Р Е Ш Е Н И Е
№ 311/28.11.2018г. гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
НИКОЛАЙ П.
при секретар:Г.Иванова
прокурор: Р.Лазаров
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров
ВНОХД №1086 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба от адв.Л.В.П. от ВАК , защитник на
подсъдимата М.Ж.Н. Желев, срещу присъда №178 от 21.06.2018г по НОХД 5379/15г по
описа на ВРС, с която Н. е осъдена по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 от НК на три месеца лишаване от свобода условно с три годишен изпитателен срок.
Моли се за
отмяна на присъдата и произнасяне на оправдателна.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв.П..Счита се, че присъдата е неправилна.Не
се оспорва фактическата обстановка, но се твърди че няма престъпление а има
търговска продажба, която има вещно прехвърлителен ефект. Няма искове предявени
както от „Полимери АД“ така и от „Ел.Комерс“, което означавало, че няма пострадали
или ако има такива те са абдикирали от това си право. Моли се за оправдателна
присъда.
Подсъдимата в правото и налична защита се придържа към становището на защитника си. В
последната си дума моли за оправдателна присъда.
Представителя
на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.Според прокуратурата по делото безспорно е
установено, че процесната сума е изтеглена от подсъдимата но няма никакви
доказателства че е предадена на собственика на „Полимери АД“.
Въззивната инстанция, след цялостна
проверка на доказателствата по делото и атакувания съдебен акт, и след като
обсъди доводите в жалбата, и становищата на страните в съдебно заседание,
съгласно правомощията си по чл. 313 и сл. от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана
по същество е неоснователна.
Състав на ВРС е признал
подсъдимата М.Ж.Н. род. на *** год. в
гр. Асеновград, живущ ***, българка, бълг. гражданка, омъжена, с висше
образование, работи, неосъждана, ЕГН **********. за ВИНОВНА в това, че за
периода от 07.07.2010 год. до 07.09.2010 год. в гр. Варна и в гр. Асеновград, в
условията на продължавано престъпление, присвоила чужди движими вещи, които
владеела – парична сума, както следва: 4500,00 лева на 07.07.2010 год., 2000,00
лева на 23.07.2010 год., 3000,00 лева на 28.07.2010 год., 3000,00 лева на
04.08.2010 год., 2000,00 лева на 09.08.2010 год., 500,00 лева на 07.09.2010
год. възлизащи общо на 15 000,00 лева, собственост на „Ел Комерс” ООД –
Варна, поради което и на осн. чл. 206,
ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и е наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на осн. чл.66
ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189,
ал.3 НПК е осъдил подсъдимата Н. да
заплати сумата от 342,56 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решаващият първоинстанционен съд е приел за
установено от обективна и субективна страна следната фактическа обстановка:
През месец март 2010 св.
Лазаров представител на „Ел Комерс“ ООД се свързал с представител на „Полимери”
АД - град Девня и предложил оферта за сключване на договор между двете
дружества, в резултат на което бил подписан договор на 31.03.2010г. за продажба на отпадъци от черни и цветни
метали.
За „Полимери“ АД,
договорът бил подписан от подс. М.Ж.Н. /тогава с фамилия Христева/, в
качеството й на пълномощник на Е.Зл.Б. – по онова време изпълнителен директор
на дружеството, а за „Ел Комерс“ ООД - от управителя му - Л.К.Л.
Подс. М.Ж.Н. не е
работила по трудов или граждански договор в „Полимери“ АД, като с пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 15.12.2009г. /л.206, т.2/, подс. Н., тогава с
фамилия Христева, била упълномощена от св. Е.Зл.Б. да представлява „Полимери“
АД пред всички държавни, общински, местни органи, агенции, институции и
всякакви трети физически и юридически лица във връзка със защита интересите на
дружеството, като прави проверки, ревизии, изземва документи, касаещи
оперативното управление, собствеността, трудовите и всякакви други договорни
отношения на „Полимери“ АД.
След смяната на
изпълнителния директор Банева с Финансово клирингова къща Сконто Съксес“ ООД, с
управител М.Н.Ш., последната също упълномощила подс. Н., тогава с фамилия
Христева, с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 23.06.2010г.
/л.207-208, т.2/.
С него й били
предоставени отново същите правомощя като изброените по горе.
Към посочения договор
от 31.03.2010г. били подписани общо пет анекса, в периода от 31.03.2010г. до
14.05.2010г. /всички те приложени по делото л.21-25/, подписани от
представителите на двете дружества: от подс. Н., като пълномощник на
изпълнителния директор на „Полимери“ АД и от св. Лазаров, в които били
уговорени конкретни количества и цени за покупко-продажба на скрап.
Анексите от дати
07.06.2010г. и от 09.07.2010г. /л.26 и
27/ били подписани за „Полимери" АД от новия изпълнителен директор
„Финансово клирингова къща Сконто Съксес“ ООД, с управител и представител М.Н.Ш.,
а за „Ел Комерс” ООД - от управителя му - св. Лазаров.
Св. Лазаров бил
възложил на свид. Р.К.да подготви проекта на договора, поднисан на 31.03.2010
г. с „Полимери"-АД, а в последствие и на анексите към него. В тази връзка
свид. Костадинов контактувал с пълномощника на изпълнителния директор на
„Полимери“ АД подс. М.Ж.Н., към него момент с фамилия Христева. Свид.
Костадинов и подс. Н. контактували във връзка с уговаряне на условията по
сделките и изготвянето на анексите по договора по ел. поща и по телефона.
В периода от
31.03.2010г. до 09.07.2010г. били подписани седем анекса към посочения договор,
заверени копия от които били приложени по делото /л.21-27, т.1/ . Описаните в
тези анекси сделки били реализирани, като „Ел Комерс“ ООД получили описаните
количества и вид скрап и превели уговорените парични суми по сделките по сметки
на „Полимери“ АД, видно от приложените по делото /л.78-84, т.1/ заверени копия
от платежни нареждания.
В началото на месец
юли, 2010 г., между свид. Костадинов и подс. Н. била уговорена продажба на 6
бр. трансформатори, собственост на „Полимери“ АД, съгласно договора им с „Ел
Комерс“ ООД от 31.03.2010г.
В тази връзка подс. Н.
изготвила на 05.07.2010г. проект на анекса /л. 28, т.1/, в който отразила
предмета на сделката, стойността на металния скрап, предмет на сделката и
начина на заплащането: авансово, в размер на 15 000 лева, до започване на
дейностите по експедиране по сметка в ЦКБ, като посочила личната си сметка, в
която да се преведе дължимата сума.
На 05.07.2010г., Н.
се обадила по мобилния телефон на св. Лазаров и му съобщила, че сделка с
трансформаторите щяла да се осъществи, но спешно трябвало да се преведе сумата
за тях, като поискала „Ел Комерс“ ООД бързо да преведе сумата от 15 000 лв.,
като това да стане по нейна лична банкова сметка ***.
Първоначално свид.
Лазаров се учудил, но тъй като до момента нямал никакви съмнения в коректността
на подсъдимата, той се съгласил. Било уточнено, че сумата от 15 000 лв. следва
да бъде преведена по личната банкова сметка *** Н. /тогава с фамилия Христева/
в ЦКБ, с IBAN ***.
Св. Лазаров подписал
анекса, след което св. Костадинов го изпратил на подс. Н., а св. Лазаров
разпоредил сумата от 15 000 лв. да бъде веднага преведена по сметката.
На 07.07.2010г. „Ел
Комерс“ ООД превело по лична банкова сметка *** М.Ж.Н./тогава с фамилия
Христева/ в ЦКБ, с IBAN ***, сумата от 15 000 лв. Видно от приложеното копие на
преводно нареждане/л.40, т.1/, като основание за направеното плащане било
посочено: „Съгласно анекс 8 към договор с „Полимери“ АД“.
Няколко дни, след
извършеното плащане, Н. не била разписала и върнала анекса на „Ел Комерс“ ООД.
Поради това, св.
Лазаров се свързал по телефона с нея и получил уверение, че щяла да го разпише.
Това бил и последния разговор между тях, след което двамата преустановили
комуникация.
Св. Лазаров посетил „Полимери“ АД и изискал да
му бъде издадена фактура за сумата от 15 000 лв., а и да му бъде предаден
металния скрап, предмет на сделката, уговорена с последния анекс.
В „Полимери“ АД, св.
Лазаров установил, че няма такъв анекс в счетоводството на дружеството.
На 21.10.2010 г. св.
Лазаров направил последен опит да разговаря с Н./ тогава Христева/, като
позвънил на един от стационарните телефони в предприятието. От там му
отговорили, че такова лице не работело там и никога не било назначавано на
трудов договор. От свидетелските показания на М. Шопова, е видно, че тя била
упълномощила М.Ж.Н. да работи от името и за сметка на „Полимери“ АД - Девня, но
последната не е имала в дружеството, нито кабинет, нито помощен персонал. Св.
Шопова посочила, че „Полимери" АД не разполагало с анекса визиран по-горе,
като вещите, описани в проект на анекса - 6 броя трансформатори не били
предадени от „Полимери“ АД на купувача „Ел Комерс“ ООД.
След като получила
направеното от „Ел Комерс“ ООД плащане в размер на 15 000 лева по сметката си в
ЦКБ, Н. провела разговор със св. Банева в к.к. Русалка (проведена в
присъствието на св. З.Ил.), като същата й разпоредила да изтегли постъпилата по
сметките й парична сума, като същата предприела действия насочени към изтегляне
на парите.
В периода от
07.07.2010 г. до 07.09.2010 г. в гр. Асеновград и в гр. Варна, тя изтеглила от
сметката си цялата сума, предоставена от „Ел Комерс” ООД както следва: 4 500
лева на 07.07.2010г., от клон на ЦКБ в гр. Варна, 2 000 лева на 23.07.2010г. от
ЦКБ, клон Варна, 3 000 лева на 28.07.2010г., от ЦКБ, клон Асеновград, 3 000
лева на 04.08.2010г. от ЦКБ- клон Варна, 2 000 лева на 09.08.2010г., от
ЦКБ-клон Варна, 500 лева на 07.09.2010г., от ЦКБ-клон Варна.
Изложената фактическа
обстановка съдът е установил от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, подробно изброени в неговите мотиви.
Анализирайки
наличните по делото доказателства съдът е констатирал, че не са налице противоречия
между показанията на всички разпитани по делото свидетели досежно основната
част от фактите, относими към предмета на доказване в производството, като
съществени противоречия е приел, че има
единствено между показанията на св. Банева, св. Илиева и обясненията на подс. Н.,
поради което ги е обсъдил подробно отделно.
Настоящият състав на
съда счита, анализа на констатираните противорчия за задълбочен изчерпателен и
непротиворечив и го споделя напълно. Правилно съдът е приел че твърдяното от
подсъдимата предаване на парите на св.Банева не се подкрепя от никакви
доказателства и следва да се цени единствено като нейна защитна позиция.
Правилни са
съжденията на съда и по отношение на наличието на престъпление по чл.206 ал.1
от НК извършено от подсъдимата, дори да се приеме за вярно твърдяното от нея че
е предала парите на св.Банева, тъй като в момента на твърдяното предаване на
парите Банева не е била част от управителните и ръководни органи на „Полимери“
АД, като вземанията на дружеството са самостоятелни и не касаят по никакъв
начин патримониума на нито един от акционерите му, респ. нито един от
акционерите му няма и не може да има право да се разпорежда в свой личен
интерес с парични средства на дружеството.
При определяне на
вида и размера на наложеното наказание съда е отчел правилно наличието на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и е приложил разпоредбата
на чл.55 ал.1 от НК ,като е определил минималното допустимо наказание лишаване
от свобода в размер на три месеца и
правилно е приложил и института на чл.66 ал.1 от НК.
По тезата на защитата
на подсъдимата - за наличието на гражданско правна сделка между
пълномощника на „Полимери АД“ в лицето на подсъдимата и „Ел Комерс“ ООД,
настоящия състав на съда счита:Няма спор по делото че отношенията на
подсъдимата като пълномощник на„Полимери АД“ и „Ел Комерс“ ООД са свързани с
изпълнението на гражданско правни отношения в сферата на облигационното
право.Независимо че отношенията между тези гражданско правни субекти се
регулират от ЗЗД извършеното от подсъдимата е престъпление както от обективна
така и от субективна страна. Категорично е установено че предварителното
получаване на въпросната сума от 15000лв от подсъдимата и то в личната и сметка
е недопустимо и е в нарушение на нормативно установените правила действащи към
момента в „Полимери АД“. Дори да се приеме че е вярно твърдяното от подсъдимата
че е предала въпросната сума на св.Банева не се променя съставомерността на
извършеното от нея.В единия случай облагодетелствана е подсъдимата в другия
случай св.Банева, но и в врата случая се касае за едно и също деяние обсебване,
което е престъпление по чл.206 ал.1 от НК. Ирелевантен е факта че към момента
няма данни пострадалия в конкретния случай „Ел Комерс“ ООД или неговия правоприемник да
имат претенции към подсъдимата.Това е тяхно право, а не задължение и от този
отрицателен факт не може да се правят правни изводи относно наличието или липсата на престъпление.В този
смисъл съда счита тази теза за несъстоятелна.
Настоящият съд счита ,че при цялостната служебна проверка на обжалваната присъда,
както и на досъдебното производство, в хода на наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални или материалноправни нарушения които да водят
до необходимост от отмяната й и постановяване на нова присъда, за връщане на
делото за нова разглеждане или за изменение в някоя от частите й.
Предвид горното на основание чл. 388 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №178 от 21.06.2018г
по НОХД 5379/15г по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: