№218
гр.
Велико Търново,18.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура С.И.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 241/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от М.Х.Г. *** против Решение № 365/7.7.2023г.
постановено по НАХД 1436/22г. по описа на Районен съд Велико Търново ,с което е
потвърдено като законосъобразно, Наказателно постановление НП № ********** от
26.10.2022г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново,
с което на касатора за извършено от него нарушение на
чл. 213, ал.1 т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено
административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и е осъден да заплати
сумата от 80 лева разноски в производството.
В касационната жалба се навеждат
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяване му в
нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че съдът е постановил решението си в
разрез със събраните по делото доказателства, като е допуснал обективната
истина да не бъде разкрита в производството. Събраните доказателства не са
обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, като не са обсъдени и всички
наведени от касатора възражения за съществени
процесуални нарушения при издаването на НП напр. неясно описание на
нарушението, както и непосочване на неговата правна квалификация, което се
явява такова за АУАН и НП съответно по
чл. 42 т. 5 и чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН. Нарушението се явява и
недоказано, доколкото в противоречие с нормативната уредба е извършено
замерване от страна на АНО, като резултатът
от него не отговаря на обективната истина. Съдът неправилно е формирал
извод за материална законосъобразност на НП, макар че АНО е посочил невярна
правна квалификация чл. 213, ал. 1,т.2 от ЗГ, вместо вярната такава по чл. 213,
ал. 1 пр. 7, т. 2 от ЗГ. Освен това решението е постановено в противоречие с
постоянната практика на районните и административни съдилища . Неизяснена и
недоказана е останала и субективната страна на деянието – форма на вината
непредпазливост по чл. 14, ал.2 от НК. Предвид подробно изложеното в жалбата от
съда се иска да отмени обжалваното Решение и постанови друго по съществото на
спора, с което отмени обжалваното НП.
Ответникът по касационната жалба
Директор РДГ гр. В. Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище заявява, че
оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност.
Представителят на Окръжна
прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на касационната
жалба. Счита, че в случая съдът неправилно е приел, че извършеното нарушение е
доказано по безспорен начин, както от обективна , така и от субективна страна.
Счита, че от доказателствата по делото
не може да се направи категоричен извод, че нарушителят е знаел, че
количеството дървесина отговаря на вписаното в превозния билет. Още повече, че
от самия превозен билет е видно, че в него е вписана в плътни кубични метри,а
при издаването ННа НП е мерена в пространствени
такива. По тези съображения предлага на съда да отмени обжалваното Решение и
постанови друго по съществото на спора, с което отмени НП.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото
производство е Решение № 365/7.7.2023г.
постановено по НАХД 1436/22г. по описа на Районен съд Велико Търново ,с което е
потвърдено като законосъобразно, Наказателно постановление НП № ********** от
26.10.2022г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново,
с което на касатора за извършено от него нарушение на
чл. 213, ал.1 т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено
административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева и е осъден да заплати
сумата от 80 лева разноски в производството.
За да постанови този резултат ВТРС след
анализ на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е установил
следната фактическа обстановка. На 27.4.2022г. касаторът
транспортира с товарен автомобил Скания с рег. № ...и
ремарке с рег.№ ...десет пространствени куб.м. технологична дървесина от
дървесен вид цер и благуна с дължина 2,2 м непридружена от превозен билет. Нарушението е
установено чрез съответното измерване от административния орган на територията
на паркинг на Кроношпан
България, като самото нарушение е извършено на територията на РДГ В. Търново ТП
ДГС Болярка. За това нарушение е съставен АУАН от 27.4.2022г. от контролните
органи при което деянието е квалифицирано като такова по чл. 275, ал 1т.2 от
ЗГ. В срок срещу него е подадено писмено възражение от касатора,
което е прието от АНО като неоснователно и е издадено процесното
пред ВТРС НП. Едновременно със съставяне на
АУАН е уведомена и ВТРП, която с Постановление от 30.9.2022г. е отказала
да образува досъдебно производство и прекратява преписка № 3223/22г. по описа
на ВТРП за твърдяно от органа
престъпление по чл. 235 от НК.
В срок срещу НП е
подадена въззивна жалба пред ВТРС, която е била
разгледана от съда в о.з. с призоваване на страните, , приобщени са от съда
всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка,
разпитани като свидетели са актосъставителят и
посоченият в АУАН свидетел, които потвърждават фактите установени с него,а
именно, че на входа на Кроношпан са измерили в
пространствени метри превозваната дървесина и установеното количество е 62
куб.м. пространствени, като в превозния билет са посочени 52 куб.м.
При така установеното
съдът е формирал следните правни изводи :
Намерил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, същите съдържат
нормативно установените реквизити по чл. 42 и чл-.
57, ал.1 от ЗАНН и при тяхното издаване не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да се явяват самостоятелно основание за тяхната отмяна. Съдът
е изложил подробни съображения за неоснователността на възражението за
нарушение на чл. 33, ал.1 от ЗАНН, тъй като е намерил, че обективните и
субективни признаци на административното нарушение и престъпление не се
припокриват. Като неоснователно е
намерил и твърдението, че са налице съществени нарушения при измерването, с оглед БДС 3722/2015г.Съдът е посочил, че от
контролните органи са спазени разпоредбите на чл. 69, ал. 5 от Наредба № 1 от
30.1.2012г. за контрола и опазването на горските територии, в която изрично се
постановява, че за целите на Наредбата дървесината се категоризира и
окачествява съгласно БДС , освен случаите изрично предвидени от закона. Чл. 14
от Наредбата постановява, че обемът на транспортираната дървесина се определя
съгласно действителните й размери т.е. пространствени куб.м., поради което е
неприложим горния БДС. Освен това съдът е намерил, че в превозния билет и в
АУАН са използвани едни и същи мерни единици. В него не е отбелязано и към него
не е приложен протокол по чл. 14в, ал. 6 от Наредбата, за по- нисък коефициент
на плътност от определения в Приложение № 7. От това е направил извод, че
превозваната дървесина е отговаряла на БДС вписани в превозния билет. С оглед
на изложеното ВТРС е намерил, че от АНО са доказани всички обективни и
субективни признаци на деянието по чл. 213, ал. 1 т. 2 от ЗГ, като деянието е
било извършено умишлено. Правилно е посочена и санкционната норма на чл. 266, ал
.1 от ЗГ. Съдът е изложил подробни мотиви досежно
липсата на основания за прилагане на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН и справедливостта и законността на наложеното наказание с оглед чл. 27 от ЗАНН.
Така постановеното решение е неправилно.
Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за
наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т.
2 от НПК. Решаващият състав на РС - Свищов е формирал изводите си
въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил
обстоятелствата по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени
доказателства. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като
спорни в производството пред него факти. Съдът е изпълнил задължението си да
установи обективната истина, визирани в нормата на чл. 107, ал.2 от НПК, поради
което настоящата инстанция намира, че не са допуснати от него съществени
процесуални нарушения.
Съдът намира, че не е допуснато
нарушение и на материалния закон, доколкото съдът е изложил подробни мотиви
относно посочената от АНО като нарушена
норма на чл. 213, ал.1 т.2 от ЗГ и санкционна такава от чл. 266, ал. 1 от ЗГ,
като настоящата инстанция на основание чл. 221, ал.1 от ОПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща към тях.
Правилен е изводът на съда, че са доказани обективните признаци на
нарушението. Не се подкрепя от доказателствата по делото, че в превозния билет
са били посочени куб. м. като плътни,а при проверката като пространствени.
Видно от приложения превозен билет е, че като мерни единици са посочени
пространствени куб. м., в каквито е била измерена и техническата дървесина към
момента на постъпването й в Кроношпан. Правилно са
били посочени от контролните органи както съответните БДС , така и
процесуалните норми в Наредбата, която изисква измерването да става в една и
съща единица ,а именно пространствени куб.м. Съдът правилно не е кредитирал
показанията на Д., че дърветата си били криви, не са били уплътнени, поради
което измерването се явява неточно. Тези показания обслужват защитната теза на касатора, без наличието на конкретни обективно
потвърждаващи го факти. Липсват каквито и да било доказателства, че в превозния
билет е посочен обемът в плътни куб.м., нито пък какво е съотношението между
плътен и пространствените такива, за да се явява вярно твърдението му, че
превозваната от него дървесина по обем съответства на тази посочена в превозния
билет.
Обосновани са обаче доводите на касатора, че в случая не е доказано от субективна страна
административното нарушение, за което е санкциониран. В случая наличните по
делото доказателства не установяват умишлено деяние на водача на ППС, нито
такова извършено по непредпазливост. Съгласно чл.14 от НК, приложим и в
производствата от вида на настоящото по силата на чл. 11 от ЗАНН,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото
незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /чл. 14, ал. 2 от НК/. В случая не е доказано, че касаторът,
като водач на ППС, е знаел или е могъл да узнае за наличието на по- голямо количество
натоварена дървесина, измерена в пространствени метри от посоченото изрично в
превозния билет. Както е посочил самият деец в обясненията си, той не разбира
от куб.м., т.е. от обема на дървесината, като това задължение натовареното
количество да отговаря на посоченото в превозния билет е на лицето, което
извършва контрол по смисъла на ЗГ лесничей, което е дало показания в хода на
образуваното наказателно производство. Единственото задължение на водача на ППС
е, същият да държи всички необходими за превоза документи, в конкретния случай
превозен билет, като съответствието на посоченото в него количество на
действителното такова не е предвидено от закона да бъде контролирано от него.
Споделят се изцяло доводите на
съда досежно приложимото право- доколкото АНО вярно е
посочил нарушената правна норма чл. 213, ал.1 т.2 от ЗГ- превозване на
дървесина от 10 куб. пр. метра без превозен билет, така и санкционната такава
по чл. 266, ал.1 от ЗГ. Твърдението на касатора, че
след като в НП не е посочено пр. 7 от ал. то е налице невярна правна
квалификация съдът намира за неоснователно. АНО е посочил нарушената правна
норма чл. 213, ал.1 т. 2 от ЗГ, като не е спорен фактът, че нарушителят се
явява водач на МПС и формата на изпълнителното деяние е транспортиране на
дървесина. Следователно дори да се приеме, че същества такава неточност, тя не
е съществена.
Правилно е и становището на ВТРС досежно
липсата на нарушение на чл. 33, ал.1 от ЗАНН, тъй като липсва пълно
припокриване на признаците на деянието по чл. 213, ал.1, т. 2 от ЗГ и чл. 235
от НК, поради което АНО не е следвало да изчаква приключването на прокурорската
проверка, за да издаде НП Препокриване на признаците е на административно
нарушение по чл. 108 от ЗГ и чл. 235 от НК, какъвто не е настоящия случай.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно
решение страда от пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото като неправилно следва да бъде
отменено, като съдът се произнесе по същество и отмени оспорваното НП.
От ответник жалба се прави искане за присъждане на разноски,
като представя списък на същите- адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
за въззивната инстанция, а за касационната такава не
са представени доказателства за заплатено такова, представено е само
пълномощно.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 365/7.7.2023г. постановено по НАХД 1436/22г. по описа на Районен
съд Велико Търново ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно, Наказателно постановление НП № ********** от 26.10.2022г.
издадено от Директор на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което на М.Х.Г.
*** за извършено от него нарушение на
чл. 213, ал.1 т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено
административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. В. Търново да заплати на М.Х.Г.
*** , и е осъден да заплати с М.Х.Г. ***
разноски в производството в размер на 300- триста- лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ :1. 2.