№ 40531
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20251110134176 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД от ищец А. АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление **********, срещу ответник Д.И. АДСИЦ, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление **********, представлявано от Д.Б., и ответник И. АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, за прогласяване
нищожност на Договор за прехвърляне на вземания от 26.4.2025г., сключен между двамата
ответника Д.И. АДСИЦ и И. АД.
С Разпореждане № 112686/17.7.2025г. съдът е оставил без движение исковата
молба/ИМ/, като е указал на ищеца да обоснове правен интерес за водене на иск за
прогласяване нищожността на процесния договор, доколкото не е страна по същия. Във
връзка дадените указания ищецът е депозирал уточняваща молба/УМ/ с вх.№
256135/25.7.2025г., като е изложил твърдения, че изпълнението на задълженията,
възникнали по договора за кредит, към нелигитимен кредитор не би го освободило от
задължението си към първоначалния кредитор, а именно – И. АД, с оглед което претендира
прогласяне нищожност на договора за цесия.
Съдът като обсъди доводите на ищеца в ИМ и уточняващите молби/УМ/ намира
предявения иск за процесуално недопустим поради липса на правен интерес по следните
съображения:
Легитимиран да предяви иск за нищожност на сделка е този, чието право се засяга от
правния спор. Искът е насочен към установяване на действителното правно отношение, като
интерес от предявяването му безспорно имат не само субектите на спорното
правоотношение, а всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от
съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.
Правният интерес не е нужно да е непосредствен, а е достатъчно да е евентуален, т.е.
когато за ищеца би имало някаква косвена полза от уважаването на иска. С право на иск
биха могли да се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска,
без да имат при това качеството на процесуални субституенти.
В конкретния случай ищецът се явява трето лице на договора за прехвърляне на
вземането /цесия/, за който в правната теория и в съдебната практика (така в Решение №
60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г., на ВКС ІV г. о.), еднозначно се приема, че се
извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на
вземането в отношенията с длъжника. Този договор не създава нови права и/или задължения
в правната сфера на длъжника, като само се променя лицето, на което той трябва да
изпълни, поради което длъжникът не е страна по договора за цесия. Предвид това същият не
1
може да иска унищожаването/прогласяване на нищожност на този договор, развалянето му
или прекратяването му, тъй като тези права принадлежат единствено на страните по него.
Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и
длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на
договора за цесия. Що се касае до нищожността като съществен порок на сделките, на нея
може да се позове всеки, включително и трето на договора за цесия лице, в т.ч. и длъжникът,
но възможността за такова позоваване е ограничена от наличието на интерес в третото лице
за прогласяване на нищожността, а такъв е налице, когато третото лице цели да отрече
съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на
негово право, засяга или ограничава същото, или когато по силата на закона сделката
поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такава хипотеза в случая
липсва. Такъв интерес не би могъл да се породи при сключването на договора за цесия,
доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е
смяната на кредитора. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка
дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на
изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те.
Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се поставят
въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от длъжника за
валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за установяване на
правата на новия кредитор. Също така ще следва да се преценява и това дали при
позоваването на нищожността на договора за цесия длъжникът действа добросъвестно – да
охрани интереса на предишния кредитор или цели да избегне изпълнението на новия такъв,
като наред с това не изпълни и на предишния. Поради липсата на изрична нормативна
уредба на тези въпроси при евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е
изпълнил след надлежно уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД на новия кредитор, той се
освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите
си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора
за цесия след получаване на уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД, а такъв интерес липсва и
преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само
поради липсата на уведомление. Следователно длъжникът не е легитимиран да оспори
валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените
от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо
при изрично установени условия, които не са спазени. С оглед изложеното същият няма
правен интерес от водене на иск за оспорване на вземането поради нищожност на договора
за цесия, въз основа на който е било прехвърлено вземането.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са процесуално
недопустими поради липса на правен интерес, явяващ се абсолютна процесуална
предпоставка, като в приложение на чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по нея – прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по ГД№ 34176/2025 г. по описа на СРС, 163-ти
състав, като недопустимо и ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК искова молба с вх.№
204993/11.6.2025г. подадена от А. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
**********, срещу двама ответника Д.И. АДСИЦ, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление **********, и И. АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
**********, за прогласяване нищожността на Договор за прехвърляне на вземания от
26.4.2025г., сключен между двамата ответника.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от уведомяването със съобщение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца със съобщение на съдебен адрес
по ИМ!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3