Решение по дело №979/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Заместник директор на ТД на НАП Варна срещу Решение № 403 от 15.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110204563 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 643105-F643899/ 22.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ – Варна в ТД на НАП – гр. Варна, с което на М.М.В., за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“, вр. чл. 52, ал. 2, вр. чл. 80 „а“, ал. 1 ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 62720 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно е прието от въззивния съд наличие на допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в порочно проведена процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Излага се, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършване на нарушението. Посочва, че не е нарушено правото на защита на лицето – поканата за връчване на АУАН е изпратена на предоставения от лицето електронен адрес за кореспонденция, а препратката е активирана. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - М.М.В., пълномощник, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Претендира и присъждане на разноски.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата, като намира оспореното решение за постановено в нарушение на материалния закон. Отправя искане за въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от М.М.В. срещу НП № 643105-F643899/ 22.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ – Варна в ТД на НАП – гр. Варна, с което на М.М.В., за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“, вр. чл. 52, ал. 2, вр. чл. 80 „а“, ал. 1 ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 62720 лв.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка: Проверката на М. е В. е извършена от св. Д. Ц., по повод предходна такава на лицето Л. О., в хода на която е установено, че М.В. е дала дарение в размер на 1 500 000 лева, за която сума същата е твърдяла, че не е получавала никакви заемни средства. Установено, че е сключен Договор за кредит от 01.03.2017 г., съгласно който „Интеркепитал Холдинг" АД предоставя на М.М.В. кредит в размер на 627 200 лв. В чл. 6 от договора е уговорено, че за предоставения кредит Кредитополучателят не заплаща лихва. На 02.03.2017 г. „Интеркепитал Холдинг" АД превежда по банков път по сметка на М.М.В. сумата 627 200 лв. с вписано основание ,„Договор за заем“. Съгласно представеното от ,,Интеркепитал Холдинг" АД писмено обяснение, заемът е погасен чрез прихващане съгласно споразумение, срещу задължение на „Интеркепитал Холдинг“ АД за начислено възнаграждение на М.В. през м. август 2020 г. Не са отразени приходи и/ или разходи за лихви по Договор за кредит от 01.03.2017 г. Към 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. М.М.В. има задължения по получения на 02.03.2017 г. заем в размер на цялата сума от 627 200 лв. При проверка в сайта на БНБ е установено, че „Интеркепитал Холдинг" АД не е вписано в Регистри за кредитните институции (Банков сектор), следователно не притежава лиценз за извършване на банкова дейност и не е кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции. При извършена проверка в ПП на НАП е установено, че М.В. не е подала ДД по чл. 50 от ЗД ДФЛ за 2019 г. На 02.02.2022г. св. Ц. изготвя покана за присъствие на съставяне на АУАН, която била изпратена на г- жа В. на предоставена електронна поща - *******.com. На 15.02.2022 г. от проверяваното лице е потвърдено получаването на поканата за явяване за съставяне на АУАН за недекларирания остатък по заема към 31.12.2019 г., в размер на 627 200 лв., видно от представено по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път. Лицето не е явила за съставяне на АУАН, поради пътуване в чужбина, като в отсъствие на лицето, такъв е съставен на 24.02.2022 г., за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, т.5, б. „г“, във вр. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ. АУАН е връчен лично на г- жа В. на 12.05.202 2г., като в него не са вписани никакви възражения. Въз основа на АУАН, на 22.06.2022г. е издадено и процесното НП, в което са възприети изцяло всички правни и фактически констатации, направени в акта. НП е връчено лично на нарушителя на 10.10.2022 г.

За да отмени наказателното постановление, прието е от въззивния съд допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, във връзка с който е издадено обжалваното НП.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено след извършена съвкупна преценка на доказателствата, изложено е установеното от тях за деянието и за отговорното за него лице, както и по спорните факти и обстоятелства, формирани са изводи по оплакванията в жалбата и във връзка със служебната проверка на законосъобразността на производството и на НП. С въззивното решение е извършена цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 от НПК, приложими по аргумент от чл. 84 от ЗАНН.

Правилно е прието от въззивния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете, регламентирани в ЗАНН, че в тях нарушението, каквото е доказано, че е извършено от В. правилно описано и квалифицирано.

Правилен е и извода, че случая не е маловажен, поради което и чл. 28 от ЗАНН не е приложим.

Правилно е и прието за доказано, че от М.В. не е подадена декларация за получения през 2019 г. заем в размер на 627 200 лв. в законоустановения срок до 30.04.2020 г., съобразно изискването на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДДФЛ. която разпоредба е нарушил с бездействието си в срока, с което на 01.05.2019 г. в гр. Варна е осъществил състава на административно нарушение, за което в чл. 80 „а“, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено налагане на административно наказание – глоба, в размер 10 на сто от недекларираните суми.

От друга страна, основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на формирания извод за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН. Този извод се налага до колкото в производството по ЗАНН съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което има за резултат ограничаване или осуетяване на правота на защита на наказаното лице. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая са спазени разпоредбите на чл. 43, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН за подписване на акта и връчване на екземпляр от него на нарушителя. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В разглежданата хипотеза, видно от материалите по административната преписка, АУАН за нарушението е връчен на М.В. лично срещу подпис на 12.05.2022 г., с указания за възможността да депозира срещу него възражения. В тази връзка касационния състав приема, че е осигурена възможност на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред.

В случая, пред въззивния съд не са ангажирани такива доказателства, които да оборват верността на фактическите установявания за нарушението и извършителя му, нито да водят до извод за неправилна квалификация на нарушението. Установено по делото е, че НП е издадено от компетентен орган, с необходимата форма и в сроковете в ЗАНН, за нарушение, което е доказано, че е извършено от обективна и субективна страна от лицето, на което е наложено предвиденото в чл. 80 „а“, ал. 1 ЗДДФЛ административно наказание глоба в размера, разписан в санкционната част на тази административно-наказателна разпоредба.

Касационният състав приема, че НП за правилно и законосъобразно, постановено в производство проведено при спазване на правилата, разписани в ЗАНН, с осигурена възможност на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по предвидения в закона ред. Наложеното административно наказание глоба за определено съобразно предвидения от законодателя размер възлизащ на 10% от непогасената част на недекларираните непогасени задължения, които в случая са 627 200 лв. от парични заеми, получени от лицето през данъчната 2019 г. Така определения размер глобата от 62720 лв. е фиксиран от законодателя като съответна на обществената опасност на нарушението и извършителя му и достатъчна за постигане на целите за които се налага - индивидуална и генерална превенция, поради което не е налице възможност за промяна на размера и за изменение на НП в тази част.

По изложените съображения, касационната жалба следва да бъде уважена, като на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК въззивното решение следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона и вместо него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъдя извършените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 160 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 403 от 15.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110204563 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е отменено НП № 643105-F643899/ 22.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ – Варна в ТД на НАП – гр. Варна, с което на М.М.В., за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“, вр. чл. 52, ал. 2, вр. чл. 80 „а“, ал. 1 ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 62720 лв.,а вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 643105-F643899/ 22.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ – Варна в ТД на НАП – гр. Варна, с което на М.М.В., за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „г“, вр. чл. 52, ал. 2, вр. чл. 80 „а“, ал. 1 ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 62720 лв.

ОСЪЖДА М.М.В., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 160.00 (сто и шестдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: