№ 44
гр. Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200749 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №581144-F608818/07.06.2021 г. на Мария Д. Ковачева –
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно
заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., е наложена на „*****“, ЕТ, БУЛСАТ ****, гр. Угърчин, представлявано
от *****, ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от
ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС предложение последно на чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС – за извършване на нарушение на нормативен акт по прилагането на
чл.118 от ЗДДС - административна санкция: - Имуществена санкция в размер на 600,00
/шестстотин/ лева, за това, че при извършена проверка на 27.03.2021г., в 13:41ч., в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Угърчин, пл. „Петър Балевски"- спортна
зала, стопанисван и експлоатиран от *****" с ЕИК ****, е установено, че не всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно
изведени" суми в касата. От наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел Datecs DР-150 с
индивидуален номер DТ491081 и индивидуален номер на фискална памет 02841774 е разпечатан междинен финансов отчет
без нулиране на фискална памет/МФО/ № 0002385/27.03.2021г., от който е разчетена касова наличност в размер на 70,80 лв.
Фактическата касова наличност, установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в опис, изготвен
собственоръчно от *****-управител, е в размер на 108,60 лв.
Установена е положителна разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност
към момента на проверката в размер на 37,80 лв., която не е отразена чрез наличното и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство чрез операциите „служебно въведени" суми, чиито параметри притежават необходимите функции.
От горното е видно, че *****" с ЕИК **** не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касовата наличност/ въвеждане на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени" суми, с което е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка обр. Кд 78 сер. АА № 0449648/27.03.2021г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Посочено е, че е нарушен /осъществен/ състава на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ. /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин/
1
Посочено е, че установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: ПИП № 0449648/27.03.2021, ПИП №
0449648/27.03.2021г., 0002385/27.03.2021г., опис на наличните парични средства в касата в към момента на проверката.
Посочено е, че срещу съставения АУАН не е постъпило възражение по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН, а
вписаното в АУАН е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за неоснователно. Посочено е, че за да се
определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че след изследване
на фактическата обстановка безспорно се установява, че е извършено визираното в АУАН нарушение. Нарушението спрямо
други нарушения се явява такова с по-висока степен на обществена опасност, поради факта, че става въпрос за нарушаване
на данъчното законодателство и спазване на фискалната дисциплина от страна на данъчно задължените лица. Поради тези
обстоятелства неправилно и необосновано е да се приема, че се касае за маловажен случай. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18) е императивна, а не правна възможност и спазването и е задължително. Правният
субект е длъжен да я изпълнява, а не да постъпва по удобен за него начин. С оглед установеното се стига до извода, че
извършеното деяние не следва да се квалифицира като маловажен случай имайки предвид и разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката *****, която
го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Сочи, че
не е извършила нарушението за което е санкционирана и че е представила в срок
възражения след връчването на АУАН. Посочила е, че както при съставянето на АУАН така
и при издаването на процесното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М.
В. от ЛАК, която моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. В
даденият и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които е посочила подробни
аргументи за отмяна на обжалваното НП, като е акцентирала на обстоятелството, че не е
извършено соченото в акта и НП нарушение. Навела е и подробни аргументи за
маловажност на случая, като алтернативно е направила искане, ако съдът прецени, че е
налице извършено нарушение да приеме, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и
да отмени обжалваното НП като им присъди направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния минимален размер така както са претендирани.
Ответникът – ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Ловеч, редовно призовани, се
представляват от юриск. С., който моли да се остави без уважение жалбата и се потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно. В даденият му от съда срок представя
писмени бележки, в които са изложени подробни аргументи за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на издаденото НП. Моли съда да им присъди направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като оспорва размера на разноските за
адвокатско възнаграждение претендирано от процесуалният представител на
жалбоподателят.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Хр.
Кр. Д. и Ил. Ив. Д., както и от становището и писмените бележки на процесуалния
представител жалбоподателят и становището и писмените бележки на процесуалния
представител на ответника и приложените от същия писмени бележки, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 12.04.2021 год. бил съставен Акт с №F608818, за установяване на
административно нарушение от св. Хр. Кр. Д. в присъствието на св. Ил. Ив. Д. срещу
„*****“, ЕТ, БУЛСАТ ****, гр. Угърчин, представлявано от *****, ЕГН **********, за
това, че при извършена проверка на 27.03.2021г., в 13:41ч., в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС- магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Угърчин, пл. „Петър Балевски"- спортна зала, стопанисван и
експлоатиран от *****" с ЕИК ****, е установено, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми
в касата. От наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел DT491081 DР-150 с индивидуален
номер DТ491081 и индивидуален номер на фискална памет 02841774 е разпечатан междинен финансов отчет без нулиране
на фискална памет/МФО/ № 0002385/27.03.2021г., от който е разчетена касова наличност в размер на 70,80 лв.
2
Фактическата касова наличност, установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в опис, изготвен
собственоръчно от *****-управител, е в размер на 108,60 лв.
Установена е положителна разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност
към момента на проверката в размер на 37,80 лв., която не е отразена чрез наличното и въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство чрез операциите „служебно въведени" суми, чиито параметри притежават необходимите функции.
От горното е видно, че *****" с ЕИК **** не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касовата наличност/ въвеждане на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени" суми, с което е нарушил разпоредбите на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка обр. Кд 78 сер. АА № 0449648/27.03.2021г., съставен на
основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което е нарушил
разпоредбите на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ. Посочено е, че с акта са
иззети следните вещи и документи: ПИП №0449648/27.03.2021 г., 0002385/27.03.2021 г.,
опис на наличните парични средства в касата към момента на проверката. В акта е вписано
като възражение „Установената разлика са мои лични пари“. АУАН е съставен в
присъствието на представляващата ЕТ, като и е бил връчен препис от същият. Въз основа на
акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Хр. Кр. Д. на длъжност инспектор
по приходите в НАП при ТД Велико Търново, офис Плевен, оправомощена със заповед
№ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, и съответно като такъв
притежава правото да съставя АУАН за посоченото констатирано нарушение. НП също е
издадено от компетентно лице, в случая от Мария Д. Ковачева – Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Безспорно се установява по делото и че проверката е извършена въз основа на възложена с
Резолюция за извършване на проверка в обект №О-04000421018845-0РП-001/22.03.2021 г.
на ГД „Фискален контрол“, която е възложена да се извърши от актосъставителят и
свидетелят по акта в срок до 12.04.2021 г.
Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно -
наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при
условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетелят, присъствал при
установяване на нарушението. Същият е съставен и връчен в присъствието на
представляващата ЕТ. Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от
всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са без противоречиви и
кореспондиращи помежду си.
Съдът намира, че нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и
ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Конкретното административно нарушение и извършването му от
жалбоподателят са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание
жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени в
АУАН и НП. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на административно - наказателното производство. Както в АУАН, така и в НП е описано
пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и
законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и
санкционната норма в наказателното постановление: чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС, която предвижда, че: лице, което наруши реда и начина за одобряване на
типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или
3
сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Санкциите за юридически лица по ал.1 на чл.185 от ЗДДС са в размер от 500 до 2000 лева.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение
и от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че действително
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н -18/ 13.12.2006г. на МФ.
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели
/актосъставител и свидетел по акта/ и събраните писмени доказателства. Показанията на
свидетелите Д. и Д. са дадени добросъвестно. Същите са логични, последователни,
непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото, като показанията им са дадени въз
основа на техните лични възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения.
В разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Наредбата,
която определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат е Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми, като съгласно ал.2 на същия член за фискалните устройства,
които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари в и извън касата/ в момента на извършването й с точност до минута. От материалите
по делото е видно, че наличното в търговския обект на жалбоподателят фискално
устройство е притежавало операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата
наличност е следвало да се отразява в устройството. От представените като писмени
доказателства по делото: ПИП № 0449648/27.03.2021 г., 0002385/27.03.2021 г., опис на
наличните парични средства в касата към момента на проверката, дневен отчет, както и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че е била налице разлика между фактическата наличност в касата и тази,
разчетена от ФУ в размер на + 37.80 лева. В този смисъл съдът взе предвид обстоятелството,
че наличната сума по каса е била в размер на 108,60 лева, а дневният оборот, отчетен от
въпросното ФУ е бил в размер на 70.80 лева. От изложеното може да се направи извода, че
данъчно задълженото лице не е отразило въвеждане на сумата от 37.80 лева в касата, в
момента на нейното действително въвеждане и с точност до минута. ЗДДС, както и Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. изчерпателно посочват случаите, в които данъчнозадълженото
лице е длъжно да отразява промяната в касовата наличност и не съдържат изключения от
правилото, поради което и направените с жалбата възражения за липса на нарушение, и
това, че парите били лични на управителката на ЕТ се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че като не е изпълнило задължението си да
4
отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 27.03.2021 год. в момента на
извършването й с точност до минута, а именно въвеждане в касата на сумата от 37.80 лева,
ЕТ е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ. Деянието е извършено при бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени”
сумата от 37.80 лева. Тъй като при бездействие не може да се установи точния момент на
извършване на нарушението, този момент се извлича от приложените по делото писмени
доказателства и вписаното в АУАН и НП.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административно наказателната отговорност на ЕТ, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
В хода на производството се установи, че деянието не води до неотразяване на
приходи. Това е така, защото в хода на делото не се установи тези пари да са били получени
като заплащане от клиенти на ЕТ, като в тази връзка сам наказващият орган е отбелязал в
НП, че установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата
наличност към момента на проверката е в размер на – 37.80 лв., които не са отразени чрез
ФУ, като „служебно въведени" в касата суми.
Съдът намира, че в случая не са налице противоречия между събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които
да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля.
Както гласните доказателства, приобщени чрез показанията на актосъставителката и
свидетелят по акта, така също и писмените доказателства и доказателствени средства се
намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за осъществили се от страна
на административнонаказващия орган факти от обективната действителност.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно
постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата,
мястото и часът на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така
и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, а
така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Съдът намира, че в случая не е налице нередовност на съставения протокол за
извършена проверка, поради което вписаните в същият обстоятелства са доказателство за
установените в хода на извършената проверка факти и обстоятелства с оглед разпоредбата
на чл. 50, ал. 1 ДОПК. Протоколът за извършена проверка е съставен по установения ред и
форма от служител на органа по приходите при изпълнение на правомощията му. В хода на
проведеното съдебно следствие цитирания протокол не беше оспорен по никакъв начин от
жалбоподателят, и в хода на делото не бяха установени факти и обстоятелства, които да
доведат до изключването му от доказателствения материал по делото като негодно
доказателство.
Не е налице неизпълнение на задълженията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от
5
ЗАНН, тъй като административнонаказващия орган е преценил, че е осъществен състав на
нарушение и същото е доказано, поради и което е издал обжалваното наказателно
постановление. По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателят за допуснати в хода на административнонаказателното производство на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно
поради изложеното настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в
настоящото производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6 от
ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения,
съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган е действал
законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се
споделя изцяло от настоящия състав.
В случая на жалбоподателят е наложена санкция, каквато е предвидена в
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, с оглед препращащата норма на чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Освен това разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н - 18/13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване във ФУ, независимо дали става
въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от „*****“, ЕТ, БУЛСАТ ****, гр. Угърчин,
представлявано от *****, ЕГН **********, като административно нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба Н - 18/ 13.12.2006г. на МФ. Правилно, както е посочено и по - горе е била
издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочената
разпоредба предвижда глоба или имуществена санкция за лице, което извърши или допусне
извършване на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто
се явява Наредба №Н-18/13.12.2006 год., като в случаите, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Административно - наказващият орган правилно е приложил
санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член,
в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото
условие е налице в настоящия случай. Наказващият орган обаче не се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и не е отчел обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път, и че жалбоподателят, доколкото не са представени доказателства в тази насока
до момента не е наказван за допуснати нарушения на данъчното законодателство, поради
което неправилно е индивидуализирал наказанието, налагайки имуществена санкция в
размер на 600,00 лева. Съдът намира, че при определяне размера на санкцията от 600,00
лева, са нарушени изискванията на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното и предвид факта, че липсват доказателства ЕТ да е
допускал нарушения на ЗДДС; доказателства за наличие на публични задължения; и
доказателства за увреждане на фиска и щета на бюджета, съдът намира, че обжалваното
6
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената имуществена санкция
в размер на 600,00 лева, се намали до минимума определен в закона, а именно 500,00 лева.
Съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на
тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от
ЗАНН.
Съдът не споделя становището на адв. В., че сумата от 37.80 лева намерена в обекта,
са били лични средства на Вълова, предвид обстоятелството, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че сумата от 37.80 лева е била открита в
касата на обекта. Така депозираното възражение противоречи освен на останалите събрани
по делото гласни доказателства и на писмените доказателства по делото, в това число ПИП
№ 0449648/27.03.2021 г., който е подписан именно от управителката на ЕТ - Вълова без
възражения, и в който е вписано установеното нарушение, и съставения от самата нея опис
на парична средства в касата към момента на започване на проверката.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното НП следва да се
измени, като се намали размера на наложеното наказание от 600,00 лева на 500,00 лева.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски,
като неоснователно. Въпреки, че съдът не е отменил, а е изменил НП в частта относно
размера на наложената имуществена санкция, то с оглед обстоятелството, че именно
неправилно определеното от наказващия орган наказание е причина за съдебното
производство следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения
договор за предоставяне на правни услуги, пълномощно, като ответника бъде осъден да му
заплати тази сума. Разноските претендирани от жалбоподателя са в минималния предвиден
размер съгласно чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №581144-F608818/07.06.2021 г. на
Мария Д. Ковачева – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на
НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което е наложена на „*****“, ЕТ, БУЛСАТ ****, гр. Угърчин,
представлявано от *****, ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.27 /чл.83/ и
чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС предложение последно на чл.185, ал.2 от ЗДДС
във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС – за извършване на нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл.118 от ЗДДС - административна санкция: - Имуществена санкция в
размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от НАРЕДБА Н-
18/13.12.2006 на МФ, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 600,00 лева на 500,00
лева.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Велико Търново да заплати на „*****“, ЕТ, БУЛСАТ ****,
гр. Угърчин, представлявано от *****, ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева разноски
по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда
на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8