Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155
16.04.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 720 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.220
от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл.44, във връзка с чл.22, т.7 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Делото е образувано по жалба на СД „БАЛУТИ – БВ – БАЛУТЕВИ И С-ИЕ“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ул. „Б.“ № ***, представлявано от Б. Д. Б. -
управител, с посочен съдебен адрес:***, адв. Н.К., срещу Решение към MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018г. с рег. №32-226636 от
04.08.2020г., издадено от Директор на Териториална дирекция „Северна Морска“ в
Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че посоченото решение било прието
в нарушение на закона и било необосновано. За да постанови решението си,
митническият орган приел, че за въпросните стоки № 10 (постелки 2724 бр.), № 12
(покривка за маса 1200 бр.), №17 (люлка-хамак 200 бр.) декларираната митническа
стойност при извършения внос е силно занижена и определил нови митнически
стойности с установени за досъбиране задължения. Сочи се, че подобен извод бил
необоснован и не бил подкрепен с надлежни доказателства.
На първо място, митническият орган обосновавал
решението си с това, че в представената търговска фактура липсвала информация
относно условията и сроковете за разплащане по сделката, не бил представен
търговски договор, ценова листа или друга кореспонденция, предшестваща
издаването на фактура и това водело до съмнения, че декларираната стойност е
цялата платена от жалбоподателя към доставчика сума.
Въведените от самия административен орган изисквания
за документите, придружаващи една международна търговска сделка, били напълно
пожелателни и изобщо не влияели на реалността на договора. Отсъствието им не
означавало липса на договор. По българското право продажбата била неформален
договор и тази му характеристика следвало да бъде в основата на преценката има
ли изпълнен между страните договор или не. Отказът да се приеме, че съществуват
доказателства за реално изпълнен договор за покупко-продажба бил първия довод
за необоснованост на обжалваното решение.
Представени били пет броя фактури, по които на
03.01.2018г. било извършено общо плащане от 50 000 щ.д. към доставчика от
Китай. Обстоятелството, че процесните стоки били част от една обща доставка от
един и същ търговски партньор и това несъмнено влияело на цената им, не било
отчетено от митническите органи. Нямало и съпоставка дали декларираната
стойност по така представените фактури била съответна на платената сума, а без
такава съпоставка всяко съмнение върху реалността на декларираната стойност
било напълно неоснователно.
В решението бил изложен трудно обясним и непонятен
довод - отхвърляла се декларираната от жалбоподателя митническа стойност, но
без да се оспорва автентичността на представените документи по вноса.
Моли се да се приеме, че митническият орган
необосновано отказал да признае наличието на реално изпълнен договор за
международна покупко-продажба, доказателствата за чието осъществяване били
безспорни, а това водело до достоверност на декларираната митническа стойност,
задълженията съобразно която били платени и липсвало основание да се
доначисляват допълнителни. Митническата стойност на стоките представлявала
договорната им стойност, съгласно чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013г., от което
правило административният орган без основание се отклонил.
При извършената допълнителна митническа проверка
първоначално съмненията за реалността на декларираната стойност на внасяните
стоки били изведени от т.нар. “справедливи цени“, извлечени от база на данни на
„Евростат“. Според жалбоподателя обаче, същите служели единствено за целите на
статистиката и от тях не можело да се правят изводи за нуждите на митническия
контрол. В цитираните европейски регламенти по уреждане на митническата дейност
в съюза подобни „справедливи цени“ никъде не се споменавали. Допълнително
потвърждение било и обстоятелството, че самите митнически органи при определяне
на новата коригирана митническа стойност не ги използвали, а прилагали метод от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 2015г., което още веднъж подчертавало
вътрешна противоречивост на мотивите към решението.
Използваният метод за определяне на декларираната
стойност по цени на „сходни стоки“, очертан в чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013г., след като е прието, че договорната стойност е нереална, не бил
приложен точно. Посочени били единствено цифрови стойности от база данни на
митницата. Не било посочено дали се касае за единичен или постоянен внос, което
обстоятелство било от съществено значение във външната търговия, не били
посочени цените, на които са декларирани сходните стоки, а единствено
митническа декларация от 16.10.2017г. по отношение на стока № 10 /постелки/,
митническа декларация от 18.08.2017г. за стока №12 /покривка за маса/ и митническа декларация от 27.05.2017г. за
стока № 17 /люлка-хамак/. Дори не било посочено наименованието на „сходните“
стоки, нито кой е вносителят и откъде се
извършва вносът. При липса на достъп до тази база данни било невъзможно да се
установят от жалбоподателя декларираните стойности и другите условия на
доставка, с което било нарушено правото му на защита, а това било основание за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Освен това, преценено като административен
акт, в съдържанието му липсвало пълно описание на фактическите обстоятелства,
при които било извършено твърдяното нарушение, което също било белег за
незаконосъобразност.
Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение,
с което да отмени изцяло Решение към MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018г.,
издадено на 04.08.2020г. от Директор на Териториална дирекция „Северна Морска“ при
Агенция „Митници“ като незаконосъобразно.
В съдебно заседание процесуалният представител на
оспорващия моли да бъде отменено обжалваното решение, като необосновано и
постановено в противоречие на закона. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът – Директор на Териториална Дирекция
„Северна морска“ при Агенция „Митници“ София, чрез процесуален представител
моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила решението. В случай,
че се присъдят разноски в полза на жалбоподателя, се моли да бъде съобразен
претендирания размер на адвокатския хонорар с размера на адвокатските
възнаграждения, които са определени в наредбата за тези възнаграждения. Моли се
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД „Северна морска“.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 24.01.2018г. жалбоподателят СД „Балути - БВ -
Балутеви и сие“ гр.Димитровград, чрез представител декларира с Митническа
декларация MRN
18BG002002Н0013290/24.01.2018г. (л.42-45) под режим „допускане за свободно
обращение“ стоки – 20 броя, 810 броя колети, с държава на изпращане/износ –
Китай и държава на получаване – България, на обща фактурна стойност 11986.40 USD (валутен
курс 1.65119, с изпращач/износител Йилу Биянг Импорт Енд Експорт Китай и
получател Балути-Бв-Балутеви и сие. Сред стоките, под № 10 са декларирани „Постелки–
2724 броя“, код по ТАРИК **********, държава на произход – Китай, нето
тегло – 939.800 кг. Като стока № 12
в митническата декларация са декларирани „Покривка
за маса – 1200 бр.“, код по ТАРИК **********, държава на произход – Китай,
нето тегло – 114.400 кг., а като стока №17
са декларирани „Люлка (хамак) – 200
броя, код по ТАРИК **********, държава на произход – Китай, нето тегло –
126.000 кг.
Към митническата декларация вносителят прилага:
Фактура № YWJM2011711-017 от 09.12.2017г. (л.76-80) и опаковъчен лист (л.81-85)
към нея, коносамент № NYKSNB6EL1473700 от 15.12.2017г. (л.86-89).
До „Балути-Бв-Балутеви и сие“ гр. Димитровград е
изпратено писмо изх. №
32-48736/13.02.2020г. (л.37-38) на МП Варна Запад, ТД Северна морска, с
което дружеството се уведомява, че
за нуждите на допълнителната проверка
на горепосочената митническа декларация, съгласно чл.188 „б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване
на Митнически кодекс на Съюза (Регламент
(ЕС) №952/2013) и чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, поради
съмнения относно декларираната стойност на стоката/ите, следва в 10-дневен срок
от връчване на писмото да представи подробно изброени документи и информация, в
подкрепа на декларираната митническа стойност.
Във връзка с горното, от дружеството е представено
писмо с вх.№ 32-59516/24.02.2020г. (л.41), в което се сочи, че се прилагат
заверени копия на документи и се дават обяснения.
Началникът на МП „Варна запад“ при ТД Северна морска е
изпратил до Началника на Отдел „Митническа дейност“ ТД Северна морска, Служебна
бележка Рег.индекс 32-70281/04.03.2020 г. (л.40), с която го уведомява, че с
писмо изх. №32-48736/13.02.2020г. до дружеството вносител, митническите органи
са посочили 10-дневен срок да предостави допълнителни документи, в подкрепа на
декларираната митническа стойност, като в определения от митническите органи
срок дружеството вносител е предоставило изисканите документи с писмо
№32-59516/24.02.2020г. Във връзка с това се моли за компетентно становище
относно декларираната митническа стойност.
С писмо Рег.
№32-137757/15.05.2020г. (л.33 гръб – 36) на ТД Северна морска, управителят на „Балути-Бв-Балутеви и сие“ гр. Д. е уведомен за
мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническа декларация с MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018г. - МП Пристанище Варна
Запад. В писмото е посочено, че са налице обстоятелства, които обосновават
основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по
цитираната митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени
разпоредбите на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013. Посочено е още, че
декларираната цена на част от стоките по процесната декларация, а именно стоки
№ 10, 12 и 17, е по-ниска от справедливата цена, валидна за тях в ЕС (оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава-членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години), и поради това, че не са представени
допълнителни документи, доказващи реално платената цена на внасяните стоки, на
база извършения сравнителен анализ съмненията относно декларираната митническа
стойност остават. Като основание за определяне на нова митническа стойност на
стоките е посочена разпоредбата на чл.140 пар. 2 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията, според която митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, параграф 1 от
Кодекса, ако съмненията им не отпаднат. Разяснено е, че на основание чл.74,
пар.1 от МКС се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от параграф 2 на
същия член, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Посочено е, че се отхвърля като
неприложим метода за идентичност на стоките. Отбелязано е също, че за прилагане
метода на сходни стоки се изследва договорната стойност на стоки, изнесени в
приблизително същия момент. Отбелязано е, че след направения анализ в националната
база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение
в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са
необичайно ниски и следва да бъдат:
База за определяне на митническата стойност на стока №
10 - МД с MRN 17BG002002Н0128797 от 16.10.2017 г. – 1.29 лв./брой.
База за определяне на митническата стойност на стока №
12 - МД с MRN 17BG002002H0102455/18.08.2017г. – 0.69 лв./брой.
База за определяне на митническата стойност на стока №
17 - МД с MRN 17BG005803Н0014277/27.05.2017г. – 2.11 лв./брой.
Метод за определяне на митническата стойност на стоки
№ 10, 12, 17 – чл.74, пар.2, б) от МКС.
Посочено е, че определената към момента нова
митническа стойност по MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018г. за
стока №10 е в размер на 3513,96 лв., за стока №12 е в размер на 828 лв., за
стока №17 е в размер на 422 лв., основание чл.74, пар.2, буква „б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013.
В писмото е посочено, че на основание чл.101 от
Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.54, ал.1 от Закона за ДДС, административният
орган счита, че за декларираната стока по митническа декларация с MRN
18BG002002Н0013290/24.01.2018г. възниква задължение за допълнително заплащане
на държавни вземания, в размер на 366,59 лв. (вносно мито) и 684,29 лв. (ДДС),
или общо 1050,88 лв.
С писмото управителят на дружеството се уведомява, съгласно
чл.26, ал.1 от АПК, за започване на административното производство, като му се
предоставя възможност за изразяване на становище по посочените мотиви в
тридесетдневен срок от получаване на уведомлението.
Видно от приложеното известие за доставяне (л.33) на „Български
пощи“ ЕАД, писмото е получено на 20.05.2020г.
От дружеството е представено писмено становище,
заведено в ТУ Северна морска, ТД Северна морска, с рег. № 32-160751/08.06.2020
г., в което се излага становище, че следва да се извърши нова преценка на
обстоятелствата, от които се изхожда за определяне на коригирана митническа
стойност на част от внасяните стоки по фактура № YWJM2011711-017 от 09.12.2017г., да се приеме, че
декларираната стойност е реална, съобразно нея дължимите вносно мито и ДДС са
платени и да не се издава решение за допълнително заплащане.
С Решение към MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018г. с
рег. №32-226636 от 04.08.2020г., издадено от Директор на Териториална дирекция
„Северна Морска“ в Агенция „Митници“, на основание чл.84 ал.1 т.1 от Закон за
митниците, във връзка с чл.74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.
чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, вр. чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77,
пар.1, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, се отказва приемане
на митническата стойност на декларираните стоки №10, 12 и 17 в митническа
декларация (МД) с MRN 18BG002002Н0013290 от 24.01.2018г. и се определя
митническа стойност на тези стоки с №10, 12 и №17 в митническа декларация MRN
18BG002002Н0013290 от 24.01.2018г., както следва: за стока №10 в размер на
3513,96 лв. (2724 броя х 1,29 лв.), за стока №12 в размер на 828,00 лв. (1200
броя х 0,69 лв.), за стока №17 в размер на 422,00 лв. (200 броя х 2,11 лв.).
Разпоредено е да се коригира митническа декларация с MRN 18BG002002Н0013290 от
24.01.2018г. за стока №10, стока №12 и стока №17, както подробно е описано, да
се вземе под отчет начисления с решението размер на държавните вземания, като е
посочено, че начислените и взети под отчет с ВПО№1332/24.01.2018г. суми са:
мито (А00) 1386,18 лв., окончателни антидъмпингови мита (А30) 333,99 лв., ДДС
(В00) 4892,67 лв., които са заплатени. Посочено е, че установени за досъбиране
са: мито (А00) 366,59 лв., ДДС (В00) 684,29 лв., ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 от ЗДДС, вр. чл.114,
пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) №952/2013. На основание чл.77 пар.2 от
Регламент (ЕС) №952/2013 за дата на възникване на митническото задължение се
определя 24.01.2018г. На основание чл.83 ал.1 от ЗДДС и чл.77 §3 от Регламент
(ЕС) №952/2013 за длъжник се определя „Балути-Бв-Балутеви и сие“ СД, гр. Д.,
ЕИК *********.
В мотивите на решението е посочено, че в процеса на
последваща проверка на основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ на декларираната
митническата стойност по посочената митническа декларация, е възникнало
основателно съмнение, че декларираната стойност представлява цялата платена или
подлежаща на плащане сума. Посочено е, че след разглеждане на допълнително
представените с писмо peг.№ 32-59516/24.02.2020г. документи и информация е
установено, че търговската фактура, представена към митническата декларация, е
издадена на 09.12.2017г. и е за сумата от 11986.40 USD. Видно от приложения
банков SWIFT на 05.01.2018г. са заплатени 50 000 USD по няколко фактури, сред
които и фактурата по процесната митническа декларация. В представената
търговска фактура липсвала информация относно
условията и сроковете за разплащане по сделката, поради което можело да се
счете, че някаква част от платената по няколко фактури сума от 50 000 USD е
авансово плащане, а не окончателно платената цена. Заявено е, че митническите
органи нямат информация за стойностите на всички фактури, включени в плащането,
и поради непредставянето на търговски договор, ценова листа или друга
кореспонденция, предшестващи издаване на фактурата, съмненията относно
точността на декларираната митническа стойност остават.
Заявено е, че след извършен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, митническите органи
установяват, че за стоки със същия код по ТАРИК като стоки с № 10, № 12 и №17
по МД с MRN 18BG002002Н0013290 от 24.01.2018г. са декларирани по-високи
стойности, които съществено се различават от декларираната в конкретния случай
стойност.
Предвид това, че митническата стойност на внесените
стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена
спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и
изводите от представените документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност, остава съмнението относно точния размер на митническата стойност на
стоки № 10, №12 и № 17.
Във връзка с това е прието, че без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи, следва да се определи нова
митническа стойност по един от вторичните методи по чл.74, параграф 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013.
Заявено е, че при изследване на метода, регламентиран в
чл.74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е достигнат извод, че
не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй
като описанието на стоките в кл. 6/8 на митническите декларации за допускане за
свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно.
Същото не включвало качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите,
състава на материала и т.н., което от своя страна не позволявало прилагането на
този метод. За да се можело да се приложи същият, трябвало безспорно да бъде
установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки
във всяко отношение: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и
известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и
декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по
същото време. В случая не била открита достатъчно изчерпателна информация за
тези показатели, като такава не била открита и при допълнителното проучване и
анализ.
След направения анализ в митническата информационна
система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно
обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с № 10, №12 и
№ 17 по цитираната митническа декларация били намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности от други вносители. Същите били декларирани и
приети в съответствие с чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл.74,
пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013 следвало да бъдат база за определяне на
нови митнически стойности на стоки № 10, №12 и № 17 по процесната МД с MRN
18BG002002Н0013290 от 24.01.2018г. Съвкупно от гореизложеното, митническата
стойност на горецитираните стоки по процесната митническа декларация, следвало
да бъде:
Стока № 10 кл.31 „Постелки – 2724 броя“; код по ТАРИК **********
- декларирана митническа стойност 0,49 лв./брой или 0,70
лв/кг;
- нова митническа стойност - 1,29 лв./бр
- база за определяне МД с MRN 17BG002002Н0128797/16.10.2017
г.
Стока № 12 кл.31 „Покривка за маса – 1200 броя“, код
по ТАРИК **********
- декларирана митническа стойност 0,15 лв. за 1 брой
или 1,55 лв/кг;
- нова митническа стойност - 0,69 лв./бр
- база за определяне МД с MRN
17BG002002H0102455/18.08.2017г.
Стока № 17 кл.31 „Люлка (хамак) – 200 броя“, код по
ТАРИК **********
- декларирана митническа стойност 0,91 лв. за 1 брой
или 1,45 лв/кг;
- нова митническа стойност - 2,11 лв./бр
- база за определяне МД с MRN
17BG005803Н0014277/27.05.2017г.
Предвид горното определената към момента нова
митническа стойност по МД с MRN 18BG002002Н0013290 от 24.01.2018г. за стока № 10 е в размер на 3513,96
лв., за стока № 12 е в размер на 828,00 лв. и за стока №17 в размер на 422,00
лв. на основание чл.74, пар.2, б) от Регламент (ЕС) №952/2013.
Решението е изпратено на дружеството с придружително
писмо рег.№ 32-227017/05.08.2020 г. и видно от приложеното известие за
доставяне е връчено на 06.08.2020 г. Жалбата срещу решението е депозирана на
13.08.2020 г.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е
подадена в законоустановения срок от
лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган и е обективирано в писмена форма.
Процедурите по определяне на митническа
стойност на стоки внасяни в територията
на ЕС стоки е регламентирана в Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския
Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013
година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент).
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.
Съгласно чл. 74 § 1 от МК когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя
се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 § 3 МК, когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на
регламента.
Предвидените критерии се прилагат последователно и
само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането
на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при спазване установената от регламента поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл.140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на
чл. 70, параграф 1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74,
параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира,
за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 прави се корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт.
Съгласно чл. 141, параграф 3 от Регламента за
прилагане, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение, договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
Идентични стоки, съгласно чл. 1, параграф 2, т. 4 от
Регламента за прилагане означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 „сходни стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност- стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава - чл. 15, пар. 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл.
70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за
създаване на Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
При регламентиране на общата процедура
във връзка с правото на изслушване, в чл. 8, параграф 1, буква "а" от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението,
упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват:
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение.
В случая с писмо Рег. №32-137757/15.05.2020г. (л.33 гръб
– 36) до управителя на дружеството, органът е изложил доводите си, въз основа на които се основават съмненията
на митническата администрация в достоверността на декларираната митническа
стойност, предвид което формално е спазил процедурния ред. Изложените от органа мотиви, обаче са общи и
не съдържат конкретни факти и обстоятелства въз основа на които да се стигне до
извод за наличие на необходимите предпоставки за определяне на нова митническа
стойност. В мотивите си органът сочи единствено по номера митнически
декларации, послужили като база за определяне на новата митническа стойност, но
не излага каквито и да било факти касаещи вносителя, вида стока и условията на
продажбите по тях. Няма извършен анализ относно сроковете и начинът на плащане,
количествата, търговската марка и качеството на стоките. В цитираното писмо е
посочено само, че след направен анализ на митническата стойност на стока № 10,
№ 12 и № 17 от процесната митническа декларация се установява, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки. Липсва обаче
посочена каквато и да била конкретна информация, въз основа на която адресатът
да може да получи представа имат ли въпросните стоки действително
характеристиките на сходни такива.
В тази връзка съдът намира, че в хода на
административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството
- жалбоподател, което, макар да е уведомено с цитираното писмо от 15.05.2020г.
за започването на административното производство, не е било информирано за
данните по използваните други митнически декларации за свободно обръщение на
сходни стоки, и по този начин е било лишено от възможността да изрази становище
по тях.
Настоящата съдебна инстанция намира също така оспореният
акт за издаден при липса на изложени конкретни фактически
основания. Последното води до неспазване изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и съответно представлява самостоятелно основание за неговата отмяна,
доколкото не позволява да се осъществи адекватен контрол върху правилното
приложение на материалния закон.
Митническите органи не е
обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр.
чл. 74, параграф 2, буква „б“ от МК. В случая липсват данни митническите органи
да са извършили необходимия анализ и надлежно да са мотивирали необходимостта
от корекция на митническата стойност, съответно да са обосновали приложената от
тях такава. В оспореното решение, при прилагане на чл. 74, параграф 2, б.
"б" административният орган се позовава на три митнически декларации
за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата
стойност на процесните стоки, без обаче да са налице каквито и да било данни за
извършен пълен анализ за сходство на стоките по тези митнически декларации.
В случая, освен посочване на номера на
използваните митнически декларации, липсва посочване на каквито и да било други
данни, и по-конкретно на изискуемите данни за търговското равнище, за произхода
на стоката, транспортните разходи, застраховките, както и кой е производителят,
датата на сключените договори за продажба на тези стоки, датата и стойността на
фактурите, за да може, от една страна, оспорващият адекватно да организира
защитата си, и, от друга, съдът да прецени дали стоките по използваните
декларации действително отговарят на дефиницията за "сходни стоки" и
дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата
стойност съобразно принципа за сходни стоки. Липсата на данни и доказателства
за тези обстоятелства, както и на мотиви за направените от събраните
доказателства анализи и изводи на административния орган, води до
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Предвид липсата на какъвто и да било
анализ в обжалваното решение на стоките, въз основа на които е приложен
вторичният метод по чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент №
952/2013, следва извод за липсата на изложени от органа относими мотиви за
издаването на процесния акт. Последното представлява съществено нарушение на
изискванията за форма и самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта,
тъй като, както вече бе посочено, препятства възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на процесните стоки.
Върховният административен съд в свое
решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че в тежест
на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените
стоки със "сходни" стоки. Съдът квалифицира като незаконосъобразен
административен акт решение, в което липсва анализ на характеристиките и
определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на
доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от
внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност.
Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна сама по себе си за
формиране на противен извод.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова такава, директорът на ТД "Северна морска" към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
При този изход на делото основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Следва да бъдат
присъдени такива общо в размер на 450
лева, от които 50 лева - държавна такса за образуване на делото и 400 лева -
възнаграждение за един адвокат. Във връзка със своевременно направеното
възражение на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва
да бъде отбелязано, че същото е съобразено както с действителната правна и
фактическа сложност на делото, събрания доказателствен материал и осъщественото
процесуално представителство, така и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на
АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция "Митници", която е
юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен
административният орган, издател на оспорения акт.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN 18BG002002Н0013290/24.01.2018г.
с рег. №32-226636 от 04.08.2020г., издадено от Директор на Териториална дирекция
„Северна Морска“ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати
на СД „БАЛУТЕВИ
– БВ – БАЛУТЕВИ И СИЕ“, ЕИК : *********, гр.Д., ул.“Б.“ № ***, представлявано
от управителя Б. Д. Б., съдебни разноски в общ размер
от 450 (четиристотин и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: