РЕШЕНИЕ
№ 17174
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М.А
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М.А Гражданско дело №
20231110131913 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. З. М. срещу
.............
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 19/02.11.2011 г. е
заемала при ответника длъжността „главен счетоводител“. Със заповед №
1/11.04.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.10б КТ. Счита, че прекратяването на ТПО е незаконосъобразно,
тъй като:
работодателят не е изпълнил задължението си за отправяне на
предизвестие за прекратяване на ТПО;
не е налице основанието за прекратяване на ТПО по чл.328, ал.1, т.10б
КТ – по съображения, че смисълът на разпоредбата е да бъде освободен
работещият пенсионер, за да бъде назначено на негово място лице в
трудоспособна възраст, а в случая това не е сторено, като длъжността е
останала незаета;
към момента на връчване на заповедта за уволнение ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност, с оглед на което се ползва
с предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ, без в случая да е било
искано предварително разрешение от Инспекция по труда;
в заповедта за уволнение й е определен еднодневен срок за предаване на
счетоводна документация в нарушение на чл.14, ал.1 и ла.2 ЗСч, тъй като
не са били определени комисия, ред и начин за предаване на
документацията.
Излага и съображения относно начина на връчване на заповедта за
1
уволнение – че това е станало не при отказ, а по пощата, тъй като към датата
на заповедта се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност.
Моли съда да постанови решение, с което: 1) да признае за незаконно
уволнението й и да го отмени; 2) да я възстанови на предишната й работа; 3)
да осъди ответника да й заплати сумата 9 000 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 11.04.2023 г. – 11.10.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .........., с който оспорва исковете. Излага съображения, че
законността на уволнението се предпоставя от придобИ.е и упражняване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя, които
предпоставки в случая са налице. Поддържа, че липсата на предизвестие не се
отразява на законността на уволнението. Твърди, че заповедта за уволнение е
връчена при отказ. Излага съображения, че с оглед основанието, на което
ТПО е прекратено, ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл.333,
ал.1, т.4 КТ, предвидена за работник/служител, който е започнал ползването
на разрешения му отпуск. Наред с посоченото, оспорва ищцата да е била в
отпуск поради временна неработоспособност към момента на прекратяване на
ТПО, като твърди, че тя се е намирала на работното си място в рамките на
работното време, а представения от нея болничен лист от 12.04.2023 г. за
период от 11.04.2023 г. е бил представен на работодателя на 18.04.2023 г.,
като същевременно – същият е обжалван от работодателя. Излага
съображения, че посоченият от ищцата размер на БТВ е произволно
определен. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов договор
№ 19/02.11.2011 г., по силата на който ищцата е заемала при ответника
длъжността „главен счетоводител“, което се потвърждава от представения по
делото трудов договор.
Безспорно е между страните, че трудовото правоотношение е
възникнало, след като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Безспорно е между страните, че със заповед № 1/11.04.2023 г. трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ.
Заповедта за уволнение е приложена към исковата молба, като в същата е
посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, считано от 11.04.2023
г., както и че заповедта е връчена при отказ, удостоверен с подписите на
двама свидетели от 11.04.2023 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.344,
ал.1, т.2 КТ, вр. чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ.
2
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищцата е да докаже
възникването на трудово правоотношение с ответника със соченото в
исковата молба съдържание, както и че същото е било прекратено от страна
на работодателя.
В тежест на ответника-работодател е да установи при условията на
пълно и главно доказване законност на уволнението. С оглед уволнителното
основание, в тежест на ответника в случая е да докаже, че трудовото
правоотношение е възникнало, след като ищцата е придобила и упражнила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредбите на чл.328, ал.1 КТ уреждат редица изчерпателно изброени
отделни безвиновни основания за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя, като на съдебен контрол подлежат
обстоятелствата дали заповедта е издадена от лице с работодателска власт
към момента на прекратяване на правоотношението, дали са били налице
онези факти, които са изложени като мотиви на прекратителната за
правоотношението заповед, дали е дадена правилна правна квалификация на
тези обстоятелства и дали те са посочени в съответната хипотеза на чл.328,
ал.1 КТ. В това производство съдът се ръководи само от изложените в
уволнителната заповед факти и проверката му е само за тяхното наличие.
Съгласно чл.328, ал.1, т.10б КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, когато трудовото правоотношение
е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случая безспорно е между страните, че помежду им е сключен трудов
договор № 19/02.11.2011 г., по силата на който ищцата е заемала при
ответника длъжността „главен счетоводител“.
Със заповед № 1/11.04.2023 г. трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, като по делото не се оспорва
работодателската компетентност на подписалото я лице – доц. д-р ............,
законен представител на ответника към момента на издаване на заповедта.
В същата е удостоверено с подписите на двама свидетели връчването й
при отказ. От страна на ищцата се поддържа, че не е осъществено редовно
връчване при отказ, а това е станало по пощата.
Заповедта за уволнение е приложена към исковата молба. Същата е
оформена като връчена при отказ, като безспорно се установява, че ищцата е
запозната със съдържанието на тази заповед, приложена към исковата й
молба, с оглед на което съдът намира за ирелевантно обстоятелството
относно начина на връчването й.
Видно от заповедта за уволнение от 11.04.2023 г., със същата ТПО е
прекратено, считано от 11.04.2023 г., като не се твърди и установява до
ищцата да е било отправяно предизвестие.
3
Липсата на писмено предизвестие обаче не е самостоятелно основание
за незаконосъобразност на уволнението, а поражда само евентуална
отговорност на работодателя за заплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестие /в посочения смисъл – решение № 377 от 23.10.2013 г. по гр. д.
№ 76/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 169 от 12.10.2016 г. по гр. д. №
2023/2016 г. на ВКС, III ГО, решение № 94 от 01.07.2013 по гр. д. № 1301/12
на ВКС, III ГО, решение № 873 от 18.01.2011 по гр. д. № 1757/2009 на ВКС,
IV ГО и др./, поради което доводите на ищцата в обратния смисъл не могат да
бъдат споделени.
По делото не се спори, че към момента на сключване на трудовия
договор между страните ищцата е придобила и упражнила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
При така установеното съдът приема за осъществено основанието по
чл.328, ал.1, т.10б КТ към момента на извършване на уволнението.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищцата, че уволнителното
основание не се е осъществило, тъй като целта му е да се освободи заетата от
пенсионер длъжност, която да бъде заета от лице в трудоспособна възраст.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,
т.10б КТ е към момента на сключване на трудовия договор между страните
работникът/служителят да е придобил и упражнил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Законът не поставя изисквания за
законосъобразност на уволнението от субективен характер, а именно – то да
се прави с цел заемане на длъжността от лице в трудоспособна възраст,
респективно – обстоятелството дали длъжността е останала незаета не влияе
на законността на уволнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1,
т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да извърши уволнението
само с предварително разрешение на инспекцията по труда. В случая,
процесното трудово правоотношение е прекратено от работодателя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, т. е. не се касае за никое измежду
посочените в чл. 333, ал. 1 КТ прекратителни основания. Следователно,
правилата за предварителната закрила са неприложими, поради което за
ответника не е съществувало задължение да изисква разрешение от
инспекцията по труда преди да пристъпи към прекратяване на процесното
трудово правоотношение с ищцата. С оглед изложеното неотносими се явяват
представените по делото болничен лист № Е20223505815 за установяване на
обстоятелството, че към датата на издаване на заповедта ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност, както и експертно решение на
ТЕЛК № 00474/09.06.2023 г. и експертно решение на НЕЛК №
00391/25.09.2023 г.
От страна на ищцата са наведени доводи, че в заповедта за уволнение й
е бил определен еднодневен срок за предаване на счетоводна документация в
нарушение на чл.14, ал.1 и ла.2 ЗСч, тъй като не са били определени комисия,
4
ред и начин за предаване на документацията. Действително, видно от
заповедта за уволнение от 11.04.2023 г., на ищцата е указано да предаде с
приемо-предавателен протокол цялата счетоводна и др. служебна
документация на хартиен и електронен носител до 12.04.2023 г. Определеният
й срок за предаване на документацията се явява последица от прекратяване на
трудовото й правоотношение, но не влияе на законността на последното.
Предвид изложеното трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено законосъобразно, което обуславя неоснователност на предявения
иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С оглед така формираните изводи, неоснователни се явяват и исковете
по чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, чиято основателност
се предпоставя от незаконност на уволнението.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищцата няма право на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът, който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 3 000 лв.
От страна на ищцата е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес. С оглед изложеното минималното
адвокатско възнаграждение в случая възлиза на сумата 1 980 лв. (780 лв. МРЗ
за страната за 2023 г. + 1 200 лв. по оценяемия иск). При съобразяване на
горното, както и на фактическата и правна сложност на спора, естеството на
уволнителното основание и обема на доказването, свързан с последното, вида
и обема на осъществената правна защита, броя на проведените по делото
открити съдебни заседание – едно заседание на 12.10.2023 г., съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, на основание чл.78,
ал.5 ГПК, до сумата от 2 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. З. М., ЕГН ********** срещу ............,
ЕИК ............, както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно
на уволнението на М. З. М., извършено със заповед № 1/11.04.2023 г., и
неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на
ищцата на предишната й работа;
иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата 9 000
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
11.04.2023 г. – 11.10.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН ********** да заплати на ............, ЕИК
............, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2 000 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6