Р Е Ш Е Н И Е № 325
ПЛОВДИВ
24.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 224 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявен
е иск от П.И.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.Ч. *** с
правна квалификация чл.558, ал.5 КЗ във връзка с чл.557 КЗ.
Твърди
се, че на 08.05.2018 г. е настъпило ПТП, причинено от неизвестен водач,
управлявайки неидентифициран автомобил, при което ищецът П.Т. е получил
следните увреждания: счупване на лявата бедрена кост и натъртвания и охлузвания
по цялото тяло, по –силно изразени в областта на корема и долната част на
гърба. Т. е изпитвал изключително силни болки както преди оперативната намеса,
така и след това, приемал е обезболяващи, тридесет дни е бил неподвижен и не е
могъл да става дори и за най-елементарните физиологични нужди. Към момента на
подаването на исковата молба ищецът изпитва силни физически болки, придвижва се
трудно и бавно, не е в състояние да полага труд. Преживяното рефлектира и върху
психическото му състояние – напрегнат е, неспокоен е, раздразнителен и
избухлив, често променя настроението си, има непълноценен сън.
В
случая са налице предпоставките да се ангажира отговорността на Гаранционен
фонд, тъй като ПТП е причинено на територията на Република България и е
причинено от неидентифицирано МПС, като от настъпилото ПТП ищецът търпи вреди.
На 06.08.2018 г. ищецът е депозирал молба до Гаранционен фонд за заплащане на
обезщетение за вреди и с Писмо изх.№ 24-01-596/31.10.2018 г. ответникът е
отказал изплащане на обезщетение.
Иска
се да се постанови решение, с което да се осъди Гаранционен фонд да заплати на Т.
сумата 100 000 лв, представляваща част от сумата 200 000 лв,
съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
интензивни физически болки и страдания, настъпили от уврежданията от ПТП от
08.05.2018 г., причинено от неизвестен водач на неидентифицирано превозно
средство, ведно с обезщетение за забава от 08.05.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск с аргумента, че не е настъпило ПТП с неидентифицирано
МПС. Не се установяват противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС
и причинна връзка между поведението на водача и търпените от ищеца вреди. Не се
представят доказателства за наличие на следи от движение на неидентифицирано
МПС. Оспорва се иска по размер. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
Съобразно разпоредбата на чл.557,
ал.1, т.1 КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно
превозно средство/.
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред Съда само ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Следователно, предвидена е допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу Гаранционния фонд, а именно
безрезултатно изтичане на тримесечния рекламационен срок от сезиране на Гаранционния
фонд по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и фонда по повод
плащането на обезщетение /мълчалив или изричен отказ, респ. несъгласие с
определения или изплатен размер на обезщетението/.
В случая на 06.08.2018 г.
ищецът е депозирал молба до Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за
вреди и с Писмо изх.№ 24-01-596/31.10.2018 г. ответникът е отказал изплащане на
обезщетение, т.е. изчерпването
на процедурата по доброволно уреждане на спора, която е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, прави
прекият иск по чл. 558, ал. 5
КЗ допустим.
По основателността на иска:
В чл. 557 КЗ са уредени предпоставките, при които за Гаранционния фонд възниква законово
основание за плащане на обезщетение на увредените лица при ПТП, като в
настоящето производство ищецът излага твърдения за наличие на неимуществени вреди
вследствие на телесни увреждания, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не
е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.
Основният спорен по
делото въпрос е дали увреждането на ищеца е резултат от настъпило ПТП,
предизвикано от водач на неидентифицирано МПС, което е предпоставка за
ангажиране отговорността на Гаранционен фонд.
От
заключението на СМЕ с в.л. Д-р С., което Съдът кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено, се установява, че в наличната медицинска документация
по делото е отбелязано, че на 08.05.2018 г. П.Т. е получил следните травматични
увреждания: пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост и данни за контузия и кръвонасядания по
тялото. На Т. му е извършена метална остеосинтеза на счупването на големия масив
на лявата бедрена кост. Препоръчана е активна рехабилитация, тъй като без нея Т.
би могъл да остане инвалид. Лечението към момента на изготвяне на заключението
не е приключило. Поради травмата Т. изпитва затрудняване на движенията и
ограничаване на разстоянията, които би могъл да измине поради бързо настъпваща
умора и болка при ходене. Нестабилността на стъпването и походката създават
множество неудобства в ежедневието от различно естество. Установеното
травматично увреждане - счупване на
големия масив на лявата бедрена кост - не е специфично или характерно за
удар от лек автомобил, като най-често в практиката това увреждане се получава
при падане от ръста /падане от ръста означава падане от високо, т.е. загуба на
равновесие и падане на тялото от собствения ръст на земята/. При ПТП, което е
нарушило равновесието на пешеходеца и той в последващата фаза е паднал на
настилката, е възможно да се получи такова увреждане, но тогава трябва да се
търси първичната травма от сблъсъка с автомобила. При удар от лек автомобил е
налице фазовост на увреждането: първата фаза е инициален удар – ако е с
предната част на автомобила в зависимост от височината на автомобила ударът е в
областта на подбедрицата или бедрото, втората фаза е възкачване на пешеходеца
върху капака на автомобила със съответните увреждания, удар в предното обзорно
стъкло със съответните увреждания, отхвърляне от автомобила и падане на
настилката , като в случая изследваме това увреждане. Тези фази са характерни
само за удар при лек автомобил, ако се касае за удар от микробус, камион,
автобус тези фази не са налични, при сблъсък с описаните МПС е налице първичен
удар и последващо падане на настилката. Последиците от първичния удар могат да
бъдат само мекотъканни увреждания – охлузване, кръвонасядане, насиняване,
разкъсно-контузни рани, травми на вътрешни органи, стави, връзки. В конкретния
случай мекотъканни увреждания не са описани. Възможно е в медицинската
документация тези увреждания да не са отбелязани, тъй като те не представляват
терапевтичен проблем и в крайното описание на нараняванията да остане само
счупената кост. Според експертното становище на Д-р С. този вид фрактура е
твърде рядка при удар от автомобил на пешеходец. Травматичните увреждания при
удар от автомобил се делят на специфични, характерни и нехарактерни.
Специфичните в конкретния случай биха били отпечатък от решетката на
автомобила, от фар, от емблема, но такива не са описани; характерните
увреждания биха били травми на меките тъкани и кости в областта на
подбедрицата, бедрото, гръдния кош, главата и последващи травми при удара в
пътната настилка – усукване, охлузване и насиняване, като получената от ищеца
травма е нито специфична, нито нехарактерна, а тя е характерна за това ПТП.
От
заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира, се установява, че с оглед
анализа на доказателствата по делото експертът не може да докаже удар от
автомобил.
При
така събраните доказателства Съдът намира, че не може да се обоснове извод за
наличие на предпоставките на чл.557, ал.1,т.1 КЗ, а именно неимуществени вреди
от ПТП, причинено от водач на неидентифицирано МПС, за да може да се ангажира
отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение. От заключението
на СМЕ се установява, че липсват специфични и характерни белези, удостоверяващи
непосредствения контакт на ищеца с МПС, а получената травма е характера за
падане от ръста, т.е. загуба на равновесие и падане от високо без външна
намеса. Вярно е, че в обясненията си в с.з. от 30.01.2020 г. Д-р С. пояснява,
че е възможно мекотъканните увреждания да не са отбелязани в медицинската
документация, доколкото същите не представляват терапевтичен проблем, но това
обяснение по никакъв начин не обосновава и наличие на специфични и характерни
белези /охлузвания, белези от емблема и решетка на автомобил, синини/,
удостоверяващи удар от лек автомобил. При така събраните доказателства в тежест
на ищеца е да ангажира безспорни доказателства, установяващи обстоятелството,
че е настъпил удар от лек автомобил, в резултат на който удар са причинени
телесни увреждания, от които ищецът търпи болки и неудобства. В тази връзка
Съдът намира, че не може да се мотивира извод за настъпил удар от лек автомобил
и с оглед показанията на св.Т., тъй като по отношение настъпилото ПТП
впечатленията и не са непосредствени, а са резултат от споделеното с нея от
страна на ищеца, а именно ищецът е споделил с нея, че е „ударен от кола“,
по-голяма кола, а не лека кола“.
Предвид
изложеното и събраните по делото доказателства Съдът приема, че искът е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника направените по производството разноски в размер на 170 лв.
Ето
защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявения от П.И.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.Ч. *** иск за заплащане на сумата 100 000 лв
/сто хиляди лева/, представляваща част от сумата 200 000 лв /двеста хиляди
лева/, съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в интензивни физически болки и страдания, настъпили от уврежданията при ПТП
от 08.05.2018 г.
Осъжда
П.И.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв.Ч. да заплати на
Гаранционен фонд, София, ул.“Граф Игнатиев“ 4
сумата 170 лв /сто и седемдесет лева/ разноски поделото
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: