Р E Ш Е Н И Е
№ 631
гр.Плевен, 11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 1034 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 116
от 25.07.2019 г.,
постановено по анд № 191/2019 г., Районен съд – Левски
е отменил наказателно постановление № 584 от 04.06.2019 г. на Директор на
Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на М.П.Я. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.266 ал.1 предложение четвърто от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.213
ал.1 предложение четвърто т.2 от Закона за горите, за това, че на 3.03.2019 г.
в 13,05 часа в гр.Левски по ул.“Кирил и Методий“ транспортира с товарен
автомобил „Фолксваген LT-35“ с *** 1,26 пр.м3 върбови дърва за огрев без
превозен билет.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по
горите – Ловеч, представлявана от директора инж.П.Б., чрез ст.юрисконсулт С.Т.,
която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Намира, че от събраните писмени и гласни доказателства по
делото по безспорен начин е доказано, че Я. е извършил посоченото в НП
нарушение, както и неговата вина, а и същият е подписал без възражения
съставения му АУАН. Сочи, че описаното в АУАН и НП ясно си кореспондира, а и се
потвърждава от свидетелските показания, които са непротиворечиви и отговарят на
фактическата обстановка. Твърди, че законодателят никъде не е поставил
изискване да бъде измерен коефициент на плътност на транспортираната дървесина
и че е неясна констатацията на съда, че дърветата не са уплътнявали измерените
пр.куб.м. На следващо място посочва, че няма никакво значение дали
транспортираната дървесина произхожда от гора или горска територия, т.к.
законодателят е категоричен по отношение на изискването същата да бъде
транспортирана с документ, доказващ законния й произход. Според касатора както съставеният АУАН, така и издаденото НП
отговарят на всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от същия закон,
направено е пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната
квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите в АУАН и
НП, както и че наложеното наказание е в предвидения минимум и с него се
постигат задачите и целите, които поставя чл.12 от ЗАНН. Счита, че деянието не
представлява маловажен случай съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. на
дата 3.03.2019 г. нарушителят има съставен още един АУАН и издадено НП за
извършено от него нарушение на Закона за горите. В заключение моли съда да
отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът
–РДГ-Ловеч, не се представлява и не взема сатновище
по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
М.П.Я., се представлява от адв.И. с надлежно
пълномощно, който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното
решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че жалбоподателят
Я. и свидетелят Б.били съседи. На 3.03.2019г. свидетелят Б.трябвало да нахрани
животни, които се намирали в с.Варана., общ.Левски. Свидетелят Б.се уговорил
със своя съсед Я. да го закара с притежавания от бащата на Б.– А.С., товарен
автомобил – Фолксваген ЛТ 35 Д с рег***, за което
последният се съгласил. В автомобила пътували Я., Б.. и дядото на последния. На
връщане от село Варана, по пътя, до шосето, същите видели няколко дървета, от
вида върба, които натоварили в товарния автомобил и продължили към град Левски.
По същото време, свидетелите Л.и Г.-служители на РУ-Левски, били на смяна и
изпълнявали служебните си задължения. Същите се отзовали на сигнал, че се
товарят дърва в бял бус на моста за село Градище. В
град Левски полицейските служители спрели
за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, който отговарял на
описанието. При проверката било установено, че в буса
има натоварени няколко дървета. Водачът на автомобила – жалбоподателят Я. не представил превозен билет, поради което
автомобилът, заедно с пътуващите в него лица, били отведени в РУ – Левски.
Уведомена била РДГ – Ловеч. На място – в районното управление, пристигнали
свидетелите В.Р.. Същите установили натоварената в буса
дървесина, която не била маркирана с контролна горска марка, не бил им
предоставен превозен билет. С помощта на ролетка бил измерен обемът, зает от
дървесината, като същият възлизал на 1,26 пространствени кубични метри. Не бил
измерен коефициент на плътност на дървесината, заемаща посочените пр.куб.м.
Дърветата били криви и неподредени, преплетени едно върху друго. На Я. бил съставен АУАН №584/22.03.2019г. за това,
че на 3.03.2019г. транспортира с товарен автомобил Фолксваген ЛТ-35 с ***1,26 пр.куб.м. дърва за огрев без
превозен билет – нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Актът бил
подписан от свидетеля Р.и предявен на жалбоподателя на 3.03.2019г., който го
подписал без възражения. С Постановление от 30.04.2019г. прокурор при Районна
прокуратура – гр.Левски отказал да образува досъдебно производство и прекратил
преписката, образувана по сигнал за процесното
деяние, като препис бил изпратен на Директора на РДГ – Л. за преценка относно
реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на Я.. Въз
основа на съставения АУАН Директорът на РДГ – Ловеч издал обжалваното наказателното постановление,
с което за нарушение на чл.203, ал.1, предложение четвърто, т.2 от Закона за
горите, на основание чл.275, ал.1, т.2 ЗГ на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предложение първо от Закона за
горите в размер на 150 лв. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 05.06.2019г.
Съдът приел за установена изложената фактическа
обстановка от показанията на свидетелите А.В., И.Р., Л.Л.,
Н. Б., както и от писмените доказателства . Съдът дал вяра на показанията на
свидетелите В., Р.и Л.като подробни и логични, изхождащи от лица, даващи
показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебната им дейност и в съответствие с писмените доказателства. Съдът дал
вяра и на водения от жалбоподателя свидетел Б., доколкото се установило, че
същият е очевидец на процесното деяние, и приел показанията
му за логични, безпротиворечиви и в съответствие с
останалия доказателствен материал. Писмените доказателства по делото съдът
кредитирал като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от
страните.
Съдът направил извод, че АУАН и НП са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Обжалваното НП е съставено от компетентно
лице, съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.1 ЗГ и представената Заповед
№РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните. Не са налице
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички
необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е
лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Съдът изложил мотиви
още, че описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз
основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като
нарушение на чл.213, ал.1, предложение четвърто, т.2 от Закона за горите,
съгласно която разпоредба се забранява транспортирането на дървесина,
непридружена с превозен билет.
Съдът направил извод обаче, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
доказано по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предмет на
нарушението по чл.213 ЗГ може да бъде не каква да е дървесина, а само такава,
добита от горска територия, по смисъла на чл.2 от ЗГ. Този извод според РС следва
от обществените отношения, уредени със Закона за горите, а именно режима на
управление и използване на дървесина, която представлява част от горския фонд.
Придобиването или управлението на дървесина от имот, който не представлява
гора, по смисъла на чл.2 ЗГ, не е предмет на регламентация от този закон,
респективно не води до ангажиране на отговорност за нарушение, уредено в Закона
за горите. Съдът приел въз основа на доказателствата по делото, че не е
установен по категоричен начин произходът на дървесината, намерена в
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – служители на РДГ – Ловеч
според съда било установено, че същите единствено са установили наличието на
дървесина в автомобила. Произходът на транспортираната от жалбоподателя
дървесина не бил установен и от показанията на разпитания по делото полицейски
служител, който е спрял автомобила за проверка и първи е констатирал
превозването на дървесина в процесния бус. Относно произхода на дървесината не са представени
каквито и да било доказателства от административно-наказващия орган. От
показанията на свидетеля Б.било установено, че пътуващите в процесния
автомобил са видели дърветата изхвърлени на пътя, поради което са спрели и са
ги натоварили. Не се установило дали така намерените, натоварени и транспортирани
дървета са били част от гора, по смисъла на закона.
На следващо място, съдът направил извод, че дори и
дървесината, предмет на процесното деяние, да е годен
обект на нарушение по Закона за горите, същото представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че
процесната дървесина, транспортирана от
жалбоподателя, е в изключително малко количество. Макар и съобразно направените
от служителите на РДГ – Ловеч измервания същата да е заемала в пространството
1,26 пр. куб. м., от свидетелските показания се установило, че се касае само за
няколко дървета – един – два по-големи дънера и няколко по-тънки клечалаци, съгласно показанията на свидетеля Л., две
по-дебели дървета и едно – тънко, съгласно показанията на свидетеля Б.. В този
смисъл били и показанията на служителите на РДГ-Ловеч, а именно, че дърветата
не са уплътнявали измерените пр. кубични метри в автомобила, същите са били,
криви, неподредени, нахвърляни едно върху друго. Не е бил измерен коефициент на
плътност, но същите не са уплътнявали измерените пр.куб.м. Съдът констатирал,
че жалбоподателят не е санкциониран за друго нарушение по ЗГ, доколкото за
предходно такова от 2001г. същият следва да се счита за реабилитиран по смисъла
на закона. На тези основания съдът направил извод, че дори наложената
имуществена санкция в минималния й предвиден в закона размер не съответства по
тежест на обществената опасност на деянието и на нарушителя. Дори и да било
установено в хода на административно-наказателното производство, че
транспортираната дървесина е от горския фонд, релевантната административна
принуда, която e следвало да се упражни по отношение на нарушителя, е
отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. На тези основания съдът отменил
оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното решение е
неправилно.
Разпоредбата
на чл. 213, ал.
1, т. 2 ЗГ забранява покупко - продажбата,
другите разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с
превозен билет. В случая нарушението се изразява в извършване на транспортиране
на дървесина, която не е придружена с превозен билет. Превозните
билети се издават от различни лица, в зависимост от мястото, от което се добива
съответната дървесина - горски територии, извън горски територии, собствени
гори, в които се упражнява лесовъдска практика, обекти, в които постъпва,
преработва се или от които се експедира дървесина. Издатели на превозни билети
съобразно чл.211 от ЗГ могат да бъдат служители в държавните горски стопанства,
държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства, лицата,
упражняващи лесовъдска практика, собствениците и ползвателите на обекти, в
които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица. Издатели на превозни билети могат
да бъдат и длъжностни лица, определени от кмета на общината, в случаите когато
дървесината е добита извън горските територии, по аргумент от чл.211, ал.4 от
ЗГ.
Превозният билет удостоверява законното транспортиране
на описаната в него дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на
доставка в срок до 12 часа, считано от
момента на издаването му, съгласно чл. 15 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи
и обнародвана в ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г.
Ето защо дори да се приеме за безспорно доказано, че
транспортираните от Я. дърва са били намерени на пътя и дори същите да не са
част от горския фонд, служителите на касатора
правилно са приели, че е нарушен текста на чл. 213, т.2
от Закона за горите, забраняващ транспортирането на дървесина без
превозен билет. Такъв билет принципно се издава при превозването на дървесина
от временен склад (чл. 211, ал.1
от ЗГ). С оглед регламентацията на чл. 211, ал.4
от ЗГ, и дървесината, добита извън горските територии, се
транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. Липсата му, дори и за дървесина, която е
добита извън горските територии (за което свидетелства Б.) е нарушение на
разпоредбата на чл. 213,
ал.1, т.2 от ЗГ, което обуславя и съставомерност
на нарушението по чл. 266, ал.1
от ЗГ. Съдът неправилно в този аспект е приел, че след като АНО не е
доказал, че дървесината е добита от горски фонд, че е част от гора, то деянието
не е съставомерно. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗОСИ
по реда на този закон
се опазват и намиращи се извън горските територии отделни дървета, както и
отглежданите в заградени пространства диви животни, птици и риби, които не
подлежат на опазване по специален ред, предвиден в друг закон. Видно е обаче,
че съгласно чл. 1 от ЗОСИ
опазването на такова имущество цели да предотврати повредата, унищожаването му,
разпиляването му и кражбите му, а не съхранението на вече повреденото, респ.
унищожено такова имущество. В процесният случай не се
и претендира, че ответникът по касация е отсякъл/унищожил дървесината, нито, че
я е разпилял или повредил, а че след унищожаването и от трето лице, е транспортирал
същата в нарушение на законова разпоредба, изискваща това да става само при
наличие на превозен билет, функцията на който е именно установяването на
законността на придобиването и, вкл. и с оглед разпоредбите на ЗОСИ – чл. 131б от
ППЗГ. Посоченото означава, че правилно е ангажирана отговорността на
ответника по касация за извършеното от него нарушение.
За осъществяване на състав на вмененото нарушение е
абсолютно задължително превозваните дървета да са придружени с превозен билет,
независимо дали са добити в горска територия или извън такава / просто марката
в този случай се поставя от други лица – чл. 207 от ЗГ,
но към ползвателя на дървесината остава задължението тя да е маркирана и да има
издаден превозен билет – разпоредбата на чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ
не прави разлика от къде е добит материала/.
Неправилен е и изводът на съда, че деянието съставлява
маловажен случай на нарушение. В конкретния случай
деянието не може да се квалифицира като маловажно, поради количеството на
транспортираната дървесина- 1,26 пр.куб.м., тъй като опазването, поддържане и
подобряване състоянието на горите; гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на
горските територии; природосъобразното стопанисване
на горските територии; поддържане на биологичното и ландшафтното
разнообразие и подобряване състоянието на популациите на видовете от дивата
флора, фауна и микота и т.н. е с приоритет пред масовото изсичане на горите.
Конкретното транспортирано количество- 1,26 пр.куб.м. дърва, съставляващо според свидетелските показания няколко
дървета-един два по –големи дънера и няколко по-тънки клечалаци
/св.Л.и св.Б./ обаче би могло да доведе до намаляване размера на определеното
наказание. В случая няма данни деецът да
е наказва за други нарушения по ЗГ. Последното обуславя изменение на НП в
частта на наложената глоба, като размерът на същата се намали от 150 лева на
предвидения в закона минимален размер от
50 лева.
Като не е достигнал до аналогични изводи,
РС е постановил едно валидно и допустимо, но неправилно решение, което следва
да се отмени.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 116 от 25.07.2019 г., постановено по нахд
№ 191/2019 г., с което на Районен съд –
Левски е отменил Наказателно постановление № 584 от 04.06.2019 г. на Директор
на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на М.П.Я. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.266 ал.1 предложение четвърто от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.213
ал.1 предложение четвърто т.2 от Закона за горите и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 584 от 04.06.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по
горите – гр.Ловеч, с което на М.П.Я. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266
ал.1 предложение четвърто от Закона за горите е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.213 ал.1 предложение
четвърто т.2 от Закона за горите, като намалява размера на наложената
глоба от 150 /сто и петдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.