Р Е Ш Е Н И Е № 118
Гр. Сливен, 25.09.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 97 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 493 по описа на Районен
съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 222/26.06.2020
г. по АНД № 493/2020 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0804-000831, издадено на 27.03.2020 г. от Началник група към
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен, с което на В.Н.П.,***, за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател В.П., който го
обжалва в срок, като в жалбата се иска от съда отмяна на същото, както и отмяна
на наказателното постановление. Твърди се, че от датата на подаване на жалбата
до Районния съд до получаването на съдебното решение не е бил търсен. Работел с
удължено работно време, понякога до 21:30 часа, през който период никой не го
бил търсил, нито пък бил уведомен от съседите си за нещо подобно. Счита, че първоинстанционния съд се възползвал от нормата на чл. 61
ал. 2 от ЗАНН в негова вреда, предварително решавайки, че е виновен и го е
лишил от активно право на защита. Невярно било възприетото в НП, че той е
управлявал автомобила. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от
надлежно упълномощен адв. Р. К. от АК – Сливен, която
поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. лично и поддържа жалбата. Заявява, че имал
необходимото оборудване.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а
обжалвания съдебен акт на Районен съд – Сливен – законосъобразен. Застъпва становище
за обоснованост и правилност на атакуваното решение и предлага същото да бъде
оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 23.02.2020 г. около 22:39 ч. в гр. Сливен на ул. „Ген. Столетов“ в посока Раково служители при ОД на МВР – Сливен
спрели за проверка л.а. Ауди 80 с рег. № ******, при която установили
самоличността на водача – В.П., който бил тестван и за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARBA 0163. Уредът
отчел 1,09 промила, а на водача бил издаден талон за медицинско изследване. Върху
същия П. вписал „Приемам“. Така установеното от фактическа страна било
възприето като административно нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от Закона за
движението по пътищата в съставен АУАН № 175131/23.02.2020 г. Видно от акта,
нарушителят заявил, че няма възражения. Въз основа на съставения акт, на 27.03.2020
г. Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен издал Наказателно
постановление № 20-0804-000831, с което на В.Н.П.,***, за нарушение по чл. 5
ал. 3 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174
ал. 1 т. 2 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 (хиляда) лева.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция е приобщена Справка за нарушител/водач, от която
се установява, че срещу В.П. има издадени (освен процесното)
едно наказателно постановление, пет фиша и една принудителна административна
мярка. В хода на съдебното дирене пред Районен съд са разпитани като свидетели
полицейските служители, извършили гореописаната проверка – актосъставител
и свидетел по акта. Двамата заявяват, че не посочената дата 23.02.2020 г. с
патрулен амтомобил са били позиционирани на ул.
„Антим I“. Свид. Василев забелязал
автомобила Ауди 80 и подал сигнал със стоп палка. Водачът не се подчинил и
направил завой по ул. „Ген. Столетов“ в посока север.
Полицейските служители го последвали и го настигнали на ул. „Раково“, където
спрели зад него. Водачът П., чиято самоличност била установена, шофирал сам,
заявил на служителите, че е употребил алкохол и помолил да не го проверяват.
Проверката с Дрегер Алкотест
отчела концентрация на алкохол в издишания въздух от 1.09 промила. Издаден му
бил талон за медицинско изследване, но кръвна проба П. не извършил.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че В.П. е осъществил от обективна
и субективна страна административното нарушение, описано в АУАН и НП, както и
че деянието е правилно квалифицирано и съответно – санкционирано. Районният
съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи,
а именно - че касационният жалбоподател е извършил вмененото му във вина
административно нарушение. Обосновано и законосъобразно Районният съд е
потвърдил Наказателното постановление и неговите изводи напълно се споделят от
касационния състав.
Изложеното
в касационната жалба твърдение
за незаконосъобразност на първоинстанционното решение
не се споделя от касационния съдебен състав. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства се установява по
категоричен начин, че касационният жалбоподател е извършил вменените му с акта и НП административни нарушения и правилно
е ангажирана административнонаказателната
му отговорност за същите. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното
решение са обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са
всеобхватно и ценени правилно. Видно от АУАН и НП в
обжалваната част, административното нарушение са квалифицирано като такова по чл.
5 ал. 3 т. 1 от Закона за движението по пътищата. Съгласно посочената норма, на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случая от гласните и
писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че водачът П. е бил сам в управлявания автомобил и техническото средство на
контролните органи е отчело наличие на 1.09 промила алкохол в издишания въздух.
Следователно, същият е нарушил нормативно установената забрана да управлява
превозно средство след употреба на алкохол.
По делото липсват каквито и да било
доказателства, компрометиращи установените в акта и наказателното постановление
обстоятелства от фактическа страна. Ето защо настоящата касационна инстанция
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати процесуални нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна
инстанция при постановяване на нейното решение. Съответствието между приетото
от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и
направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките
на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и отменителни основания не са
налице.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила с приложение на чл. 61 ал. 2
от ЗАНН. Съгласно цитираната процесуална разпоредба, съдът дава ход на делото и
в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Видно
е от приложената по делото призовка в цялост, че длъжностното лице – връчител е посетило адреса на П., но не е бил открит
адресатът, както и не е намерено лице, което да приеме съобщението; входът на
блока е заключен, а на домофонът никой не отговаря. Следователно, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на
чл. 61 ал. 2 от ЗАНН, а самият жалбоподател П. е следвало да прояви
инициативност след подаване на своята жалба до Районния съд. Последният е
обсъдил всички относими към законосъобразността на процесния санкционен акт писмени и гласни доказателства и
обосновано е формирал изводи в тази насока.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод
за законосъобразност на Наказателно постановление № 20-0804-000831, издадено на
27.03.2020 г. от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което на В.Н.П.,***,
за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал.
2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/26.06.2020 г. на Районен съд
Сливен, постановено по АНД № 493/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.