Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260038
гр.Перник, 02.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия,
в публичното заседание на единадесети
ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Михаил Малчев
при секретаря Катя Станоева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
№ 115
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Б.И.С. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. По изложени в исковата
молба съображения ищецът претендира от ответника заплащане на сумата от 200
000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина
му И.Б. С., настъпила в резултат на ПТП, станало на ***, виновният за което ПТП
водач на автомобил е застрахован при ответника по риска „гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019 г. - датата на
постановения отказ от страна на застрахователя до окончателното й изплащане. Предявеният
с исковата молба иск е с правно основание чл. 432 КЗ. Същият е предявен на 03.12.2019
г., при действието на настоящия КЗ и от лице, имащо качеството „увредено лице“ по смисъла на
чл. 478, ал. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че в
резултат на реализирано на *** в гр. *** пътно транспортно произшествие по вина
на Б.С.Б. - водач на л. а. марка „БМВ“,
модел „32ОИ“, с рег. № ***, е настъпила смъртта на сина му - И.Б. С.,
управлявал другото МПС - участник в ПТП, а именно л. а. марка „Сузуки“, модел „
ГСХ Р 600“, с рег.№ ***. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП и респ. последвалата
смърт на сина му има водачът на л. а, марка „ БМВ“, който не бил съобразил поведението си на пътя с
конкретните разпоредби на ЗДвП, а именно чл. 5, чл. 47 и чл. 50 ЗДвП. Посочва,
че за местопроизшествието е съставен констативен протокол № ***, както и че при
ПТП синът му е получил тежка черепно-мозъчна травма, остра кръвозагуба, гръдни
и коремни травми, които са довели да леталния изход. Ищецът изтъква, че е приел
внезапната смърт на сина му – един от най-близките му хора изключително
болезнено и мъчително и тя му е причинила непреодолими болки и страдания.
Двамата били изключително близки, като между тях е съществувала неразривна
връзка, основана на взаимна обич и подкрепа. Сочи, че синът му е бил единствено
дете, отгледан с неизмерими грижи и любов, в задружно и сплотено семейство.
Посочва също така, че със смъртта на сина му е лишен от надеждата да стане
дядо, както и той е бил човека, който му придавал смисъл и радост в
живота.Твърди, че след смъртта на сина му психичното му състояние се влошило,
имал постоянно усещане за напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност,
изпаднал в депресия, изолирал се от околния свят и нежелаел да комуникира.
Животът му бил опустошен и живеел в мъка и скръб, която ще го съпътства за в
бъдеще. Ищецът сочи водача на автомобил „ БМВ“, модел „ 32ОИ“ с рег.№ ***
като виновник на претърпяното ПТП и това че това било отразено и в съставения
Констативен протокол за ПТП № ***. Предвид на това и предвид факта, че
виновният водач е застрахован при ответното дружество по риска „Гражданска
отговорност“, претендира от застрахователя заплащане на обезщетение за
претърпените от него вреди в следствие смъртта на сина му в размер на 200 000
лева. Поддържа, че е заявил претенция пред застрахователя за заплащане на
обезщетение, която не е била удовлетворена от него. Сочи, че за отказа е уведомен
с писмо от 17.10.2019 г., поради което върху исковата сума претендира и
присъждане на законна лихва, считана от 26.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ЗАД
„ОЗК-Застраховане„ АД, в който е направено възражение за неподсъдност на делото
пред Пернишкия окръжен съд. Направено е искане за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1 ,т. 4 и т. 5 ГПК, като по същество
искът е оспорен по основание и размер. Поддържа се, че водача на лек автомобил „БМВ“ не е виновен за
настъпване на процесното ПТП, при което е починал синът на ищеца. Оспорва се, че
пътно транспортното произшествие е настъпило при описаните в исковата молба
обстоятелства, респ. механизъм за настъпването му. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, с което се обосновава искане за
намаляване на претендираното обезщетение. Счита се претендираното обезщетение
за прекомерно завишено и се оспорват по вид и характер твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Оспорва се по основание и размер и акцесорната претенция
по чл. 86 ЗЗД, като се твърди че ответникът не е изпаднал в забава от посочения
от ищеца момент.
Страните не са депозирали допълнителна искова молба и допълнителен
писмен отговор.
Пернишкият окръжен съд
като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Към исковата молба се представят: копие на констативен протокол от
***, ,копие от съобщение за смърт № ***, препис-извлечение от акт за смърт от ***, удостоверение за наследници № ***, претенция
за изплащане на обезщетение до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с вх.№ ***, писмо-отказ
за изплащане на обезщетение от
17.10.2019 г. и пълномощно.
С доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно установено
между страните, че към датата на процесното ПТП водачът на лек автомобил „БМВ“,
модел „32ОИ“ с рег.№ *** е имал валидна действаща застраховка „Гражданската отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответното дружество, поради което това
обстоятелство не се нуждае от доказване.
Като доказателство по делото е представен констативен протокол № ***
от *** Този протокол има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието. Въз основа на същия, съдът приема за установено, че на *** лек автомобил марка „БМВ“, модел 320И, при движение в гр. *** по
ул. “*** с посока на движение към ул. “***“, на кръстовището с ул.“***“ при
наличие на пътен знак „В-1“, водачът е предприел маневра „ляв завой“, като не
пропуска друг лек автомобил и реализира ПТП с движещия се по пътя с предимство
от лявата му страна мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ Р 600“.
По случая е образувано досъдебно производство № 33/2019 г. на ОСлО – Перник,
същото е приключило и
въз основа на него е образувано НОХД № 63 по описа на ОС – Перник за 2020 г. С
присъда № 260001/15.02.2021 г., постановена по НОХД № 63/2020 г. на ОС - Перник,
е призната за виновна Б.С.Б.
за това, че на *** в гр. ***, кв. „***", в района на кръстовището между
бул. „***" и ул. „***" ***, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „БМВ 320", с рег.№ ***, нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно: чл.50, ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач на пътно
превозно средство от другите пътища не е изпълнила задължението си да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като с
деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на И.Б. С. и средна телесна
повреда на А.К.К.. Съдът e наложил съответно наказание за извършеното
престъпление, а присъдата е вляза в законна сила, за което няма спор между
страните.
От приетата и неоспорена от страните съдебно авто-техническа експертиза, се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лек
автомобил „БВМ“ навлиза, от отбивката на бензиностанция „***“, в кръстовището с
ул. „***“. В същия момент, мотоциклет „Сузуки“ се движи в лява лента на
платното за движение в посока кв. „***“ и скорост от 73-74 км/ч и е на
разстояние от около 48-49 метра. Водачът на мотоциклета предприема своевременно
аварийно спиране, а водачът на лек автомобил „БМВ“ навлиза в лявата лента на
платното на ул.“***“, отклонява МПС надясно и започва намаляване на скоростта. Вследствие
спирането, мотоциклетът губи устойчивост и пада на дясната си страна (на 5,5 м
преди удара), като започва плъзгане по настилката. Водачът изпада от седалката,
а пътничката заема неговото място. Следва удар, основно между предната и
страничната лява част на мотоциклета и областта в края на преден ляв калник и
пантите на предна лява врата, с известно приплъзване към ляв праг на автомобила.
След плъзгане по настилката, тялото на мотоциклетиста се удря в долна лява част
на лекия автомобил, а главата му в задно ляво колело. Вещото лице
посочва, че участъкът от пътното платно за движение в района на
произшествието е хоризонтален, в добро състояние, без неравности, с налична
хоризонтална и вертикална маркировка. На пътното платно за движение с посока ***
към кв.“***“, след светофарната уредба на метален стълб от електрическата мрежа
на тролеите, в дясно преди отклонението за бензиностанция „***“, е монтиран
пътен знак „Б3 - Път с предимство“. Дясната лента за излизане от бензиностанция
„***“ на ул.“***“ в дясно извън пътната лента върху кол е закрепен знак „Б1-
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Оставена е спирачна следа с
дължина 17,4 м и следа от задирания по асфалтовото покритие с дължина 5,5
метра. Скоростта на движение на мотоциклетиста преди ПТП е била около 74 км/ч,
а в момента на удара е 48,96 км/ч. Максималната скорост за придвижване в
населено място, където се е състояло и ПТП, е 50 км/ч, като няма данни за
въведени други ограничения в скоростта. Разстоянието от мястото на удара, на
което водачът на мотоциклет „Сузуки“ е реагирал за аварийно спиране е 48,50
метра. Вещото лице посочва, че при установена скорост от 74 км/ч, водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да избегне настъпване на ПТП. Сравнявайки
двете опасни зони, вещото – авто-техник е посочило, че техническа възможност да
избегне настъпването на ПТП е при скорост на мотоциклета от 50 км/ч, а
възможност за предотвратяване настъпване на ПТП, водачът на мотоциклета би имал
при движение с максимална скорост от 59,62 км/ч. От експертизата се установява,
че ПТП е настъпило в следствие неспазване предимство от водача на л.а. “БМВ“
при навлизане на главен път и отнемане на предимство на мотоциклета, движещ се
по главния път. От страна на водача на мотоциклета, като причинна връзка с
настъпване на ПТП е движението му в населено място със скорост над разрешената
такава от 50 км/ч. Вещото лице изтъква, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалият И. С. е бил с поставена каска. Тези изводи са базирани и на
основание данните от свидетелските показания по делото, както и въз основа на
материалите по НОХД № 63/2020 г. ПОС.
От приетата и неоспорена от страните съдебно медицинска
експертиза, се установява, че между претърпяното ПТП на *** и травматичните
увреждания, довели до стъпването на смъртта на И.Б. С. е налице пряка,
непрекъсната причинна връзка. Смъртта на лицето от травматично естество е
причинена от тежка черепно – мозъчна травма, съчетана с остра и значителна
кръвозагуба, както и с аспирация на кръв в дихателните пътища. В заключение,
вещото лице сочи, че скоростта на движение не е единствения елемент, който
определя тежестта на травмите.
По делото са разпитани свидетелите Л.И.М. (сестра на ищеца) и А.К.К.
(участник в процесното ПТП), чийто
свидетелски показания съдът кредитира като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани доказателства.
Свидетелските показания на Л.М.
- сестра на ищеца, установяват, че отношенията между загиналия и неговия
баща били отлични. И. бил негово единствено дете и баща му го обичал и
подкрепял безрезервно. Макар че двамата живеели в различни градове, ищецът в ***,
а неговият син в ***, където се установил ***, поддържали непрестанни контакти
– чували се редовно по телефона и се виждали през почивните дни. Тази
свидетелка има преки и непосредствени наблюдения върху ищеца след инцидента,
като установява, че след катастрофата той не е същият човек, затворил се е в себе
си след смъртта на сина му, плачел постоянно, станал мълчалив и към момента не е въобще преодолял загубата му. От показанията й се
установява, че ищецът след инцидента много отслабнал, наложило се той и
съпругата му постоянно да приемат успокоителни хапчета. Свидетелката заявява, че и до настоящия момент
брат й е силно разстроен, не може да спи, често й се обажда през нощта и плаче
по телефона.
От свидетелските показания на А.К. се установяват обстоятелствата,
при които е настъпило процесното ПТП. Тези обстоятелства са безспорно
установени вече от останалите събрани по делото доказателства, поради което не
е необходимо нейните свидетелски показания да бъде обсъждани по детайлно.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели, както и приетите
по делото съдебно медицинска и
авто-техническа експертизи.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По силата на чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. А разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя право
на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за
да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на
виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно чл. 300 ГПК гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в присъда №
260001/15.02.2021 г., постановена по НОХД № 63/2020 г. на ОС - Перник, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на постановената присъда и на основание чл. 300 ГПК съдът приема
за безспорно установени по делото извършването на деянието от Б.С.Б., неговата
противоправност, вината на Б. и причинна връзка между деянието и настъпилата
смърт на И.Б. С..
В
резултат на описаното противоправно поведение на Б.С.Б. - водач на лек автомобил марка „БМВ”, модел „320И“, е
настъпило ПТП, при което на
ищеца
са причинени неимуществени вреди следствие от смъртта на И.Б. С., който е негов син.
Доколкото производството по т. д. № 115/2019 г. по описа на ОС -
Перник е било спряно до постановяване на краен съдебен акт по НОХД № 63/2020 г.
по описа на ПОС, то релевираните възражения от ответното дружество в отговора
на исковата молба относно вината на Б.Б. и механизма на ПТП не следва да се
обсъждат, доколкото същите са установени в производството по НОХД № 63/2020 г.
по описа на ПОС и настоящият съд е длъжен да се съобрази с установеното, както
посочи по-горе.
По делото не се спори,
че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил марка „БМВ”,
модел „320И“, с рег. № ***, е налице задължителна застраховка
"Гражданска отговорност” при ответното дружество.
Нормата на чл. 493а, ал. 3 КЗ визира, в случай на смърт на
пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта –
съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески
начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал. 2. С оглед горното ищецът попада в кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпении вследствие
смъртта на И.Б. С..
От показанията на
разпитания по делото свидетел – сестра на ищеца, които показания преценени по
реда на чл.172 ГПК, по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал, се установи по безспорен начин, че ищецът и починалото
лице – И. С. са били в отлично отношения, поддържали са непрестанни контакти и
са се подкрепяли взаимно. От свидетелските показания се установява също така,
че ищецът е претърпял и ще продължава да търпи неимуществени вреди – душевни
страдания от загубата на неговия син. За съществената интензивност и
продължителност на тези морални вреди може да бъда направен категоричен извод
от всички обстоятелства, установени в настоящото производство. Предвид горното
съд намира за установено, че ищецът, чийто син е загиналият, е претърпяла и
търпи неимуществени вреди от смъртта му, които подлежат на обезщетяване от
ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на
МПС.
По размера на
обезщетението:
В трайната практика на ВКС, по приложението на чл. 52 ЗЗД,
изразена в решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. №
611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., както и множество други,
е възприето становището, че с цел определяне обезщетението на основанието,
посочено в чл. 52 ЗЗД – справедливост, следва да се съобразява обществено –
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени
намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ (отм.); във вр. с пар. 27 ПЗР КЗ. В
посочената съдебна практика е възприето, че лимитите на застрахователно покритие
са спомагателен критерий при определяне на обезщетенията. Съгласно посочената
задължителна практика на ВС и константната практика на ВКС, при определяне на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчита връзката между
починалото лице и претендиращия обезщетение, степента на близост, възрастта,
личните отношения, както и продължителността, интензитета на причинените вреди,
за да определи размера на обезщетението по справедливост, така и определение №
659/01.12.2020 г. по дело № 670/2020 г. на ВКС.
За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът следва да съобрази на първо място характера и интензитета на претърпените
от ищеца страдания, внезапна смърт на сина му, които се установяват от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да се очертае
въздействието на инцидента върху пострадалия е необходимо да се съпоставят
данните за живота му преди и след смъртта на И.Б. С.. Съдът взема предвид, че
към датата на инцидента ищецът е бил пълноценен мъж в трудоспособна възраст,
който се е радвал на живота и семейството си. Починалият му син – на млада
възраст – ** години, без установени хронични заболявания, с напълно нормален
социален живот и планове за създаване на свое семейство. Вследствие на инцидента
ищецът е бил съкрушен. Установява се, че той е преживял изключително тежко и
мъчително новината за смъртта на единствения си син, загубил желание за живот,
затворил се в себе си. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
намира, че по безспорен начин се установява наличието на съществували
изключително пълноценни и дълбоки взаимоотношения на обич, грижи, привързаност,
споделеност и взаимност между баща и син. Установява се, че със загубата на
сина си ищецът е загубил житейската си адекватност, голяма част от смисъла на
живота си, поради което емоционалният му свят е бил необратимо променен. Мъката
по изгубения от ищеца син е с изключително висок интензитет, както се установи
от събраните доказателства и не може да бъде преодоляна. Още повече, че това е
било негово единствено негово дете и р е установена изключително силна връзка
помежду им. Съдът при преценката си съобразява установените страдания на ищеца,
интензитета на душевната болка от безвъзвратната загуба на сина му, за който
животът тепърва е предстоял, както и възрастта на ищеца, прекъснатата завинаги
връзка баща – син, за която се установи по делото, че е била изключително
силна, обичайните за подобна ситуация крайно негативни психо - емоционални
преживявания, които ще го съпътстват през целия остатък от живота му, като
родител, надживял детето си.
Наред с тези обстоятелства, при определяне размера на
обезщетението, следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат в
пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите
на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства съдът, като взема
предвид младата възраст на загиналия (на **г.), възрастта на ищеца (** г. към
датата на ПТП), отличните отношения на разбирателство и обич, които са
съществували между баща и син, силния интензитет на душевните страдания и
продължителността им (включително и за бъдеще), изключително близките им
отношения, промененият начин на живот на ищеца, намира, че справедлив размер на
обезщетението за ищеца е 180 000 лева. При определяне на този размер, съдът взема
предвид и икономическите условия в страната към 2019 г.
По възраженията на
ответника за съпричиняване:
В хода на делото не се събраха доказателства, от които да може да
се установи, че загиналият И. С. е бил неправоспособен водач, както и че
управляваният от него мотоциклет е бил с прекратена регистрация и без
застраховка „гражданска отговорност“, поради което и тези възражения следва да
се приемат за недоказани.
Недоказано остана и възражението на ответника, че С. е управлявал
мотоциклета без поставена предпазна каска. Напротив от заключението на приетите
експертизи се установява по безспорен начин, че пострадалият е бил с предпазна
каска. За това, че С. е управлявал мотоциклета с предпазна каска сочат и показанията
на свидетелката К.. С оглед на това възражението на застрахователя в тази
връзка е също недоказано.
Основателно е противопоставеното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване от страна на С., за това, че същият е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП.
От заключението на приетата авто-техническа експертизата се налага
извод, че загиналият е управлявал МПС-мотор в населено място с превишена
скорост. При ограничение от 50 км/ч, той се е движел със 74 км/ч. Установява се
по безспорен начин, че основна причина за настъпване на произшествието е неспазване
предимство от водача на л.а. “БМВ“ – Б.Б. при навлизане на главен път и
отнемане на предимство на мотоциклета, движещ се по главния път, в която връзка
е и влязлата в сила присъда по НОХД № 63/2020 г. на ПОС. Следва да се има
предвид и поведението на пострадалия – И. С., който преди настъпване на
процесното ПТП, последният е управлявал мотоциклет марка „Сузуки”, със скорост,
надвишаваща разрешената скорост за движение в населено място от 50 км./ч, като
се е движел със скорост от 74 км/ч, което е обусловило в известна степен
непредотвратимостта на удара. От заключението на авто-техническата експертиза
се установява също така, че при установена скорост от 74 км/ч, водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да избегне настъпване на ПТП, но
сравнявайки двете опасни зони, вещото – авто-техник е посочило, че техническа
възможност да избегне настъпването на ПТП, водача на мотоциклета е имал при
движение със скорост на мотоциклета от 50 км/ч, а възможност за предотвратяване
настъпване на ПТП, водачът на мотоциклета би имал при движение с максимална
скорост от 59,62 км/ч. Предвид тези обстоятелства, основателно е
противопоставеното от ответника възражение за нарушение на правилата за
движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП от страна на загиналия С., което е
в пряка причинна връзка с резултата. Горното налага извод, че водачът на
мотоциклета е осъществил нарушение на правилата за движение относно максимално
допустимата скорост за движение в населено място, а именно на чл. 21, ал. 1,
предл. 1 от ЗДвП, което нарушение ако не бе извършено от загиналия (ако бе управлявал
мотоциклета в рамките на разрешената за населено място скорост от 50 км/ч )
нямаше да има удар и съответно да настъпи неговата смърт. От тук следва и
извода, че управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е
допринесъл в известна степен за настъпване на вредоносния резултат.
При определяне на степента на приноса на всеки от участниците
решаващият орган следва да извърши анализ на правонарушенията, допуснати от
двамата участници и да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това
на увредения, за да е в състояние да определи действителният обем, с който
всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Това
разбиране се застъпва в практиката на ВКС, обективирана в решение №
150/18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г., II т. о., решение № 97 от 06.07.2009
г. по т. д. № 745/2008 г, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. №
172/2011 г., II т.о. и др. В тази насока следва да се посочи, че първопричина
за настъпването на ПТП е неспазването на вертикалната сигнализация от страна на
застрахованата водачка на л. а. БМВ, която е навлязла по главния път при
действието на знак Б-1, като не е осигурила предимството на движещия се по
главния път мотоциклетист. За последният не е съществувало закономерно очакване
и възможност за предвиждане, че предимството му ще бъде отнето, което прави
поведението му в по-малка степен укоримо спрямо това на водача на лекия
автомобил.
Отчитайки основната причина за настъпване на произшествието и на
вредоносния резултат, съдът определя приносът на пострадалия, който безспорно е
в по-ниска степен, на 1/6. Следователно определеният по - горе размер на обезщетение
ще следва да се намали с 1/6, като претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на И. С., който е
негов син, се явява основателна за сумата от 150 000 лева. За разликата до
пълния предявен размер от 200 000 лева, искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като такъв.
Основателна е акцесорната претенция за обезщетение за забава, считано
от датата на която застрахователят е поставил отказ за изплащане на претендираното
обезщетение - 26.10.2019 г.
По разноските:
Ищецът и ответникът са
направили искания за присъждане на разноски по делото, за което страните са представили списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78,
ал. 1
ГПК на адв. Я.Д.Д.,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 4147.50 лева, съразмерно с уважената част от
иска, тъй като същия е осъществил безплатно процесуално представителство в хода
на производството, а определеното по реда
на чл. 7, ал. 2 , т. 5 от НМРАВ е в размер на 5530 лева.
Ответникът също е претендирал присъждане на
разноски, като по делото се установява, че същият е направил разход от 280 лева,
заплатен депозит за вещи
лица,
като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 7080 лева, с вкл. ДДС, за което е представил
договор за правна защита и съдействие и фактура за неговото плащане. При тези данни за
извършени от ответника разходи по делото, на същия следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 1840 лева
съразмерно с отхвърлената част от иска.
С оглед изхода на делото
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишки
окръжен съд държавна такса от 6000
лева, съразмерно с уважената част от иска, ведно със законната лихва върху
държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане на сумата. Към тази сума следва да
се прибавят и излатените от бюджета на съда разходи за възнаграждения на вещи
лица в размер на 280 лв., тъй като безспорно ответникът с поведението си е
станал причина на образуване на настоящото производство.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.С. с ЕГН:********** по
иск с правно основание чл. 432 от КЗ сумата
от 150 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия
син - И.Б. С., настъпила на ***, в резултат на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на ***, причинено виновно от водача на л.а. „БМВ
320“, с рег. № *** - Б.С.Б., за което е осъдена с влязла в сила присъда по НОХД
№ 63/2020 г. на ПОС, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „ОЗК
– Застраховане“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, срок на действие
до 11.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от уважения размер – 150 000 лева до претендираните 200 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" № 7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Я.Д.Д. с ЕГН:**********
сумата от 4147.50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.И.С. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" № 7, ет.5
сумата в размер на 1840 лева,
представляваща направени от страната разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и експертизи, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София" № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки
окръжен съд сумата от 6280 лева,
представляваща държавна такса и изплатени от бюджета на съда възнаграждения за
вещи лица, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата
на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: