РЕШЕНИЕ
№ 23087
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110123165 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „А1 България“ ЕАД срещу „КВН Консулт“ ООД
обективно кумулативно съединени установителни искове за вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2024г. по ч.гр.д.№
11611/2024г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните
съобщения (ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сумата 111.64 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 07.04.2023г. до 06.12.2023г. по сключен с ищеца
договор за мобилни услуги № М6625074 от 05.05.2023г., към който са сключени
приложение № 1 от 05.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за
сумата 213.12 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
срочно плащане по договор за мобилни услуги № М6625074 от 05.05.2023г. и
1
приложение № 1 от 05.05.2023г. към него, която сума се съизмерява с размера на
незаплатени месечни такси за 16 месеца по договора, ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до окончателното
плащане.
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 5.34 лева - лихва за забава за
периода от 10.06.2023г. до 26.02.2024г. върху вземането за главница за неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, както и за
сумата 3.85 лева - лихва за забава за периода от 23.12.2023г. до 26.02.2024г. върху
вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът-„А1 България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника е съществувало
облигационно правоотношение въз основа на договор за използване на електронни и
съобщителни услуги № М6625074 от 05.05.2023г., ID на клиент № ..., партида ..., като
към договора било подписано приложение № 1 от 05.05.2023 за срок от две години,
като е предоставена услуга „А1 ТВ“ с номер ..... с план „А1 ТВ 200+“ със стандартна
месечна такса в размер на 15.98 лева (13.32 лева без ДДС) и промоционална такса
11.99 лева за първоначалния срок на договора. Поддържа, че изпълнил задължението
си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната, но
последният не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на
предоставените му услуги от 111.64 лева за процесния период от 07.04.2023г. до
06.12.2023г. Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на всички дължими
суми за потребените услуги и е бил в забава за плащане на месечните вноски по
договора с повече от 124 дни, което е обусловило правото на ищцовото дружество да
прекрати едностранно сключения договор, считано от 22.12.2023г. Съгласно клаузите
на общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение
между страните, ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложение,
договора и общите условия, включително и ако по негова вина договорното
отношение бъде прекратено, операторът имал право да получи неустойка във
фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси. За
неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, с оглед
прекратяването на договора, била начислена договорна неустойка в общ размер на
213.12 лв. За неустойката е издадена сметка .... от 22.12.2023г. на стойност 213.12 лв. и
падеж 22.12.2023, в която са начислени 16 месечни такси по 13.32 лв. за ТВ услуга ...
за периода 22.12.2023г.- датата на предсрочно прекратяване на договора поради
неплащане в срок на издаваните месечни фактури до 05.05.2025г. - уговорената дата на
ползване на услугата- за оставащите 16 месеца от срока. Съгласно клаузите на
договора ищецът предоставя 15- дневен срок за заплащане на суми по издадени
фактури, като ответникът бил в забава, поради което претендира обезщетение за
сумата 5.34 лева - лихва за забава за периода от 10.06.2023г. до 26.02.2024г. върху
2
вземането за главница за неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги, както и сумата 3.85 лева - лихва за забава за периода от 23.12.2023г.
до 26.02.2024г. върху вземането за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „А1 България“
ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 08.03.2024г. по ч.гр.д.№ 11611/2024г. на СРС, 55
състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът- „КВН Консулт“ ООД, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
подал отговор на исковата молба. Признава, че между страните е подписан договор за
използване на комбинирани електронни съобщителни услуги ..../05.05.2023 г., към
който е приложим тарифен план за услугата фиксиран интернет „А1 Нет 300 Special“,
в комбинация с „А1 ТВ“ или мобилна услуга, както и тарифен план за услугата „А1
ТВ 200+ Special“ в комбинация с „А1 Нет“, или мобилна услуга, ведно с приложения,
които регламентират цените и условията за това. Посочва, че ищецът е имал
задължението да предостави две мобилни услуги - фиксиран достъп до интернет,
тарифен план „А1 НЕТ 300“, както и телевизионна услуга „А1 ТВ“ на промоционални
месечни абонаментни такси. Твърди, че след сключването на договора адресът на
ответника бил посетен от служители на мобилния оператор и било установено, че
услугата фиксиран интернет „А1 Нет“ и телевизионна услуга „А1 ТВ“ не може да
бъде предоставена поради техническа невъзможност, като съобразно изискванията на
приложимите между страните общи условия, за удостоверяване предоставянето на
тези услуги е следвало да бъде подписан протокол за инсталация за всяка от двете
услуги, каквито в процесния случай липсвали. Поддържа, че между страните не е
налице валидно правоотношение за доставка на мобилни услуги, доколкото на
основание т. 7.8 от приложение №1 поради невъзможността да бъде осигурен интернет
и интернет телевизия не по вина на ответника, договорът за предоставянето на
комбинирана услуга следва да се счита за прекратен, а при евентуалност, поддържа, че
ищецът не доказва предоставянето на комплексната услуга съобразно уговореното
между страните, предвид липсата на протоколи за инсталация. Релевира възражение за
нищожност на неустоечната клауза по т. 8.1 от приложение № 1 от 05.05.2023 г. към
процесния договор поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговорена в размер
на всички месечни абонаментни такси според условията на абонамента без отстъпка за
периода от прекратяването му до изтичане на съответния срок на ползване. Намира, че
уговореният размер на неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като ищецът би получил имуществена
облага в размер, по-голям от този, който би получил, ако договорът не беше прекратен
и без да предоставя ползването на услугата по договора. Оспорва изявление на ищеца
за прекратяване на договора да е достигнало до ответника.
3
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа и правна страна:
По отношение на претенциите с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на месечни
абонаменти такси и ползвани услуги ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване: сключването на твърдения договор и приложение към него с
посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размера на месечните
абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договора, както и че ищецът
е изпълнявал задълженията си по договора и приложенията по предоставяне на
далекосъобщителни услуги за процесния период на ответника. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане
на вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства.
По делото не е представен договор за мобилни услуги № .... от 05.05.2023г., ID на
клиент № ...., партида ..... Представени са обаче приложенията към него, от които се
установява следното:
1. От приложение № 1 от 05.05.2023г. се установява, че между ищеца и
ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи с план
„А1 ТВ 200+“ за услуга А1 ТВ 200+ Special със стандартна месечна такса 15.98 лв. и
промоционална такса 11.99 лв. за първоначалния срок на договора от две години – до
05.05.2025г. В т.7.4. от Приложение № 1 е предвидено, че срокът на ползване на
услугите по това приложение е 24 месеца, считано от посочената начална дата, или от
датата на активиране на услугите при договор, сключен по реда на условията на „А1
България“ ЕАД за сключване на договори за продажба на стоки и/или услуги и
договори за продажба на изплащане от разстояние, а съгласно т.7.5. срокът на ползване
на услугите е с начална дата 05.05.2023 г. и крайна дата 05.05.2025г. В т.7.6. е
предвидено, в случай че е избрана опция за допълнителен ТВ пакет без определен
срок, се прилага само посочената в предходната точка начална дата, като съобразно т.
7.7. от приложението, преди изтичане на срока на ползване, когато се прилага,
абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява
договора по отношение на която и да е услуга освен след заплащане на дължимата
неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите ОУ. В т.7.9. от приложението е предвидено, че действието на договора за
услугите се прекратява, ако дадена услуга не бъде инсталирана на посочения от
абоната адрес в рамките на определения за това срок поради: (а) липса на покритите
и/или техническа възможност; или (б) абонатът не предостави достъп и
необходимото съдействие за извършване на инсталацията, като е вписано, че в
първия случай абонатът не дължи посочената неустойка за предсрочно прекратяване, а
4
във втория случай абонатът следва да заплати неустойката. В т.7.10. е посочено, че
когато ТВ услугата е част от ценови пакет, както в случая, и абонатът прекрати и
ползването на останалите услуги, същият дължи за тези услуги съответна част от
посочената неустойка. Съгласно т.7.12. от приложението, действието на договора за
услугите може да се прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие до А1,
а при липса на предизвестие за прекратяване и съответно при липса на изрично
писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване след изтичане срока,
ползването на услугите по това приложение продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие без неустойки. Съгласно т.8.1. от приложението, ако достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
всички месечни абонаментни такси според условията на абонамента без
отстъпка, включително за допълнителния пакет, ако е активиран такъв, за периода от
прекратяването му до изтичане на съответния срок на ползване.
2. От допълнително приложение от 05.05.2023г. към приложение №1 към
договор № ......- условия за ползване на телевизионна услуга А1 Xplore ТV чрез
интернет приложение или крайно устройство се установява, че между ищеца и
ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на
телевизионна услуга, която се ползва през интернет чрез приложение за смарт
телевизор или крайно устройство, и за нея се прилагат условията, посочени в това
допълнително приложение. В т.3.2. е предвидено, че относно посочения в т. 2 тарифен
план/пакет се прилагат ценовите условия, в лева и с ДДС, и параметрите, посочени в т.
3 на приложение №1, към което е сключено посоченото допълнително приложение.
Посочено е в т.4.1. от допълнителното приложение, че услугата се предоставя от „А1
България“ ЕАД посредством ТВ приложение, което се инсталира от абоната на смарт
телевизор или посредством крайно устройство от А1, като съобразно т.4.2. от
допълнителното приложение, за ползване на услугата е необходимо наличие на
интернет свързаност през мрежа на А1 или мрежа на друг оператор. Съгласно т.4.3.
услугата се инсталира самостоятелно от абоната и когато се ползва чрез ТВ
приложение е налична за конкретни марки и модели смарт телевизори, описани на
www.al.bg, а когато се използва чрез крайно устройство от А1 е необходимо
телевизорът да има HDMI вход за ТВ сигнал. Съобразно т.4.4. от допълнителното
приложение, качеството на услугата зависи от параметрите на съответната мрежа на
конкретния доставчик на достъп до интернет. Съобразно т.5.1. активационната такса и
други такси, ако са приложими, се начисляват към и заплащат със сумите по фактурата
за първия пълен месечен период на фактуриране. Размерът на първата и последната
месечна абонаментна такса, които се дължат за непълен месечен период на
5
фактуриране, е пропорционален на този период. Останалите месечни абонаментни
такси се предплащат ежемесечно в размера съгласно посоченото в това приложение.
Според посоченото в т.5.2.от допълнителното приложение, начисляването на
дължимите за услугата месечна абонаментна такса започва от определената в
допълнителното приложение начална дата, заедно с фактурата за първия пълен
месечен период на фактуриране. Съобразно т.6.3. от допълнително приложение, срокът
на ползване на услугите по това приложение е 24 месеца, считано от посочената по-
долу начална дата; или от датата на активиране на услугите при договор, сключен по
реда на условията на „А1 България“ ЕАД за сключване на договори за продажба на
стоки и/или услуги и договори за продажба на изплащане от разстояние. В т. 6.4. е
предвидено, че срокът на ползване на услугите е с начална дата от 05.05.2023 г. и
крайна дата 05.05.2025г., като според т.6.5., в случай че е избрана опция за
допълнителен ТВ пакет и/или за ТВ приложение на допълнителен смарт телевизор
и/или допълнително крайно устройство без определен срок, за тези допълнителни
услуги се прилага само посочената в предходната точка начална дата. Съгласно т.7.1.
от допълнително приложение, ако достъпът до услугата бъде спрян или абонаментът
по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди
изтичането на срока на ползване, абонатът дължи на доставчика неустойка в
размер на всички месечни абонаментни такси според условията на абонамента
без отстъпка, до изтичане па съответния срока на ползване. В т.9.1. от
допълнителното приложение е предвидено, че като част от услугата Xplore TV през
интернет чрез крайно устройство, А1 предоставя на абоната за временно ползване
устройство – оборудване, като е посочено, че непредоставянето на оборудване
означава, че абонатът ползва услугата чрез ТВ приложение. Съгласно т.9.2. от
допълнителното приложение, крайното устройство, предоставено от А1, се инсталира
самостоятелно от абоната и позволява достъп до заявения брой и вид ТВ пакети при
наличие интернет свързаност с необходимите параметри. В т.9.3. е предвидено, че А1
не носи отговорност при неправилна инсталация на предоставеното за ползване
оборудване от страна на абоната и за недостатъци на услугата, свързани с неправилна
инсталация. В т.9.4. се посочва, че оборудването се предоставя от А1 при подписване
на допълнителното приложение, както и при предоставянето оборудването е активно и
готово за инсталиране и ползване от абоната и предоставянето се удостоверява с
приемо-предавателен протокол.
3. От приложение №1 към договор № .... - Цени и условия за ползване на
услугата Фиксиран интернет (А1 Нет) в комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга, се
установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
правоотношения във връзка с предоставяне на услуга А1 Нет 75 Special с
промоционална такса от 7,99 лева и стандартна месечна абонаментна такса от 11.99
лева, както и за услуга А1 Нет 300 Special с промоционална такса от 11.99 лева и
6
стандартна месечна абонаментна такса от 15,95 лева и за срок от две години – от
05.05.2023г. до 05.05.2025г.
4. От допълнително приложение от 05.05.2023г. към приложение №1 към
договор № ... - условия за ползване на допълнителна услуга интернет защита (А1 Net
Protect) за абонати на тарифни планове за фиксиран интернет А1 Нет, се установява,
че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка
с предоставяне на допълнителна услуга интернет защита към тарифен план А1 Нет
300, с месечна такса от 1,00 лв. Предвидено е в т. 4.1. от допълнителното приложение,
че услугата интернет защита може да се активира само като допълнителна услуга към
ползван от абоната основен тарифен план за фиксиран интернет (А1 Heт), предоставян
от „А1 България“ ЕАД от 01.02.2022 г. занапред, като условията на основния тарифен
план са описани в приложение №1 към което е подписано това допълнително
приложение.
Изслушани и приети по делото са заключения по съдебно-техническа експертиза
и по съдебно-счетоводна експертиза, които се ползват от съда като обективно и
компетентно дадени от лица, притежаващи нужните познания и опит в областта,
отговорили в пълнота и обосновано на всички въпроси, които заключения не са
оспорени от страните.
От заключението по съдебно-техническа експертиза се установява, че в
информационната система на „А1 България“ ЕАД за ответното дружество е създаден
уникален персонален номер “ID на клиент“ ....., който номер е наличен на документите
по делото, към който има създадена партида с № ..... Вещото лице е посочило, че
услугата по партидата е само една и тя е телевизия – TV Union, като стандартната
месечна такса по тази услуга, без отстъпките и без индексациите е в размер на 13.32
лв. без ДДС, или 15.98 лв. с ДДС. В системата на ищеца има данни за следния адрес на
инсталация на услугата: гр. София, кв. Д., бул. „Ц. Л.“ ...., както и че за посочения
адрес е отбелязано, че инсталацията е нереализирана. Съобразно експертизата, в
информационната система на ищеца са налице данни, че на 06.05.2023 г. е записано
телефонно обаждане на номер ...., който номер е предоставен от абоната, като е
вписана информация, че за посочения номер е отказана заявка и грешен адрес.
Съобразно заключението, на посочения адрес не е инсталирана услугата интернет и
вещото лице е посочило, че не може да даде информация защо не е инсталирана
интернет услуга. По отношение на телевизионната услуга вещото лице пояснява, че е
възможно телевизионната услуга да се ползва без необходимост от инсталиране на
оборудване от служители на А1, като се използва приложение (програма) „А1 Xplore
TV“, предназначено за смарт телевизори свързани към интернет (без значение от кой
доставчик е свързаността). Съобразно поясненията на вещото лице, приложението се
стартира от телевизора, входът в приложението е посредством въвеждане на имейл и
7
парола, които абонатът посочва в интернет портал „Моят А1“, достъпен на ........, като
в процесния случай потребителското име и паролата се съдържат в представеното към
исковата молба допълнително приложение към договор № .... от 05.05.2023 г. /л. 58 от
делото/ Услугата телевизия е активирана на 05.05.2023 г. и в периода от 07.04.2023 до
05.05.2023 г. тя е била неактивна. От 05.05.2023 г. до 17.08.2023 г. услугата е била
активна, като в този период на абоната е предоставяна телевизия през интернет
приложение TV Union (озаглавено ,А1 ТВ 200+“ в приложенията към договора). На
17.08.2023 г. поради неплащане, услугата е била автоматично преустановена и в
периода от 17.08.2023 г. до 06.12.2023 г. услугата е била неактивна. Съобразно
поясненията на експерта, услугата е възможно да бъде предоставена по два начина - с
оборудване (което изисква инсталация от техници на А1 на даден адрес) или през
интернет, което не изисква оборудване, а единствено смарт устройство с достъп до
интернет. Устройството може да бъде не само телевизор, но и таблет или смартфон.
Чрез приложение за Android или iOS абонатът въвежда имейл и парола, след което
приложението се активира и му предоставя телевизия (различни телевизионни
канали), съобразно сключения договор. В процесния случай абонатът не е бил
уведомен за преустановяване на услугата, доколкото не е имал активирана сим-карта,
на която да получи смс-и с уведомяване за преустановяване на услугата. Вещото лице
е посочило, че от датата на ограничението на услугата на 17.08.2023 г. до датата на
едностранно прекратяване на договора на 22.12.2023 г., съобразно т.88 от ОУ на
ищцовото дружество, за периода на забава от 127 дни абонатът е имал възможност да
заплати сумите по издадените фактури и услугата по договора да бъде възстановена.
Съобразно експертното становище, ищецът е предоставил единствено телевизионна
услуга, съгласно приложенията, която услуга вещото лице е изяснило, че не изисква
инсталация, а се ползва през софтуер, като тази услуга е правилно отчетена и вярно
фактурирана по 11.99 лв. интернет услугата не е инсталирана и не е фактурирана, като
изяснява, че в процесния случай абонаментът не е с обща цена (пакет), която да
включва телевизия и интернет едновременно, a е посочена цена от 11,99 лв. за
телевизия и допълнително 11,99 лв. месечна абонаментна такса за интернет.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в
счетоводството на „А1 България“ ЕАД процесните 9 броя фактури и 1 кредитно
известие на обща стойност 324,76 лева с ДДС са осчетоводени в месеца на тяхното
издаване по съответните разчетни сметки, описани по партида № .... за договор ....,
като същите не са осчетоводени към датата на предоставяне на информацията
16.11.2024г. от „КВН Консулт“ ООД , не са включени в дневниците за покупки и в
справките декларации по ЗДДС и съответно не е ползван данъчен кредит за тях.
Съобразно заключението, за претендираното от ищеца вземане за главница са
издадени фактури, както следва: фактура № *********/10.05.2023г. на стойност 27.78
лева с ДДС за отчетен период от 07.04.2023г. до 06.05.2023г., фактура №
8
*********/9.6.2023г. на стойност 11.99 лева с ДДС за отчетен период от 07.05.2023г. до
06.06.2023г., фактура № *********/10.7.2023г. на стойност 11.99 лева с ДДС за отчетен
период от 07.06.2023г. до 06.07.2023г., фактура № 47176456/10.8.2023г. на обща
стойност 11.99 лева с ДДС за отчетен период от 07.07.2023г. - 06.08.2023г., фактура №
*********/11.9.2023г. на обща стойност 11.99 лева с ДДС за отчетен период от
07.08.2023г. - 06.09.2023г., фактура № 47474142/10.10.2023г на обща стойност 18.11
лева с ДДС за отчетен период от 07.09.2023г. - 06.10.2023г., фактура №
*********/10.11.2023г. на обща стойност 11.99 лева с ДДС за отчетен период от
07.10.2023г. - 06.11.2023г., фактура № *********/11.12.2023г. на обща стойност 11.99
лева с ДДС за отчетен период от 07.11.2023г. - 06.12.2023г., кредитно известие №
*********/11.12.2023г. на обща стойност -6.19лева с ДДС за периода от 22.12.2023г. до
06.01.2024г., с оглед датата на прекратяване на услугата и сметка №
*********/22.12.2023г. на стойност 213.12 лева за неустойка. Претендираната от
ищеца сума за неустойка в размер на 213.12 лева е изчислена в размер на 16 броя
месечни абонаментни такси от датата на прекратената услугата за периода 22.12.2023г.
до датата на изтичане срока на договора - 05.05.2025г., умножени по 13,32 лев,
представляващи месечни абонаментни такси след изтичане на първоначалния срок на
договора без ДДС /15,99% с ДДС, като за сумата за неустойка е издадена сметка №
*********/22.12.2023г. на стойност 213.12 лева по откритата при ищеца партида №
......, договор № ..... Съобразно заключението, мораторната лихва върху неустойките е
за периода 23.12.2023г.-26.02.2024г. е в размер на 5.35 лева, а за потребени услуги –
7.12 лева.
Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите,
представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани услуги
телевизия, са предоставени от ищеца за периода от 05.05.2023 г. до 17.08.2023г.
Макар договорът за мобилни услуги № .... от 05.05.2023г., ID на клиент № ....,
партида ..., да не е представен, то облигационната обвързаност между страните се
извежда от приетите по делото към него приложения, които описват предоставените
услуги, реално представляват и самостоятелен договор, а също и от заключението по
СТЕ. Вещото лице е изследвало информационната система на ищеца и е дало отговор,
че в системата се съдържат данни за предоставена в периода от 05.05.2023 г. до
17.08.2023г. услуга телевизия, която е активирана на 05.05.2023 г. и за посочения
период е било възможно да бъде ползвана чрез приложение (програма) „А1 Xplore
TV“, предназначено за смарт телевизори свързани към интернет, като за ползването на
услугата не е от значение кой е доставчикът на интернет и съответно услугата
телевизия е възможно да бъде ползвана чрез което и да е смарт устройство с достъп до
интернет.
От заключението се извежда съществуването в информационната система на
9
данни за партида на името на ответника по процесния договор, което е достатъчно в
този случай, за да се приеме, че облигационна връзка има. Освен това, ответникът в
срок не е оспорил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
относно предоставянето на услугите за периода от 05.05.2023 г. до 17.08.2023г.
Стойността на услугите не е оспорена. Ответникът не релевира и възражения за
плащането на стойността на услугите. Въз основа на приетата по делото е съдебно-
счетоводна експертиза съдът прие за установено, че при ищеца не са осчетоводени
плащания във връзка с претендираните от ищеца вземания по процесните фактури. В
счетоводството на ищеца общият размер на вземанията към ответника възлиза на
324.76лева, от които 111,64 лева месечни такси и 213,12 лева – неустойки, за които
няма данни за извършени плащания. По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях,
поради което следва да се приеме за установено по делото предоставяне на твърдените
от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството, че от страна на ответника са
предоставени такива се доказва с наличните по делото доказателства и въз основа на
приетото заключение по съдебно – техническата експертиза в достатъчна степен.
Съобразявайки изложеното по-горе относно наличието на облигационна
обвързаност между страните и предоставянето на услугите от ищеца, този съдебен
състав намира, че искът следва да се уважи в размер на 111,64 лева за периода от
05.05.2023 г. до 06.12.2023г., който се явява доказан по делото с оглед липсата на
плащания и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Съдебният състав
намира, че вземането се дължи за пълния период, тъй като от заключението не може
да се приеме, че услугата не е предоставена. Вписването в системата, че не е била
активна поради неплащане не дава основание да се приеме, че трафикът на данни е
преустановен, след като вписването на статус в системата на конкретнтанта партида на
даден абонат се извършва по заложен алгоритъм, който няма данни да е свързан с
преустановяване и на самите услуги, а не само с отбелязване на статуса на абоната в
системата. Впрочем, възражение, че услугата не е била достъпна в част от периода, не
е било релевирано в отговора на исковата молба, а е заявено едва в ход по същество и
след изслушване на заключението по съдебно-техническата експертиза, което логично
позволява да се заключи, че в случая отразения статус в системата няма общо с
предоставянето на данни до приложението.
Вземането се присъжда ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до окончателното плащане, като акцесорна
последица.
По отношение на претенцията по чл. 86 ЗЗД върху тази главница:
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
10
на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане
са отпреди това. В случая, вземанията за месечни абонаментни вноски са периодични
плащания, но в представените приложения няма посочен падеж на всяка месечна
вноска, поради което приложение намира текстът на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. По делото не се
установява датата, на която ответникът е получил фактурите, но това означава, че
плащането се дължи от деня следващ датата на предоставяне на услугите. В случая
обаче, ищецът претендира обезщетение от друг период, което следва да се зачете, тъй
като касае по-късна начална датата от определената по закон. Ищецът се позовава на
посочената във фактурите дати, след изтичането на които и съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ
ответникът се счита изпаднал в забава, поради което и дължи обезщетение за забавата
си. Видно от срока на изпълнение на вземанията, посочен в издадените за тях фактури,
дължимото обезщетение за забава след изтичането му по отношение на месечните
такси, възлиза на 5,93 лева за периода следващ падежа на всяко от тях, определен с
фактурите, а именно: от 10.06.2023 г. до 26.02.2024г.
Доколкото обаче ищецът е претендирал присъждането на лихва за забава за
периода от 10.06.2023 г. до 26.02.2024г. в размер на 5.34 лева, съобразявайки исковата
претенция и депозираното заявление по ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и диспозитивното начало, съобразно което съдът е обвързан от поисканото, то
размерът на мораторната лихва върху главното вземане от 111.64 лева за посочения
процесен период от 10.06.2023 г. до 26.02.2024г. съдът следва да присъди
претендираната от ищеца сума в размер на 5.34 лева.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от 5.34
лева и за периода от 10.06.2023 г. до 26.02.2024г.
По отношение на претенциите за неустойки по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД в размер на 213,12 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения между страните договор по вина на ответника.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение,
преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай
11
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто
последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на
договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през
друг уговорен времеви интервал. От съдържанието на процесните приложения,
съдържащи клаузата за неустойка, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не
изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че
когато се стигне до прекратяването му по вина на абоната, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, отстъпката от абонаментния план и
цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна
уговорка в полза на абоната, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако абоната
се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на
мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Освен
това, договорът за мобилни услуги е бланков. При изготвянето му не е държана сметка
за характера на неустойката, макар уговорена между търговци. Казано по друг начин,
уговарянето на неустойката без краен предел, т.е. дължима в размер на месечните
абонаментни такси до края на договора и без услугите да са предоставени, излиза
извън присъщите функции и я прави нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Казано инак, начина, по който се претендира това вземане - когато е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения
договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна
функции, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор,
нарушава принципа за справедливост и противоречи на добрите нрави.
С цитираната от ищеца договорна клауза, съдържаща се във всеки от договорите
/с идентично съдържание, както сам ищецът сочи/ са разграничени две хипотези, при
които за потребителя възниква задължение за заплащане на съответните неустойки –
предсрочно прекратяване по инициатива на потребителя, въз основа на взето от него
решение за това и предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя и
при неспазване на негови договорни задължения по договора за мобилни услуги или
по друг договор със същия мобилен оператор, тоест развалянето му от оператора.
Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество претендира сумата като
12
неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като потребител, то
съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно предсрочно
прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се
за едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорът е
едностранно развален от „А1 България“ ЕАД следва да бъде съобразна нормата на чл.
87 ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая се касае за
писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя
възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено
също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът „А1 България“ ЕАД не
представя каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя, че
му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма
за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено
изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е
изпращано и следователно, че договорът не е развален по надлежния ред, поради което
и неустойката не се дължи поради липса на предпоставки за възникването и
начисляването й.
В обобщение, искът за главница по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1
от ЗЗД за сумата от 213.12 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Поради отхвърлянето на иска за главница по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 213.12 лева, на отхвърляне подлежи и обусловения от
него иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3.85
лева.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на
1321.25 лева, от които: 421.25 лева по ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 900.00 лева в настоящото производство, в това число 50.00 лева държавна
такса и 850.00 лева депозити за вещи лица. Ищецът е представляван от адвокат, но
13
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство не следва да се
присъждат, доколкото такива не са претендирани и няма доказателства по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. Срещу
адвокатското възнаграждение е релевирано възражение, което съдът приема за
основателно и на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 400лв.
При определяне размера на възнаграждението съдът взе предвид материалния интерес
по делото, оказаната защита и текста на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, както и че делото е
протекло в две открити съдебни заседания, поради което и подлежи на намаляване.
Съобразно размера на уважената част от исковете /116.98 лева/ и общия
материален интерес, дължимите на ищеца разноски са в общ размер на 462.82 лева, от
които 147.56 лева по ч.гр.д. № 11611/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 297.74 лева в
настоящото производство, като дължимите на ответника разноски са в размер на
259.88 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „КВН Консулт“ ООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „П. Ц Л.“ № ..., ет. ..., дължи на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „К.“ № ..., следните
сума, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2024г. по
-ти
ч.гр.д. № 11611/2024г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, а именно:
- на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите сумата 111.64 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани услуги телевизия за периода от
05.05.2023г. до 06.12.2023г. по сключен с ищеца договор за мобилни услуги № .... от
05.05.2023г., към който са сключени приложение № 1 от 05.05.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до
окончателното плащане;
- на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от сумата 5.34 лева
– лихва за забава за периода от 10.06.2023г. до 26.02.2024г. върху вземането за
главница за неплатени абонаментни такси и потребление за използвани услуги
телевизия.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ....,
срещу „КВН Консулт“ ООД, ЕИК .... , обективно кумулативно съединени
установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
14
-
ГПК от 08.03.2024г. по ч.гр.д. № 11611/2024г., по описа на Софийския районен съд, 55
ти
състав, а именно:
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите за сумата 213,12 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни услуги № ..... от
05.05.2023г. и приложение № 1 от 05.05.2023г. към него, която сума се съизмерява с
размера на незаплатени месечни такси за 16 месеца по договора, ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 27.02.2024г., до окончателното
плащане.
- иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 3.85 лева – лихва за забава за периода от 23.12.2023г. до 26.02.2024г. върху
вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „КВН Консулт“ ООД, ЕИК ..., да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 462.82 лева – разноски съобразно
размера на уважената част от исковете, от които 147.56 лева по ч.гр.д. № 11611/2024г.
по описа на СРС, 55 състав, и 297.74 лева в настоящото производство
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „А1 България“ ЕАД, ЕИК ...., да
заплати на „КВН Консулт“ ООД, ЕИК ..., сумата 259.88 лева - разноски в настоящото
производство съобразно размера на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15