Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….08.2020г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретаря Нели Катрикова
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 741 по описа за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпилa въззивна жалба с вх. № 9069 от 20.03.2020г. /депозирана по пощата с
клеймо от 19.03.2020г./ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1, действащо чрез пълномощника юрк Б.М.,
срещу Решение № 862 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. № 11866/2019г. по
описа на ВРС, 11-ти състав, в частта, в която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1 Е
ОСЪДЕНО да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** адрес: ***
сумата от 2779,09 лв.,
представляваща частичен иск от общо 5500 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил ***с ДКН ***,
причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 25.05.2019 г.,
причинено по вина на виновния водач, управлявал лек автомобил *** с ***, застрахован към датата на ПТП в
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" по силата на застрахователна полица
Гражданска отговорност на автомобилистите № ***, валидна към датата на
събитието, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда-25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.
Въззивникът
Застрахователно Акционерно Дружество „Даллбогг: Живот и Здраве" АД в подадената от него жалба, излага
оплаквания за неправилност на постановеното решение, с което е уважен
предявения иск. На първо място се настоява, че предвид заключението на вещото
лице е налице увреда на процесния автомобил до степен тотална щета. Изразява се
неприемане на изводите на съда, формирани въз основа на заключението на вещото
лице по приетата по делото САТЕ, по отношение действителната стойност на
автомобила, съответно при формиране на крайния извод на съда относно размера на
присъденото застрахователно обезщетение. Изтъква се, че ищецът не е доказал
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на застрахования при
ответника водач и настъпилите вредоносни последици по отношение на процесния
автомобил. Сочи се, че водачът М. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, т.к. ПТП е било технически непредотвратимо,
поради което се явява случайно деяние.
Моли
се за отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, евентуално за
намаляване размера на присъдената сума и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоява се за присъждане на разноски.
Страните не се направили доказателствени
искания.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба
е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе
служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари
2016г.). За основателността на
прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя
се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
Не се
спори и видно от представено по делото свидетелство за регистрация част първа
лек автомобил марка и модел Мерцедес С 250 ТД с рег. № ****** и рама ***\ е собственост на И.Г.Г..
От ангажираните по гр.д.№ 11866/2019г.
по описа на ВРС писмени доказателства - протокол за ПТП № 1736563 от 25.05.2019г.,
уведомление за щета по З ГО от 27.05.2019г., заведена при ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве; опис-заключение по щета на МПС № ***от 29.05.2019г.; Удостоверение с
изх. № 2260-А от 14.06.2019г., изд. от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве, извършена
проверка в електронната партида на Гаранционен фонд, се установява, че към
момента на настъпване на ПТП на дата 25.05.2019г. ответното застрахователно
дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на лек автомобил
марка *** с ДК № ***, въз основа на сключения договор за задължителна
застраховка „ГО”, обективиран в застрахователна полица № ***, валидна в периода от 30.04.2019г. до 30.04.2020г.
Въз основа на писмените
доказателства, вкл. констативен протокол за ПТП
№ 1736563 от 25.05.2019г. и заключението на изготвената САТЕ, данните от които
взаимно си кореспондират, по безспорен начин се определя механизма на ПТП,
съгласно който на 25.05.2019г. ищецът И.Г. е управлявал автомобила си в
гр.Варна по Аспарухов мост в лява пътна лента посока центъра на града. При
извършване маневра престрояване водачът на л.а. *** с ДК № *** отнема
предимството на л.а. Мерцедес С 250 ТД с рег. № ******, при което последният се отклонява,
блъска трети участник в ПТП, а в последствие се удря в мантинелата. Не се
установява по делото с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпване на
вредите, както и не е опровергано противоправното поведение на делинквента,
поради което възражението на ответника, жалбоподател, за извършено от водача на
л.а. *** с ДК № *** случайно
деяние е неоснователно.
Настъпилото
ПТП е посетено от орган
на КАТ – ПП, от когото бил съставен Протокол за ПТП под № 1736563.
Собственикът на
пострадалия автомобил, ищецът Г. уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, ответното дружество, като служебно лице на същия на дати 28.05.2019г. и
29.05.2019г. извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Опис -
заключение за вреди на МПС по щета № 0801-002015/2019-01, като в него
подробно са описани увредените детайли.
Между страните не е
спорно, че на 07.11.2019г. /преди
завеждане на исковата претенция/ И.Г. е получил от ответното
дружество като
застрахователно обезщетение за нанесените щети
по автомобила сумата от 1308 лева. Извършеното
плащане съдът кредитира като признание от страна на застрахователя на
делинквента относно наличието на всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане, вкл. настъпването на конкретното застрахователно
събитие и вината на застрахования при дружеството водач. В този смисъл
възражението на ответника, поддържано и във въззивната жалба, за липса на
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите за ищеца
вреди се явява неоснователно.
Предмет на оспорване в исковото производство,
който с оглед въведните основания за обжалване на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на разглеждане и във въззивното
производство, е размера на
дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.
Ответното дружество издава на водача на пострадалия автомобил
удостоверение с изх. № 2260-А от 14.06.2019г., което да му послужи пред С ПП
при ОД на МВР Варна, в което удостоверява, че по отношение на образуваната пред
него щета № ***е взето решение същата да бъде ликвидирана като тотална. По
делото е представено в заверен препис свидетелство за регистрация първа част № *******
на л.а. Мерцедес С 250 ТД с рег. № ******, с отметка за прекратена регистрация
поради тотална щета на 25.06.2019г. Съгласно удостоверение рег. № 190819000969
от 25.06.2019г., изд. от С-р Пътна полиция Варна, И.Г. е бил собственик на
процесния автомобил за периода от 16.02.2016г. до 25.06.2019г.
Представени по делото са Договор № ********* от 30.11.2019г. и Покупко-изплащателна сметка от същата дата,
съгласно които И.Г.Г. е продал, съответно предал на купувача център за
разкомплектоване „Вива Метал 1913“ ЕООД ЕИК *********, на л.а. Мерцедес С 250 ТД с
рег. № ******, за което е получил сумата от 143.37 лева.
Не се оспорва изявлението на вещото лице, че оглед на автомобила не е
направен и не може да бъде осъществен, тъй като към момента на изготвяне на
експертното заключение вещта е предадена за скраб.
Относно техническото състояние на лекия автомобил към датата на ПТП
експертът установява, че липсват данни МПС да е бракувано, катастрофирало или в
друго негодно техническо състояние, на база на което, следва да се приеме, че
същото е било в състояние, което позволява да се ползва по предназначение.
Автомобилът е бил с валидна регистрация, дата на първа регистрация –
06.02.1997г.; с извършен технически преглед с Удостоверение за техническа
изправност на ППС протокол № 18140273 с извършен преглед на 19.12.2018г.;
подлежи на преглед до 19.12.2019г.; с километропоказания 143 706 км.
Същевременно вещото лице
обосновава извода за наличие на тотална щета и се мотивира в доклада си,
предвид изчислената обща сума, необходима за възстановяване и пускане на
автомобила в движение в размер на 6 316.83 лева, получена като сбор от
стойността на резервни части от алтернативен производител/ и действителната
средна пазарна стойност на автомобила в размер на 4 800 лева, при което се
установява, че средствата за ремонта на вещта надвишават действителната й
стойност с повече от 70 %. Съгласно
чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ (чл. 208 от КЗ (отм.)) и предвид трайната практика на ВКС,
обективирана в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, І т.о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009
г. по т.д.№156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по
т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението
не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната
(при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество – чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от
чл. 400, ал.2 от КЗ.
Безспорно е, че с оглед така
установеното съотношение на сумата, необходима за ремонт на вещта, и нейната
действителна стойност, е налице тотална щета. Предвид установеното
застрахователят е обвързан от поетия ангажимент по застрахователния договор и с
оглед наличието на всички предпоставки на института на непозволеното увреждане
следва да обезщети пострадалия. Начинът, по който последният е формулирал
искането си /без да се очаква от пострадалия конкретна материално-правна
обосновка на заявеното искане/, не променя вида на отговорността на
застрахователя при констатирана тотална щета на автомобила в резултат на ПТП,
вината за което е застрахована при ответното дружество, и която отговорност във
финансово изражение не може да надвишава действителната стойност на автомобила.
Размерът на тази стойност от 4800 лева е установен по делото и е дължим на
пострадалия собственик.
Същевременно вещото лице по
допусната и изслушана от исковия съд САТЕ докладва, че безспорно са налице
запазени части и детайли от пострадалия автомобил, които могат да бъдат
реализирани само като резервни части „втора употреба“. Не е наличен единен
ценоразпис на резервни части втора употреба и собственикът като физическо лице
не е оторизиран да извършва демонтиране на детайли и тяхната продажба. В
конкретния случай собственикът е предпочел да предаде автомобила за скраб, като
оценката му е извършена от служител на пункта на „Вива Метал 1913“ ЕООД. Към
датата на предаване на вещта като излязло от употреба МПС – 30.11.2019г.
търговецът е определил стойност от 159.30 лева. От тази стойност е удържан
данък от 10 %, т.к. предаващото лице е ФЛ и не издава документ за извършената
сделка, при което ищецът е получил сумата от 143.37 лева.
Съгласно установена съдебна практика – Решение № 165 от 24.10.2013г. по т.д. №
469/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г.
на ВКС, първо т.о., решение № 59/12.06.2015г. по т.д. № 1256/2014г. на ВКС,
второ т.о. и др., споделяна от настоящия състав и според която при
тотална щета стойността на запазените части следва да се приспадне от
действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното
събитие, сумата от
143.37 лева следва да бъде приспадната от пазарната стойност на автомобила, при
което следващото се обезщетение възлиза на сумата от 4 656.63 лева. Установи се, че ищецът е получил на
07.11.2019г. /преди завеждане на исковата претенция/ застрахователно
обезщетение в размер на 1308 лева, при което дължими са 3348.63 лева, от които
присъдени са 2779.09 лева. Доколкото ищецът не е подал въззивна жалба по
отношение отхвърлителната част на решението, то същото следва да бъде
потвърдено в обжалваната от ответника осъдителна част изцяло.
По разноските : С оглед резултата по спора и на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемия се следват разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 310 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК
и договор за правна защита. Липсва основание за уважаване възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение, заявено от въззивника, доколкото
договореното и платено съответства на минимума по чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата
за минималните размери на адв.възнаграждение, във версията, действаща към
момента на договаряне на възнаграждението.
Воден от
гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 862 от 21.02.2020г., постановено по гр.д. № 11866/2019г. по описа на ВРС,
11-ти състав, в частта, в която „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ №1 е осъдено да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** адрес: *** сумата от 2779,09 лв., представляваща частичен иск от общо 5500 лв.,
представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил ***с ДКН ***,
причинени в резултат на застрахователно събитие - ПТП от 25.05.2019 г.,
причинено по вина на виновния водач, управлявал лек автомобил *** с ***, застрахован към датата на ПТП в
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" по силата на застрахователна полица
Гражданска отговорност на автомобилистите № ***, валидна към датата на
събитието, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда-25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дианабад“, бул.
„Г.М. Димитров“ №1 да заплати на И.Г.Г. ЕГН
********** адрес: *** разноски за въззивното производство под формата на
адв.възнаграждение в размер на 310 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
1.
2.