Решение по дело №34261/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9284
Дата: 18 май 2024 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110134261
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9284
..., 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110134261
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от общо 32 714,13 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода
м.01.2020 г. - м.08.2022 г., а именно: 1 002,03 лв. – за м. януари 2020 г., 2 002,03 лв. – за м.
февруари 2020 г., 2 002,03 лв. – за м. март 2020 г., 1 394,84 лв. – за м. април 2020 г., 129,97
лв. – за м. май 2020 г., 602,03 лв. – за м. юни 2020 г., 1 202,03 лв. – за м. юли 2020 г., 1 112,03
лв. – за м. август 2020 г., 702,03 лв. – за м. октомври 2020 г., 302,03 лв. – за ноември 2020 г.,
1 002,03 лв. – за декември 2020 г., 1 402,03 лв. – за м. януари 2021 г., 1 002,03 лв. – за м.
февруари 2021 г., 702,03 лв. – за март 2021 г., 1 102,03 лв. – за април 2021 г., 1 002,03 лв. – за
май 2021 г., 202,03 лв. – за м. юни 2021 г., 1 502,03 лв. – за юли 2021 г., 1 102,03 лв. – за м.
август 2021 г., 802,03 лв. – за м. септември 2021 г., 1 702,03 лв. – за м. октомври 2021 г., 2
012,24 лв. – за м. ноември 2021 г., 1 402,03 лв. – за м. декември 2021 г., 1 402,03 лв. – за м.
януари 2022 г., 1 702,03 лв. – за м. февруари 2022 г., 602,03 лв. – за м. март 2022 г., 802,03
лв. – за м. април 2022 г., 1 006,12 лв. – за м. май 2022 г., 1 006,12 лв. – за м. юни 2022 г.,
706,12 лв. – за м. юли 2022 г. и 100 лв. – за м. август 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата Л. К. Б. твърди, че по силата на трудов договор № 334/15.10.2019 г. е била в
трудово правоотношение с ответника „..., в рамките на което е изпълнявала длъжността „...,
при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 580 лв., платимо до
последно число на месеца, следващ този, за който се отнася, както и място на работа в ...
Поддържа, че надлежно е изпълнявала трудовите си задължения, но въпреки това ответният
работодател не му е заплатил над 20 месечни трудови възнаграждения, отнасящи се за
периода м.01.2020 г. - м.08.2022 г., чийто общ нетен размер се равнява на 32 714,13 лв.,
чието заплащане претендира. Допълва, че поради неплащане на посочените суми на
05.08.2022 г. е подала заявление за прекратяване на трудовото си правоотношение с
ответника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради забавяне изплащане на трудовите
възнаграждения, но той е отказал получаването на заявлението, като след получаване на
трудовата си книжка е разбрала, че същото е прекратено, считано от 08.08.2022 г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, без да е изразявала такова.
1
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска при твърдението, че претендираните с исковата молба сума са
неправилно изчислени. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № 334/15.10.2019 г., в рамките на
което ищцата е заемала длъжността „..., както и, че със заповед № 347/05.08.2022 г. същото е
било прекратено, считано от 08.08.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – със
завършване на определена работа. Оспорва на 15.08.2022 г. да е получил заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а освен
това счита, че същото не е породило действие, доколкото трудовото правоотношение
помежду им вече е било прекратено с предходна заповед № 347/05.08.2022 г., считано от
08.08.2022 г. Поддържа, че освен по банков път, ищцата е получавала част от трудовите си
възнаграждения и на каса в брой, позовавайки се на представени от него 14 броя разходо-
касови ордера, удостоверяващи посоченото обстоятелство. Допълва, че с допълнително
споразумение № 001/01.04.2020 г. работното време на ищцата е променено на 4 часа, а
основното трудово възнаграждение е намалено на 1 290 лв., който факт не е взет предвид
при изчисляване на размера на твърдяните за неполучени трудови възнаграждения. Оспорва
реалното престиране на труд от ищцата в рамките на исковия период. Поддържа, че
трудовото възнаграждение е надлежно заплатено на ищцата по банков път и на каса в брой
по предвидения при работодателя ред съгласно Вътрешните правила за организация на
работната заплата. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори относно наличието на съществувало между тях трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор №
334/15.10.2019 г., в рамките на което считано от 04.11.2019 г. ищцата Л. К. Б. е заемала
длъжността „..., с място на работа: обект „Реконструкция канализационна мрежа – .... С
клаузите на чл. 4 и чл. 5 от договора, страните са уговорили пълно работно време от 8,00
часа дневно и основно трудово възнаграждение с включен процент трудов стаж и
професионален опит в размер на 2 580 лв. В чл. 7 се предвижда, че възнагражденията са
платими до последно число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Установява се, че към трудов договор № 334/15.10.2019 г. е сключено допълнително
споразумение № 001/01.04.2020 г., с което считано от 01.04.2020 г. е променена
продължителността на работното време на ищцата: непълно – 4 часа, както и размера на
получаваното от нея основно трудово възнаграждение – 1 290 лв., като всички останали
клаузи на трудовия договор са останали непроменени.
От заповед № 347/05.08.2022 г. на управителя на „... се установява, че считано от
08.08.2022 г. трудовото правоотношение с ищцата Л. К. Б. е прекратено, на основание чл.
325, ал. 1, т. 4 КТ – завършване на определена работа, а именно: обект ... – ....
В представената в заверен препис трудова книжка на ищцата Л. К. Б. е отразено
съществувало в периода от 04.11.2019 г. до 08.08.2022 г. трудово правоотношение с
ответника „... и вписан размер на основното трудово възнаграждение, както следва: считано
от 04.11.2019 г. - 2 580 лв., считано от 01.04.2020 г. – 1 290 лв. и считано от 01.07.2020 г. – 2
580 лв., както и вписано прекратяване на същото, считано от 08.08.2022 г.
Представени са още извлечения и справки от движението по банковата сметка на
ищцата Л. К. Б., удостоверяващи извършени в нейна полза плащания от ответника „... в
периода от 01.11.2019 г. до 05.08.2022 г.
В 14 броя разходо – касови ордера съответно от 21.12.2020 г. за сумата от 200 лв., от
2
01.03.2021 г. за сумата от 300 лв., от 09.03.2021 г. за сумата от 200 лв., от 02.04.2021 г. за
сумата от 200 лв., от 30.07.2021 г. за сумата от 300 лв., от 03.09.2021 г. за сумата от 200 лв.,
от 01.10.2021 г. за сумата от 300 лв., от 26.11.2021 г. за сумата от 300 лв., от 10.12.2021 г. за
сумата от 300 лв., от 05.05.2022 г. за сумата от 300 лв., от 13.05.2022 г. за сумата от 300 лв.,
от 27.05.2022 г. за сумата от 300 лв., от 01.07.2022 г. за сумата от 300 лв. и от 08.07.2022 г. за
сумата от 250 лв. е удостоверено получаването от ищцата на парични суми в брой с
посочено основание за извършването им „трудово възнаграждение“ и „аванс“.
Представени са още 17 броя фиша за начислена на ищцата работна заплата съответно
за м.01.2020 г., м.02.2020 г., м.03.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г.,
м.11.2020 г. и м.12.2020 г., м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2022 г., м.04.2022 г., м.05.2022 г.,
м.06.2022 г., м.07.2022 г. и м.08.2022 г.
В 18 броя платежни нареждания съответно от 21.01.2022 г. за сумата от 300 лв., от
28.01.2022 г. за сумата от 300 лв., от 04.02.2022 г. за сумата от 300 лв., от 11.02.2022 г. за
сумата от 300 лв., от 31.03.2022 г. за сумата от 300 лв., от 08.04.2022 г. за сумата от 300 лв.,
от 15.04.2022 г. за сумата от 300 лв., от 21.04.2022 г. за сумата от 500 лв., от 29.04.2022 г. за
сумата от 300 лв., от 20.05.2022 г. за сумата от 300 лв., от 03.06.2022 г. за сумата от 300 лв.,
от 10.06.2022 г. за сумата от 300 лв., от 17.06.2022 г. за сумата от 300 лв., от 24.06.2022 г. за
сумата от 300 лв., от 15.07.2022 г. за сумата от 300 лв., от 22.07.2022 г. за сумата от 250 лв.,
от 29.07.2022 г. за сумата от 250 лв. и от 05.08.2022 г. за сумата от 300 лв. са удостоверени
парични преводи от „... в полза на Л. К. Б. с посочено основание за извършването им
„трудово възнаграждение“.
От справка на ТД на НАП – ... се установява осигурителният статус на ищцата в
периода м.11.2019 г. – м.09.2022 г. и конкретно осигурителният доход, отработените дни
през всеки отделен месец, както и установеното дневно работно време, а именно: 8 часа – в
периода от м.11.2019 г. до м.03.2020 г., 4 часа – в периода от м.04.2020 г. до м.06.2020 г. и 8
часа - в периода от м.07.2020 г. до м.08.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Георги Николов
Константинов и Николай Х. ....
Свидетелят ... заявява, че в периода от м. август 2021 г. до м. май 2022 г. е работил на
длъжност „главен инженер“ при ответника, като в тази връзка се познава и с ищцата Л. Б.,
тъй като двамата са работили заедно по проекта в ... Конкретно си спомня за съвместна
командировка с нея през м. ноември 2021 г., когато двамата са посетили г... с цел да уредят
отношенията с представителя на възложителя. Сочи, че престоят им е продължил около 2
седмици, през който период ищцата е изпълнявала задачите, който са й били възлагани.
Заявява, че тя му е съдействала по всяко време на работния ден, получавайки информация от
нея, кореспонденция и контакти, без да му е известно тя да е работила на 4 часа. Сочи, че не
знае да е издавана заповед за преминаване на холдинга на работно време от 4 часа,
спомняйки си, че през цялото време е работил на пълен работен ден от 8 часа. Изтъква още,
че за някакъв период от време Л. е присъствала на място в г..., но след някакъв момент е
работила по проекта предимно от офиса в ....
Свидетелят ... разказва, че в периода от 2022 г. до 2022 г. е работил при ответника, като
в тази връзка се познава с ищцата Л. Б., която е била ангажирана с обекта в г..., без да знае
конкретно заеманата от нея длъжност. Конкретно посочва, че е поддържала кореспонденция
и е организирала документалната дейност, работейки предимно от офиса ..., но знае, че е
имала и посещения на място и в Узбекистан. Заявява, че не му е известно тя да е работила
на 4 часа, като характера на работата й описва като такава, която може да се върши от офиса
в ..., каквато е била и уговорката й с работодателя.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице
по съдебносчетоводната експертиза, което след запознаване с материалите по делото и
извършена проверка при ответника „... е установило, че общо начислените на ищцата Л. К.
3
Б. трудови възнаграждения за периода м. ноември 2019 г. - м. август 2022 г. възлизат на
нетен размер от 56 079,68 лв., или брутен размер от 72 126,25 лв. Изследвайки
доказателствата за извършени плащания – преводни нареждания, разходни касови ордери и
справки за движение по банковата сметка на ищцата, вещото лице е констатирало, че общо
платените от ответника в периода от 02.12.2019 г. до 05.08.2022 г. суми се равняват на 35
546,69 лв., при което неплатена е останала сумата от 20 532,99 лв., отнасяща се за периода м.
юли 2021 г. - м. август 2022 г. По време на изслушването си в открито съдебно заседание на
08.02.2024 г. вещото лице разяснява, че според изследваните от него фишове в рамките на
целия исков период трудовите възнаграждения на ищцата са начислявани на база основно
трудово възнаграждение в размер на 2 580 лв., като евентуално констатирани от него
разлики през отделните месеци се дължат на ползването на отпуск, болничен и др., както и,
че крайните му изводи не касаят период преди процесния, а изследването на такъв се дължи
на необходимостта от хронологично отнасяне на извършените плащания, доколкото в
платежните документи не е посочен период, за който те се отнасят.
Заключението по съдебносчетоводната експертиза е компетентно и обективно
изготвено от специалист в съответната област и отговарящо на поставените задачи, поради
което съдът го кредитира.
От изслушаните и приети по делото основно и допълнително заключение на вещото
лице по съдебно-графологическата експертиза се установява, че подписът, положен от името
на служителя върху допълнително споразумение № 001/01.04.2020 г. към трудов договор №
337/01.10.2019 г. е изпълнен от ищцата Л. К. Б., посочвайки, че констатираните съвпадения
са характерни и устойчиви и образуват индивидуализираща съвкупност, поради което са
достатъчни, за да се възприеме изводът, до който вещото лице е достигнало.
Основното и допълнителното заключения по съдебно-графологическата експертиза са
аргументирани с подробен сравнителен анализ на оспорения документ включително и след
изследването му в оригинал, както и значителен по обем безспорен откъм автентичност
сравнителен материал, включващ подписа на ищцата, поради което като обективно и
компетентно изготвени съдът ги кредитира.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през процесния период:
реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане
на трудово възнаграждение; размерът на възнаграждението, както и неговия падеж.
Както вече се изясни, въз основа на обсъдения по-горе трудов договор №
334/15.10.2019 г. съдът приема за установено по делото наличието на валидно възникнало
трудово правоотношение между страните, в рамките на което Л. К. Б. е заемала длъжността
„... на обект „Реконструкция канализационна мрежа – ... при „.... В случая, посоченото
обстоятелство е изрично признато от ответника с отговора на исковата молба, който е
изградил защитната си теза в процеса основно въз основа на две групи оспорвания – че не е
доказано реално извършване от ищцата на възложената работа на обекта в ... както и, че
претендираното за нея трудово възнаграждение е било изцяло заплатено по банков път и на
каса.
При това положение първият спорен въпрос по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството изпълнявала ли е в периода м.01.2020 г. - м.08.2022 г. ищцата Л. К. Б.
трудовите си задължения, престирайки в полза на ответника – работодател своя труд
съобразно уговореното.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, а и с оглед
4
установената с чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно добросъвестността при изпълнение на
трудовите права и задължения, съдът приема за безспорно установено, че в рамките на
исковия период ищцата е полагала труд при ответника, с оглед на което за последния е
възникнало насрещното задължение за заплащане на уговореното за това трудово
възнаграждение. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред данните,
удостоверени в представеното и прието като писмено доказателство извлечение от
трудовата книжка на Л. К. Б., в което се съдържа изрично удостоверяване от страна на
работодателя за общо прослужено време при него с продължителност от 2 година, 9 месеца
и 4 дни за периода от 04.11.2019 г. до 08.08.2022 г., което по естеството си представлява
извънсъдебно признание относно полагането на труд от работника съобразно уговореното за
периода на съществуване на трудовото правоотношение между тях. Нещо повече, на
основание чл. 175 ГПК съдът анализира признанието на този неизгоден за страната факт във
връзка с данните, които се извличат от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите ... и ..., които съдът възприема като еднопосочни, непротиворечиви и
отразяващи непосредствените им впечатления. Най-напред според разказаното от свидетеля
Константинов, който в качеството си на лице, заемащо длъжността „Главен инженер“ при
ответника, поради което също е бил служебно ангажиран с работа по обекта в ... през м.
ноември 2021 г. двамата с ищцата са били командировани за период от 2 седмици, в рамките
на който двамата са си сътрудничили. Изрично свидетелят заявява, че когато му е било
необходимо, тя му е оказвала съдействие, свързано с предоставянето на информация, данни,
контакти с представители на възложителя в Узбекистан и др., като впечатленията му са, че
Л. е изпълнявала задачите, които са й възлагани. В същото време свидетелят ... също е
формирал впечатления, че ищцата е била ангажирана с обект в .... като част от възложените
функции са били свързани с осъществяване на кореспонденция, организация на работата
там, получаване на пари от възложителя и др., които е извършвала предимно от офиса в ...,
тъй като характерът на работата го позволява. Съдът възприема разказаното от свидетелите,
доколкото същите способстват за изясняването на релевантни за спора факти във връзка с
възлагането на съответната работа и изпълнението от ищцата на обекта, където е било
мястото й на работа. В случая, свидетелските показания не си противоречат и взаимно се
допълват, доколкото свидетелят Константинов е формирал впечатления само в рамките на
част от исковия период – от м. август 2021 г. до м. 2022 г., колкото е продължила
служебната му ангажираност при ответника, но в същото време показанията на свидетеля ...
свидетелстват за извличането на данни, отнасящи се и за останалата част от него, доколкото
периодът на неговата служебна ангажираност съвпада с този на ищцата. Отделно от
посоченото, прави впечатление, че двамата свидетели непосредствено са възприели
обстоятелствата, за които разказват, доколкото единият от тях е участвал в служебна
командировка с нея на място на обекта в .., .... а другият е работил с нея в офиса на
дружеството в ..., поради което разказаното от тях се ползва с голяма степен на
достоверност, още повече, че не се опровергава от други доказателства по делото. Следва да
се отбележи, че според свидетеля ... характерът на изпълняваните от нея трудови функции не
изисква постоянното й присъствие на място на обекта в г..., гр. .... за да се приеме, че
преимущественото пребиваване в офиса в ... е равнозначо на липсата на престиране на
работната сила от нейна страна. Нещо повече, фактът на реално полагане на същата от
ищцата в рамките на исковия период се потвърждава и от изложените от самия ответник
доводи за надлежно плащане на трудовите й възнаграждения, касаещи същия, доколкото той
не би сторил това в случай, че е считал, че работникът не е полагал труда си съобразно
уговореното. Изложеното дава основание да се приеме, че от страна на „... не само не са
ангажирани доказателства за оборване на презумцията по чл. 8, ал. 2 КТ, но релевираните от
него възражения в тази насока са опровергани въз основа на проведеното от ищцата Л. Б.
насрещно доказване в процеса. Ето защо, съдът прави извод, че съобразно разпределената й
доказателствена тежест, от страна на последната е установено наличието на валидно
5
възникнало трудово правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което е
вземането й за месечното трудово възнаграждение, както и фактът на полагане на труд
съобразно уговореното при ответника, при което за последния е възникнало насрещното
задължение за паричното му възмездяване. Що се отнася обаче до неговия размер, съдът
намира, че следва да бъде съобразено най-напред съдържанието на представените по делото
множество фишове за начислени месечни работни заплати, според които в рамките исковия
период (с изключение на м. април, м. май и м. юни 2020 г.) начисляваното на Л. Б. основно
трудово възнаграждение е било в размер на 2 580 лв., което е в съответствие с уговорките на
страните в трудов договор № 334/15.10.2019 г. В този смисъл са и изводите на вещото лице
по съдебносчетоводната експертиза, което е констатирало начисляването на по-ниско
трудово възнаграждение само в рамките на част от исковия период, а именно: м. април, м.
май и м. юни 2020 г., но не и през останалата част от него, за която трудовите
възнаграждения също са били начислявани на база основно трудово възнаграждение в
горепосочения размер от 2 580 лв. Следователно, предвид проведеното от ищцата
неуспешно оспорване на авторството на положения от нейно име подпис върху процесното
допълнително споразумение № 001/01.04.2020 г. (л. 46 от делото), с оглед изводите на
вещото лице по съдебно-графологическата експертиза, че документът е подписан
собственоръчно от нея, съдът приема, че то е породило действие между страните, но само за
част от исковия период – м. април, м. май и м. юни 2020 г., в рамките на който
начисляваното на Л. Б. трудово възнаграждение е било в по-нисък размер от 1 290 лв. В тази
насока е както отразяването в трудовата книжка на ищцата, така и данните, удостоверени в
представената от самата нея справка от ТД на НАП – ..., установяващи, че в рамките на
първите три месеца след сключване на допълнителното споразумение от 01.04.2020 г. – м.
април, м. май и м. юни 2020 г., същата е работила на 4-часов работен ден и при по-ниско
основно трудово възнаграждение от 1 290 лв., което е в съответствие с предприетата от
страните промяна в съдържанието на трудовото им правоотношение, считано от 01.04.2020
г. Нещо повече, да се приеме обратното би било в противоречие и с данните, отразени в
представените 3 броя фишове за работна заплата, според които основната работна заплата
на ищцата за периода м. април, м. май и м. юни 2020 г. се равнява именно на 1 290 лв. В
случая, този извод на съда не се опровергава от показанията на разпитаните по делото двама
свидетели, които изрично са заявили, че не знаят за намаляване на работното време на
ищцата, тъй като в тази част разказаното от тях е в противоречие с ангажираните по делото
писмени доказателства – допълнително споразумение № 001/01.04.2020 г. и фишове за
работна заплата. Нещо повече, видно е, че показанията на свидетеля ... касаят впечатленията
му от един по-късен период, тъй като според посоченото от него той е бил служител на
„Строително-предприемачески холдинг“ ЕАД в периода м. август 2021 г. – м. май 2022 г.,
поради което няма основание да се счита, че същият е формирал впечатления, отнасящи се
за периода м. април, м. май и м. юни 2020 г. В същото време обаче, макар да няма данни за
сключването на последващ анекс, с който да е предприето последващо изменение на
трудовия договор при първоначалните му параметри, не може да се направи извод, че
допълнително споразумение № 001/01.04.2020 г. е продължило да действа и в рамките на
оставащата част от исковия период – от м. юли 2020 г. до м. август 2022 г., в какъвто смисъл
е била поддържаната от ответника защитна теза в хода на процеса. Това е така с оглед
данните, които се извличат както от представените фишове за работна заплата, така и от
вече обсъдените по-горе извлечение от трудовата книжка на ищцата и справка от ТД на
НАП – ..., от които става ясно, че считано от 01.07.2020 г. работодателят отново е започнал
да начислява трудовото възнаграждение на ищцата на база основното такова от 2 580 лв., в
какъвто смисъл са били първоначалните условия на трудов договор № 334/15.10.2019 г.
Съдът намира, че по своето естество това извънсъдебно поведение на ответния работодател,
изразяващо се в начисляване и деклариране пред НАП на по-висок трудов доход на
служителя си, представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а именно:
6
предприето от негова страна едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на
ищцата считано от м. юли 2020 г., което съгласно чл. 118, ал. 3 КТ е допустимо. Ето защо,
противно на поддържаното от него, съдът приема, че считано от 01.07.2020 г. до края на
исковия период като основа за определяне на дължимото на ищцата трудово
възнаграждение следва да бъде именно поддържаната от нея сума от 2 580 лв., в какъвто
смисъл са били и разясненията на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза по време
на изслушването му в открито съдебно заседание на 08.02.2024 г. В случая, съдът не
възприема същото единствено в частта, в която се посочва, че това е било така и в периода
м. април, м. май и м. юни 2020 г., тъй като данните, отразени в обсъдените по-горе писмени
доказателства – извлечение от трудовата книжка на ищцата, 3 броя фишове за работна
заплата и справка на ТД на НАП – ..., не допринасят за направата на такъв извод.
Както се посочи по-горе, съгласно съдебносчетоводната експертиза общо начислените
на ищцата Л. К. Б. трудови възнаграждения за периода м. ноември 2019 г. - м. август 2022 г.
възлизат в нетен размер от 56 079,68 лв., като използвайки подхода на хронологично
приспадане на извършените от ответника плащания в общ размер на 35 546,69 лв., който
съдът приема за коректен с оглед липсата на посочване в отделните платежни документи на
конкретен период, за който платените суми се отнасят, съдът приема, че стойността на
останалите неплатени нетни трудови възнаграждения се равнява именно на посочената от
вещото лице сума от 20 532,99 лв., отнасяща се за периода м. юли 2021 г. - м. август 2022 г.
От страна на ищцата, на която принадлежи доказателствената тежест, не са ангажирани
доказателства в подкрепя на твърдяния от нея по-висок размер на претендираното
възнаграждение, което да е останало неплатено.
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
е основателен и следва да бъде уважен до размера от 20 532,99 лв. и за периода м. юли 2021
г. - м. август 2022 г., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
32 714,13 лв., или за размера от 12 181,14 лв., и за периода м.01.2020 г. - м.06.2021 г.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 20.06.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 1 569,12 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, чието
реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 19.06.2023 г. (л. 573 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
с оглед липсата на изрично искане и на доказателства за извършване на такива. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата от общо 1 436,41 лв., от която: 821,32 лв. - дължима държавна
такса и 615,09 лв. – депозити за ССчЕ и СГрЕ, съразмерно с уважената част от иска. На
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна
такса и депозити за ССчЕ и СГрЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да остане
за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., ..., да заплати на Л. К.
7
Б., ЕГН **********, с адрес: ..., ...., на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от общо 20 532,99
лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юли 2021 г. - м.
август 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.06.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 20 532,99 лв. до пълния предявен размер от 32 714,13 лв., или за размера от 12
181,14 лв., и за периода м.01.2020 г. - м.06.2021 г.
ОСЪЖДА „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., ..., да заплати на Л. К.
Б., ЕГН **********, с адрес: ..., ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 569,12 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 436,41 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозити за ССчЕ и СГрЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8