№ 1523
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110164443 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Дегустос Транс“ ЕООД е предявило срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск по
чл.405, ал.1 КЗ за сумата от 597,90 лева – непогасен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за щети върху л.а. „Б**” с ДК № ** HВ, предмет на сключен между страните договор
за имуществено застраховане по застрахователна полица № 93002110065723, които щети са
настъпили при ПТП от 05.09.2022г. по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от Кулата
към гр. София, за което събитие е заведена щета № 0000-1201-22-252881, ведно със законната
лихва от 13.02.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 7572/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че в периода на застрахователно покритие по сключен между страните договор
по застраховка „каско“ настъпило застрахователно събитие – ПТП на 05.09.2022г. при управление
на автомобила по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от Кулата към гр. София. По
образуваната при ответника щета ищецът заявил ремонтиране на автомобила в доверен сервиз на
застрахователя. Стойността на щетите били оценени в размер на 3986 лева. Ответникът заплатил 85
% от стойността на щетите или сумата от 3388,10 лева. Остатъкът от стойността на извършения
ремонт, който възлизал на сумата от 597,90 лева, бил платен от ищеца поради отказ на ответника да
погаси и тази част от дължимото застрахователно обезщетение. С позоваване на нормите на чл.386,
ал.2 КЗ и чл.400 КЗ оспорва като незаконосъобразно извършеното от застрахователя редуциране на
дължимото обезщетение. Извънсъдебно застрахователят обосновал редуцирането на
застрахователното обезщетение с уговорки в Общите условия към договора, съгласно които при
наличие на една или повече щети по договора за над 10 % от застрахователната сума следващото
обезщетение следвало да се определи пропорционално. Ищецът възразява, че подобни уговорки в
ОУ са в противоречие с императивната разпоредба на чл.389, ал.2, пр.1, вр. чл.3 КЗ. При това при
настъпване на застрахователно събитие отговорността на застрахователя не можела да бъде
ограничена извън хипотезите, предвидени в закона.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска с
позоваване на клаузата по т.38.1 ОУ, съгласно която ако размерът на изплатеното обезщетение по
една или две щети е над 10 % от застрахователната сума, при определяне на размера на
обезщетенията за последваща щета се прилага пропорционално правило по т.23. В случая при
1
определяне на обезщетението при процесната щета били налице условията за пропорционално
обезщетяване поради наличие на предпоставките по т.38.т.1 ОУ, защото по предходна щета по
процесния застрахователен договор било изплатено застрахователно обезщетение, надхвърлящо 10
% от застрахователната сума от 108000 лева, а именно било изплатено обезщетение от 15680,48
лева. Позовава се и на клаузата на т.38.2 ОУ, съгласно която след възстановяване на щетите по
предходната щета застрахованият можел да увеличи намалената застрахователна сума, като
дозастрахова автомобила до действителната му стойност, като в случая дозастраховане не било
налице. При определяне на застрахователното обезщетение по процесната щета се формирала
застрахователна сума, представляваща разликата между действителната стойност (108000 лева) и
изплатеното по предходната щета обезщетение, надхвърлящо 10 % от застрахователната сума
(15680,48 лева), а именно така застрахователната сума се равнявала на 92319,52 лева. При това
съгласно т.23 ОУ съотношението между действителна стойност и така получената нова
застрахователна сума се равнявало на коефициент 0,85, който коефициент следвало да се приложи
при определяне на дължимото застрахователно обезщетение по процесната щета и затова
дължимото в случая обезщетение следвало да се редуцира с посочения коефициент.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че при действието на сключен между страните договор по
застраховка „каско“ е настъпил покрит от застраховката риск, както и размерът на действително
причинените вреди към датата на събитието.
В тежест на ответника е да докаже възражението си относно наличието на основание за
намаляване на застрахователното обезщетение съгласно клаузата на т.38.1 ОУ.
Безспорно между страните е, че същите са сключили договор за застраховка „каско“,
обективиран в застрахователна полица № 93002110065723 с обект л.а. „Б**” с ДК № ** HВ. Няма
спор и за това, че при действието на договора е настъпило застрахователно събитие - ПТП от
05.09.2022г. при управление на автомобила по автомагистрала „Струма“ с посока на движение от
Кулата към гр. София, вследствие на което върху автомобила са нанесени щети. Няма спор и за
това, че във връзка със събитието при ищеца е заведена щета № 0000-1201-22-252881 и че
действителната стойност на щетите вследствие на процесното събитие възлиза на сумата от 3986
лева, видно от изрично признание на ответника в молба от 27.05.2024г. (л.32 от делото).
Спорът се отнася до начина, по който следва да се определи размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума освен в
предвидените в закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случай на частична уврежда на процесния
автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.
За да обоснове право на редуциране на дължимото обезщетение под действителната стойност
на вредите, ответникът се е позовал на клаузата на т.38.1 от Общите условия към договора за
имуществено застраховане. Посочената клауза гласи, че ако размерът на изплатеното обезщетение
по една или повече щети е над 10 % от застрахователната сума при определяне на обезщетението за
последващата щета се прилага пропорционалното правило по т.23 ОУ. Съгласно т.23 ОУ ако
застрахователната сума е по – ниска от действителната стойност на застрахованото МПС, при
възникване на застрахователно събитие обезщетението се определя в съотношение на
застрахователната сума към действителната стойност.
С нормата на чл.386, ал.1 КЗ е въведен общият принцип за определяне на размера на
застрахователното обезщетение – а именно същото следва да е равно на действителните вреди към
датата на събитието, като са предвидени и две изключения – подзастраховане (чл.389, ал.1 КЗ) и
застраховане по договорена застрахователна стойност (чл.387, ал.1 КЗ). В случая застрахователната
сума е определена по действителна стойност (арг. чл.400, ал.3 КЗ), т.е. не се е налице нито една от
2
двете хипотези на предвидените по чл.386, ал.1 КЗ изключения – подзастраховане или договорена
застрахователна стойност. Клаузата на т.23 ОУ е еквивалент на нормата на чл.389, ал.2 КЗ,
съгласно която норма ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално
обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната стойност. Нормата на чл.389, ал.2 КЗ има предвид
само хипотеза на подзастраховане и това става ясно от систематическото й място. Уговорка за
пропорционално обезщетяване по т.23 ОУ, съответстваща на нормата на чл.389, ал.2 КЗ, е валидна
само при подзастраховане. Това е така, защото пропорционалното обезщетяване е отклонение
(изключение) от общия принцип за начина на обезщетяване на вредите при настъпване на
застрахователно събитие – а именно по действителна стойност на щетите, като изключение е
предвидено при подзастраховането – арг. чл.386, ал.1 КЗ. Клаузата на т.38.1 ОУ, която препраща
към т.23 ОУ, предвижда допълнителна хипотеза на пропорционално обезщетяване, вън от хипотеза
на подзастраховане, което обаче е недопустимо, защото това е в противоречие с нормите на чл.386,
ал.1 КЗ и чл.389, ал.2 КЗ. Пропорционалното обезщетяване е на практика само частично покритие
на настъпилите вреди, защото застрахователят отговаря само в определен обем (процентното
изражение) от действителната стойност на вредите, но същото е оправдано само при
подзастраховане, т.е. когато застрахователната сума е по – ниска от действителната стойност, което
означава, че срещу по – ниска премия застрахователят е поел по – висок риск, което нарушава
баланса в интересите на двете страни при встъпване в договорната връзка, затова и нормата на
чл.389, ал.2 КЗ балансира тези интереси и позволява застрахователят да обезщети само частично
щетите при настъпване на застрахователното събитие в съотношение между застрахователна сума
и действителната стойност. Друга хипотеза (извън изключенията по чл.386, ал.1 КЗ) на отклонение
от общия принцип, че застрахователят дължи пълно обезщетяване на застрахования, е уговорката
за самоучастие (чл.374 КЗ), която в случая не е направена, видно от застрахователната полица – арг.
чл.345, ал.1, т.8 КЗ. Клаузата на т.38.1 ОУ има като последица прехвърляне на част от риска, който
по застраховтелния договор се носи от застрахователя (арг. чл.3 КЗ и чл.343, ал.1 КЗ), върху
застрахования, което е недопустимо вън от предвидените в закона изключения – чл.386, ал.1 КЗ и
чл.374 КЗ. Дозастраховането, т.е. довнасяне на застрахователна премия с цел пълно обезщетяване
на вредите при настъпване на риска, е обосновано в хипотези на подзастраховане, при уговорено
самоучастие или при намаляване на застрахователната сума с размера на изплатените обезщетения
– т.38 и т.38.2, вр. т.37 ОУ. При това в случая не е било необходимо дозастраховане, за да се
ангажира отговорността на застрахователния до пълния размер на щетите.
Предвид горното съдът намира, че клаузата на чл.38.1 ОУ, с която ответникът обосновава
правото си да редуцира дължимото застрахователно обезщетение, е нищожна поради противоречие
с нормите на чл.386, ал.1 КЗ и чл.389, ал.2 КЗ – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. При това сочената клауза не
произвежда правни последици и не се прилага в отношенията между страните.
В случая следва да бъде съобразена и клаузата по чл.38 ОУ, съгласно която с изплащане на
всяко застрахователно обезщетение застраховтелната сума намалява, като при изчерпване на 80 %
от нея застрахователният договор се прекратява. В случая следва да се съобрази безспорното
между страните обстоятелство, че по предходна щета по същата застрахователна полица - щета №
5000-1201-22-250740, на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 15680,48
лева, видно от признание на ищеца в молба от 04.06.2024г. При това застрахователната сума е
намалена до 92319,52 лева (108000 – 15680,48). Тъй като застрахователната сума е горната граница
на отговорността на застрахователя към застрахования (лимит на отговорността) – чл.346 КЗ и
чл.386, ал.1 КЗ, то в случая дължимото обезщетение по процесната щета не може да надхвърля
застрахователната сума, определена съгласно клаузата на т.38 ОУ, т.е. сумата от 92319,52 лева.
Дължимото обезщетение по процесната щета в размер на 3986 лева не превишава сумата от
92319,52 лева и предвид направения извод за неоснователност на позоваването на ответника на
клаузата по т.38.1 ОУ поради нейната нищожност като противоречаща на закона, следва, че на
ищеца се дължи обезщетение в размер на 3986 лева. Няма спор, че извънсъдебно по процесната
щета е платено застрахователно обезщетение в размер на 3388,09 лева. При това е налице
неизплатен остатък от дължимото застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.
От горното следва, че искът е основателен и следва да се уважи така, както е предявен.
3
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има само ищецът. За заповедното производство
ищецът е поискал присъждане на разноски общо в размер на 425 лева, от които 25 лева – държавна
такса и 400 лева – адв. възнаграждение, които разноски са присъдени със заповедта за изпълнение.
За настоящото производство ищецът е поискал присъждане на разноски общо в размер на 425 лева,
от които 25 лева – държавна такса и 400 лева – адв. възнаграждение. Плащането на адв.
възнаграждение за заповедното и за настоящото производство е доказано посредством
представените договори за правна защита и съдействие, в които е обективирана и разписка за
плащане на адв. хонорар. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. В случая размерът на платеното и в заповедното, и в настоящото производство
адв. възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ) – чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ. Макар съгласно решение на СЕС
по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в НМРАВ, да не са обвързващи
за съда, те могат да служат за ориентир при определяне на справедлив и обоснован размер на адв.
възнаграждение. Основание за намаляване на разноските за адв. възнаграждение съгласно чл.78,
ал.5 ГПК е не всяко несъответствие между хонорара и правната и фактическа сложност, а само
очевидното, драстично необосновано завишаване на адв. хонорар спрямо действителната правна и
фактическа сложност на делото, като само последното може да обоснове критерия „прекомерност“.
В конкретния случай правната фактическа сложност на делото не е изключително ниска, поради
което няма основание да се намалят разноските за адв. възнаграждение под минималния размер
съгласно Наредбата. При това съдът приема за неоснователно възражението по чл.78, ал.5 ГПК. На
ищеца се следват разноски така, както са направени – 425 лева за заповедното производство и 425
лева за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че по реда на чл.422 ГПК „Зaстрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе"
№ 67А дължи на „Дегустос Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
Столична община, с. М**, ул. „М**“ № 6, на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 597,90 лева –
непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Б**” с ДК № **
HВ, предмет на сключен между страните договор за имуществено застраховане по застрахователна
полица № 93002110065723, които щети са настъпили при ПТП от 05.09.2022г. по автомагистрала
„Струма“ с посока на движение от Кулата към гр. София, за което събитие е заведена щета № 0000-
1201-22-252881, ведно със законната лихва от 13.02.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7572/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Зaстрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А да плати на „Дегустос Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : Столична община, с. М**, ул. „М**“ № 6, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 425 лева – разноски за настоящото производство и сумата от
425 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка : BG36 STSA 9300 0024
1827 06, титуляр „Дегустос Транс“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4