Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 31.03.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на деветнадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1726 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове
с правно основание член 45, ал.1 от ЗЗД, чл. 59, ал.1 от ЗЗД, чл. 55, ал.1, пр.
І-во от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
Ищецът И.Д.И. с ЕГН ********** *** твърди,
че през 2005 година– наследниците на техния наследодател Д.И.Д., а именно – Н.Д.В.,
И.Д.И. и В.Д.И. чрез пълномощника им Н.Д.В., сключили Договор за аренда на
земеделска земя от 16.12.2005 г. с десетгодишен срок с фирма „М.-Т.‘‘ ООД,
управлявана и представлявана от С.И.С..
След изтичане на срока на договора, и без
да бъде прекратен по смисъла на посочените условия в него, а именно арендаторът
да върне обекта на арендата в края на
съответната стопанска година по чл. 9, ал. 1 от Договора, поради това, че никоя
от двете страни не предложила
продължаване срока на договора, Общинската служба по Земеделие в град К.
(ОС „Земеделие“ К.), по искане на ищеца да му бъдат очертани границите на
имота, предмет на посочения договор, за да засади маслодайни рози, му отказала.
Отказът на ОС Земеделие К. се дължал на това, че имотът на ищеца бил преарендуван в полза на ответника С.К.С. на основание чл.
12 ал. 1 от Договора. По тази причина новият арендатор – ответникът С.К.С. се
ползвал от имота. След среща с последния, ищецът като един от наследниците на общия
наследодател, предупредил С.С., че след изтичане
срока на неговия аренден договор след преарендуването, лично ще ползва земята си, т.е. арендния договор след изтичането му нямало да се
продължава.
След приключването на розобера през 2017
година ищецът подсигурил 3000 резници от негова арендна площ, които заложил за вкореняване в личния си двор
в село К.. Отново поискал от ОСЗ К. очертаване на имота, предмет на посочения
договор. Отново ОСЗ К. отказала и начинанието му пропаднало – не могло да се
осъществи.
През настоящата 2018 година поискал от ОСЗ К.
писмено да му отговори, защо не може да влезе във владението на наследствения
си имот и други имоти, а именно № 005099, 024072, 026121, 034139 в землището на
село К. и имот № 075004 в землището на с. М.. Отговорът бил, че посочените
имоти се ползвали от С.С. на основание сключен „десет
годишен договор“ за наем със сестра им Н.Д.В. като наследница на Д.И.Д..
Тръгнал по трънливия път на „договора“ и в крайна сметка се добрал до него – един
напълно фалшив договор, сключен чрез фалшиво пълномощно от страна на сестра им
още през 2013 година.
От разговор със сестра си разбрал,
следното: В края на 2013 ответникът С.К.С. посетил сестра му в домът й в село Б.за
да плати арендна вноска за изтеклата година. Той й
дал 26 лева като и заявил, че плаща жито, а не сумата, договорена в договора от
2005 година (по 20 лв. на декар). Той предложил на сестра на ищеца възможност
да изкупи земите им или да ги ползва под наем. Сестра му отговорила без о
съгласие и договореност от страна на всички наследници, това не може да се
случи, както и това, че тя може да вземе решение само по договора от 2005
година, за който имала пълномощно. Сестрата на ищеца заявила пред него, че не
помни да е полагала подпис под никакъв документ. Ищецът допускал, че й бил „поднесен“
документ за получената сума за аренда. Сестра му в този момент била в нарушено
здравословно състояние – направена й била сърдечна операция с четири байпаса,
възможно била да е положила подписа си върху лист за получена сума, но не и за
пълномощно. В самият „договор“ сестра му била посочена като наследник на баща
им и на чичо им (абсолютна фалшификация) и по този начин сключвала договора за
земи на чичо им.
Договорът за аренда от 2005 г. бил само за
един от терените, които били общо пет.Ответникът включил теренът, посочен в
договора от 2005 г. и в договора от 2013 година. Договорите, сключени през 2013
година също били с 10 годишен срок.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
осъди ответника да му заплати сумата от
3000 лева, представляваща пропуснати ползи в размер на стойността на 3000 резници, закупени от ищеца за засаждане на имот с площ от 5.423 дка с рози през 2017
година;
осъди ответника да му заплати сумата от 303
(триста и три) лева, представляваща 1/3 ид. част от
стойността на арендните вноски в размер на по 20 лева
на декар, представляващи наследствената му част от полагащата се арендна вноска за стопанските години 2013, 2014, 2015,
2016, 2017 и 2018 година за имот № 026121 с площ от 5.423 дка, както и вноски
за наем за останалите имоти с номера – 005099 с площ от 1.067 дка, имот №
024027 с площ от 2.005 дка, имот № 034139 с площ от 1.784 дка в общ размер на
909.12 лева;
осъди ответника да му заплати сумата от
1.700 лева, представляваща субсидии, получени от ответника по 35 лева за 5 дка;
осъди ответника да му отстъпи собствеността
и предаде владението върху имоти с номера 005099 и 024072.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът С.К.С. с ЕГН ********** ***
оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че не ползвал и не упражнявал
фактическа власт върху имотите, предмет на ревандикационната
претенция - имот № 005099 и имот
№ 024972, находящи се в землището на с. К..
От описаните в исковата молба недвижими
имоти, ползвал само
имот № 034139, находящ се в землището на с. К.. Този имот
ползвал на основание сключен договор за наем (приложен към исковата молба). За
обработването на този имот получавал
субсидия от ДФ Земеделие.
Всички останали имоти, описани в петитума
на исковата молба (находящи се в землището на с. К. и
съставляващи имот
№005099, имот №024072 и имот №026121) не се ползвали от него, не ги
обработвал и не упражнявал фактическа власт върху тях. За тях не
получавал субсидия, тъй като съгласно действащата законодателна
уредба субсидия се заплащала на лицето, което реално обработвало
земеделските земи. За всички процесни имоти бил
налице договор за наем приложен към исковата молба.
МОЛИ съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Д.И.Д., бивш жител *** е починал на
14.05.1984 г. като е оставил наследници по закон съпругата си И.В.Д., починала
на 30.08.1986 г., и трите си деца Н.Д.В., Ищецът И.Д.И. и В.Д.И..
На 16.12.2005 г. наследниците на Д.И.Д. са
сключили с дружество „М.-Т.“ ООД договор за аренда на земеделска земя с площ от
5.423 дка, представляваща имот № 026121 по плана за земеразделяне на село К..
Срокът на договора е бил 10 стопански години, като за начало на първата
стопанска година се счита датата 01.10.2005 година.
С договор за наем на земеделски земи,
сключен на 10.12.2013 година в т.10, Н.Д.В. е отдала под наем на ответника, за
срок от 10 години, считано от началото на стопанската година 2013-2014 година, следните земеделски земи, находящи
се в землището на село К.:
имот № 005099 с площ от 1.067 дка в
местността „Д.С.“;
имот № 024072 с площ от 2.005 дка в
местността „Я.“;
имот № 026121 с площ от 5.423 дка в
местността „С.“;
имот № 034139 с площ от 1.784 дка в
местността „ К.“;
имот № 000581 с площ от 1.737 дка в
местността „З.К.“;
имот № 022023 с площ от 3.206 дка в
местността „К.“;
имот № 025016 с площ от 3.198 дка в
местността „Д.Ч.“;
имот № 040077 с площ от 2.020 дка в
местността „А.К.“.
В раздел ІІ от договора е уговорена наемна
цена в размер на 40 кг зърно на декар наета площ годишно, платима ежегодно от
01.08 до края на календарната година.
При сключване на договора Н.Д.В. е била
представлявана от ответника, по силата на нотариално заверено пълномощно с
регистрационен номер 323, акт № 44, том І на Кметство село К..
По делото са представени 6 броя РКО,
издадени от земеделски производител С.С. в полза на Н.Д.В.,
за платена рента за стопанските години от 2014/2015 г. до 2019/2020 година
включително. Разписки за получени от Н.Д.суми не са представени по делото.
С писмо изх. № РД 08-00-672 от 20.06.2018
г. Общинска служба „Земеделие“ К. е
уведомила ищеца, че имоти №№ 005099, 024072, 026121 и 034139 в землището на
село К. се ползват на основание 10 годишен договор за наем между ответника и Н.Д.В.,
в качеството й на наследник на Д.И.Д.. Имот № 025046 в землището на село К. е
заявен за стопанската 2017/2018 година от Д.И.К.в заявление по чл. 70, ал.1 от
ЗСПЗЗ и този имот е включен в анкетната му карта. Имот № 075004 за стопанската
2017/2018 година е бяло петно и се ползва на основание чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ.
От показанията на свидетелката К. се
установява, че е наясно, че С.С. е арендатор в
землището на село К.. Отрича да е присъствала на разговор, в който С.С. да е предлагал на ищеца земеделски земи за замяна.
Други доказателства от значение на правния
спор не са ангажирани.
При така установена и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът претендира осъждане на ответника да
му заплати вреди от неползване на имота, равняваща се на стойността на закупени
от ищеца 3000 резници на стойност 3000 лева. Ищецът
счита, че стойността на разниците представлява
пропусната полза, но дадената от него квалификация не обвързва съда.
Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи
такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да
е противоправно, от него да са причинени вреди, да е
извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. Доказването
на обективните признаци на деликта, е изцяло в тежест
на ищеца, само субективния елемент – вината, се предполага до доказване на
противното.
В настоящия случай не се спори (макар и да
не се признава изрично от ответната страна, че ищецът съвместно с останалите сънаследници на Д.И.Д., е собственик на имот № 026121 с
площ от 5.423 дка в местността „С.“. Имотът е отдаден под наем от съсобственик
на ищеца – Н.Д.В. по силата на посочения договор за наем, т.е. не е налице
неправомерно ползване на имота от страна на ответника. Безспорно, имотът е бил
предмет на договор за аренда, който към датата на сключване на договора за наем
от 16.12.2013 г. е бил действащ, но недоказани останаха твърденията, че имотът
е преарендуван по смисъла на Закона за арендата в
земеделието. За него е било сключено наемно правоотношение от един от
съсобствениците. Т.е. не се доказа в процеса действия (ползване и обработване)
от страна на ответника, което да е противоправно,
т.е. липсва един от обективните елементи на деликта.
Ответникът обработва имота въз основа на облигационно правоотношение. дори само
на това основание искът следва да се отхвърли, но съдът следва да обсъди и
факта, че не са ангажирани каквито и да било доказателства, ищецът да е водил
посочените преговори с ответника и да е закупувал разсад – рози, нито са
ангажирани доказателства колко броя резници са
закупени, на каква единична и обща стойност, т.е. твърдяната вреда е недоказана
по размер. Не са събрани и доказателства подписът на съсобственика на ищеца - Н.Д.да е подправен. Поради изложеното, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 59, ал.1
от ЗЗД.
Не се спори и се признава от ответника, че
между съсобственик на ищеца и него, като земеделски производител, на 10.12.2013
година и сключен договор за заем на земеделски земи в землището на село К.,
подробно описано по-горе. Не се оспорват и правата на ищеца в съсобствеността
на посочените земеделски имоти – 1/3 ид. част, които
се установяват и от представеното удостоверение за наследници.
В конкретния случай недоказано остана в
процеса по чие решение имотите са отдадени под наем. Н.Д., като сестра на ищеца
притежава също 1/3 ид. част от имотите. Неизяснен е
въпроса дали третият съсобственик е взел решение заедно с нея същите да бъдат
отдадени под наем. В случай, че решението е било общо, отношенията за плащането
е следвало да се уредят между съсобствениците. В случай, че наемодателят Н.Д.еднолично
е взела решение за отдаване на имотите под наем, но договорът не може да се
противопостави на ищеца съсобственик и същият има право на иск за обезщетение
от лицето, ползващо имотите, а именно наемателя. В такъв случай ищецът би имал
право на обезщетение за неползване на имота равняващо се на припадащата му се
част от месечния пазарен наем на имотите. Когато сделката не обвързва
съсобствениците по чл. 32 ЗС, те
могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват
своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване
по см. на чл. 31, ал. 2
ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез непосредствени
негови действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или
чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата вещ. Щом
сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е
възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2
ЗС, а по чл. 30, ал. 3
ЗС, когато тя е противопоставима на
другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима
на съсобственика и той не я приема. В последната хипотеза задължено е лицето,
което фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо
на съсобственика –ищец.
Ищецът претендира размер на наемната
(наречена от него арендна) вноска,така, както е била
определена с предходния аренден договор – в размер на
20 лева на декар. Същият, предявявайки иска, установява, че не приема договора
за наем, т.е. има право на обезщетение за неползване на имота в размер на
средния месечен пазарен наем. По делото обаче не са събрани доказателства за
размера на обезщетението, нито за становището на третия съсобственик за
отдаване на обща вещ под наем.
Поради изложеното искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО иска за заплащане на получените
суми от земеделски субсидии:
За да бъде уважен иска с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, следва ответникът да е получил нещо без основание, с оглед
неосъществено или отпаднало основание и да дължи връщането му. В конкретния случай ищецът не сочи ответникът
да е получил от него някакви суми, за да бъде изслудван
въпроса дали са получени при някоя от трите хипотези на чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Единствен легитимиран да предяви иск за връщане на субсидии е платецът, т.е.
държавата.
Лицето, което обработва заявените площи,
има право на субсидия, а по силата на наемното правоотношение ответникът е правоимащо лице (отделен въпрос е дали ги обработва и дали
ги е заявил за субсидия).
Поради изложеното, искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО ИСКА с правно основание чл. 108 от
ЗС.
За да се уважи
иска за ревандикация на недвижим имот, ищецът следва
да докаже правото си на собственост върху имота, както и че ответникът владее
този имот. Иска се ревандикация на земеделски земи, като правото на
собственост на ищеца не е оспорено в хода на процеса, макар и да не са
ангажирани безспорни доказателства за него. недоказана остана втората
предпоставка – ответникът да владее процесните имоти. самият ищец ангажира
доказателства, за имотите е сключен договор за наем, т.е. ответникът е
държател, а не владелец на имотите. Поради това не е необходимо и ответникът да
доказва, че владее имота на правно основание, годно да го направи собственик,
тъй като владението му върху вещите е отречено. същото е държане. Доколкото по
делото не се твърди ответникът да оспорва правото на собственост върху
процесните имоти, съдът намира, че производството по иска за ревандикацаията им следва да се прекрати като недопустимо,
поради липса на правен интерес. В противен случай би се стигнало до решение, с
което правото на собственост на ищеца върху имотите се признава спрямо лице,
което не го оспорва и се отхвърля иска за предаване на владението, което пък от
своя страна би формирало сила на пресъдено нещо.
ОТНОСНО разноските:
Ответникът претендира разноски и такива му
се следват на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Следва да се осъди ищеца да заплати на
ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 900 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от И.Д.И. с ЕГН **********
*** за осъждането на С.К.С. с ЕГН ********** ***
да му заплати сумата от 3000 лева,
представляваща пропуснати ползи в размер на стойността на 3000 резници, закупени от ищеца за засаждане на имот с площ от 5.423 дка с рози през 2017
година;
да му заплати сумата от 303 (триста и три)
лева, представляваща 1/3 ид. част от стойността на арендните вноски в размер на по 20 лева на декар,
представляващи наследствената му част от полагащата се арендна
вноска за стопанските години 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 година за имот
№ 026121 с площ от 5.423 дка, както и вноски за наем за останалите имоти с
номера – 005099 с площ от 1.067 дка, имот № 024027 с площ от 2.005 дка, имот №
034139 с площ от 1.784 дка в общ размер на 909.12 лева;
да му заплати сумата от 1.700 лева,
представляваща субсидии, получени от ответника по 35 лева за 5 дка, като
НЕСОНОВАТЕЛНИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен
от И.Д.И. с ЕГН ********** *** за осъждането на С.К.С. с ЕГН ********** *** да
му отстъпи собствеността и предаде владението върху имоти с номера 005099 и
024072 като НЕДОПУСТИМ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните, а в частта,.с която производството по делото се прекратява,
имаща характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.