Р Е Ш Е Н И Е
09.04.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
При участието на секретаря Любка Н., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№499/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение№568/30.07.2020г. на Кюстендилския районен
съд по гр.д.№1449/2019г. е признато за установено в отношенията между страните, че Д.Н. Б. (вписана в НБДН с фамилно име П.), ЕГН: **********,
с адрес *** дължи и следва да заплати на „*****************” ЕАД, с адрес гр. С.,
бул. „********************” № ***, офис сграда Л., ет.***, офис ***, сумата от ********лв.
(****), дължима главница по Договор за паричен заем № *******/*** г., сключен
между нея и „************“ АД, ЕИК ************, вземанията по който са
прехвърлени на настоящия ищец на основание Приложение № 1/01.07.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; ***** лв. (***********)
договорна лихва за периода 20.10.2017 г. до 20.04.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); както и ******лв. (******************), представляващи
обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението в районен съд – 02.04.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, като e ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА за
установяване дължимостта на сумата от *****лв. (*********), представляващи
такса разходи и *********лв. (***************), представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2018
г. (падеж на последна вноска), като неоснователна и недоказана.С решението Д.Н.Б.
(вписана в НБДН с фамилно име П.), ЕГН: **********, с адрес ***,е осъдена да
заплати на „*****************” ЕАД, с адрес гр. С., бул. „********************”
№ ***, офис сграда Л., ет.****, офис ***сумата в размер ****** лв. (**************), представляваща деловодни
разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на ******лв. (****************) - деловодни разноски в хода
на заповедното производство по ч.гр.д.
№ 729/2019 г. на КРС.
В първоинстанционното производство ответницата е представлявана от особен представител – адв.А.А., комуто на 24.08.2020г. е връчен препис от решението.В срока за обжалване на 08.09.2020г.( съгласно пощенско клеймо) е подадена вазизвна жалба. В жалбата е заявено искане за отмяна на решението и уважаване възраженията на жалбоподателя, и постановяване по този начин на правилно и справедливо решение по спора.Твърди се неприлагане на относимия закон и правни норми, демонстриране на пристрастност, намерило отражение във факта, че исканията на ищеца са подробно отразени в решението( преписани) от стр.1, трети абзац - до стр.4,втори абзац, а на възраженията на ответника са отделени само 11 реда в телеграфен стил, в един абзац на стр.4 от решението. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.99, ал.З -4 от ЗЗД, а цесията е относително недействителна и непротивопоставима на ответницата, невъзможност с рамков договор да се прехвърля конкретно задължение в това число и бъдещо такова.Оспорва се възможността за съобщаване на цесията чрез особен представител, както и прилагането при разрешаване на спора, на дадено по търговски спор разрешение в тази посока.Изразява се убеждение за правораздаване в полза на лихвари и оплакване за липса на мотиви по тези възражения на ответника.Изразено е несъгласие с решението на съда да назначи служебно експертиза, при липса на искане от ответната страна.Посоченото процесуално действие е определено, като доказателство за предубедеността на съдията.Във връзка с преценения от съда като основателен ГПР в размер на ******въз основа на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК се твърди, че този нормативен акт няма приложение в отношенията между страните, понеже ищецът няма качеството на кредитор по чл.9, ал.4 от същия закон.Излагат се съображения и за неприложимост на ПМС №426/18.12.2019г. като акт въвеждащ във вътрешното право изисквания на директива на ЕП, касаеща борбата със забавянето на плащания по търговски сделки, какъвто разглеждания спор не е.Изразено е и недоволство от неуважаване искания на въззивника и възражения относно активна процесуална легитимация на ищеца и надлежно представителство пред съда.В жалбата се твърди тенденциозно правораздаване в пола на лихвари или такива, които не са кредитни институции по ЗКИ, издавайки зависимост на конкретния съдия в грубо противоречие с чл.162 т.З от ЗСВ.
Препис от жалбата е връчен на другата страна - „*****************" ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.С., бул."********************"№***; офис сграда Л., ет.****, офис ****. В срок е подаден писмен отговор от юрисконсулт П.Б., като пълномощник на дружеството.В отговора се поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като се препраща към посочената съдебна практика и изразеното становище в първоинстанционното производство.Твърди се, че изложените в жалбата доводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Счита, че връчване на съобщение за цесията, чрез особен представител е надлежно, като в потвърждение на това становище сочи даденото в решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС разрешение и без значение е факта, какъв е искът предмет на разглеждане в производството, установителен или осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1 вр. с чл.422 ал.Л1 от ГПК. В отговор на твърдението, че рамковия договор не установява надлежна цесия на процесното вземане, противопоставя факта, че същото е включено в предметния обхват на рамковия договор с оглед Приложение №1, което съгласно параграф 2 т.2.1 се счита за неразделна част от договора, при липса на законова забрана за процедиране но този начин.Относно представителството на дружеството се твърди, че със служебна бележка е установено, че дружеството е представлявано от лице, което се намира в трудово правоотношение, а данни за образование не са необходими, доколкото съгласно чл.32 т.З ГПК качеството „юрисконсулт" е достатъчно за представителство по пълномощие.Възраженията досежно ГПР са определени, като преклудирани, заявени едва с въззивната жалба.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на ****** лева.
Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Независимо от искането за отмяна на цялото решение съдът приема, при липса на интерес от отмяна на решение, с което не са уважени искания за заплащане на суми, че жалбата е насочена срещу осъдителните части на решението.
Липсват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада.Не се сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, първоинстанционният съд и приел за установени следните обстоятелства:
От приетия като доказателство по делото (на л. 4-8 от делото) Договор за паричен заем №******* от *** г. – че „************“ АД, че посоченото дружество е равни седмични вноски, всяка в размер на ******лева за периода 20.10.2017г. – 20.04.2018 г., с лихва при фиксиран годишен лихвен процент ******и ГПР ******като общо дължимата сума възлизала на ****** лв.Че пълната сума по договора не е възстановена.
От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „************“ АД и Б., както и подписано на 01.07.2018 г. Приложение 1 към него, че вземането по договор за потребителски паричен кредит с № *******, било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, че цесията е била потвърдена на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД видно от приложените по делото писмени доказателства – на л. 13 от делото, а на основание пар.2, т.2.1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), вземанията индивидуализирани в Приложение №1 били неразделна част от договора.
С
представено по делото пълномощно на л. 17 е приел за установено, че „*****************“
АД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 16.11.2010 год.
Било изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 04.07.2018 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до кредитополучателя за извършените продажби на вземането. Видно от приложената на л. 20 от делото обратна разписка, същото не е потърсено от получателя. Повторно цедентът, чрез цесионера е изпратил уведомително писмо до ответника от 13.05.2019 г., като видно от приложената на л. 22 от делото обратна разписка, лицето не е открито.
От приложеното ч.гр.д. №729/2019 г. на КРС, че в полза на заявителя – ищец е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 441/2019 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както, че иск за установяване на вземането е предявен в едномесечен срок.
От заключението на в.л.М.В. изпълнила допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за паричен заем възлиза на сума в общ размер на ******лв., от която: ****** лв главница; ***** лв. лихва; *********лв. неустойка и ******лв. такса за събиране на вземането. Дължимата лихва за забава върху главницата от ****** лв. възлиза на сума в размер на ******лв., а общия размер на задължението бил ******лв.
В жалбата не се съдържат доводи за това, че изводите на съда относно осъществяването на описаните факти, се основават на недопустими или представени след изтичане на срока за това доказателства.Доводите за неправилност на решението касаят правните изводи на съда въз основа на установяващите се с посочените доказателства фактически обстоятелства.Съдебно счетоводна експертиза е допусната по искане на ищеца, като въпросите, които тя касае са насочени към установяване обстоятелства от значение за произнасяне на съда респ. досежно определяне размера на обезщетението за забава, остатъкът от задължението с оглед записвания по счетоводните книги, не е недопустимо доказателство за установяване на посочените обстоятелства.
Въззивният съд приема за установени посочените обстоятелства, въз основа на допустими, посочени в преклузивните срокове доказателства.Във връзка със задължението си съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2013г. за извършване на проверка относно нарушение на императивни правни норми и с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК, като извърши проверка за съответствие на представения договор за потребителски кредит с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, съдът констатира, че представения договор за потребителски кредит, л.4 – л.7 от делото - е съставен на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.В чл.2 от договора е посочен общия размер на кредита и условията на усвояването, в чл.2 т.2 от договора е посочен размер на седмичната погасителна вноска – ******лева, в т.4 броя на вноските 27, а в т.5 датите на плащане на всяка погасителна вноска.В чл.4.т.6 от договора е посочен размера на годишния лихвен процент, като е посочено, че той е фиксиран и е в размер на ******, а в чл.8 годишния процент на разходите -******, като са посочени и взетите предвид допускания при изчисляването му както следва – договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихва за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по договора.В чл.7 от договора е регламентирано право на заемателя да получи от заемодателя безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнение на договора, извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания с цялата изискуема информация съгласно чл.11, ал.1 т.12 от ЗПК, за което следва да подаде писмена молба( ал.1), в ал.2 право на заемателя по всяко време предсрочно да погаси изцяло или частично задълженията си по договора, с право на намаляване на разходите по заема, като това намаляване се отнася за лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора, както подаване на писмена молба при предсрочно погасяване.Според посоченото в ал.3 в 14 – дневен срок от сключване на договора за паричен заем, заемателят може да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, чрез уведомление до заемодателя, направено на хартиен или друг траен носител, при упражнено право на отказ от договора, задължение да възстанови получената в заем сума, ведно с лихва на ден в размер посочен в чл.2 т.6.1, върху нея за всеки ден на ползването до деня на реалното връщане, без неоправдано забавяне, но не по – късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до заемодателя.
Според посоченото в чл.3, ал.1 и ал.2 от договора, с подписването на договора страните са се съгласили, да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението по договор за паричен заем №2813660 в размер на 157.66 лева, страните са направили насрещния заявления за прехващане, като са приели, че на осонавние това прихващане, заделъжнеето на заемателя е погасено изцяло , а остатъка от сумата се изплаща от заемодателя, както, че договорът има сила на разписка за плащането.Съгласно чл.16, ал.2 от договора заемателят е запознат с Тарифа н таксите на „************“ АД, актуална към датата на сключване на договора, намираща се на видно място в офиса и на интернет страницата.
Съгласно чл.10 заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице, вкбючително да заложи вземането в полза на трето лице, съгласно Закона за особените залози.Договорът е подписан от предтавител на заемодател и от Д.Н. Петрова.
Възраженията на ответника обективирани в отговора на исковата молба, представен в първоинстанционното производство се свеждат до оспорване на извършената цесия, като необвързваща ответницата, поради липса на уведомяване за цесията съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, липса на договорно правоотношение с фирма, въвеждаща с наименованията си в заблуда целия търговски и гражданки мир, съгласно чл.7, ал.2 ТЗ заблуждаваща и накърняваща обществения ред и морал, доколкото наименованието „агенция“ е запазено за държавните агенции в държавната администрация( арг. чл.47, ал.1 и ал.2 от Закона за администрацията).Цялото наименование на фирмата, като функционално – семантичен израз, характеризиращ събирането на вземания от публичен или съдебен изпълнител – въвеждащо в заблуда всеки гражданин със среден интелект и без юридическо образование, затова счита, че цесията няма как да произведе действие по отношение на ответницата.Счита, че претендираната „цесия“ противоречи на интересите на обществото по смисъла на чл.8, ал.2 изр.2 от ЗЗД т.к субектите осъществяващи по закон или по занятие „събиране на вземанията“ не могат да бъдат фирми, особено пък тези или такива въвеждащи в заблуда обществото с наименованието си.Позовал се е на нормата на чл.21, ал.1 от ЗЗД.изразил е становище, че дейността на дружеството, е противоречаща на добрите нрави и закона, което става ясно от претенциите за лихви, които явно се претендират повсеместно и по занятие, възразил е принципно срещу иска и обстоятелствата на които се основава претенцията за сумата ******лева.В допълнителна молба представена преди с.з. в което е извършен окончателен доклад по спора л.77-л.78 от първоинстанционното дело – адв.А. освен друго е релевирал доводи за неспазване изискванията на чл.11, ал.1 т.7 от ЗПК, т.8, т.9 от ЗПК, обосноваващо нищожност на договора съгласно чл.21 вр. с чл.24 и чл.22 от ЗПК.В тази молба са направени възражения относно надлежното представителство на ищеца, относно неравноправност на клаузата относно договорената неустойка, относно предаване на сумата на ответницата, относно възможността за позоваване на практика по търговски дела в производство по граждански дела, относно заобикаляне на ЗКИ с договора за цесия.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо .Решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята е напълно разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявени искове, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искови молби, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковите молби защита – решенията са допустими.
По исковите претенции, предмет на разглеждане от първоинстанционния съд, признати за доказани, относно дължими въз основа на договор за потребителски кредит, предоставена в заем и невърната главница в размер на ******.*** лева, договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2017г. до 20.04.2018г., за сумата ******лева и ******лева – обезщетение за забава за периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда, съдът намира обжалваното решение за правилно, а подадената жалба за неоснователна.
С оглед обстоятелствата на които се основават вземанията и предвид разпоредбите на чл.422 ГПК вр. с чл.415,ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД вр. с чл.240 и чл.9 и сл. ЗПК уважаването на исковете предполага: по делото да бъде доказано съществуването на валиден договор за потребителски кредит с предмет предоставена в заем сума, срещу задължение за плащане на възнаградителна лихва, сумата да е постъпила в патримониума на потребителя, да е настъпил падежът на вземането за връщането и, размерът на дължимата невърната сума и на дължимата възнаградителна лихва, наличието на уговорка между кредитора и потребителя за прехвърляне на вземането в полза на трето лице, наличието на договор за цесия по силата на който кредиторът по договора за кредит е прехвърлил на ищеца вземанията си по същия договор, потребителят длъжник да е уведомен за цесията.
Съгласно чл.8 ал.1 и ал.2 от ЗЗД - договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, като лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Съгласно чл.9 от ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.(ал.1)Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.(ал.2) Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност(3) и кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност(4).Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД - с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено
В чл.22 от ЗПК е посочено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Представеният договор за кредит притежава съдържание което покрива изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 т.1, т. 7,8, 9 - 12 и т.2 ( видно от изложеното по горе в договора се договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора,на разбираем език и съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните, в чл.2 т.3 от договора е посочен срок на договора за заем – **** седмици ( чл.11, ал.1 т.6 от ЗПК); в чл.2 от договора и чл.3 от същия са посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му и връщане на сумата – предаване в заем на сумата ****** лева, представляваща потребителски заем, която следва да бъде върната за ****** седмици, с размер на седмичната погасителна вноска ******лева, като съгласно чл.3 с подписването на договора страните се съгласяват част от тази сума да погаси изцяло старо задължение по договор за заем №2813660 в размер на 157.66 лева, а остатъка да бъде изплатен на заемателя, като договорът има сила на разписка, в чл.9 е посочено, че цялата сума може да бъде усвоена веднага след сключване на договора – по този начин е изпълнено изискването по чл.11, ал.1 т.7 от ЗПК.Кредитът няма за предмет разсрочено плащане за стока или услуга - следователно изискването по чл.11, ал.1 т.8 е неприложимо.В чл.6. и чл.61 от договора е посочен размера на годишния лихвен процент, както и, че този размер е фиксиран – ****** съответно ******на ден, приложим при отказ от договора – по този начин е изпълнено изискването по чл.11, ал.1 т.9 от договора, като доколкото лихвеният процент е уговорен, като непроменлив и не се свързва с индекс или референтен лихвен процент изискването за посочване на този индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент е неприложимо; вкл. ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.Поради това, че уговорения размер на дължимата лихва е непроменлив, изискването за посочване на методика за изчисляване на референтен лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК произтичащо от разпоредбата на чл.9а от ЗПК е неприложимо.В чл.8 от договора е посочен размерът на годишния процент на разходите определен на ******, като е посочено, че при изчисления на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка страна ще изпълнява точно и добросъвестно задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора – посочената норма притежава съдържание, съответно на изискващото се съгласно чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.В чл.7 от договора е посочен размера на общата сума, дължима от заемателя като се вземат предвид допусканията съгласно т.8 на ****** лева – става ясно че тази сума не включва обезщетения за забава, неустойки и разходи за събиране.В чл.7 от договора се съдържа информация която удовлетворява изискването по чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК и чл.11, ал.1 т.20 от ЗПК.В договора е обективиран погасителен план – посочени са брой, размер, падеж на дължимите погасителни вноски – като по този начин е изпълнено изискването на чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК, като поради това, че лихвеният процент е уговорен като непроменлив размер, изискването за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването е неприложимо.
С оглед уговорките в чл.3 от договора относно прихващане със старо задължение на потребителя и доколкото договорът е подписан от длъжника и автентичността на документа не е оспорена, следва да се приеме, че въз основа на този договор кредиторът е предоставил в собственост на потребителя сумата от ****** лева, срещу уговорена възнаградителна лихва в годишен размер на ******, като от съдържанието на договора става ясно, че общата сума дължима от заемателя съответстваща и на сбора на погасителните вноски е ****** лева, в която не се включват неустойки, разходи за събиране и обезщетение за забава т.е включва само предоставена главница и уговорена възнаградителна лихва и която той е трябвало да върне на ****** седмични вноски, с падеж на последната вноска 20.04.2018г.Към момента задължението подлежи на изпълнение – вземането е изискуемо , а твърдения и доказателства за плащане на тази сума по делото не са ангажирани откъдето следва, че сумата е дължима въз основа на този договор.
Въз основа на представения рамков договор за цесия и Приложение №1 към същия, подписано от страните по договора за цесия, следва да се приеме, че възникналите въз основа на договора за потребителски кредит вземания са прехвърлени надлежно на „*****************“ ЕАД, като правоприемник на „*****************“ ООД – правоприемството не се оспорва.Съгласно чл.99 ЗЗД -кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това( ал.1), прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното(ал.2), предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне(ал.3).Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор(ал.4).
Представения рамков договор е договор, с който страните определят съдържанието на дължимите престации по идентични договори, като няма пречка в отделния договор да бъде уговорено и нещо различно от предвиденото в рамковия договор.В случая е договорено прехвърляне на вземания, ликвидни и изискуеми в пълен размер, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания следва да бъдат индивидуализирани в Приложение №1, представляващо неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, като е предвидено, че всяко Приложение има силата и значението на допълнително споразумение към рамковия договор, изменящо го съответно.Уговорено е срещу прехвърлените вземания цесионерът – ищец в настоящото производство да заплати покупна цена, както че вземанията включват всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително и с изтеклите лихви, засечени към датата на подписване на съответното Приложение №1( чл.2.3).Предвидено е, че вземанията се считат за валидно прехвърлени от момента на потвърждаване Приемането на Приложение 1 което следва да е в електронна форма в електронната информационна система на купувача.С оглед на представеното Приложение 1/01.07.2018г. подписано от представители на цедента и цесионера, в което са визирани вземания към ответницата, въз основа на процесния договор за потребителски кредит, следва, че на основание това приложение и изрично постигнатото съгласие в рамковия договор, че посочените в тези приложения вземания се считат прехвърлени на цесионера от цедента – налице са уговорки които са в съответствие с предвиденото в чл.99, ал.1 ЗЗД и легитимират ищеца като надлежен кредитор на процесните вземания, в обема посочен в договора и разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД.Следователно доказано е наличието на договор за цесия в полза на ищеца на вземанията на кредитора по потребителския кредит от ответницата Б. определени в размер на ****** лева в това число и лихви за просрочие, към момента на изготвяне на Приложение 1.Посочената форма на договаряне не разкрива противоречие със закона, не се твърди привидност, а на несъответствия между уговореното в рамковия договор и изменението му съгласно Приложението, длъжникът като трета страна по договора за цесия не може да се позовава.По делото е налице изрично потвърждение на цесията от цедента.Възраженията на ответника касаещи активната материално правна легитимация на ищеца, основани на твърдението, че представения рамков договор за цесия няма транслативно действие за вземанията срещу него в полза на ищеца са неоснователни .По силата на изрична уговорка в договора за потребителски кредит – кредиторът може да прехвърля вземанията си по договора на трети лица.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика, уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчване на исковата молба за отговор, към която искова молба е приложено уведомлението по см. на чл. 99 ЗЗД, разбира се.Съществува противоречива практика по въпроса надлежно ли е уведомяването на длъжника за станалата цесия, ако уведомлението е получено от особен представител, назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя становището, че длъжникът се счита за надлежно уведомен, когато цесията е съобщена на особения му представител назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК.Съдът има предвид даденото в решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС ,разрешение с което е прието за допустимо връчването на материално – правно изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита чрез особен представител.Това становище е възприето и в решение № 86 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о. Приема се, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.Отчетено е, че в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № ***/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че банка ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявление за обявяване на предсрочна изискуевост на кредита чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Следва да се има предвид, че особен представител на длъжника е назначен, тъй като не може да бъде намерен, което в съдебната практика се приеме, като индикация за недобросъвестно поведение, на което не може да се основават права в полза на съответната страна.Длъжникът не може да Изложените в жалбата доводи за неспазено изискване на чл.99, ал.4 ЗЗД са неоснователни- договорът за цесия е съобщен на длъжника, чрез особения представител адв.А., с приложеното към исковата молба уведомление, по силата на изрично упълномощаване на цесионера с право да направи уведомяване за цесията – следователно цесията му е противопоставима и легитимира новия кредитор като титуляр на вземанията срещу длъжника.Доводите за ненадлежно представителство на ищеца от юрисконсулт съдът намира за неоснователни.По делото е представено пълномощно в полза на представляваща юрисконсулт, а на л.75 от първоинстанционното дело се намира служебна бележка с изх.№472/24.02.2020г. издадена от „*****************“ ЕАД за това, че процесуалния представител П.Б.а на основание трудов договор №336/16.11.2018г. заема длъжността „юрисконсулт“ във фирмата.Ответникът не е ангажирал доказателства установяващи, че упълномощеното в качеството на юрисконсулт лице не е заемало такава длъжност и не притежава юридическо образование.
От изложеното в жалбата не става ясно по какъв начин преценката на съда относно съответствието на посочения в договора ГПК с максимално предвидения размер рефлектира върху дължимостта на процесните суми.Вземането на ищеца се основава на договор за потребителски кредит за който изрично в исковата молба е подчертано, че се касае за договор сключен в съответствие със ЗПК, доводът, че ищецът няма качеството на кредитор по чл.9, ал.4 ЗПК.Отделно справка в регистъра по чл.3а от ЗКИ на сайта на БНБ показва, че както цедента така и цесионера са финансови институции, които могат да извършват такава дейност.Съгласно чл.6,ал.2 от ЗНА - когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност МС издава постановления. В обжалваното решение не е цитирано Постановление № 426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно чл.39 ЗПК – препращане към разпоредби на друг акт се допуска по изключение.Съгласно чл.19, ал.4 ГПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Единствения нормативен акт който съдържа регламентация за размера на законната лихва при просрочени парични задължения е цитираният, който се приема в съдебната практика за приложим (Решение № 260434 от 12.02.2021 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 20186/2019 г., Решение № 260153 от 3.02.2021 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2622/2020 г. Решение № 260029 от 2.02.2021 г. на РС - Пещера по гр. д. № 835/2020 г.).Ако се приеме, че е неприложим, поради това, че е свързан с въвеждане изискванията на Директива 2011/7/ЕС касаеща борба със забавянето в плащанията по търговски сделки, то това би означавало, че липсва законово определен предел на размера на дължимата по потребителски кредити възнаградителна лихва.Клаузата е ясна – посочен е фиксиран размер на годишния лихвен процент ******, в отделна разпоредба е посочен общ размер на задължението за сумата 7***** лева, като е уточнено, че в него не се включват неустойки, такси и обезщетения за забава.По аргумент от ЗПК –чл.9 и сл.уговарянето на възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит не е недопустимо.Претендираната сума не надхвърля посочения размер, доводи за противоречие с добрите нрави относно размера на лихвата не са правени.Съгласно чл.145, а.2 ЗПК -преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.Възнаградителната лихва е цената – възнаграждението за това, че заемодателят временно се е лишил от парите си - следователно клаузата относно възнаградителната лихва е част от основания предмет на договора.В случая договорът е ясен относно размера на дължимата възнаградителна лихва – в процентно съотношение и като реална сума.
С оглед на изложеното подадената жалба е неоснователна.Първоинстанционното решение, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на жалбата ответницата по иска – жалбоподател, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца – въззиваем на основание чл.78 ал.1 и ал.2 ГПК сумата ****** лева на колкото възлизат сторените от дружеството по водене на делото във въззивната инстанция разноски – за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.25, ал.1 от ЗПП вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП във вр. с чл.78, ал.5 от ГПК и Наредбата за правната помощ, и заплатено възнаграждение в размер на 150.00 лева за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№568/30.07.2020г. на Кюстендилския районен съд в обжалваната му част, в която е признато за установено в отношенията между страните, че Д.Н. Б. (вписана в НБДН с фамилно име П.), ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да заплати на „*****************” ЕАД, с адрес гр. С., бул. „********************” № ***, офис сграда Л., ет.***, офис ***, сумата от ********лв. (****), дължима главница по Договор за паричен заем № *******/*** г., сключен между нея и „************“ АД, ЕИК ************, вземанията по който са прехвърлени на настоящия ищец на основание Приложение № 1/01.07.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.; ***** лв. (***********) договорна лихва за периода 20.10.2017 г. до 20.04.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); както и ******лв. (******************), представляващи обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението в районен съд – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението .
ОСЪЖДА Д.Н. Б. (вписана в НБДН с фамилно име П.), ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на „*****************” ЕАД, с адрес гр. С., бул. „********************” № ***, офис сграда Л., ет.***, офис **** деловодни разноски в размер на ******* лева.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: