233/2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
С подадената от К.В.Г. жалба се обжалва решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над
присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната жалба се
извеждат основания за неговата неправилност като постановено в нарушение на
материалния закон. Иска отмяната му в оспорената част, като се постанови друго
решение по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск в
претендирания размер.
Касаторът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния
си представител мл. юрисконсулт Р., счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която е уважен частично предявеният иск. Моли
решението да бъде отменено частично и искът да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадените касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и
законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационните жалби са подадени в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е
неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд – Пазарджик се е развило по
исковата молба на К.В.Г., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против ГД „Изпълнение
на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС),
е предявил иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които изтърпявал
наказание в Затвора – Пазарджик, за сума в общ размер на 50 000 лева. В
исковата молба се твърди, че претърпените неимуществени вреди са вследствие на
действията и бездействията на органи на затворническата администрация на
Затвора гр. Пазарджик, където лишеният от свобода е пребивавал в пренаселени
килии под 3 кв. м. нетна площ, при лоши битови условия – наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи, лоша хигиена, както и без обособен санитарен възел с постоянно
течаща топла и студена вода. Посочено е, че горното му е причинило
неимуществени вреди – обида, възмущение, притеснение, битови неудобства,
внушаване чувство на малоценност и незначителност.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането
им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 300 лева за периода от 10.09.2019 г. до 19.09.2019 г. в
Ареста – Пазарджик и от 04.10.2019 г. до 31.12.2019 г. в Затвора – Пазарджик,
ведно със законната лихва върху сумата от 300 лева от датата на завеждане на
исковата молба – 02.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
Съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 300 лева до
пълния предявен размер от 25 000 лева за периодите от 24.08.2019 г. до
09.09.2019 г., от 20.09.2019 г. до 04.10.2019 г. и от 01.01.2020 г. до
15.05.2020 г.
С обжалваното решение е оставен без разглеждане като процесуално недопустим
искът на К.В.Г. *** против ГДИН за сумата от 25 000 лева за причинени
неимуществени вреди по време на престой в пенитенциарни заведения под
юрисдикцията на ответника за периода от 13.08.2019 г. до 15.08.2019 г. в Ареста
– Пазарджик, както и за периода от 15.08.2019 г. до 23.08.2019 г., като е
прекратил производството по делото в тази му част.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите, предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия
за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета – като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липса
на достатъчно жилищна площ в килиите, в които ищецът е изтърпявал наказание, вследствие
на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Неоснователни са доводите на ответната ГДИН за недоказаност на претърпените
от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства,
при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на условията в Затвора – Пазарджик, където е изтърпявал наказание. Тези условия
са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот.
Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване
на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно
засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на
установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника
не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на
живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на
човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на достатъчно
жилищна площ несъмнено предпоставя унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване
на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характера на причиненото страдание съдът следва да прецени не само
от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал в Затвора – Пазарджик. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост, правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни – без уважение.
С оглед изхода на делото разноски на страните не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187/05.03.2021 г., постановено по адм. дело №
1233/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)