Определение по дело №278/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 138
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730200278
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 13823.09.2020 г.Град гр. Радомир
Районен съд – РадомирІV състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РОСЕН П. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от РОСЕН П. АЛЕКСАНДРОВ Частно
наказателно дело № 20201730200278 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Постъпила е частна жалба с рег. № 3713/31.08.2020 г. от М.Г.Г. против
постановление от 31.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение – Радомир за частично прекратяване и спиране на наказателното
производство по сл. дело № 59/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Перник, пр. пр. №
0442/2017 г. на РП - Радомир.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното постановление
поради неговата необоснованост – фактическите изводи на прокурора не съответствали на
събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че не е приложен правилно
материалният закон. Иска се отмяна на атакуваното постановление.
Съдът, след като се запозна с материалите по сл. дело № 59/2019 г. по описа на ОСлО
при ОП – Перник, пр. пр. № 0442/2017 г. на РП – Радомир, намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
С обжалвания прокурорски акт е прекратено частично наказателното производство
по ДП № 59/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Перник, пр. пр. № 0442/2017 г. на РП –
Радомир за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК и е спряно наказателното производство за
престъпление по чл. 308, ал. 1 НК. Основанието за прекратяване на производството е, че
според обвинението деянието, за което е образувано наказателното преследване, не
съставлява престъпление – арг. от чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, а
основанието за спиране е, че извършителят на престъплението не е разкрит – чл. 244, ал. 1,
т. 2 НПК.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че жалбата е процесуално
недопустима.
Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване
1
на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите
наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред
съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от
постановлението. Според чл. 244, ал. 5 НПК право да обжалват постановлението на
прокурора за спиране на наказателното производство имат обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници. В разглеждания случай жалбата срещу постановлението за частично
прекратяване и спиране на наказателното производство е подадена от лице, което няма нито
едно от изброените по-горе качества, нито качеството на пострадал от престъпление по чл.
311, ал. 1 НК, респ. чл. 308, ал. 1 НК по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК.
В този смисъл настоящият състав приема, че за жалбоподателя не е налице правен
интерес от обжалване на постановлението за частично прекратяване и спиране на
досъдебното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно
чл. 243, ал. 4 НПК. Нормите на НПК, регламентиращи кръга на лицата, които отговарят на
критериите за придобиване на това качество, са залегнали в разпоредбите на чл. 74, ал. 1
НПК и съответно разполагащи с произтичащите от това права по чл. 75 НПК.
Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, като
обектът на посегателство се извежда от систематичното място на престъплението по чл. 311
от НК. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по
Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в
наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни
обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. Обект на
документните престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс, каквото
е престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, са обществените отношения, свързани със
съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и
правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и
обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982
г. на Пленума на ВС).
С оглед специфичния обект на документните престъпления, пострадал от документно
престъпление не може да бъде определено физическо лице. Документните престъпления са
насочени против реда и правната сигурност на документирането, т. е. засягат обществени
отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало лице (в този
смисъл: решение № 389/06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 г., НК, II н. о. на ВКС).
Преценката за това, дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно
възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица (или лице) да бъдат
страни в съдебната фаза и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора
по чл. 243 НПК, се основава на резултата от проверката на следните характеристики на
конкретното престъпление, предмет на обвинението, които винаги е необходимо да са
налични, за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или
ощетено юридическо лице: 1. Дали престъплението е със съставомерни общественоопасни
последици, т. е. дали в състава е предвиден определен престъпен резултат, което в
2
конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване, не е
налице и 2. дали обектът на посегателство (защитените чрез криминализацията обществени
отношения) е свързан с правната сфера на определен правен субект. Вредата, като негативно
въздействие върху благо, охранявано от правото, се състои в отрицателно изменение в
материалната или в духовната сфера на даден правен субект. Респективно, отнесено към
наказателното право, това общо положение обосновава, че засегнатият с престъплението
обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права на гражданите,
респективно само с имуществени права на ю. л. С престъплението по чл. 311 НК, както се
посочи, се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно
осъществяване на документирането, т. е. общия (групов) обект на престъплението или
основния непосредствен обект на престъплението не се насочва директно към защита на
индивидуална правна сфера. Безспорно отговорът на въпроса дали от конкретното
престъпление има пострадал, се извършва на основата на анализ на конкретния фактически
състав, респективно от този анализ е необходимо да може да се направи и да следва
положителен извод за това, дали е налице престъпен резултат, накърняващ непосредствено
нечии права. Следва да се акцентира, че вредоносният резултат следва да произтича пряко и
непосредствено от конкретното престъпление, а не от деянието в най-общ и широк смисъл.
С оглед горните съображения, настоящият състав приема, че за да придобие едно лице
качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, то това лице следва да е
претърпяло такива вреди от самото престъпление, които биха му позволили да встъпи в
процеса като граждански ищец или частен обвинител, т. е. активната легитимация за
обжалване на постановлението е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди от
конкретното престъпление и тяхното наличие е предмет на законодателна преценка и въз
основа на критериите, изложени по-горе, респективно не може да бъде резултат на
субективно усещане. Претърпените вреди следва да съставляват пряка и непосредствена
последица от престъплението, за което се води наказателното производство в досъдебната
му фаза и след като това не е налице, то не може да се приеме, че жалбоподателят има
качеството на „пострадало лице” и в този смисъл е активно легитимиран да подава жалба
срещу прокурорския акт. Изложените по-горе мотиви важат в пълна степен и за
престъплението по чл. 308, ал. 1 НК.
С оглед изложеното дотук и след като констатира, че подадената жалба е
процесуално недопустима, съдът намира, че същата следва да бъде оставена без
разглеждане, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с рег. № 3713/31.08.2020 г., подадена
от М.Г.Г. против постановление от 31.07.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура –
Перник, Териториално отделение - Радомир за частично прекратяване и спиране на
наказателното производство по сл. дело № 59/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Перник,
3
пр. пр. № 0442/2017 г. на РП - Радомир.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Пернишкия окръжен съд
в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4