РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Враца, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20241420103687 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, против Т. В. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.*****, ул. „********“ № ***.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Т. В. С. за следните суми: 567,91 лв. –
главница, дължима по договор за заем MicroCredit № ***-*****/**.**.**** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане;
77,33 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 557,20 лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.04.2023 г. до
15.10.2023 г.; 97,59 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024 г., както и
разноските по делото – 26,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 1274 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК на 01.07.2024 г. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание
до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2022 г. между „Микро Кредит“ АД и Т. В. С.
бил сключен договор за заем MicroCredit № ****-****, по силата на който дружеството
предоставило на ответника заем в размер на 900,00 лв. Сочи се, че подписвайки договора за
заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 900,00 лв.,
която се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбите на Общите
условия, в съответствие с които бил сключен договорът за заем, с подписването му
1
заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, че разбира и
приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните
разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Посочва се, че съгласно Общите условия,
при които бил подписан договорът, заемополучателят се задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която била в размер на 209,28 лв., на 12 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 92,44 лв., като първата погасителна вноска била платима на 15.11.2022
г., като така страните договорили общ размер на плащанията по заема 1 109,28 лв.
Поддържа се, че на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр –
Искане за допълнителни услуги, на 14.10.2022 г. между „Микро Кредит“ АД и Т. В. С. бил
сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № ****-*****, съгласно
който „Микро Кредит“ АД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било
предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна
цена за допълнителни услуги в размер на 955,20 лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 79,60 лв., при
първа погасителна вноска, платима на 15.11.2022 г.
Сочи се, че на длъжника била начислена лихва за забава по договор за заем в размер
от 97,59 лв. за периода от 16.04.2023 г. (датата на която станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди се, че срокът на договора изтекъл на 15.10.2023 г. с последната погасителна вноска и
същият не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Излагат се съображения, че на 21.07.2023 г. било подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД и „Микро Кредит“
АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Т. В. С., произтичащи от
Договор за заем MicroCredit № ***-*** и Договор за допълнителни услуги към заем
MicroCredit № ***-****, и двата от дата 14.10.2022 г., били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-
ищец. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че „Агенция за събиране на
вземания“ АД /сега ,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК: ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК: *********. Поддържа се,
че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането
от името на „Микро Кредит“ АД. Посочва се, че в случай че извършеното уведомяване за
цесията е ненадлежно, към исковата молба е приложено Уведомително писмо с изх. № УПЦ-
С-МКР/9032-00117769 от дата 22.10.2024 г., което следва да бъде връчено на ответника.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че ответникът
не се намира в облигационни отношения с ищеца по делото, поради което и нищо не му
дължи. Сочи се, че договорите, на които се позовава ищецът, са сключени между ответника
и „Микро Кредит“ АД с ЕИК: *********. Поддържа се, че на първо място не съществуват
вземания на „Микро Кредит“ АД срещу ответника по цитираните договори, поради което
такива обективно не могат да бъдат прехвърлени на ищеца. Твърди се, че посоченото
дружество нито е предоставило сумата от 900,000 лв. по Договор за заем Microcredit № ***-
***/**.**.****г., нито е извършило каквато и да било от „допълнителните услуги“ по
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***-****/**.**.***** г. Излагат се
2
съображения, че за да възникне задължение за връщане на заем, той по необходимост първо
трябва да е предоставен в размера и по начина, договорен между страните, като това не се е
случило. Посочва се, че не е вярно твърдението в исковата молба, че подписвайки договора
за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 900,00
лв. Посочва се, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***-
******/**.**.*** г. не съдържа подобно изявление и не може да служи като доказателство за
фактическото предоставяне на заема. Поддържа се, че за да възникне задължение на
ответника да заплаща за допълнителни услуги към заема, то по необходимост такива услуги
трябва да са предоставени, като претенцията за плащане на 12 вноски от по 76,60 лв. всяка
или общо 955,20 лв. за никога непредоставени услуги се явява абсолютно неоснователна.
Изтъква се, че съгласно чл. 90, ал. 1 ЗЗД длъжникът, който има срещу кредитора си
изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото
задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни
своето, като поради неизпълнението на двата договора от страна на „Микро Кредит“ АД
ответникът е в правото си да откаже да изпълни своите задължения. Твърди се, че
следователно липсва ликвидно и изискуемо вземане на „Микро Кредит“ АД срещу Т. С.,
което да е годен обект на цесия.
Направено е възражение за нищожност на Договор за заем Microcredit № ****-
****/**.**.*** г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****-
****/**.**.*** г. поради противоречието им със закона (чл. 26, ал. 1, предложение първо от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 и чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от ЗПК; вр. чл. 146, ал. 1
и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП, приложими на основание 24 от ЗПК) и
заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предложение второ ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК), а за
договора за допълнителни услуги и поради липса на основание (чл. 26, ал. 2, предложение
четвърто от ЗЗД). Излагат се съображения, че се касае за един договор, чиито клаузи
формално са разделени в два документа с цел заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Сочи се, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г.
всъщност съдържа скрити и необявени в Договор за заем Microcredit № ****-****/**.**.***
г. разходи, водещи до недопустимо оскъпяване на заема. Изтъква се, че в случая е договорен
заем от 900,00 лв., като е посочено, че следва да се върнат 1 109,28 лв. и в допълнителен
договор към договора за заем са установени задължения за ответника на обща стойност за
така наречените „допълнителни услуги“ 955,20 лв., която сума е по-голяма от договорения
заем. Поддържа се, че на практика комплексът от двата договора сочи, че се отпускат 900,00
лв., а кредиторът иска да получи 2 064,48 лв. (1 109,28 лв. – главница и лихва по Договор за
заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г. + 955,20 лв., представляващи сбора от 12 вноски
от по 76,60 лв. по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ****-
****/**.**.*** г. ), която сума е повече от два пъти по-голяма от заема.
Навеждат се доводи, че нито в договора за заем, нито в свързания с него договор за
допълнителни услуги е упоменат по ясен и недвусмислен начин лихвен процент, като за
посочените 40,47 % не става ясно дали са фиксиран годишен или месечен лихвен процент.
Изтъква се, че изобщо липсва посочване на годишен процент на разходите по заема, което
само по себе си е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно е основание по чл. 22 от
същия закон договорът да се счита за недействителен. Твърди се, че неяснотата за размера на
лихвата по заема и пълната липса на посочване на годишен процент на разходите, съчетано
с прикриването на такива разходи под формата на цена за „допълнителни услуги“ не
позволява на заемополучателя да прецени икономическите последици от сключването на
договора, като още по-трудно могат да се преценят тези последици, като се отчита
съдържанието на подписания от ответника Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, в който фигурират съвсем различни
стойности на месечните вноски по заема и различен брой вноски в сравнение с тези в
договора. Посочва се, че предоставянето на непълна, противоречива и подвеждаща
3
информация е основание да се приеме, че двата договора съдържат неравноправни клаузи
относно лихвите, таксите и разноските, които се начисляват на заемополучателя, като тези
клаузи съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, приложими на основание чл. 24
ЗПК, са нищожни.
Излагат се съображения, че като се вземе предвид посочения фиксиран лихвен
процент 40,47% в договора за заем, ако се предположи, че той е на годишна база, и ако към
този разход се добави сумата по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
****-****/**.**.*** г. , (12 вноски х 76,60 лв. всяка или общо 955,20 лв.), то годишният
процент на разходите превишава повече от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което е пряко нарушение на забраната по чл.
19, ал. 4 ЗПК и сочи на нищожност по чл. 19, ал. 5 ЗПК. Поддържа се, че на практика е
нищожен Договор за допълнителни услуги към заема, защото именно с него се въвеждат
клаузите за разходи за несъществуващи услуги, с който се превишават допустимите
параметри на ГПР.
Навеждат се и доводи, че следва да се отчете и че прехвърлянето на каквито и да било
вземания по двата договора е нищожно поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 3 ЗОЗ) и никога не е съобщавано на ответника,
поради което няма действие спрямо него. Сочи се, че в договорите, подписани от ответника,
изрично е посочено, че вземанията на „Микро Кредит“ АД са предмет на вписан особен
залог, като това съставлява съобщение по чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗОЗ, което е достигнало до
ответника на 14.10.2022 г., видно от съдържанието на подписаните от него договори.
Изтъква се, че с оглед така цитираните норми залогът на вземанията има действие спрямо
ответника. Поддържа се, че според чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ залогодателят (в случая „Микро
Кредит“ АД) няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без
съгласието на заложния кредитор. Твърди се, че ако въпреки тази забрана „Микро Кредит“
АД е прехвърлило вземания срещу ответника на ищеца с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г. и Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към
него, то този договор и приложение са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 3 от ЗОЗ. Твърди се, че ответникът никога не е уведомяван, че
„Обединена българска банка“ АД, в чиято полза е вписан особеният залог, е дала своето
съгласие заложените вземания да се цедират на трети лица и в частност на ищеца.
Излагат се още и съображения, че ответникът никога не е уведомяван за цесията.
Сочи се, че според чл. 99, ал. 3 ЗЗД такова съобщаване е длъжен да направи старият
кредитор, а според чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Твърди се, че представените с исковата молба копия от Уведомително писмо Изх. № УПЦ-С-
МКР/9032-00117769 от 22.10.2024 г., от известие за доставяне с баркод ******** и от
пощенски плик по никакъв начин не доказват извършването на надлежно съобщаване по чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Сочи се, че е абсурдно искането съдът да връчи на ответника копие от
уведомлението, като самият факт, че се иска връчване на уведомление за цесия с дата
22.10.2024 г., която дата е след издаването на Заповед № 1274 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2087/2024 г. на PC Враца,
доказва, че преди започване на заповедното производство ищецът и неговият праводател не
са били съобщили на ответника за прехвърлянето на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съответно, че това прехвърляне няма действие спрямо ответника.
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска от съда да отхвърли предявените искове.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
4
следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2087/2024 г. по описа на
Районен съд – Враца се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление
е издадена Заповед № 1274/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 567,91 лв. –
главница, дължима по договор за заем MicroCredit № ****-****/**.**.*** г. ., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане;
77,33 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 557,20 лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.04.2023 г. до
15.10.2023 г.; 97,59 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024 г., както и
разноските по делото – 26,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея. С
Разпореждане № 4037/30.09.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му
указания заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Представен е Договор за заем Microcredit № ****-****/**.**.*** г. , сключен между
„Микро Кредит“ АД и ответника Т. В. С., съгласно който заемодателят е предоставил на
заемателя заем в размер на 900,00 лв., като заемателят се е задължил да върне отпуснатия
заем на 12 вноски съгласно погасителен план, всяка от които в размер на 92,44 лв.
Уговореният лихвен процент по заема е в размер от 40,47%. Посочено е, че начинът на
усвояване на заема е следният: в брой на касите на Изипей; рефинансиран заем: ***-***,
Рефинансирана сума: 256,12 лв.; сума за получаване: 643,88 лв. Приети като доказателство
са и Общи условия към договора за кредит.
Приет като доказателство е и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit
№ ****-****/**.**.*** г. от 14.10.2022 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и ответника Т.
В. С., съгласно който „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента при условията на договора
пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, със срок 12 месеца, вноска 79,60 лв., включващ:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции.
Представено е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до ответника Т. В. С., за което липсват данни за
доставянето му до адресата.
С Определение № 247/05.02.2025 г. съдът на основание чл. 184, ал. 1 ГПК е задължил
ищецът да представи на електронен носител следните електронни документи: Извлечение от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.;
Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите; Извлечение от Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.;
Пълномощно Пл-23-00020-1/30.03.2023 г. към Д-23-00055-1. Указано е на ищеца, че в случай
че не представи електронните документи на електронен носител, възпроизведените преписи
от тях на хартиен носител ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
С отговора на исковата молба от ответника е направено оспорване на автентичността
на електронните подписи, положени в представените Извлечение от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.; Потвърждение за
извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
5
договорите; Извлечение от Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.; Пълномощно Пл-
23-00020-1/30.03.2023 г. към Д-23-00055-1.
С молба с вх. № 2888/24.02.2025 г. ищецът е представил изисканите от него
електронни документи на електронен носител, като е заявил, че желае да се ползва от
оспорените документи.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г., съдът е открил
производство по оспорване автентичността на подписите, положени върху Извлечение от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.;
Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите; Извлечение от Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г. и
Пълномощно Пл-23-00020-1/30.03.2023 г. към Д-23-00055-1, като е указал на основание чл.
193, ал. 3, изр. II-ро ГПК, че тежестта за установяване на истинността на документите се
носи от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който не сочи доказателства за този
факт.
Във връзка с разпоредбата на чл. 184, ал. 2 ГПК съдът е извършил в открито съдебно
заседание, проведено на 19.03.2025 г., възпроизвеждане на представените от ищеца с молба с
вх. № 2888/24.02.2025 г. електронни документи, както и проверка на поставените върху тях
електронни подписи. При извършената проверка е установено, че на предоставения от
ищеца електронен носител се намират три файла във формат .pdf с наименования Договор за
цесия Микро кредит – 30.03.2023.pdf, Пълномощно – 30.03.2023.pdf и
Потвърждение_Микро_кредит_20230721.pdf, както и три файла във формат .png,
възпроизвеждащи Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към договора за цесия. Системният
администратор, извършил проверката, е констатирал, че документът, озаглавен
Потвърждение_Микро_кредит_20230721.pdf, е с валидно положен електронен подпис, като
сертификатът на подписа не е отменян и подписаното съдържание отговаря на
съдържанието на документа. По отношение на документите, озаглавени Договор за цесия
Микро кредит – 30.03.2023.pdf и Пълномощно – 30.03.2023.pdf не са намерени електронни
подписи, като системният администратор е констатирал, че същите не представляват
оригинал на електронно подписан документ, а копие на такъв, поради което не може да се
извърши надлежна проверка на положените върху тях електронни подписи. По отношение
на трите файла във формат.png системният администратор е констатирал, че форматът на
файловете не позволява извършването на надлежна проверка на положените върху тях
електронни подписи. Във връзка с горното и с оглед разпределената доказателствена тежест
в производството по чл. 193 ГПК, съдът е дал. възможност на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи на електронен носител с копие за ответника
оригиналните електронни документи във формат .pdf – Извлечение от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.; Извлечение от
Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г. и Пълномощно Пл-23-00020-1/30.03.2023 г. към
Д-23-00055-1, като отново е указано, че в случай че ищецът не представи електронните
документи на електронен носител, възпроизведените преписи от тях на хартиен носител ще
бъдат изключени от доказателствата по делото.
Ищецът не е изпълнил указанията на съда, като с протоколно определение от
24.04.2025 г. съдът е изключил горепосочените преписи от документи, възпроизведени на
хартиен носител, от доказателствата по делото.
Видно от приетото като доказателство по делото Потвърждение за извършена цесия
на вземания на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Микро Кредит“ АД на основание чл. 99, ал. 3
ЗЗД и на основание § 7, ал. 9 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
6
30.03.2023 г. е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от него на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно горецитирания рамков договор,
индивидуализирани и подробно описани в Приложение № 1 от 21.07.2023 г.,
представляващо неразделна част от цитирания договор.
По делото е изслушано и прието заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което ищцовото дружество е предоставило на вещото лице разписка за
извършено плащане от 14.10.2022 г. с наредител „Микро Кредит“ АД и получател Т. В. С. за
сума в размер на 643,88 лв. с описание на превода: паричен превод към EasyPay: Усвояване
на кредит ***.****. От предоставената разписка вещото лице е направило констатация в
експертизата, че на 14.10.2022 г. „Микрокредит“ АД реално е предало заемната сума в
размер на 900,00 лв. на ответника съгласно условията на договор за заем № ****-
*********** като преводът в размер на 643,88 лв. е извършен на 14.10.2022 г. от
„Микрокредит“ АД на Т. В. С. на каса на Изипей след приспадане на сума в размер на
256,12 лв., която съгласно условията на договора е уговорена за реинвестиране по Договор
за заем № ***-*****. Съгласно заключението остатъкът от задължението на ответника по
Договор за паричен заем № ****-***** от **.****** г. и Договор за допълнителни услуги
към договора за заем е както следва: сума в размер на 567,91 лв. – непогасена главница за
вноски с падежни дати от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г., включително; сума в размер на 77,33
лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023
г.; сума в размер на 557,20 лв. – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги
за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г. Според вещото лице размерът на лихвата за
забава, който ответникът би следвало да дължи вследствие на забавено плащане по Договор
за паричен заем № 9032-00117769 от 14.10.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към
договор за заем за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024 г. представлява сума в размер на
90,93 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че не е извършила проверка на
място в счетоводството на „Микро Кредит“ АД, като в заключението е цитирала разписка за
извършено плащане, която й е била изпратена по имейл. Не може да каже дали разписката за
получаване на сумата от 643,88 лв. е била подписана от ответника, като не е видяла
документа в оригинал. Не е видяла и документ, удостоверяващ рефинансирането на договор
за заем със сумата от 256,12 лв., нито разписка или преводно нареждане, които да
удостоверяват, че ответникът е заплатил сумите, които са отразени като платени в системата
на ищеца.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени иска с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 567,91 лв. – главница, дължима по договор за заем
MicroCredit № 9032-00117769/14.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 77,33 лв. –
договорна лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от
557,20 лв. – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
15.04.2023 г. до 15.10.2023 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
97,59 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024 г.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК и по чл. 10а, предл. 1 ЗПК е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
7
черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Микро Кредит“ АД и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане на договорна
лихва и допълнителни такси в претендираните размери; реалното предаване на паричната
сума на заемателя; настъпилата цесия между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД за процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите
от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест,
ищцовото дружество не ангажира доказателства, които да установяват настъпилата цесия
между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за процесното
вземане, както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът след неизпълнение на указанията от страна на ищцовото дружество за
представяне на електронен носител на оригиналните електронни документи – Извлечение от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г.;
Извлечение от Приложение № 1 от 21.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (договор за цесия) от 30.03.2023 г. и Пълномощно Пл-23-00020-
1/30.03.2023 г. към Д-23-00055-1, е изключил възпроизведените на хартиен носител преписи
от тях от доказателствата по делото. Във връзка с направеното възражение от страна на
ищеца, че ответникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск
относно цедираното парично вземане, следва да се посочи, че действително длъжникът не
може да противопостави на цесионера възраженията, основаващи се на отношенията между
цедента и цесионера, но длъжникът по никакъв начин не е ограничен да оспори истинността
на представен по делото документ, макар и неносещ неговия подпис, нито да се възползва
от разпоредбата на чл. 184 , ал. 1 ГПК и да поиска насрещната страна да представи на
електронен носител документа, за да може да бъде извършена надлежна проверка на
поставения върху него електронен подпис, както е направил в случая. Именно вследствие
неизпълнение на указанията на съда в този смисъл, представените от ищцовото дружество
документи са изключени от доказателствения материал по делото, тъй като поради
непредставянето на оригинал от тях на електронен носител, е обективно невъзможно
извършването на проверка на автентичността на положените върху тях подписи. Приетото
като доказателство по делото Потвърждение за извършена цесия на вземания на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД само по себе си не може да докаже наличието на валиден договор за
цесия, сключен между „Микро Кредит“ АД и ищцовото дружество, с предмет конкретното
вземане по договор за заем MicroCredit № ****-****/**.**.*** г., доколкото същият не е
посочен изрично в него, а в потвърждението е отразено, че касае вземания, цедирани от
„Микро Кредит“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно рамков договор,
индивидуализирани и подробно описани в Приложение № 1 от 21.07.2023 г., които
документи са изключени от доказателствата по делото.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото
дружество е следвало да установи в процеса пълно и главно, че спорното право е
възникнало, включително да установи валидното прехвърляне на процесното задължение
към ищеца посредством договор за цесия. Депозираният от ответника отговор на исковата
молба съдържа изрично оспорване на дължимостта на претендираните от него суми на
основание договор за цесия, като се поддържа, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
няма такива вземания към него. Представените от ищцовото дружество доказателства, че
същото е станало носител на вземане срещу ответника бяха изключени от доказателствения
материал по делото по горепосочените причини. Предвид това, в производството липсват
доказателства, че ищецът е придобил вземането, предмет на договора за цесия. Доколкото
8
фактът на прехвърляне на конкретното вземане е изрично оспорен, съдът намира, че той не е
пълно и главно установен от ищеца, чиято в случая е била тежестта на доказване.
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той
може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за
себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова,
за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде
абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде
непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е осъществило, ако
трябва да се установи липсата му. В случая недоказана по делото е останала материалната
легитимация на ищеца като кредитор. При липса на ангажирани доказателства от страна на
ищеца за основанието, на което се претендира сумата, съдът намира, че ищецът не е титуляр
на вземанията, чието съществуване е предмет на установяване. Предвид гореизложеното
предявеният главен иск за сумата от 567,91 лв. – главница, дължима по договор за заем
MicroCredit № ****-****/**.**.*** г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск, то неоснователни се явяват и кумулативно
обективно съединените акцесорни искове за заплащане на сумата от 77,33 лв. – договорна
лихва за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; сумата от 557,20 лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.04.2023 г. до
15.10.2023 г. и сумата от 97,59 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024
г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. На основание чл.
38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв. Б. С. Т. сумата от 430,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в
размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска
работа. Неоснователно е направеното от ищеца възражение за липса на основание за
предоставяне на безплатна правна защита на длъжника. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал.1 от ЗА обвързват съда и
той не изследва налице ли е основанието за предоставяне на безплатна правна помощ,
доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в правомощията на страните по
договора – упълномощител и упълномощен (Определение № 327/18.06.2018 г. по г. д. №
4988/2017 г., I г.о. на ВКС и Определение № 100/02.06.2022 г. по ч. г. д. №
1154/2022 г., II г. о. на ВКС). В същия смисъл е и Определение № 203/17.05.2022 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1518/2021 г., I т. о. на ВКС, в което е прието, че наличието на
обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА не подлежи на съдебен контрол. Следва да се
отбележи още и че предоставената на ответника правна помощ в конкретния случай не е в
хипотезата на материално затруднено лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания”
9
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, против Т. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: ******, ул. „******“ № ****, кумулативно обективно съединени
установителни искове, както следва: 1/ с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 567,91 лв. – главница, дължима по
договор за заем MicroCredit№ ****-****/**.**.*** г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 77,33 лв. – договорна лихва за периода
от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, предл. 1 ЗПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 557,20 лв. – сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 97,59 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 28.06.2024 г., за които суми е
издадена Заповед № 1274 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.07.2024 г. по ч. гр. дело № 2087/2024 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на адв.
Б. С. Т., ВрАК, с адрес на упражняване на дейността: гр. ****, ул. „***“ №**, ет. ** сумата
от 430,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10