Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.С., 12.04.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО Й.
при секретаря Таня
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Й. гр.д. № 977/2020 год. по
описа на РС-Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв. Виолета
Герова, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да
се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу ответника С.И.Д. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** за общата сума от 1315,88 лв. представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 16.02.2017г. с Приложение към него с предоставен
мобилен номер **********, мобилен номер ********** и мобилен номер ********** и
допълнително споразумение към този договор № ********* и договор за лизинг от
12.09.2017г., допълнително споразумение км този договор № ********* и договор
за лизинг от 01.12.2017г., Договор за
мобилни услуги № ********* и договор за
лизинг от 19.12.2017г., в която обща сума са включени неустойки поради
предсрочно прекратяване на договора и остатък от лизингови вноски, за които има
издадени данъчни фактури, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2020г. (виж пощенското клеймо)
до окончателното изплащане на сумата и направените съдебни разноски в исковото
и заповедното производство.
В хода на
размяна на книжата по чл.131 от ГПК ответника С.И.Д. не е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата,
не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства,
поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
С писмена молба
вх.№ 261068/30.10.2020г. ответника е приложил вноска бележка за сумата 1315,88
лв.
С писмено
становище вх.№ 261783/04.12.2020г. ищеца посочил, че действително е налице
плащане по чл.235,ал.3 от ГПК,но все още има дължими вземания от ответника,
поради което съдът следва да се произнесе с решение.
С писмена молба
вх.№ 260152/26.01.2021г. ответника е приложил вноска бележка и за сумата 799,17
лв.
Съдът,
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 560/2020г. на РС-Б.С. срещу
длъжника С.И.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** е издадена заповед № 340
от 23.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за общата сума от 1315,88 лв. представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление за мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 16.02.2017г. с Приложение към него с
предоставен мобилен номер **********, мобилен номер ********** и мобилен номер
********** и допълнително споразумение към този договор № ********* и договор
за лизинг от 12.09.2017г., допълнително споразумение км този договор №
********* и договор за лизинг от 01.12.2017г.,
Договор за мобилни услуги № *********
и договор за лизинг от 19.12.2017г., в която обща сума са включени
неустойки поради предсрочно прекратяване на договора и остатък от лизингови
вноски, за които има издадени данъчни фактури, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2020г.
(виж пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. с ДДС адвокатски хонорар.
Срещу заповедта е подадено възражение от
длъжника по чл.414 от ГПК, като на заявителя е указано да предяви иск за
вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът
намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Между ответника и мобилния оператор „Т.Б."
ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги от 16.02.2017г. с Приложение към него с
предоставен мобилен номер **********, мобилен номер ********** и мобилен номер
********** и допълнително споразумение към този договор № ********* и договор
за лизинг от 12.09.2017г., допълнително споразумение км този договор №
********* и договор за лизинг от 01.12.2017г.,
Договор за мобилни услуги № *********
и договор за лизинг от 19.12.2017г.
Ответникът за отчетния период на
потребление не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни
абонаменти съобразно ползваните услуги.
Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Поради неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл.
196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор „Теленор” и
т.11 от договорите за услуги, оператора е прекратил договорите и е издал крайна
фактура с начислена дължима сума за потребени услуги
и неустойка
Ответника качеството си на потребител на
предоставяни от Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от „Теленор”" цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й“. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от абоната суми за ползвани
от същия услуги по тях с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалните договори на ответника.
Съгласно сключените договори за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите
на публикуваните общи условия и те са неразделна част към тях. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл.
23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план /програма/пакет.
От събраните по делото доказателства
безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните
въз основа на сключените между тях договор за мобилни услуги, по силата на
които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу
дължима от последният цена съгласно
уговорения абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът
е изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е предоставил
посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква
задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени
доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и
ответника са уредени от сключеният между тях договори, от които са произтекли
насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се
оспорва, че ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за
заплащане в срок на предоставените услуги.
От представените преписи от
горепосочените договори за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях
се изяснява и съдържанието на съответните отношения през процесния
период, в т.ч. приложимия тарифен план и ценови условия, продължителността на
действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и
задълженията на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.
Със сключване на процесните
договори страните са поели насрещни задължения, като основното задължение на
ответника е именно заплащането на уговорената месечна абонаментна такса, което
произтича пряко от договорите. Ползваните от абоната услуги, които не са
включени в месечния абонамент, подлежат на таксуване в съответствие с
утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в случай, че такива са ползвани
по инициатива на абоната.
При сключване на договор при общи
условия с потребител, общите условия обвързват потребителя, когато са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от съдържанието на договора, със
сключването му ответникът е направил волеизявление, че е имал възможност да се
запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите по
договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след като се е
възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят
надлежно доказа това обстоятелство чрез представената „Декларация-съгласие"
към договорите за мобилни услуги. Ответникът е изразил съгласие с общите
условия и е удостоверил, че е получил, запознал се е и приема общите условия на
дружеството-ищец в Декларация-съгласие приложена към всеки един от договорите,
приета и неоспорена от страна на същия.
Освен това в изпълнение на изискванията
на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ общите условия на
дружеството са публикувани на неговата интернет-страница, като това задължение
е насочено към предоставяне на постоянна възможност за лицата, спрямо които те
се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди, така и след
пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни
услуги, предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален
договор, сключен в писмена форма със съответния абонат като за неуредените в
съответния договор случаи се прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна
част от него и имат задължителна сила. Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се
счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях
от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите.
Ответника към настоящия момент е изпълнил
изискуемите и ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по
процесиите фактури, начислени на основание сключените договори за мобилни
услуги и договори за лизинг, формирани като сбор от задълженията по всички
фактури, но е сторил това след образуване на заповедното производство и
образуването на исковото производство.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договорите, тъй
като не е заплатил на кредитора получените от последния мобилни услуги и
лизингови вноски. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е
възможно и е в интерес на кредитора.
Безспорно установено е, че ответникът е
извършил плащане на ищеца от дължимата сума по фактурите, по претендираните разноски по заповедното производство и по
разноските, сторени по исковото производство.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Д. с ЕГН
********** *** и настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, общата сума от 1315,88 лв. представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление за мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 16.02.2017г. с Приложение към него с предоставен мобилен
номер **********, мобилен номер ********** и мобилен номер ********** и
допълнително споразумение към този договор № ********* и договор за лизинг от
12.09.2017г., допълнително споразумение км този договор № ********* и договор
за лизинг от 01.12.2017г., Договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 19.12.2017г., в която
обща сума са включени неустойки поради предсрочно прекратяване на договора и
остатък от лизингови вноски, за които има издадени данъчни фактури, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 340/23.07.2020г. по ч.гр.д.№ 560/2020г.
по описа на РС-Б.С., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
поради заплащане на сумите в хода на исковото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И. Й.)