Р Е Ш Е Н И Е № 1578
гр.Бургас, 20.06.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8253 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, предявени от Я.Н.
Н. от гр.С,против С.Н.А. ***.
Ищцата твърди, че с ответника – неин брат, са
съсобственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 81178.501.550.1
по КККР на гр.Ч, адм. ад-рес: гр.Ч, ул.“ № , по силата на реализирано право на
строеж и доброволна делба за нея и договор за покупко-продажба – за него.
Твърди също така, че общите части – подпокривно пространство /таванско
помещение/ с площ от около 175 кв. м. и подземен-сутеренен етаж, състоящ се от
три помещения и стълбище с площ от около 40 кв. м., както и собствената й
½ ид. част от дворното място, се ползват само от А., поради което и с
нарочна писмена покана от 20.04.2018г. е поискала той да за-плаща обезщетения
за ползите, от които тя е била лишена. Претендира такива за перио-да до
08.11.2018г., съответно – по 50 лв. месечно за тавана и сутерена, общо по 332
лв., и по 100 лв. месечно за двора – общо 664 лв., ведно със законната лихва, както
и напра-вените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че в
отговор на получената покана е предложил на ищцата да разпределят ползването на
съсобствените помещения в сградата, но тя не е оказала нужното съдействие, а по
отношение на дворното място – сочи, че е налице устна договорка между тях за поделянето
му. Моли Съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:
Страните са сестра и брат.
Със заповеди № 133 и № 134, двете от 11.04.1985г., на
Председателя на ОНС С, одобрени от Председателя на ИК на ОНС гр.Б, на основание
чл.103 от На-редбата за държавните имоти /отм./, е отстъпено правото на строеж
върху по на ½ ид. част от държавен парцел XII в кв.66 по плана на с.Ч, с площ 630 кв. м., иден-тичен с
ПИ с идентификатор 81178.501.550 по КККР на гр.Ч, адм. адрес:
гр. Ч, ул.““ № , на ищцата – за първи етаж на двуетажна жилищна сграда, с площ 120
кв. м., и на Н. Я. А., баща на страните – за втори етаж.
Въз
основа на горните административни актове на същата дата двамата са склю-чили и
писмени договори за отстъпеното право на строеж върху държавна земя, съоб-разно
чл.15, ал.1, вр. с чл.13, ал.2 от ЗС /отм./.
На
18.08.1986г. са сключили договор за групов строеж, във връзка с отстъпеното им
право на строеж – с нотариална заверка на подписите.
На
19.08.1986г. е издадено Разрешение за строеж № 12 за двуетажната жилищна
сграда, въз основа на което е построена процесната с идентификатор
81178.501.550.1 по КККР на гр.Ч.
С
договор за доброволна делба от 26.05.1989г. с нотариална заверка на подписи-те
са поделили сградата, като ищцата е придобила правото на собственост върху
първи жилищен етаж със застроена площ 120 кв. м., гараж № 1 с площ от 11.15 кв.
м., и скла-дово помещение № 1 с площ от 21.50 кв. м., а Н. А. – втори жилищен
етаж, гараж № 2 и складово помещение № 2, всички с идентични на обектите на Н.
площи.
С
НА № 76 от 27.07.1994г., т.XIX, дело № 6106/1994г. на
нотариус при РС Б, Н. А., със съгласието на съпругата си, е продал на ответника
своите обек-ти в сградата и правото на строеж върху държавния парцел,
запазвайки си ползването.
С
Договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 12.
09.2008г. кметът на Община С, е продал на ищцата ½ ид. част от дворното
място, съобразно разпоредбата на чл.35, ал.2 от ЗОС.
По
делото не се спори, а и от заключението по СТЕ се установява, че процесната
жилищна сграда е построена в отклонение от одобрения архитектурен проект.
Изграден е подземен-сутеренен етаж, състоящ се от три помещения и стълбище – с полезна
площ от 43.70 кв. м., а подпокривното пространство /таванското помещение/ е
повдигнато и е с полезна площ от 130.20 кв. м. Същите се притежават от страните
в настоящото произ-водство в режим на обикновена съсобственост – при равни
дялове, с оглед на правата им върху терена.
С
нотариална покана, получена от ответника на 20.04.2018г., ищцата е поискала от
него да й предостави ползването на по ½ ид. част от сутеренния етаж и от
таванското помещение в 5-дневен срок или да й заплаща обезщетения от по 50 лв.
месечно за всеки от обектите, както и да освободи дворното място, евентуално –
да й заплаща обезщете-ние от 100 лв. месечно за ползването му без правно
основание.
С отговор, получен от пълномощника на ищцата – адв. Г.,
на 27.04.2018г., ответникът я е уведомил, че не оспорва правата й върху тези
обекти, както и че ще пре-даде ключовете от тях на последваща среща, която
следва да бъде уговорена. По отно-шение на дворното място е заявил, че то се
ползва от страните поравно, съобразно тях-на уговорка.
На 08.11.2018г. Н. е депозирала искова молба в съда, с
която е заявила претенции по чл.32, ал.2 и чл.31, ал.2 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД
срещу брат си. Последни-те две са били отделени – като подлежащи на разглеждане
по различен съдопроизводст-вен ред, и по тях е било образувано настоящото
гражданско дело.
Междувременно страните са водили преговори за постигане
на спогодба по въп-росите за разпределяне правото на ползване върху сутеренния
етаж и таванското поме-щение, както и за уреждане на имуществени спорове между
тях, включително и в хода на производството по това дело. С оглед липсата на
такава, в съдебното заседание, про-ведено на 28.03.2019г. по гр. дело №
7992/2018г. на РС Бургас, пълномощникът на от-ветника е предал на този – на
ищцата, ключове за двата процесни обекта.
От показанията на свидетелите В. П. и К. К, се
установя-ва, че дворното място, в което е изградена процесната сграда, е
разделено с ниска теле-на ограда на две относително равни части, които се
ползват от всяка от страните по де-лото. Първата е заявила и че ищцата й е
споделила, че от 2011г. има проблеми с брат си относно ползването на сутеренния
етаж и таванското помещение, тъй като ответникът не я е допускал до тях и ги е
отдавал под наем. Лични впечатления относно тези факти, обаче, няма.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира
следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си слу-жи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а в ал.2 е предвидено, че когато
общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщете-ние на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален фактически състав на
неоснователното обо-гатяване, съгласно която съсобственикът, който ползва
по-голям дял от притежавания от него от общата вещ, ще дължи обезщетение в
размер на пазарния наем на останалите съсобственици за това, че са били лишени
от възможността да я ползват, в съответствие с правата си в съсобствеността.
Следователно, уважаването на иска по чл.31, ал.2 от ЗС
предполага установява-не кумулативното наличие на предвидените в тази
разпоредба предпоставки, а именно – съсобственият имот да се ползва лично от
ответника и ищецът да е поискал писмено обезщетение за ползата, от която е бил
лишен. Последният – съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведе пълното и
главно доказване на тези факти.
По делото безспорно се установява, че
страните са съсобственици на процесните
сутеренен етаж и таванското помещение – при равни квоти, както и че през исковия пе-риод – от 20.04. до 08.11.2018г.,
само ответникът е разполагал с ключове за тях – дубли-катите е предал на ищцата
на 28.03.2019г.
При нейна доказателствена тежест, ищцата не е ангажирала
надлежни доказател-ства, че ответникът е ползвал лично съсобствените обекти за
това време и как точно, а твърденията й, че той ги е отдавал под наем – също
недоказани по делото, сами по себе си обуславят приложение на разпоредбата на
чл.30, ал.3 от ЗС – ще се дължат граждан-ските плодове от имотите под формата
на съответната част от получената наемна цена, а не обезщетение по чл.31, ал.2
от ЗС, каквото се претендира.
Действително помещенията са били заключени от ответника,
но това е житейски оправдано, с оглед препятстване възможността за неоторизиран
достъп до тях от страна на трети лица. Логично е и ключовете да се съхраняват
от С.А., който живее постоянно в сградата, обслужва я и я
поддържа. Принципно, ограничаването на достъпа на един съсобственик от друг до
съсобствения им имот, е основание да се иска предава-не на владението върху
съответната идеална част, разпределение на ползването, както и заплащането на
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, при наличието и на покана за това, но в
случая ищцата не е установила такова поведение от страна на своя брат. В
отговор на получената от нея нотариална покана, той я е уведомил, че не оспорва
правата й по от-ношение на сутеренния етаж и таванското помещение, както и че
ще й осигури достъп до тях. Н. не е ангажирала доказателства да й е бил отказван
от А. такъв и след 20.04.2018г., още повече че тя живее трайно в гр.София, а не
в процесната сграда в гр.Черноморец – показанията на свидетелката Петрова не са
базирани на лични впечат-ления и касаят предходен период от време.
Междувременно пълномощниците на съсоб-ствениците са водили преговори за споразумение
по множество, спорни между страни-те въпроси, и след като не са го постигнали, този
– на ответника, е предал ключовете за обектите на ищцовия. Данни да е бил
искан, респективно – отказан, достъп до помеще-нията през това време, с оглед заявената
от А. с отговора му на нотариалната пока-на готовност да осигури на сестра си
такъв, пък, по делото няма. Т. е., не се установяват основания за дължимостта
на претендираните обезщетения и в обсъжданата хипотеза.
В крайна сметка, при липсата на установено по делото
лично ползване на съсоб-ствените помещения от страна на ответника, както и на
реално отказан от него достъп на ищцата до тях, след получаването на
нотариалната покана – във връзка и с отговора му, следва да се приеме, че
исковете по чл.31, ал.2 от ЗС се явяват недоказани, съответ-но – неоснователни,
и като такива – следва да се отхвърлят изцяло.
По
отношение на дворното място, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
чл.15, ал.3 от ЗС /отм./ и чл.105, ал.1 от Наредба за държавните имоти /отм./ отстъпе-ното
право
на строеж върху държавен парцел –
впоследствие процесният е станал част-на общинска собственост, включва
и ползването на незастроената част от
земята. Т. е., след като ответникът през
1994г. е купил от своя баща жилището на втория етаж, гараж № 2 и складово
помещение № 2 в сградата, ведно с правото на строеж върху ½ ид. част от ПИ в гр.Черноморец,
ул.“Иван Вазов“ № 15, и след смъртта на Никола А., с ог-лед модалитета на правната сделка,
е придобил и съответното акцесорно право на полз-ване върху земята, доколкото
до настоящия момент не се е възползвал от възможността да я закупи по реда на
чл.35, ал.3 от ЗОС. Следователно, през процесния период същият е ползвал
дворното място на валидно правно основание, а претенцията на Н. – по чл.59 от ЗЗД, базираща се на твърдения за липсата на такова – само с този аргумент,
следва да се отхвърли, като неоснователна.
За пълнота, следва да се посочи, че в отношенията между страните –
ищцата, ка-то собственик и ответникът, като носител на правото на строеж върху
частен общински имот /бивш държавен парцел/, респективно – на правото на
ползване, всеки от тях за по ½ ид. част от дворното място, субсидиарно
приложение намира уредбата на съсобстве-ността, включая и разпоредбата на
чл.31, ал.2 от ЗС. По делото безспорно се установява от гласните доказателства,
че Н. и А. ползват сравнително равни по площ части от ПИ, разделени с ниска
телена ограда, т. е. съобразно дяловете си, поради което той не би й дължал
обезщетение и на това основание. Що се касае до спора им как точ-но да се обособят
терените няма пречки същият да бъде разрешен по реда на чл.32, ал.2 от ЗС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
претенцията по чл.59 от ЗЗД също е неоснователна и като такава – следва да се
отхвърли изцяло.
Следва да се отхвърлят и акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ишцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по
делото разноски – 500 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Я.Н.Н., ЕГН: **********,***, против С.Н.А., с ЕГН: **********,***, искове за
заплащане на сумата от общо 664 лв. представляваща обезщетение за пропус-натите от нея ползи поради това, че през периода
от 20.04.2018г. до 08.11.2018г. е била лишена от ползването на собствените й по ½
идеална част от подпокривното простран-ство /таванско помещение/, с площ
от около 175 кв. м., и от подземения сутеренен етаж, състоящ се от три
помещения и стълбище, с площ от около 40 кв. м., на жилищна сгра-да с
идентификатор 81178.501.550.1 по КККР на гр.Ч, с адм. адрес: гр.Ч, ул.““ № ,
ползвани през това време изцяло и лично само от ответ-ника, в качеството му на
собственик на другите по ½ ид. част от тях – по 50 лв. месечно или общо по
332 лв. за тавана и за сутерена, както и на сумата от 664 лв. – обезщетение за
неоснователно обогатяване за същия период в размер на пазарния наем за
собствена-та й ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 81178.501.550
по КККР на гр.Ч, находящ се на същия адрес, ползвана от него, без наличие на
правно основание за това, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.11.2018г., до окончателното им изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Я.Н.Н.
да заплати на С.Н.А. су-мата от 500 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.