№ 1470
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110125818 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Т. Д., с която срещу [******] са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 124, ал. 1 за признаване за установено между страните
недължимостта на сумата 1325,11 лева, представляваща стойност на [******] за
периода 11.04.2022 г. – 23.01.2023 г.
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1083,31 лева, представляваща
недължимо платена сума за неизползвани [******] за периода 16.03.2022 г. до
10.04.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /15.05.2023 г./ до
окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че съгласно фактура № [******], издадена на 26.04.2022 г.,
според ответното дружество е дължал сумата от 1083,31 лева за периода 16.03.2022 г. –
10.04.2022 г. за доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, пречистване
на отпадъчни води и ДДС. Тъй като ползвал услуга „автоматично плащане на
комунални сметки чрез epay”, на 28.04.2022 г., от банковата му сметка автоматично е
била преведена горепосочената сума в полза на ответника. Ищецът посочва, че на
28.10.2022 г. е получил писмо от ответника, с което последният го уведомява, че са
налице просрочени задължения в размер на 776,85 лева, която сума поддържа, че не
съответствала на реално потребеното количество вода. Ищецът поискал ответното
дружество да извърши проверка, но такава не била извършена, поради което ангажирал
трето лице да извърши същата. При проверката не се установило да е налице
манипулиране на водомерите, но ищецът счита, че единият е бил повреден, с оглед
което измерването на потребеното в имота количество вода, съответно стойността на
начислените услуги, не били реални. Твърди, че при констатиране на нередовност на
1
водомера, ответното дружество следвало да предостави писмено предписание за
отстраняване на повредата. Въпреки че ищецът уведомил ответника за повредения
водомер, от страна на водоснабдителното дружество не били предприети никакви
действия. При поискана от ищеца справка за задълженията му се установило, че за
периода 16.03.2022 г. – 23.01.2023 г. е начислена сума в размер на 2 474,12 лева, от
които 1083,31 лева били платени по фактурата от 26.04.2022 г., а сумата 65,70 лева –
сторнирани, съответно непогасеното задължение било в размер на 1325,11 лева.
Заявява искане за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
исковете. Признава, че на името на ищеца е открита партида с клиентски номер
[******], съответно, че притежава качеството потребител на услугите, доставяни от
ответника на адреса на процесния имот. Твърди, че начислените суми за потребени
услуги са съобразно отчетените количества на измервателните устройства в имота на
ищеца, както и че същите са отчитани редовно съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия на ответника. Оспорва се в процесната сума да е
включено потреблението, измерено по демонтирания водомер, като се посочва, че
ищецът сам е подал отчет на показанията на водомера си и същите са били по-високи
от отчетените на демонтирания уред. За отчета на показанията ищецът предоставил
снимки, видно от които бил наличен теч на водопроводната инсталация, като съгласно
чл. 8, ал. 4 от Общите условия на ответника, поддръжката на тази инсталация, както и
периодичните проверки на индивидуалните водомери били за сметка на
потребителите, т.е. ответникът не бил в неизпълнение на задълженията си по договора,
в каквато насока са твърденията на ищеца, изложени с исковата молба. Ответникът
сочи още, че след 10.04.2022 г., ищецът нито е осигурявал достъп до имота си, нито е
подавал самоотчет, поради което консумацията била изчислена служебно. Обобщава,
че платената сума в размер на 1083,31 лева за периода 16.03.2022 г. до 10.04.2022 г. не
е недължимо платена, а сумата от 1325,11 лева, начислена за периода 11.04.2022 г. –
23.01.2023 г. има своето основание, предвид което и се дължи от ищеца. Моли за
отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските за производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
единият водомер в имота е бил повреден, че ответното дружество не е изпълнило свое
конкретно договорно задължение за отстраняване на повредата /респ., че ищецът сам е
отстранил повредата/, вследствие на което количествата доставена вода са били
отчитани погрешно. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявените искове –
че количеството потребена вода е начислено съобразно с нормативните изисквания и
съдържанието на договорното правоотношение между страните, както и че
поддръжката на изправността на водомерите и извършването на проверки е
задължение на потребителя. В тежест на ответника е да установи и обема на
доставеното на ищеца количество услуги и тяхната стойност. По иска по чл. 55, ал. 1
ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи
заплатената му от ищеца по процесното правоотношение сума.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 153 ГПК с доклада
по делото съдът е обявил на страните обстоятелството, че ищецът Г. Т. Д. е потребител
на предоставяните от ответното дружество [******], съответно че страните през
2
процесния период са били обвързани от договорно правоотношение за доставка на
[******] на адреса на имота, че същият е водоснабден, че във връзка с договора на
името на ищеца при ответника е открита партида с клиентски номер [******], че
ищецът е заплатил сумата 1083,31 лева по издадената от ответника фактура №
[******] от 26.04.2022 г.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят [******]. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение
№ 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е
указано, че потребители на [******] са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и
от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
В тази връзка следва да се посочи, че качеството на потребител по договора с
ответника не е спорно, предвид което и този правнорелевантен факт не следва да бъде
по-подробно обсъждан.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая
несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство
съдът приема за ноторен факт. Ищецът не спори, че приложими към договора за и
одобрените от КЕВР общи условия, представени и в препис към исковата молба.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата
инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е
водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. Вещото лице не е открило данни
3
кога водомери с фабр. № [******]/пломба № [******] (за студена вода) и с фабр №
[******]/ пломба № [******] са били монтирани в ползвания от ищеца имот, тъй като
ищецът е заявил, че не съхранява водомерите и не може да ги предостави на вещото
лице. У ответника също не са били налични данни кога водомерите в имота са били
монтирани, респ. каква е тяхната метрологична годност. От приобщенте по делото
материали вещото лице е заключило, че водомерите в имота са били подменени на на
03.02.2023 г., но какво е било техническото състояние на старите водомери, предвид
липсата на свидетелство за техническото им състояние към момента на демонтажа, не
би могло да бъде установено. През исковия период два пъти е бил извършван реален
отчет на показанията на уредите в имота на ищеца, като потребителят е подавал към
оператора самоотчети на 12.01.2022 г. и на 13.04.2022 г. Отчетът на водомер с фабр. №
[******] е с разлика 409 куб.м. при констатация за теч в жилището. При демонтажа на
този водомер показанията му са били 390 куб.м., което според вещото лице е
технически невъзможно. През остатъка от периода на предвидените дати за отчет
достъп до уредите в имота не е бил осигурен, нито е подаван самоотчет от
потребителя. За това време операторът е начислявал усреднена консумация от
предходните отчети на осн. чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 46 от
Общите условия. Разпределението на водата за общи нужди е извършвано на всеки 3
месеца в зависимост от отчетите на индивидуалните водомери в имотите на етажните
собственици. Обемът на доставените до процесния имот [******] за периода
22.03.2022 г. – 21.02.2023 г е 835,535 куб.м. (като сбор от консумация и услуги,
разпределени за общи нужди). Отчетените количества за общи нужди през целия
период са 54,465 куб.м. Вещото лице е посочило, че същите са правилно разпределени.
Размерът на задълженията съгласно заключението на СТЕ е в размер на 1248,79 лева,
представляваща неизплатена главница за [******]. В тази връзка следва да се
допълни, че е видно от приложение № 4 към заключението на СТЕ, че общо
дължимата за периода сума е в размер на 2455,39 лева, от които 1206,60 лева са били
платени от ищеца, а сумата 1248,79 лева, съставлява сбор от задължения по издадени
фактури за период на консумация 15.06.2022 г. – 02.02.2023 г.
Приложение към експертизата съставлява приемо-предавателен протокол от
31.01.2019 г., удостоверяващ монтирането на общия водомер за процесната етажна
собственост, подписан между представител на етажната собственост и ответника. От
съдържането на същия се установява, че на посочената дата е монтиран нов водомер с
нулеви показания, като същият е пломбиран. Предвид заключението на СТЕ, съдът
приема, че към процесния период общият водомер е бил годно средство за търговско
измерване.
Съдът намира за необходимо да посочи, че дава вяра на заключението на вещото
лице, доколкото същото е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални
знания из областта на съответните науки. Заключението е отговорило обективно и
пълно на поставените задачи, като не са налице основания съдът да не кредитира
същото и да не го ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. При
поясняване на същото по реда на чл. 200 ГПК в съдебното заседание експертът е
заявил, че когато е бил свален старият водомер в имота, същият е бил с по-ниски
показания от това, което потребителят е подал към оператора като самоотчет. От
изявлението на вещото лице в съдебна зала съдът приема за установено, че информация
за наличието на теч е била подадена от потребителя към оператора при самоотчета на
10.04.2022 г., когато са били отчетени и показанията 747 куб.м. на водомера.
Изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал.
4
2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показанията на общия водомер на
водопроводно отклонение и показанията на индивидуалните водомери, а когато
отчетеното по общ водомер е повече от сбора на отчетите по индивидуалните
водомери разликата се разпределя пропорционално на индивидуалната консумация на
потребителите. В случая е установено, че потребителят е подавал самоотчети съгласно
показанията на намиращите се в имота му водомери.
По наведените от ищеца основания на предявения иск относно неизправността
на водомерите:
Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се проверяват за метрологична
годност по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен
водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5 предвижда, че когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал.
1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата.
В конкретния случай по делото не е установено кога са били монтирани уредите
в имота на ищеца и дали същите са били извън установения срок на метрологична
проверка. Няма данни потребителят да е предприел нито действия по неговата подмяна
на водомерите с нови /до м.02.2023 г. /, нито да е организирал метрологична проверка
за презаверяването на годността на собствените му водомери. Същевременно не бяха
установени по делото твърденията на ищеца да е била извършена проверка на
техническата изправност на същите след демонтажа им, респ. какъв е резултатът от
тази проверка, ако същата е била извършена, като уредите въпреки изразената с
исковата молба готовност, не са представени и на вещото лице по СТЕ. Следователно и
съдът приема за недоказано възражението на ищеца, съставляващо основание на
предявения иск, че след като не са били изправни водомерите не са отчитали коректно
преминаващото през тях количество вода и същото е било нереално завишено.
Настоящият съдебен състав намира въз основа на действащата нормативна уредба, че
дори и да не е изрично уведомен, потребителят използващ свое измервателно средство
в имота си, не може да черпи права от пасивното си поведение, несъобразено с
изискванията на закона /чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията/. Следва
също така да се посочи, че в случая потребителят извънсъдебно е признал пред
насрещната страна по договора, че в жилището е имало теч и е подал към ВиК
оператора показанията на водомерите в имота. Обстоятелството, че след подаването на
самоотчета през м.април 2022 г. до м.02.2023 г., когато са монтирани новите водомери
в имота, ищецът или негов представител не е осигурявал на ответника достъп до
уредите за отчет и не е подавал самоотчети е обусловило начисляването на [******] за
периода след м.02.2023 г. по реда на чл. 35, ал. 2 от Наредбата и чл. 46 от ОУ въз
основа на отчетите от предходен период. Следователно и съдът приема, че
потребителят с поведението си, изразяващо се в неосигуряване на достъп на служител
на ответника за отчет, е станал причина количеството потребени [******] да се
начисляват не по реалното потребление, а по нормативноустановен път.
Въз основа на заключението от СТЕ съдът установява, че сумите по фактури №
[******]/25.05.2022 г. на стойност 46,97 лева и по фактура № [******]/22.06.2022 г. на
стойност 38,16 лева са били платени от ищеца на 27.05.2022 г. и на 23.06.2022 г. В тази
част (за сумата от общо 85,13 лева) за ищеца не е налице правен интерес от
5
предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото фактът на установеното
плащане предоставя на страната по-силно средство за защита, а именно осъдителния
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, какъвто иск ищецът е предявил за заплатената от него
сума по фактура № [******]/26.04.2022 г. Производството по предявения отрицателен
установителен иск за сумата 85,13 лева и за периода 11.04.2022 г. – 14.06.2022 г. следва
да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо.
В обобщение на изложеното, при установеното облигационно правоотношение
между страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за начисляване и заплащане
на стойността на доставените [******], ответникът е установил наличието на
основание, както за начисляване на процесните количества услуги, а така също и
основание да задържи полученото плащане на сумата 1083,31 лева, за която ищецът е
предявил иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Исковете в допустимата им част, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 4 ГПК възниква само за ответника. Сторените разноски са в размер на 200
лева – депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице. На основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лева за исковото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявения от Г.
Т. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: [******] к. 4 срещу [******], ЕИК [******],
със седалище и адрес на управление: [******], иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че за [******] не
съществува вземане в размер на сумата 85,13 лева, представляваща стойност на
[******] за водоснабден имот на адрес: [******], по фактури № [******]/25.05.2022 г.
на стойност 46,97 лева и по фактура № [******]/22.06.2022 г. на стойност 38,16 лева за
период на консумация 11.04.2022 г. – 14.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Т. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
[******] к. 4 срещу [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******], с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че
за [******] не съществува вземане в размер на сумата 1239,98 лева, представляваща
стойност на [******] за водоснабден имот на адрес: [******] по фактури, издадени в
периода 21.07.2022 г. – 23.01.2023 г. за период на консумация 15.06.2022 г. –
12.01.2023 г. и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1083,31 лева,
представляваща недължимо платена сума за неизползвани [******] за същия имот по
фактура № [******]/26.04.2022 г. за период на консумация 16.03.2022 г. до 10.04.2022
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 8 ГПК Г. Т. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [******] к. 4 да заплати на [******], ЕИК [******],
седалище и адрес на управление: [******], сумата от 300 лева - разноски за
първоинстанционното производство.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните, а в частта, в която производството се
прекратява, в едноседмичен срок с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7