№ 12134
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110152371 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ай Ти Еф Груп“ АД срещу Е. Н. С., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща главница
по Договор за кредит № ****** от 27.09.2019 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.03.2022 г. до окончателно
изплащане на задължението; сумата от 51,79 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 28.09.2019 г. до 27.02.2020 г. и сумата от 98,90 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 14.03.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.
13669/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 27.09.2019 г. между страните е сключен Договор за
кредит № ******, като подробно е описана и процедурата по сключването. Ищецът сочи, че
е предоставил заем в размер на 500 лева, като кредитополучателят се задължил да погаси
кредита на 5 равни 30 дневни вноски при общ срок за погасяване от 28.09.2019 г. до
27.02.2020 г. Ищецът излага, че е изпълнил задълженията си по договора, като е
предоставил заемната сума, но ответникът не погасявал никакви суми. Твърди, че падежът
на договора е настъпил на 27.02.2020 г., с оглед на което и претендира мораторна лихва.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва сключването на
процесния договор за кредит.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
1
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за кредит с твърдяното
от ищеца съдържание; че ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба;
размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита, изпадането на ответника в забава и
размера на мораторната лихва. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на
договорните задължения.
Относно наличието на правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен
от разстояние, съдът намира следното.
Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2; и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор. На основание чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, за доказване на
електронните изявления се прилага ЗЕДЕП /понастоящем ЗЕДЕУУ/, който определя
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, като електронен документ /чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП/. Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП/. Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3
ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ.
В конкретния случай, съгласно раздел II, т. 3.4 – т. 3.6 от общите условия към
договора за кредит, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива
на клиента /кредитополучателя/. За да получи кредит клиентът попълва заявка за
кандидатстване, намираща се на сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – www.smilecredit.bg, където
предоставя пълни и верни данни за своята самоличност като: три имена, ЕГН, адрес
/постоянен и настоящ/, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер,
актуална електронна поща, банкова сметка на лицето и други. В края на заявката за
кандидатстване и с оглед успешното й попълване клиентът задължително трябва да се
запознае и да посочи, че е съгласен с настоящите общи условия. Приемането на настоящите
общите условия е необходимо условие за изпращане на заявката. Предоставянето на
потребителски кредит подлежи на предварително одобрение от кредитодателя съобразно
описаните в настоящите общи условия правила. Получаването от страна на кредитодателя
на заявка за кандидатстване не задължава последния да предостави заем на
кандидатстващия за кредит. След като изпрати заявката за кандидатстване, клиентът
получава ПИН код, под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от
него телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. Клиентът,
кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като активира линка, при което се
зарежда част от уеб сайта на „Ай Ти Еф Груп“ АД – www.smilecredit.bg, където клиентът
трябва да въведе ПИН кода на заявката, след което да натисне бутона „Потвърди“.
2
Въвеждането на ПИН кода на трябва да стане в рамките на 24 часа от попълване на заявката
за кандидатстване. Потвърждението на заявката е необходимо условие да се разгледа
заявката за кандидатстване на клиента. Непотвърдени заявки не подлежат на разглеждане от
кредитодателя.
Според т. 3.12 – т. 3.16 от ОУ в случай, че клиентът е одобрен, договорът за кредит,
заедно с общите условия, стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити съгласно приложение № 2 от ЗПК, анекса към съответния транш
по кредита и погасителния план към транша се изпращат на неговата електронна поща. За да
се сключи договора за кредит, клиентът трябва да потвърди, че е запознат, приема и е
съгласен със съдържанието на така посочените документи. Клиентът разполага с 24 часа да
приеме и да се съгласи с тях считано от момента на получаването на уведомлението.
Договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от клиента на кредитодателя на
съгласието за сключване на договора за кредит, анекса, погасителния план и настоящите
общи условия. Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключването на
договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на заема по
банковата му сметка или чрез системата ePay.bg.
От така изложената уредба на сключване на договора следва изводът, че страните по
правоотношението са се уговорили сключването на договора да не изисква неговото
подписване с квалифициран електронен подпис, а чрез обикновен такъв, съставляващ всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. В случая е предвидено изпращането на
две електронни изявления от страна на потребителя – изпращане до кредитора на
електронен формуляр за кандидатстване за кредит чрез натискане на бутона
„Кандидатствай“, активиране на връзката, изпратена на електронната поща и въвеждане на
кода за потвърждение, който му е бил изпратен чрез SMS, както и потвърждаване на
условията на договора за кредит ведно с общите условия към него чрез активиране на
връзката, изпратена на електронната поща.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява,
че вещото лице е извършило проверка е електронната система на ищцовото дружество и е
установило, че потребителят е регистрирал профил в системата на 10.12.2013г. в 08.40ч. с
посочени всички описани по-горе лични данни на ответника. В 08,44ч. му е изпратен имейл
за потвърждение към ***********@***.**, след потвърждение от който е генериран ПИН
код към въведения в заявката телефонен номер ++359*********, който е бил потвърден. На
27.09.2019г. в 14,10ч. от така регистрирания профил е подадена заявка № ****** за
сключване на процесния договор. На същата дата в 14,12 ч. статусът на заявката е бил
променен на „Одобрен“, с което са генерирани предвидените в общите условия документи и
са били изпратени на електронната поща на потребителя заедно с електронна връзка за
потвържаване и за отказ. На 27.09.2019г. в 14,12ч. потребителят е потвърдил сключването
на процесния договор и на същата дата в 14,18ч. сумата е изплатена по посочената банкова
сметка. Видно от приетото удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ АД, титуляр на
банковата сметка е ответникът Е. Н. С. и преводът на главницата от 500 лева с основание
„Договор за кредит ******“ е извършен.
С оглед гореизложеното и въз основа на приетото експертно заключение съдът
приема, че електронното изявление на ответника за сключване на процесния договор за
кредит от разстояние, съдържащо данни за неговото авторство чрез активиране на връзка
/обикновен електронен подпис/ е извършено на 27.09.2019г. и на тази дата договорът се
счита сключен в електронна форма. Ето защо съдът приема, че ищцовото дружество е
доказало кумулативното наличие на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, т. 1- 3 ЗПФУР –
изпращането на преддоговорната информация на 27.09.2019г. и потвърждението за
3
сключване на договора от потребителя, а правилата и 14-дневният срок за отказ от договора
се съдържат в т. 7.1 от договора.
Както беше посочено, от експертното заключение по СТЕ, представеното преводно
нареждане и удостоверението, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, се установява по безспорен
начин, че главницата по кредита от 500 лева е преведена по сметката на ответника. Видно от
Приложение № 1 към договора, крайният срок за неговото погасяване е 27.02.2020г., който
срок е изтекъл и вземането за главница е изцяло изискуемо.
При наличието на сключен от разстояние договор за потребителски кредит, съдът е
длъжен да провери неговата валидност, като установи дали са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1 ЗПК. Нормата е императивна, поради което съдът следи служебно за нейното
спазване, независимо от това дали ответникът-потребител е релевирал възражения в тази
насока /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2020 на ОСГТК на ВКС и т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В тази насока съдът намира
следното.
В т. 5.1 и т. 5.2 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят
е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова
гаранция или поръчителство на физически лица. В т. 5.2.2 от договора се съдържат
изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на
дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след
крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В т. 5.2.3 се
съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят
на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж;
да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв
с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната
история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по-лош от
„редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да
откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече
от двама поръчители.
В т. 5.6 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на
неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния
план. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със
съответната погасителна вноска.
Съдът, като съобрази описаните по-горе клаузи, намира, че процесният договор за
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в него
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 27.09.2019г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
4
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне – правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Еднодневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, тъй като същите следва да бъдат
двама и всеки от тях следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред кредитора чрез предоставяне на официални документи, така и относно
безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на
документи и одобрение от кредитна институция.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя по
договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят
плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на
кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението
на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за
кредитора при липсата му, са последица от невъзможността на кредитора да удовлетвори
вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят не плаща задълженията си. В
случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било
вреди за кредитора и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да
настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка в общ размер на 263,10 лева,
чийто размер надхвърля 52 % от главницата. Касае се за вземане, което, ако беше включено
в размера на годишния процент на разходите, той при всяко положение би надхвърлил
законоустановения размер от 50 %. Съдът по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на
електронен калкулатор на ГПР установи, че при включване на неустойката в ГПР, размерът
на последния се равнява на 822,09 %. Следователно единствено формалното уреждане на
вземането като неустойка прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе
си нищожност на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез
кумулиране на скрито възнаграждение, което обяснява и уредената още при сключването на
договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски.
Следователно неустойката има характера на "общ разход по кредита за потребителя"
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на
разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно
възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на
договора за кредит, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това
възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по
кредита, а именно, че те ще бъдат в размер на 49 % годишно, а не на 822,09 % годишно. При
това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото
5
именно е предназначението на ГПР, а ГПР, който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 23 ГПК, ответникът-кредитополучател
дължи на ищцовото дружество единствено чистата сума по кредита – размера на усвоената
главница от 500 лева, без да дължи лихви, неустойки и други акцесорни вземания.
Релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата е
неоснователно, тъй като за периода от падежа на първата дължима погасителна вноска –
27.10.2019г. до датата на подаване на заявлението – 15.03.2022г., приложимата петгодишна
погасителна давност не е изтекла.
Ето защо предявеният установителен иск за сумата от 500 лева – главница по
кредита, следва да бъде уважен, а предявените искове за сумата от 51,79 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.09.2019 г. до 27.02.2020 г. и сумата
от 98,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.02.2020 г. до 14.03.2022 г.
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 425 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена
сумата от 326,58 лева. В исковото производство ищецът е сторил в размер на 125 лева за
държавна такса, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, 300 лева за депозит за
възнаграждение на вещо лице и 900 лева за адвокатско възнаграждение, платено изцяло в
брой, или общо 1330 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена
сумата от 1021,99 лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 300 лева, платени изцяло в брой, като с оглед
отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 69,47 лева. В исковото
производство ответникът е сторил разноски в размер на 400 лева, като с оглед отхвърлената
част му се дължат 92,63 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че Е. Н. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, кв. „Слатина“, ул. 592-ра № 4, ет. 1, ап. 1, дължи на „Ай Ти
Еф Груп“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8, сумата от 500,00 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № ****** от 27.09.2019 г., ведно със законната лихва считано
от 15.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.
13669/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.
422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 51,79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
28.09.2019 г. до 27.02.2020 г. и сумата от 98,90 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 28.02.2020 г. до 14.03.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Н. С. да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 326,58 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
1021,99 лева, представляваща разноски в исковото производство.
6
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати на Е. Н. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 69,47 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
92,63 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7