№ 584/15.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Живко Пенев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 493 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на
„ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
местност „Чукур Савак“, комплекс „ТСТ ОЙЛ“, представлявано от А.С., подадена чрез
адв. П. против Решение № 197/02.04.2021 г., постановено по н.а.х. дело №
399/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002503/17.02.2021 г., на директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“,
представлявано от управителя А.С., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 600
(хиляда и шестстотин) лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Посочено е, че дружеството не е имало задължение да
изпълни даденото предписание по т. 25 от протокол от 29.07.2021 г. Считат, че
АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е ясно защо жалбоподателят следва да изпълни даденото
предписание. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго,
с което да се отмени издаденото НП. Претендират се направените по делото
разноски пред районния съд.
В съдебно заседание касаторът, „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от адв. П., която по изложени съображения моли съда
да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да се отмени
процесното НП. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по
Труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани,
не изпращат представител. По делото е постъпило писмено становище вх. № 5588/15.06.2021
г., с което ст. юрк. Т. моли съда да остави без уважение подадената жалба.
Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 22.06.2020 г. в стопанисван от дружеството жалбоподател
обект в землището на гр. Пазарджик, м. „Чукур савак“, била извършена проверка от
инспектори в ДИТ. Проверката продължила на 24.06.2020 г. и 16.07.2020 г. в ДИТ и
по представени от дружеството документи. След като приключила, бил съставен протокол,
надлежно връчен на упълномощен представител.
Дадено е предписание в т. 25 от протокола да се документира
с подписа на длъжностното лице в издадената служебна бележка за проведен начален
инструктаж на Н. П. Г. – служител в предприятието, съгласно чл. 12, ал. 3, Приложение
2 от Заключителните разпоредби на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102/2009 г.).
След връчването на протокола от 29.07.2020 г. е изготвено
възражение против дадените предписания, което било разгледано от Изпълнителна
агенция ГИТ и с решение на основание чл. 97, ал.1 от АПК е отменено само предписанието
по т. 24 от протокола.
Липсва последващо оспорване на постановеното решение.
Предписанието е влязло в сила. Последвала е и проверка, относно изпълнение на
предписанието по т. 25, при която е констатирано, че същото не е изпълнено.
Въз основа на това е съставен АУАН и е издадено
обжалваното НП за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя
административно нарушение. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията
на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло
споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите
с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част
на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието
на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни и неотносими са възраженията, изложени в
касационната жалба, свързани с извършеното нарушение. Издаденото задължително предписание
е административен акт, чиято законосъобразност касаторът е можел да оспори пред
съда. Съображенията, относно законосъобразността на дадените предписания, са могли
да бъдат повдигнати в производство по оспорване на индивидуален административен
акт, която възможност касаторът не е използвал и задължителното предписание е влязло
в сила.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният
орган се е съобразил с чл. 415в, ал. 1 от КТ, като е наложил на нарушителя санкция
в посочения размер.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 (осемдесет) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197/02.04.2021 г., постановено
по н.а.х. дело № 399/2020 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „ТСТ Транс Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, комплекс „ТСТ ОЙЛ“,
представлявано от А.С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.