РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Монтана, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100371 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд, ЕИК
*********, гр.С , с която срещу ответника Ц. Т. Б., ЕГН ********** се предявява иск с
правно основание чл.559, ал.3 вр. чл.559, ал.1, т.1 вр. чл.558, ал.7 от КЗ за сумата 39967,68
лeва, ведно със законна лихва от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът излага доводи, че във връзка с предявена на 27.01.2017г.
претенция от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в
качеството му на компенсационен орган, е възстановил по щета №120066/27.01.2017 г. на
последния сумата от 39967,68 лв. чрез банкови преводи на 08.02.2017 г. и на 30.10.2017 г.
Твърди се, че възстановената сума е като парична равностойност на сумата 20435,15
евро, от която 17189,39 евро обезщетение, 3196,01 евро такса обработка и 49,75 евро
банкови такси. Твърди се, че така посочената сума е изплатена като обезщетение в размер на
20435,15 евро, ведно с всички гореописани разходи от Националното бюро на
автомобилистите в Германия в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване
на вредите и Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи като
компенсационен в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС. Ищецът
твърди, че възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните
органи.
Във връзка с горното, се навеждат доводи, че причина за изплатеното обезщетение от
компенсационните органи било настъпилото ПТП на 15.08.2016 г. в Г , като виновен за
инцидента е Ц. Т. Б., който при управление на лек автомобил марка „хххх“ с ДКН ххх
поради невнимание и неспазване на дистанция, ударил намиращия се пред него лек
1
автомобил марка „хххх“, модел „хх“ с рег. № хххх, който бил спрял поради стеснение на
пътя, като в резултат на удара последният е тласнат напред и удaрил лек автомобил марка
ххх“, модел хх“ с рег. № хххх. Поддържа се, че ответникът управлявал увреждащия лек
автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП. Ищецът твърди, че поканил ответника да възстанови платеното от ГФ, но плащане
не последвало.
Моли съда след установяване на гореизложеното да постанови решение, с което да
осъди Ц. Т. Б., ЕГН ********** да заплати на ГФ сумата от 39967,68 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди възстановени от Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите в Гх ведно със законна лихва от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата. Също така, прави искане за присъждане на разноски в настоящото производство,
както и искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. Б., представляван от особен представител
адв. М. К., е представил отговор на исковата молба с изложени доводи за неоснователност.
Оспорват се изцяло приложените към исковата молба доказателства. Твърди се, че липсват
данни за настъпилия деликт. В тази връзка, се навеждат подробни доводи, че отразените в
протокола за ПТП обстоятелства не установяват извършването на деликта.
На следващо място, ответникът твърди, че не са налице данни относно изплатените
обезщетения на лицата претърпяли вреди от твърдяното ПТП, като счита, че представеният
препис на „Счетоводство по преписка“ не е доказателство за тези обстоятелства. Оспорва се
и достоверността на превода от немски език на приложените в исковата молба писмени
доказателства.
Оспорва и регресната покана, като твърди, че последната не е получена от него.
Твърди, че процесната претенция не се дължи, тъй като не са налице правните предпоставки
както за изплащането на суми от НББАЗ на Националното бюро на автомобилистите в
Гхтака и за възстановяването на сумите от Гаранционния фонд.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. Г.,
поддържа исковата молба, като също така представя списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. М. К., оспорва
предявения иск. Прави и искане за присъждане на разноски.
МОС, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.235, ал.2 и чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия в превод от немски на български език констативен протокол за ПТП от
15.08.2016 г. се установява, че на 15.08.2016 г. в 16:15 часа на Федерална магистрала 6, в
посока на движение Сх, км. 631,950, община РхМх, окръг Кх е настъпил удар между
водачите на три автомобила, които са се движели в следната последователност: Дх
Цхуправляващ лек автомобил марка „хххх“ модел хх“ с рег.№ хххх, ГхБх управляващ лек
автомобил марка „х, моххдел „хх“ с рег.№ ххх и Ц. Б., управляващ лек автомобил, марка
„хххс рег.№ х. В зонатхха на стеснение на пътното платно от три на две ленти, водачите на
2
първите два автомобила спрели поради задръстване, а водачът Ц. Б. видял това твърде късно
поради невнимание и твърде малка дистанция и се ударил в задната част на лекия
автомобил марка „Пежо“, модел „508“, като го тласнал към лекия автомобил марка ххх“,
модел „хх“. На водача Ц. Б. е наложена предупредителна глоба, като видно от Протокола за
ПТП същата е платена от него на 15.08.2016 г. Данните по отношение на механизма на
инцидента се черпят основно от приетия в превод от немски на български език констативен
протокол за ПТП от 15.08.2016 г., като същите се потвърждават и от приложено по делото
писмо от 09.11.2016 г. на собственика на л.а марка х“ моделх „х“ хх/л.115 от делото/.
В приетата справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд
се установява, че за лек автомобил с ДКН хххх, към датата на процесното ПТП – 15.08.2016
г. в 16:15г., няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /л. 9 от
делото/. За процесния лек автомобил е сключена застраховка на 15.08.2016 г. в 20:06 часа,
която влиза в сила на 15.08.2016 г. в 21:10 часа.
От отговора изпратен от НББАЗ до Националното бюро на автомобилистите в
Германия се установява, че към 15.08.2016 г. в 16:15 часа л.а марка „хс рег.№ Мх е с
обичайхно домуване в Бх/ л.10 от делото/.
Вследствие на инцидента, е изготвената експертна оценка от „хххООД, като щетите
по л.а. марка „ххх“, модел „508“ са оценени на обща стойност 19365,71 евро с ДДС. /л.29 от
делото/. Видно от писмените доказателства поръчката за изготвената експертна оценка е на
стойност 1564,23 евро /л.132 от делото/.
Съгласно изготвената експертна оценка от „ххх“ щетите по л.а. марка „х
Видно от писмените доказателства поръчката за изготвената експертна оценка е хххна
стойност 573,58 евро /л.129 от делото/.
Във връзка с инцидента е представен писмен документ „Счетоводство на преписка
DE161893”, от който се установява,че изплатените от Националното бюро на
автомобилистите в Германия разноски за оценка на материални щети, ремонти, разходи за
вещи лица, адвокатски хонорари, разходи за разследване и пропуснати ползи са на обща
стойност 20510,78 евро /л.158 от делото/.
На 05.12.2016 г. Националното бюро на автомобилистите в Гх е отправило искане до
НББАЗ за възстановяване на платените суми общо на стойност 16749,33 евро /л.141 от
делото/.
На 18.08.2017 г. Националното бюро на автомобилистите в Гх е отправило второ
искане до НББАЗ за възстановяване на платените суми общо на стойност 3100,84 евро /л.165
от делото/.
Установява се от писмо с вх.№08-01-692/16/27.01.2017г. /л.13 от делото/ и платежно
нареждане /л.14 от делото/, че на основание получена претенция от Националното бюро на
автомобилистите в Гх на 10.01.2017 г., НББАЗ е възстановило на последното сумата от
16749,33 евро, представляваща имуществени вреди вследствие на процесното ПТП с
виновно незастраховано МПС с български рег.№ ххх. От същото писмо се установява, че
НББАЗ предявява претенция до Гаранционен фонд за възстановяване на суми за
обезщетение, суми по фактура /такса за обработка по щета, външни разходи и превод на
документи/ и банкови такси в размер общо 17230,87 евро.
Представен е доклад по щета за имуществени вреди №12 0066/27.01.2017 г.в който е
прието , че относно за увредените МПС-та: л.а марка „ххх модел хх“ с рег. № хи л.а мархка
„хх, модел „хх“ с рег. №ххГаранционният фонд е приел да се възстанови на НББАЗ сумата
от 33700, 65 лв. /л.19 от делото./, като видно от преводно нареждане на 08.02.2017 г.
Гаранционен фонд е превел посочената сума на НББАЗ. /л.20 от делото/.
Oт писмо с вх.№08-01-692/16/17.10.2017г. /л.12 от делото/ и платежно нареждане
/л.16 от делото/ се установява, че на основание получена претенция от Националното бюро
3
на автомобилистите в Гх на 09.10.2017 г., НББАЗ е възстановило на последното сумата от
3100,84 евро, представляваща имуществени вреди вследствие на процесното ПТП с виновно
незастраховано МПС с български рег.№ хххОт същото писмо се установява, че НББАЗ
предявява претенция до Гаранционен фонд за възстановяване на суми за обезщетение, суми
по фактура /такса за обработка по щета/ и банкови такси в размер общо 3204,28 евро.
От доклад по щета за имуществени вреди №12 0066/27.01.2017 г. се установява, че
относно за увредено МПС: л.а „ххх с рег. №х Гаранциххонният фонд е приел да се
възстанови на НББАЗ сумата от 6267,03 лв. /л.18 от делото./, като видно от преводно
нареждане на 30.10.2017 г. Гаранционен фонд е превел посочената сума на НББАЗ. /л.21 от
делото/.
Видно от приложено удостоверение, издадено от МВР, отдел „Български документи
за самоличност“ Ц. Т. Б. има постоянен адрес в гр. Лхобл.Мх, ул. „х №7х /л.168 от делото/.
До ответника Ц. Б. е изпратена от ГФ регресна покана за възстановяване на
платените суми общо на стойност 39968,18 лева, която е връчена на 23.08.2021 г. на
неговата майка Сх Ах / л.169-170 от делото/.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Фактически състав на предвидената в чл. 559, ал. 3 КЗ регресна отговорност на
причинителя на щетите включва установяването на следните факти: възникване на
застрахователно събитие – ПТП на територията на Република България или на територията
на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
Република България, липса на застрахователен договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава
членка, възстановяване на изплатените суми от Гаранционен фонд.
При наличието на тези предпоставки ГФ, като лице изпълнило чужд дълг, разполага с
регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на
увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение. За основателността на регресната
претенция обаче е необходимо да бъдат доказани и елементите на непозволеното
увреждане, за бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника да възстанови
стойността на причинените вреди, които са следствие на виновното му и противоправно
поведение. Следователно, по настоящото дело в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е настъпило пътно-транспортно произшествие на
територията на друга държава-членка по вина на ответника, който е управлявал МПС, което
обичайно се намира на територията на Република Бхбез задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, причинени от виновното поведение на ответника вреди и техния
размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди, както и фактът, че
ищецът е възстановил сумите, изплатени от съответния компенсационен орган.
На първо място, предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило извън
границите на Република България и на територията на държава-членка /Германия/, съгласно
чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, по отношение
на предпоставките досежно деликтната отговорност на ответника, приложимо е правото на
държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният
4
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Гх
приложимо е немското право. Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран в
Немския граждански кодекс /НГК/ от § 823 до § 853.
В разпоредбата на § 823 от НГК, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, липсва презумпция за вина. От ангажираното от ищеца
писмено доказателство – Протокол за ПТП, което съставлява официален документ, с
неопровергано по делото съдържание, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и
ползващо се поради това с материална доказателствена сила, се установява по безспорен
начин, че причинител на произшествието поради невнимание и твърде малка дистанция, а
оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, е
именно ответникът Ц. Б.. Освен това, косвено за вината на ответника може съди както от
изявленията на собственика на л.а марка „Пежо“ модел „508“, обективирани в писмо от
09.11.2016 г., така и от факта, че ответникът при съставяне на протокола за ПТП не е
предявил възражения по отношение на вината му за причиняване на инцидента, като е
заплатил и доброволно наложената му предупредителна глоба. Всички тези доказателства,
преценени в своята съвкупност, водят до извода, че ответникът Б. е виновен за извършения
от него деликт.
На следващо място, Директива 2009/103/ЕО в чл. 1, пар. 4, б. „а“ дава определение за
„територия, на която обичайно се намира превозното средство“, а именно територията на
държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали
номерът е постоянен или временен. Именно български регистрационен номер има лекия
автомобил, марка „ххх“, управляван от Ц. Б., поради което се явяват неоснователни
възраженията на ответната страна, че обичайното пребиваване е в Германия. В
допълнителна подкрепа на горното е и факта, който се установява от отговора изпратен от
НББАЗ до Националното бюро на автомобилистите в Гх че към датата на процесното ПТП
л.а марка хххс рег.№ ххе с обичайно домуване в Бх Също така, следва да се спомене, че
съобразно издаденото от МВР удостоверение водачът на автомобила има постоянен адрес в
гр.Лх, обл.Мх
Видно от приложената справка от база данни на Информационен център към
Гаранционен фонд се установи, че към датата на процесното ПТП не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил, марка „х с рег.№хх Мх покриваща отговорността на водача Ц. Б.. Застраховка е
сключена на същата дата, но след инцидента, като освен това същата е влязла в сила в 21:10
часа, което се явява пет часа след инцидента, предвид, че ПТП-то е осъществено в 16:15
часа.
В изпълнение на чл.10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, Кодекса за застраховането /в сила
от 1.01.2016 г./ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за
вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за
застраховане. Съгласно чл. 25 от Директивата, ако превозното средство не може да бъде
идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде
установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция
за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на
5
пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай
и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на
обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която
обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да
бъде установено.
Съобразно Кодекса за застраховането /в сила от 1.01.2016 г./, за България този
компенсационен орган е НББАЗ, който съгласно чл.517, ал.3 от КЗ възстановява пълния
размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава-членка и встъпва в
правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано
моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за
вреди по смисъла на чл.561, ал.1 от КЗ и възстановява сумите, изплатени от бюрото.
Видно от приложен писмен документ „Счетоводство на преписка DE161893”
компенсационния орган в Гх, във връзка с процесния инцидент, е изплатил обезщетение в
размер общо 20510,78 евро. Съдът го цени като доказателство, установяващо заплащането
на имуществените вредите, претърпени от потърпевшите две лица. Разходите подробно
описани в счетоводната преписка кореспондират напълно с останалия писмен
доказателствен материал /разходите за експертни оценки от вещи лица, ремонти, адвокатски
хонорари и др./.
Видно от писмо от 05.12.2016г. /л.141 от делото/ и писмо от 18.08.2017 г. /л.165 от
делото/ Националното бюро на автомобилистите в Гхе предявило претенция към НББАЗ за
възстановяване на сумата от общо 19850,17 евро. От приложените по делото два броя
платежни нареждания /л.14 и л.16/ се установи, че НББАЗ е възстановило поисканите суми,
представляващи причинени имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП.
Впоследствие НББАЗ е предявил два броя претенции до Гаранционен фонд за
възстановяване на сумите изплатени на Националното бюро на автомобилистите в Гх като
видно от претенциите са включени и суми за разходи и банкови такси /л.12 и л.13 от
делото/. Равностойността в български лева на предявените претенции е общо 39967,68 лева.
Видно от приложените два броя преводни нареждания ГФ е изплатил изцяло на НББАЗ
претендираните суми /л.20-21 от делото/.
Във връзка с възстановените суми, е отправена регресна покана изх. № ГФ-РП
536/27.07.2021 г. от Гаранционен фонд до Ц. Т. Б. на постоянния му адрес за възстановяване
на заплатената от Гаранционен фонд на НББАЗ сума, представляваща обезщетение за
виновно причинените от Ц. Т. Б. имуществени вреди на територията на Германия, при
управление на МПС марка „ххх“ с рег. № хх без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за внасянето на която е определен едномесечен срок.
Посочената покана е изпратена с обратна разписка, върху която като дата на връщане е
посочена 23.08.2021 г. с отбелязване, че същата е връчена на С А – негова майка. Предвид
това съдът приема, че регресната покана е надлежно връчена, като в случая разпоредбите на
ГПК относно връчването са неприложими, поради което не възниква задължение върху
обратната разписка да бъде записано, че лицето получило поканата се задължава да я
6
предаде на ответника.
Видно от гореописаното и съобразно ангажираните по делото писмени доказателства,
се установи както настъпването на всички вреди и причинно-следствената им връзка с
противоправното поведение на ответника, така и репариране на вредите към пострадалите
лица от немския компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от
Гаранционен фонд. Плащанията в общ размер от 39967,68 лева са безспорно установени от
приложените по делото платежни нареждания, а регресната покана е надлежно връчена на
ответника. По делото няма данни ответникът да е заплатил търсената сума.
Неоснователно е направеното от страна на особения представител възражение ,че в
случая липсват доказателства относно идентичността на лицето,предизвикало катастрофата,
и настоящия ответник. В приложения към делото легализиран превод на протокола за ПТП
са посочени двете имена на извършителя, както и датата на раждане на същия,които
напълно съвпадат с данните на ответника, поради което и съдът приема за безспорен факт,че
такава идентичност е налице .
Що се отнася до твърдението,че преводът на представените документи не е
достоверен,съдът намира същото за неоснователно.Преводите са извършени от лицензиран
преводач,който носи отговорност за достоверността на превода .
Гореизложеното обуславя извода на настоящия съдебен състав, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което искът подлежи на уважаване в цялост и
съответно на отправеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2021 г., до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ размер от 2498,71 лв. от които 1598,71 лв. заплатена
държавна такса и 900,00 лв. депозит за особен представител. На основание чл.78, ал. 8 от
ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер 150 ЛВ.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр.Л ул. „ххх“ №хх да заплати на
Гаранционен фонд, ЕИК ********* гр. , ул. „ “ № 2, сумата от 39967,68 лева,
представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно с разходи за
определянето и изплащането му, възстановено на НББАЗ във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите в Германия, за щети по лек автомобил марка ххх,
модел „хс хрег. № ххи лек автомобил марка хх модел х хс рег. № ххвъв връзка с настъпило
ПТП на 15.08.2016 г. в 16:15 часа на Федерална магистрала 6, в посока на движение С , км.
7
631,950, община Р -М , окръг К Германия, причинено от ответника при управление на лек
автомобил марка „ хххх с рег.№ххх, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.11.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Т. Б., ЕГН ********** с адрес гр.Л , ул. „ххх“ №ххда заплати на Г
фонд, ЕИК ********* гр. С , ул. „ххх№ 2, сумата от 2498,71 лева, представляваща сторени
по делото разноски, както и сумата 150 лв. , представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
8