№ 3153
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20223110105290 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от Х. К. П. срещу
ЗАД“А.“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306.66
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
застраховка на МПС „Каско“ №** от 14.08.20*., за имуществени вреди по
л.ч. марка Фолксваген Голф с рег.№В * *, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня и дясна предпазна лайсна задна броня, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
27.04.2022г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че процесния автомобил имал сключена
застраховка „Каско“ с ответника със срок на действие 16.08.20*. до
15.08.2021г. Автомобилът бил застрахован за 4 400 лева като
застрахователната премия била в размер на 370.26 лева и била изплатена.
Твърди се, че на 29.09.20*. около 13:40 ч. в гр.Варна, ул.Христо
Попович, ищцата управлявайки лекия автомобил на заден ход при излизане
от паркинга на военно инвалидния клуб, ударила преминаващия зад нея л.а.
Рено 5 с рег.№В * *, за което бил попълнен двустранен КП. Излага се, че за
настъпилото ПТП застрахователят бил уведомен на 30.09.20*., като същият
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис
на щетите по претенция №*/30.09.20*. в описа като увредени детайли били
описани : облицовка задна броня и дясна предпазна лайсна задна броня.
Сочи се, че ищцата получила като застрахователно обезщетение сумата
от 130.81 лева, която я изненадала, тъй като била много малка и не можела да
покрие щетите. След проучване в няколко сервиза установила, че сумата
1
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 458.60 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД“А.“ е депозирал писмен
отговор, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност
на иска.
Оспорва се активната материална легитимация на ищцата да претендира
застрахователно обезщетение при твърдения, че не са налице доказателства
тя да е собственик на увреденото МПС.
Предявения иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
с ищеца.
Твърди се, че съобразно договора за застраховка страните са уговорили
изрично начина за обезщетяване – по експертна оценка. В ОУ, които ищцата
декларирала, че е приела, се определяли начините на обезщетяване на
частични щети в зависимост от годините на МПС. Сочи се, че МПС към
датата на застрахователното събитие било на 17г. и застрахователят съгласно
ОУ не бил поел задължение да отговаря по пазарна стойност на вредите.
В т.73 ОУ било определено, че при частична щета на застрахованото
МПС, което към началото на застраховката е на възраст над 12г., считано от
датата на първата регистрация, както и МПС на възраст над четири до 12г. , за
които не е платена минимална премия, съгласно действащата към датата на
сключване на застраховката тарифа на застрахователя, застрахователното
обезщетение са определя по експертна оценка на оторизирано от
застрахователя вещо лице. Съгласно т.74 от същия раздел, експертната
оценка на щетите се извършва по цени за части, материали и труд, съгласно
Методика на застрахователя и следователно застрахователят не бил обвързан
със средни пазарни цени. Заплащането на по-високи цени за труд и
материали били преценка на ищцата, а не на реално настъпила вреда.
Изплатеното по доброволен ред обезщетение на ищцата било изцяло
съобразено със законовите норми, действащи към датата на
застрахователното събитие, поради което се сочи, че предявеният иск е
неоснователен.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Отправя се искане за съединяване на настоящото дело с гр.д.
№1343/2022г. по описа на ВРС, което било със същия предмет.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От комбинирана застрахователна полица № ** от 14.08.20*. се
установява, че между „А.“АД и Х. К. П. е сключена застраховка „Каско”,
по отношение на л.а. марка Фолксваген Голф с рег. №В* * със срок на
2
действие 16.08.20*. – 15.08.2021г. Уговорената застрахователна сума е в
размер на 4400 лева.
Представен е Двустранен констативен протокол от 29.09.20*., в който е
описано настъпило ПТП в гр.Варна, ул.“Христо Попович“ с л.а. Фолксваген
Голф с рег. №В* * , управляван от Х. П. и л.а. Рено 5 с рег.№В * *,
управляван от А. Д. с отбелязан виновен водач Хриснка П..
Съгласно Опис заключение по щета №** от 30.09.20*. за автомобил
л.а. Фолксваген Голф с рег. №В* * са описани следните щети: облицовка
задна броня грунд и лайсна задна броня.
С платежно нареждане от 21.06.2021г. ЗАД А. АД е превело на Х. П.
сумата от 675.96 лева по щети №** и №**.
Представени са ОУ за застраховка на МПС „Каско“ на „А. „ АД.
Съгласно заключението на проведената по делото първоначална САТЕ,
извършено въз основа на представения от ответника снимков материал и
описаното в Опис –заключение по щета, уврежданията на л.а. са облицовка
задна броня грунд – ремонт и боядисване, дясна предна лайсна задна броня за
боядисване. Стойността за отстраняване на щетите по средни пазарни цени за
оригинални части е 437.46 лева, като тази стойност съвпада със стойността на
алтернативни части, тъй като при извършването на ремонта не се налага
влагане на резервни части.По Методиката на застрахователя стойността на
ремонта е в размер на 130.814 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен
по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото
имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи,
че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
3
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
сключването от страните на застрахователен договор, обективиран в полица
№** от 14.08.20*., изплащане на застрахователно обезщетение по
процесната щета в размер на 130.80 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
Съгласно т. 73 и т.74 от ОУ за застраховка на МПС „Каско“ на „А.„ АД
при частична щета на застрахованото МПС, което към датата на начало на
застраховката е на възраст над 12 години, считано от датата на първата
регистрация, застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка на оторизирано от застрахователя вещо лице. Посочената експертна
оценка се извършва по цени за части, труд и материали и начисления за
отстраняване на щетите съгласно Методиката на застрахователя. Съдът
намира, посочените клаузи от общите условия са неравноправни по смисъла
на чл. 142, ал.2, т.20 от ЗЗП, същите не са индивидуално уговорени със
застрахования /потребител по смисъла на ЗЗП/съгласно чл. 146, ал.2 ЗЗП , тъй
като са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, какъвто е настоящият. Сумата определена от
застрахователя е в многократно занижена сравнение със сумата посочена по
САТЕ, която представлява действителната възстановителна стойност, поради
което поставя потребителя в неравноправно положение и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по застрахователния
договор.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число *ички присъщи разходи за доставка и
труд без прилагане на обезценка. По отношение на дължимата стойност за
отстраняване на процесните щети съдът кредита изцяло заключението на
експертизата, съобразно което същата възлиза на 437.46 лева за труд и
материали.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество
в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от
застрахователната сума, която в настоящия случай е определена в размер на
4
21 000 лева. Застрахователното обезщетение при частично унищожаване на
имущество се равнява със средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване.
Определянето на размера на дължимото обезщетение следва бъде извършено
при съобразяване на заключението на САТЕ по средни пазарни цени.
С оглед на изложеното, съобразявайки вече заплатеното на ищеца
обезщетение, дължима се явява разликата между вече полученото – 130.80 лв.
и изчисленото от вещото лице или претенцията на ищеца се явява
основателна за заявения размер. Върху определената сума за обезщетяване се
следва законна лихва от депозирането на исковата молба да изплащане на
задължението.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски , както следва : 50 лева – за заплатена д.т.;
сумата от 200 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 360 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “А.“ АД, ЕИК:**- със седалище и адрес на
управление гр.София, район Средец, ул.“**“ 2 да заплати на Х. К. П., ЕГН:
********** с адрес гр.Варна, ул.“* Х.“№47, ет., ап.5 сумата от 306.66/триста
и шест лева и шестдесет и шест ст./ лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка на МПС „Каско“
№** от 14.08.20*., за имуществени вреди по л.а. марка Фолксваген Голф с
рег.№В * *, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня и дясна
предпазна лайсна задна броня, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда -27.04.2022г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 405,ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД“А.“ АД, ЕИК: **- със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул.“**“ 2 да заплати на Х. К. П., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ул.“* Х.“№47, ет., ап.5 сумата от 610 /шестстотин и
десет/лева, представляваща направените разноски в производството по
делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6