Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети май
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия И.
Киримов в. гр. д. № 11466 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Т.С.“ ЕАД срещу решение № 124808 от 19.06.2020 г., постановено по гр.д. №
20450/2018 г. на СРС, II ГО, 172 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.М.Д. искове за
признаване на установено, че Н.М.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: за
сумата над уважения размер от 1 191, 82 лв. до пълния предявен размер от
1 541 лв., представляваща главницата за стойността на потребената топлинна
енергия, и за сумата над уважения размер от 116, 48 лв. до пълния предявен
размер от 186, 99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за стойността
на потребената топлинна енергия.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълния
предявен размер. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Не са заявени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Н.М.Д., с който същата се
оспорва. Отправено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и
претенция за присъждане на разноски. Не са заявени доказателствени искания.
Третото лице-помагач „Т.“ ООД не
е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила в останалата част като необжалвано.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, тъй като има съдържанието по чл. 236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото не е спорно между страните, че ответницата е
потребител на топлинна енергия. Спорен е въпросът за приложението на
погасителната давност за задълженията за периода м.05.2015 г. – м.12.2015 г..
Настоящата инстанция намира оплакванията на „Т.С.“ ЕАД
относно изчисляването на погасителната давност за неоснователни.
Съгласно разясненията дадени в
Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б.
"в" от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквито са процесните за главници), давността тече от
деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в
сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.
114, ал. 2 от ЗЗД, когато е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, влезли в сила през 12.03.2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня,
следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от
01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г.
В конкретния случай сумата дължима за топлинна енергия
за периода от м.05.2015 г. до м.12.2014 г. се явяват погасени по
давност, тъй като падежът за заплащане на задължението за м.12.2015 г. е настъпил съобразно действащите
Общи условия от 2014 г.
на 01.01.2016
г., поради което тригодишният давностен срок за него е изтекъл на 01.01.2019
г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е
подадено от ищцовото дружество на 29.01.2019
г., т.е след изтичане на погасителната давност за сумите дължими за периода от
м.05.2015 г. до м.12.2015 г.
Ирелевантно е обстоятелството, че ищцовото дружество е
издало впоследствие обща фактура № **********/31.07.2016 г., в която е включило сумите за потребена топлинна енергия през целия
период от м.05.2015 г. до м. 12.2015 г., като е сторнирал преди това издадените фактури. Задължението за
заплащане на посочената в тази обща фактура сума не е
възникнало с издаването и, то е възникнало преди това и то въз основа на
ползването на топлинната енергия. Ако бъде прието становището на ищеца, че
давността започва да тече след изтичане на срока за плащане на общата фактура,
би се предоставила възможност кредитора по едно вземане по своя воля да
сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде нова за същото и така да
продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
При недължимост на
главното вземане за посочения период, неоснователна се явява и претенцията за
акцесорното задължение за лихва за забава, поради което и правилно
първоинстанционният съд е приел, че за непогасения по давност исков период, т.
е. след, м.01.2016 г. се дължи лихва за забава в размер на 116,48 лева,
изчислена от назначената по делото ССчЕ..
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски има въззиваемия. Ответницата
по жалбата претендира разноски за въззивната инстанция, които следва да бъдат
изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, доколкото е предоставена безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съдът намира, че дължимите
разноски за въззивната инстанция, които следва да бъдат присъди в полза на адв.
Н.К. са в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
124808 от 19.06.2020 г., постановено по гр.д. № 20450/2018 г. на СРС, II ГО, 172
състав, в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на Н.М.Д., че
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 1191,82 лева до пълния предявен размер от 1541,68
лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до
м.12.2015 г. както и иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на Н.М.Д., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
над 116,48 лева до пълния предявен
размер от 186,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия и за датата 14.09.2016 г..
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ****** да
заплати на адв. Н.К., адрес: ***, офис 2 на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски за въззивното
производство.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в останалата
част като необжалвано.
Решението не подлежи на касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.