РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1035 /
19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор М.Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 835 / 2020г., взе предвид следното :
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН.
ТД на НАП - Пловдив, с процесуален представител юрк.Д.П. обжалва Решение № 285/20.02.2020г., постановено по
АНД № 248 по описа за 2020г. на Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 477136-F515313 / 14.11.2019г. на
заместник Директор ТД на НАП-Пловдив за наложено на Г.И.К.,***, административно
наказание – глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона
за счетоводството /ЗСч./, на основание чл.74 ал.1 с.з.
Решението е обжалвано като неправилно и необосновано.
Поддържа се, че в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът
прием по-ниска обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от
същия вид, както и че нарушението е първо и отстранено преди изпращане на
покана за съставяне на АУАН. Изтъкнато е, че в случая годишният финансов отчет
/ГФО/ на Тета ЕООД, чийто управител е Г.К., е публикуван
на 30.09.2019г., като срокът е бил до 01.07.2019г., при което отсъства един от
основните белези на маловажния случай – своевременност на отстраняване на
нарушението. Счита се, че извършването за първи път на нарушението не води до малозначителност на деянието. Видът на санкцията и нейният
размер са правилно определени в редовно осъществено административно-наказателно
производство. Поискана е отмяна на решението с потвърждаване на НП и присъждане
на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г.И.К.,***, с пълномощник адв.А.Ш.
оспорва касационната жалба. В писмен отговор се позовава на решения на АС –
Пловдив по сходни случаи, съобразени от ПРС и моли решението да бъде оставено в
сила. Заявена е претенция за присъждане на съдебни разноски – 200лв. за
касационната инстанция и 300лв. за РС – Пловдив.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив счита
жалбата за основателна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима. По същество е неоснователна.
1. Отмененото НП е издадено от заместник Директор на ТД
на НАП – Пловдив. Съгласно чл. 78 ал.1 и ал.2 ЗСч. : „Актовете за
установяване на административни нарушения се съставят от органите на
Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна финансова
инспекция.; Наказателните постановления се издават от министъра на финансите
или от оправомощени от него длъжностни лица.”.
Административно-наказателната преписка съдържа Заповед № ЗМФ – 610 от
03.07.2018г., издадена от Министъра на финансите, с която са упълномощени
длъжностни лица за издаване на наказателни постановления – наказващи органи, в
обхват – посочените в заповедта норми, сред които чл.74 ЗСч.
Административно-наказателната компетентност посредством цитираната заповед е
доказана – заповедта е издадена от Министъра на финансите и в обхвата на оправомощените за издаване на НП длъжностни лица – е заместник
директор на ТД на НАП, съотв. Законът за
счетоводството, вкл. чл.74.
РС – Пловдив отменил НП с извод за редовно проведено
административно -наказателното производство /с обосновани правни изводи,
произтичащи от правилно тълкувано съдържанието на пълномощното, посредством
което е доказана представителна власт при съставяне на АУАН, с арг. и от Т.Р № 5/12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ВКС –
препратка към мотивите на ПРС по см. на чл.221 ал.2 пр.2-ро АПК/, при установен
факт на извършено административно нарушение по чл.38 ал.1 т.1 ЗСч., за което е
предвидена наложената санкция по чл.74 ал.1 с.з., поради осъществени
предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.
ПРС се е позовал основателно на разясненията в Т.Р. №
1/2007г. на ОСНК на ВКС и е съобразил точно наличието на обстоятелства,
квалифициращи конкретния случай като маловажен.
2. Фактите пред РС – Пловдив не са били спорни : ГФО за
2018г. е заявен за вписване и представен за обявяване в ТР към АВп. на 30.09.2019г.; нарушението е извършено на
02.07.2019г. в гр.Пловдив и установено на 21.08.2019г. – когато НАП е уведомена
от АВп. с писмо, получено на 05.09.2019г. На
15.05.2019г. от Тета ЕООД била заплатена държавна
такса в размер на 20лв. – за вписване на годишен финансов отчет за 2018г. Нарушението
е отстранено преди изпращане на поканата за съставяне на АУАН – връчена по
електронен път на 07.10.2019г.
Правилно ПРС е определил нарушението като формално, при
което факторът на отсъствие на вредни последици не може да бъде съобразен при
преценка за маловажност на случая. По отношение причината за нарушението /при
заплатена държавна такса на 15.05.2019г., пълномощникът на търговското
дружество е бездействал/, се отбелязва обективната отговорност на ЮЛ, при което
същата не е относима към факта на извършване на
нарушението, но маловажност на случая не е изключена по отношение конкретното
административно нарушение, както и прилагането на чл.28 ЗАНН не е отречено
спрямо ЮЛ. Преценката за "маловажност" следва да се
прави въз основа фактическите данни по конкретния случай – вида на нарушението,
обстоятелства при извършването му, степента на обществена опасност. Факт на извършено първо нарушение не е
предпоставка за квалифицирането му като маловажен случай на посоченото
самостоятелно основание и следва да се съобразяват същността и целите на административнонаказателното производство, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК /чл.93 т.9 ДР НК
"маловажен случай"/. Разпоредбата правилно е приложена от ПРС, както
и разрешението за преценката за
маловажност на случая, дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане на
възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен –
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Конкретиката на фактите разкрива предпоставки за
прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. В НП е отразено, че нарушението е първо,
следователно до момента на извършването му останалите ГФО са били обявявани в
ТР в срок и е могло да бъде отправено предупреждение, тъй като се касае не за
трайно поведение, а инцидентен случай. През м.05.2019г. са били предприети
действия за обявяване на ГФО и нарушението е отстранено преди изпращане на
поканата за съставяне на АУАН – връчена по електронен път на 07.10.2019г.
Тоест, поведението на дружеството, насочено към изпълнение на закона,
обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид.
В допълнение се отбелязва, че
ползваният от касатора способ за връчване на покана
за съставяне на АУАН по реда на ЗАНН - не е приложим в производството по ЗАНН
/чл.28, чл.29 и сл. ДОПК/, поради което не са настъпили целените правни
последици : съгл. чл.33 ДОПК – „По реда и в сроковете, посочени в тази глава,
се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от
органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете,
документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и
наказания.“. След като в ДОПК е предвидено изключение относно „…с изключение на
актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната
отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и
наказания”, разширително тълкуване на нормата не е
допустимо. При връчен АУАН по реда на чл.40 ал.1 ЗАНН, допуснатото нарушение не
е съществено с оглед критериите – дали и в каква степен е нарушило правото на
защита.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, при
основателно възражение по чл.63 ал.4 ЗАНН. ПРС е присъдил разноски с отмяна на
НП, поради което неоснователно се претендират за присъждане и от касационната
инстанция.
Мотивиран с изложеното, Административен
съд-Пловдив, XXIII състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 285 от 20.02.2020г.,
постановено по АНД № 248 по описа за 2020г. на Районен съд - Пловдив.
Осъжда НАП да заплати на Г.И.К.,***,
ЕГН ********** – съдебни разноски в размер на 100лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :/П/
Членове :/П/
/П/