Решение по дело №16041/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6689
Дата: 29 октомври 2018 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20161100116041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2016 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 29.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16041 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищцата П.Л.Т. твърди, че на  16.11.2013 г., на път ІІІ-114, в района на Община Лом, на прав пътен участък, около 17:30 часа, при управление на лек автомобил с марка Опел, модел Инсигния, с рег. *******, Г.К.К. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал пътнотранспортно произшествие, като е настигнал и блъснал управлявана от съпруга на ищцата, Т.А.Т., каруца. В резултат на удара на пострадалия са причинени следните травматични увреждания: травматичен шок; разкъсно-контузна рана на главата; голям хематом на дясната тазобедрена става; фрактура на пето и шесто ребро вдясно. Сочи, че травмите причинили, на съпруга й силни и продължителни болки, обездвижване и необходимост от чужда помощ. Наложило се принудително болнично лечение за периода 16.11.2013 г. до 04.12.2013 г., а след изписването му непрекъснато домашно лечение, до момента, в който пострадалият е починал. В допълнителната искова молба ищцата оспорва възражението за съпричиняване, като твърди, че поставените на каруцата светлоотразители, поради характера на произшествието, са били унищожени и затова не са били отразени в констативния протокол за произшествието.

Твърди, че смъртта му е настъпила в резултат от получените травми от процесното пътнотранспортно произшествие, като на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на нейния съпруг.

Поддържа, че към датата на деликта, за автомобила, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка Гражданската отговорност със З. Б.И. АД. Претендира осъждането на ответника да й заплати сумата от 100 000 лв., предявена като частичен иск от общо 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Т.А.Т., настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие, ведно със законната лихвата върху тази сума от датата на деликта - 16.11.2013 г.

Ответникът Застрахователно дружество Б.И. АД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е налице деликт от страна на водача Г.К., липсвала причинна връзка между твърдяното пътнотранспортно произшествие и причинената смърт, а за описаните в исковата молба травми не били представени доказателства. При условията на евентуалност прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като е управлявал каруцата в нарушение на чл. 15, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, в тъмната част на денонощието, без поставени светлоотразители или светлини, като се е движил в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно.

Трето лице помагач на страната на ответника, Г.К.К., не взима становище по исковата претенция.  

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при пътно транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо, те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.

По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.

Установява се от препис-извлечение от акт за смърт, съставен от длъжностно лице от Община Лом, че Т.А.Т. е починал на 16.04.2014 г.

Ищцата П.Л.Т. е наследник по закон – съпруга, на Т.А.Т., видно от удостоверение за наследници изх. № 548 от 23.04.2014 г., издадено от община „Лом“.

Относно наличието на деликтно поведение от водача на марка Опел, модел Инсигния, с рег. *******, Г.К.К., както и досежно наличието на съпричиняване от страна на Т.А.Т., съдът приема, че е обвързан от постановеното влязло в сила решение от 13.06.2016 г., по гр.д. № 2995/2014 г. на СГС, - ГО, 14 с-в, по аргумент 298 ГПК, относно главните страни и чл.223 ГПК, в отношенията между ищцата и третото лице помагач.

В тази насока е и заключението на изслушаната автотехническа експертиза, съгласно която  поцесното ПТП е настъпило на 16.11.2013г. на път III - 114 около 17:30ч. върху участък между с. Сталийска махала и гр. Лом между лек автомобил „Опел Инсигния“, per. № ********и каруца, с водач Т.Т.. Лекият автомобил се е движил в посока от с. Сталийска махала към гр. Лом, като пред него в същата посока се е движила каруцата. Ударът на лекия автомобил е настъпил между предна дясна част на автомобила върху задна лява част на каруцата, като следствие на този удар е настъпило разпадане на конструкцията на каруцата и изместването и вдясно. Автомобилът е продължил движението си напред, като се е изнесъл вдясно, като най - вероятно е бутал пода на каруцата до мястото, констатирано при огледа на местопроизшествието. Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Инсигния“,  преди настъпване на пътнотранспортното произшествие е 89 км/ч.

Съгласно заключението, при огледа на местопроизшествието не са констатирани следи от светлоотразители, както и светещо тяло. Ако каруцата не е имала светлоотразителни елементи или друга светлинна сигнализация за присъствие върху платното за движение, при опасна зона за спиране около 80 метра, водачът не е имал възможност да спре и да предотврати произшествието. Липсата на светлоотразителни елементи в този случай също е в причинно следствена връзка с настъпване на произшествието. Скоростта при която водачът би могъл да спре в рамките на осветената си зона пред десния фар е 80км/ч. (при къси светлини). При тази ситуация, ударът е бил непредотвратим. Ударът би бил предотвратим, ако автомобилът се е движил със скорост от около 80 км/ч или по - малко. Следователно е налице деликтно поведение от водача на лекия автомобил, който е управлява с несъобразена скорост с пътните условия.

            Съдът в тази връзка обаче, не кредитира показанията на св. Д.М.Б., че каруцата е имала светлоотразители отзад, доколкото от протокола за ПТП № 3704492 от 16.11.2013 г. се установява, че каруцата не е била осветена и обозначена, като в тази част същият има характер на официален документ, доколкото удостоверява обстоятелства, възприети пряко от съставителя.

Основният спорен между страните въпрос е дали настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установи, че при постъпването в болницата в гр. Лом, на Т.А.Т. са установени следните травматични увреждания: травматичен шок; разкъсно-контузна рана, зацапана с пръст в теменната област; голям хематом в областта на дясната тазобедрена става; хематом в поясно- кръстната област; счупване на 5 и 6 ребра вдясно и счупване на лявата срамна кост. Травматичните увреждания са причинени при произшествието.

При извършения оглед и аутопсия на Т.А.Т. е установено: двустранен гноен пиелонефрит; бъбречно-каменна болест; обострен хроничен цистит; захарен диабет /по клинични данни/; тежкостепенна атеросклероза с предимна локализация по аортата и коронарните съдове; хронична исхемична болест на сърцето - дребноогнищна миокардиосклероза; фиброзиращ ендокардит на митралната клапа; огнищен емфизем, антракоза на белите дробове; белодробен оток; паренхимна дистрофия на черният дроб; оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа; остър кръвен застой във вътрешните органи. Т.Т.е бил на болнично лечение до 04.12.13 г.                     В приложена етапна епикриза от 10.12.13 г. е отразено, че същият се обслужва на легло.

Според вещото лице, при допълнително разгледаните хистологични препарати от късчета от вътрешните органи взети при аутопсията на Т. (в приложена в делото тройна СМЕ от 09.07.16 г. по ДП 878/13 г. на РУП Лом) са описани и възпалителни промени в белите дробове и черния дроб. При тези данни от залежаването и образуваните пролежни рани при Т. се е развила генерализирана инфекция (сепсис). Тази инфекция се явява и причина за смъртта на Т.. При тези данни след получаване на травматични увреждания от пътното произшествие, довели до залежаване и развитието на генерализирана инфекция, която се явява и причина за смъртта на Т., е налице причинно-следствена връзка.

            Съдът намира обаче, че не следва да цени заключението в частта, в която същата се позовава на тройната СМЕ от досъдебното производство, с оглед принципа на състезателност и непосредственост при събирането на доказателства в гражданския процес.

            При изслушването на вещото лице, по реда на чл. 200 ГПК, д-р А.М. поддържа, че счупването на таза е довело до залежаване на пострадалия, което продължително залежаване е довело до пролежни рани в областта на таза и седалището и те са входна врата на инфекцията,  която по нататък се е развила  и е причината за смъртта.  Смъртта не е била неизбежна, ако са се полагали грижи, да не се залежава, то е имало реален шанс да се вертикализира и да не настъпи фатален изход. Декубитални рани са входната врата за инфекцията и оттам влиза инфекцията, разпространява се в цялото тяло и настъпва смъртта. При полагане на адекватни грижи тези рани е напълно възможно да се избегнат и да не се получи входна врата за навлизане на инфекция.

Ето защо, не може да се приеме, че е налице отношение на пряка, непосредствена и закономерна причина и следствие, между получените травматични увреждания при произшествието, и смъртта на Т.А.Т.. Извод в обратната насока не може да бъде направен и на базата на показанията на свидетелката Д.В.Н., доколкото същите са общи и не дават яснота относно полаганите ежедневно грижи.

От всичко изложено следва извода, че вредите, чиято обезвреда се претендира не са в причинно - следствена връзка с процесното пътно  транспортно произшествие, поради което не е възникнало задължение за ответника по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезвреда на сочените от ищцата неимуществени вреди.

Предвид горното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло. При неоснователност на главния иск, неоснователна е и претенцията за присъждане на обезщетение за забава.

Относно разноските

При посочения изход на делото разноски следва да бъдат присъдени на ответника, спрямо който искът е отхвърлен изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,  за депозит за автотехническа експертиза в размер на 150 лв. и 3530 лв. за възнаграждение за адвокат по договор № 662852 от 16.03.2017 г.,  като съдът намира, че претендираното възнаграждение от 8000 лв. е прекомерно, с оглед сложността на делото и проведените две заседания. Доколкото обаче не са представени доказателства за регистрация на адв. М.Г.по ЗДДС, съдът не следва да присъжда ДДС, въпреки че поначало, същото е дължимо.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Й.,***, офис 4, срещу „З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. А. И., иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за сумата 100 000 лв., предявена като частичен иск от общо 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на съпруга й Т.А.Т. на 16.04.2014 г., причинена от травматичните увреждания, причинени му в резултат на  пътнотранспортно произшествие 16.11.2013 г., на път ІІІ-114, в района на Община Лом, по вина на водача Г.К.К. на лек автомобил с марка Опел, модел Инсигния, с рег. *******, чиято гражданска отговорност като автомобилист към датата на произшествието е реализирана при ответника, ведно със законна лихва, считано от датата на настъпвана на ексцеса – 16.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА П.Л.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Й.,***, офис 4, да заплати на „З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. Ал.И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 150 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата от 3530 лв., представляваща сторени разноски за  възнаграждение за адвокат.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника -  Г.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***. 

 Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: