РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Русе , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20204520104063 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът- “ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОДКРЕПА –
гр.Русе“, ЕИК ********* твърдят, че с ответницата са били в безсрочно
трудово правоотношение, считано от 17.09.2012 г. Ответницата заемала
длъжността „психолог“. На 12.02.2020 г. подала заявление за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ,
считано от 13.02.2020 г. и този ден спряла да идва на работа. На 13.02.2020 г.
ищеца издал заповед № 493–143, с която прекратил трудовото
правоотношение с ответницата на осн. чл. 326, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
същата дата. Тази заповед и била връчена на 17.02.2020 г. Трудовият договор
бил без срок на предизвестие при прекратяването, поради което следвало да
се приложи предвидения такъв в закона. Същият не бил спазен, поради което
в заповедта изрично било посочено че ответницата дължи обезщетение за
неспазен срок на предизвестие в размер на 1334,73 лева. Същото не било
заплатено от ответницата и срока за това бил изтекъл. С оглед на това се
претендира за осъждане на ответницата да заплати такова обезщетение в
размер на 1334,73 лв., а също и лихва за забава в размер на 42,64 лв. от датата
1
22.05.2020 г. (която ищецът счита за падеж на задължението) до 13.09.2020 г.
Претендира и за присъждане на разноските по делото.
Въз основа на изложените твърдения и формулираните искания СЪДЪТ
квалифицира правно предявените искове по чл. 220, ал. 1 от КТ – иск за
заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудово правоотношение, чл. 86 от ЗЗД - иск за заплащане
на лихва за забава.
Ответницата В. В. П. оспорва иска. Твърди, че е имала здравословни
проблеми, поради което уведомила работодателя, че желае да бъде
освободена от заеманата длъжност по взаимно съгласие. Именно затова
депозирала заявление с вх. № 135/12.02.2020 г. до работодателя. Същото било
прието от служител личен състав и било докладвано на директора на ищеца и
била уведомена, че трудовото правоотношение ще бъде прекратено по
взаимно съгласие. Именно поради това преставала да се явява на работа.
Впоследствие - на 17.02.2020 г., била уведомена да се яви за да получи
заповедта за прекратяване на трудовия договор. Това станало на 17.02.2020 г.
срещу подпис. Тогава с изненада открила, че работодателя претендира
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Разбрала, че е допуснала техническа
грешка при изписване на основанието за прекратяване на правоотношението в
заявлението, което депозирала като вместо чл. 325, ал. 1 от КТ записала чл.
326, ал. 1 от КТ. Освен това била уверена, че основанието за прекратяване ще
бъде по взаимно съгласие. Именно поради това уверение престанала да ходи
на работа. В самото си заявление не била направила волеизявление дали ще
спази срока на едномесечно предизвестие, нито била посочила изрично, че
отправя предизвестие, а причината за това била че имала реална воля и
съзнание че трудовото правоотношение се прекратява по взаимно съгласие. В
самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено,
че тя е на осн. чл. 326, ал.1, т.1 от КТ. Въпросният член обаче не съдържал
такава точка. Счита, че това е индиция, че работодателя също е имал предвид
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие. Счита, че не са
представени доказателства за формиране размера на обезщетение по чл. 220
от КТ.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
2
Признава се и не се спори, че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение без уговорен срок на предизвестие; че на 12.02.2020 г.
ответницата е подала заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение; че на 13.02.2020 г. ищецът е издал заповед № 453-143, с
което е прекратил същото, като в заповедта е отразена и претенцията му за
заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1334,73 лева.
Признава се и не се пори, че тази заповед е била връчена на ответницата на
17.02.2020 г., както и че след 13.02.2020 г. тя не е ходила на работа. При така
очертания правен спор с оглед твърденията на страните и приетите за
безспорни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на
спора е обстоятелството на какво основание е прекратено трудовото
правоотношение между страните. Съгласно чл.62, от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма (ал.1), а в тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите (ал.3). Съгласно разпоредбите на Раздел І
на Глава ХVІ на ГПК трудовият договор се прекратява по посочените
различни способи по инициатива на някоя от страните като общото между тях
е че при всички случаи това става в писмена форма. Способите са
прекратяване на тр. договор по взаимно съгласие и с писмено предизвестие на
едната страна са уредени в чл.325 и чл.326 от КТ.
Съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ Трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята
се, че предложението не е прието;
Съгласно чл.326, ал.1 от КТ Работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работодателя.
От формулировката в горепосочените законови разпоредби е видно че и
в двата случая волеизявленията на страните трябва да са направени в писмена
3
форма. Поради това и с оглед разпоредбите на чл.62 от КТ и общата
разпоредба на чл.26 от ЗЗД е недопустимо волеизявленията във връзка със
сключването, изменението и прекратяването на трудовия договор да са в
устна форма, а доколкото изразената в писмена форма воля е неясна или
неточна, то следва да се прецени дали това води до липса на съответно
волеизявление или не. В настоящия случай от заявлението на ответницата вх.
№135/12.02.2020 г. и заповедта на ищеца № 453-143/13.02.2020 г. следва
категоричен извод за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.326, ал.1 от
КТ при неспазен срок на предизвестие. В заявлението е посочено, че
желанието на ответницата е за прекратяване на договора на осн. чл.326, ал.1
от КТ, т.е. с предизвестие, а не по взаимно съгласие. В заявлението липсва
текстово изписване на основанието или някакво по-подробно аргументиране,
каквото не е и необходимо. Същественото обаче е, че не е налице неясното
или двусмисленост на изявлението. За валидното отправяне на същото не е
необходимо да се посочва дали срокът на предизвестие ще се отработи или
не. От друга страна заповедта на работодателя е подробно обоснована, като в
текстовата част на същата е посочено, че ответницата дължи обезщетение за
неотработено предизвестие съгласно чл.229, ал.1 от КТ във вр. чл.228, ал.1 от
КТ в размер на 1334,73 лв. Посочено е че сумата ще бъде изплатена от лицето
по банков път в срок до 15.03.2020 г. като банковата сметка на ищеца ще бъде
предоставена на ответницата при връчване на заповедта. Действително в
заповедта като основание за прекратяване на тр. договор е посочено „чл.326,
ал.1, т.1 от КТ“, а ал.1 на чл.326 от КТ не съдържа точки. Налице е неточност,
но с оглед текстовата част на заповедта, вкл. и позоваването на заявлението
на ответницата от 12.02.2020 г. същата е преодоляна и от самата заповед е
видна волята на работодателя да приеме заявлението на ответницата. При
получаването на заповедта ответницата не е вписала възражения относно
основанието за прекратяване или дължимостта на обезщетение по чл.220, ал.1
от КТ. Нещо повече – заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. С оглед на
това съдът приема, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовия
договор с ответницата именно на осн. чл.326, ал.1 от КТ при неспазен срок на
предизвестие от страна на работника. С оглед на това съдът счита че
предявеният иск по чл.220, ал.1 от КТ е основателен и следва да се уважи
изцяло. Върху главницата се дължи лихва за забава, която е изчислена от в.л.
по приетата по делото икономическа е-за в два варианта – върху брутния
4
размер на обезщетението и върху нетния размер на същото. Като съобрази че
при изплащане на обезщетението, респ. при принудителното събиране на
вземането за същото, на работодателя се превежда само чистата сума, а част
от брутния размер, която представлява публични вземания се удължа
служебно и се превежда към съответните държавни бюджети, намира че
лихвата за забава следва да се присъди съобразно втория вариант за
заключението – върху нетния размер на сумата. С оглед на това искът за
лихва следва да се уважи само за сумата в размер на 38,38 лв., а за горницата
до 43,00 лв. да се отхвърли.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните по
компенсация съразмерно на уважената/отвърлената част от исковете по
първоначалния им размер - 99,77% към 0,33 %.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН:********** от гр.Русе, да заплати на “ЦЕНТЪР
ЗА СПЕЦИАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОДКРЕПА – гр.Русе“, ЕИК
********* сумата в размер на 1 334,73 лв., представляваща обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ, сумата в размер на 38,38 лв. – лихва за забава върху
главницата от 22.05.2020 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от14.09.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 659,72 лв.- разноски по компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за горницата над 38,38 лв.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5