№ 364
гр. Б.., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело №
20241200101105 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Д. Г.
М., чрез адв. М. М., срещу Прокуратурата на Република България.
Първоначално делото е образувано пред Софийски градски съд,
впоследствие по искане на ищеца е изпратено за разглеждане на Окръжен съд
Б...
В исковата молба се сочи, че с постановление на прокурор от РП П. е
образувано ДП № 452/2006 г. по описа на РПУ П. срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с
чл. 201 от НК. На 15.09.2006г. ищецът Д. М. е привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.
201 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5 000 лева, наложени са и обезпечителни мерки за евентуална
конфискация и е образувано изпълнително дело от ДСИ при РС П.. С
постановление от 01.12.2008 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление. Първоначално
обвинителният акт е срещу 19 лица, всичките бивши служители - контрольори
1
пътни такси и разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление
„Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“,
измежду които и ищецът. Образувано е НОХД № 1424/2008 г. по описа на РС
П.. На два пъти съдебното производство по делото е прекратявано и същото е
връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че след изготвянето на нови
обвинителни актове, делото е образувано под нови номера - НОХД №
2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г., и двете по описа на РС П.. След отвод на
всички съдии, делото е изпратено за разглеждане на РС Кюстендил, като е
образувано НОХД № 1629/2009 г. Делото е прекратено, като впоследствие с
решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД № 1629/2009г. на
РС Кюстендил е възобновено, а определението за прекратяване на
наказателното производство отменено. РС Кюстендил е прекратил делото и то
е върнато на РП П. за изпълнение на задължителните указания. След
повторното внасяне на делото в РС Кюстендил, наказателното производство е
образувано под нов номер № 630/2012г. С постановена присъда на районния
съд ищецът е признат за невиновен, впоследствие, тази присъда е потвърдена
с решение по образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд
Кюстендил, влязло в сила на 09.09.2022г. Сочи се, че със Заповед на
Директора на ОДМВР Б.. на ищеца е наложена принудителна
административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС - забрана да напуска страната.
В ТД на НАП Б.. спрямо него е образувано ревизионно производство.
Образувани са и проверки по искане на КУИПП /сега КПКОНПИ/. С
Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури П. на ищеца е
наложена забрана да напуска пределите на Република България без
разрешение на прокурор. Ищецът твърди, че имал сключен трудов договор от
01.04.1996г. с Началника на Управление „Пътни такси и разрешителни“,
Главно Управление „Пътища“, гр. София на длъжността: контрольор пътни
такси и разрешителни. След привличането му като обвиняем трудовото му
правоотношение е прекратено със Заповед от 18.09.2006 г. на Главния
директор на Управление „Пътни такси и разрешителни“, считано от
18.09.2006 г. Впоследствие заповедта е отменена, ищецът е възстановен на
работа, като след това правоотношението му отново е прекратено поради
съкращаване на щата.
Твърди, че в резултат на повдигнатото му обвинение по наказателното
2
производство, продължило близо 16 години, претърпял редица негативни
последици от емоционално, психическо, финансово и здравословно естество.
След оставането си без работа многократно кандидатствал за такава, но му
било отказвано заради воденото НП. В резултат на това претърпял
имуществени вреди от неполучено възнаграждение за периода 18.09.2006 г. до
08.09.2022 г., в размер на 141 211,98 лв.
Сочи се, че случаят бил медийно разгласен. Ищецът бил представен в
негативна светлина, а това довело до отдръпване на хората. Приятелите му
престанали да общуват с него. Ищецът се затворил в себе си и се изолирал,
станал раздразнителен и депресивен, това се отразило и на отношенията му в
семейството. Влошило се здравословното му състояние – започнало
главоболие, вдигал кръвно, получавал сърцебиене, не могъл да спи. Пиел
успокоителни лекарства, започнал да пие алкохол. Искал да се кандидатира за
общински съветник, но му било отказано с мотив, че това ще опетни името на
партията. С продължилото дългогодишно НП е нарушено и конституционното
му право в законен срок да бъда предаден на съд, съгласно чл. 31, ал. 1 от
Конституцията, с което е нарушен чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която
разпоредба всяко лице, срещу което има повдигнато обвинение има право на
гледане на делото в разумен срок. По никакъв начин ищецът не е осуетявал
или препятствал цялото наказателно производство. Явявал се е пред органите
на полицията и прокуратурата. Явявал се е на всичките многобройни с.з. във
всички съдебни инстанции.
С оглед на изложеното е направено искане прокуратурата да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 141 211,98 лв., представляваща
имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат на дължимо, но
неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до
08.09.2022 г., които вреди представляват пряка и непосредствена последица от
започналото НП срещу него, ведно с лихвата за забава, считано от
дължимостта на всяко едно вземане до 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ и законната лихва, считано от 08.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500 000 лв.,
представляваща обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди
- болки и страдания, изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство,
главоболие и раздразнителност, влошаване на здравословното му състояние,
накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото,
3
злепоставянето му пред близки, познати и колеги, публикациите в печата и
онлайн издания, съдържащи информация за воденото наказателно
производство срещу него и представляващи пряка и непосредствена
последица от образуваното срещу него наказателно производство, по което е
оправдан с влязла в сила присъда, ведно с лихвата за забава, считано от
15.09.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника. Прави
се възражение за това, че исковата молба е нередовна, както и възражение за
това, че исковата претенция е недопустима, поради това че не е проведена
предварителна административна процедура по реда на ЗСВ. На следващо
място се сочи, че предявените искове са неоснователни, за което се излагат
подробни съображения. Липсвали доказателства за реално търпени
неимуществени вреди, както и за причинно следствената им връзка с воденото
НП. Сочи се, че ПРБ не следва да отговаря за причинените негативни вреди на
близките на ищеца. Не са ангажирани доказателства за соченото в исковата
молба, че на ищеца са наложени обезпечителни мерки, че му е наложена
парична гаранция, както и забрана за напускане на страната, както и че това е
довело до реалната невъзможност същият да пътува в чужбина. ПРБ не е
предоставяла невярна информация на медиите, поради което не следва да
носи отговорност в тази насока. Ответникът не носи отговорност и за
действията на КУИППД. Липсват доказателства за претенцията досежно
имуществените вреди. Възразява се по отношение твърденията в исковата
молба, че НП е надхвърлило разумния срок. Посочено е, че делото е било в
съда за дълъг период от време, за което ПБР не следва да отговаря. Сочи се, че
исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди не
е доказана по размер и е изключително завишена. Недоказана по размер е и
претенцията за заплащане на имуществени вреди. Оспорват се и акцесорните
претенции, както и периодите за които се претендират. Прави се искане за
отхвърляне на предявените главни и акцесорни искове. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаната експертиза, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С постановление за привличане на обвиняем от дата 15.09.2006г.,
4
постановено по ДП № 452/2006г. по описа на РПУ-гр.П. /Пр.Пр. № 1591/2006г.
по описа на Районна прокуратура - П./, ищецът Д. М. е привлечен в качеството
си на обвиняем за това, че за периода 2002 г.-2004 г. на пункта на Управление
„Пътни такси и разрешителни“ - Кулата, в качеството му на длъжностно лице -
*** е присвоил около 196 014 лв., собственост на Изпълнителна агенция
„Пътища“ - София, връчени му в това качество или поверени му да ги пази
или управлява, като присвояването е в големи размери - престъпление по чл.
202, ал. 2, т.1 във вр.с чл. 201 НК.
На обвиняемия е взета мярка за неотклонение – парична гаранция в
размер на 3000 лв. Постановена е забрана за напускане пределите на
Република България, както и по обезпечителна мярка са наложени запори
върху два леки автомобила, собственост на ищеца. Забраната за напускане на
страната е отменена с акт на съда на 11.06.2007г. Впоследствие е наложена
нова такава с акт на прокурора от дата 05.03.2008г.
Досъдебното производство е продължило около шест години.
Впоследствие Районна прокуратура П. внася в съда обвинителният акт,
като поради отводите на съдиите от Районен съд П., делото е изпратено за
разглеждане на Районен съд Кюстендил, където на 30.05.2012г. е образувано
НОХД № 630/2012г .
С Присъда № 15/16.03.2018г., постановена по посоченото НОХД,
ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено от
него във времето от 29.06.2002 г. до 27.07.2004 г. продължавано престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, вр. с чл. 26 НК, в качеството му на
длъжностно лице – контрольор пътни такси и разрешителни на Граничен
сектор Кулата - присвоявайки сумата от 160 635, 95 лв., поверени му да ги
пази и управлява,съставляваща големи размери. По протест на прокуратурата
е образувано ВНОХД № 454/2018г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, по
което с Решение № 260009/08.09.2022г. оправдателната присъда е потвърдена.
Решението на втората инстанция е окончателно, поради което влиза в сила на
датата на постановяването му - 08.09.2022г.
Съдебното производство е продължило около десет години., т.е общо
наказателното преследване в двете му фази е продължило около шестнадесет
години.
Като доказателства са приети множество протоколи от о.с.з, видно от
5
които ищецът, заедно със своя защитник, е присъствал на съдебните
заседания, провеждани пред съдилищата по повод повдигнатото му
обвинение.
От представените публикации и свидетелските показания се установява,
че случаят е намерил широко отражение, както по националните медии –
телевизии и вестници, така и в регионалните.
Събрани са гласни доказателства, за състоянието на ищеца по време на
наказателното преследване, както и понастоящем.
В качеството на свидетел е разпитана К. М.а – съпруга на ищеца.
Свидетелката посочва, че всичко е започнало през 2006г., случаят бил
медийно разгласен. Съпругът й изпаднал в депресия, консултирал се с
психолог, затворил се, отказвал да общува, останал без работа, семейството
изпитвало финансови затруднения. Това, че имало дело срещу него било
пречка за намиране и започване на работа. Приемал лекарства, изписани със
зелени рецепти, изпитвал чести паник атаки. Много от приятелите му се
отдръпнали и престанали да общуват с него, заради воденото срещу него
наказателно преследване.
Св. К. А. посочи, че е дългогодишен приятел с ищеца. За случая разбрал
от медиите. М. се затворил, отдръпнал се. Заминал да работи при свидетеля в
К., но след няколко дни казал, че трябва да се връща заради делото.
Впоследствие поработил и в Г., но пак трябвало да се връща заради делото.
Бил притеснен и изплашен. Свидетелят му помагал финансово.
Св. Т.Т. посочи, че са приятели с ищеца и той е негов кум. Ищецът не
искал да излиза навън, затворил се, станал притеснителен, не могъл да
започне работа, заради това че срещу него имало дело.
Представени са амбулаторни листове, издавани през 2023г., 2024г.
2025г., видно от които ищецът е посещавал лекар във връзка с оплаквания –
болка в кръста, ляв крак, изтръпване и вътрешно напрежение. Изписвани са
му съответните медикаменти.
По делото е назначена ССчЕ във връзка с претенцията на ищеца за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
По искане на ищеца е изискана справка от ГДГП, видно от която през
2006г. му е издаден пропуск за достъп до зоните за граничен контрол. През
6
2007г. след сигнал от Интерпол, М. е депортиран от властите на О, К.Н..
Издаденият пропуск е върнат и унищожен през 2019г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Ищецът Д. Г. М. предявява срещу Прокуратурата на Република България
осъдителни искове иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 2б
ЗОДОВ. Претендира присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди.
По иска за неимуществени вреди:
На първо място ищецът претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 000 лв. за това, че ответникът е
повдигнал и поддържал обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление, за което ищецът е окончателно оправдан с влязла в сила
присъда, както и поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Претендира и лихва за забава, считано от 15.09.2006 г.
/привличането му като обвиняем/ до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
По делото се установи, че ищецът Д. М. е предаден на съд по обвинение
в извършване на длъжностно престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.
201, вр. с чл. 26 НК. Не е спорно, че е оправдан с влязла в сила присъда.
При това положение е налице основание за присъждане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди по смисъла на ЗОДОВ.
По иска за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на
постановената оправдателна присъда съдът определя обезщетението по
справедливост след преценка на всички конкретно проявени обективно
съществуващи обстоятелства. Съобразява се тежестта на престъплението, за
7
което е било повдигнато незаконното обвинение, продължителността на
наказателното преследване, интензитетът, с който мерките на процесуална
принуда са засегнали личната и/или имуществената сфера на увреденото лице,
начинът, по който обвинението и взетите мерки са се отразили на личността,
общественото доверие и професионалната реализация на увреденото лице.
Когато като основание на иска са включени и твърдения, че правозащитните
органи са нарушили и правото по чл. 6 § 1 ЕКПЧ, а съдът установи
правопораждащите факти по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ,
забавеното правосъдие е обстоятелство, което също се съобразява при
определяне размера на обезщетението. При изследването на въпроса дали е
налице забавено правосъдие следва да се изследват въпросите за бавно
правосъдие – фактическа и правна сложност на наказателното дело,
поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото
и на неговия адвокат; дали и в каква степен лицето с повдигнатото незаконно
обвинение се е обезпокоило от това, че се намира твърде дълго в положение на
несигурност за съдбата си и дали, и в каква степен е изгубило доверие в
правозащитните органи, т. е. дали от нарушеното право по чл. 6 § 1 ЕКПЧ са
настъпили неимуществени вреди, които държавата дължи да обезщетение.
След като са налице всички елементи от фактическия състав на
специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, следва да се определи размерът
на справедливото обезщетение за неимуществените вреди.
По делото се установи, че продължителността на воденото наказателно
производство срещу ищеца е продължило общо около шестнадесет години /
шест години в досъдебната му фаза и десет години в съдебната му фаза/. Касае
се за повдигане и поддържане на обвинение за извършено тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 97, т. 7 НК, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок над 5 години. По отношение на ищеца са взети
мерки за неотклонение и мерки за процесуална принуда – парична гаранция в
размер на 3000 лв. и забрана да напуска пределите на страната. Наложени са
запори на две МПС.
Свидетелите установиха, че делото се е отразило негативно на
психическото състояние на ищеца, като е налице промяна в поведението му
преди и след образуване на делото. Установиха, че след като било образувано
делото започвал да се притеснявал, затворил се в себе си, спрял да контактува
8
с приятели и семейството си, наложило се да посещава психолог, приемал
медикаменти, не могъл да започне работа заради делото.
В исковата си молба ищецът посочва, че е търпял вреди и поради това,
че случаят бил публично оповестен. Свидетелите също посочиха, че случаят с
ищеца бил медийно разгласен, но след като бил оправдан това не се отразило
по медиите. Тук следва да се отбележи това, че по дела, които са такива с
висок обществен интерес органите на съдебната власт са длъжни да
предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат
информирани по въпроси с обществено значение. По делото липсват
конкретни твърдения, а и данни, прокуратурата неправомерно да е
предоставяла невярна информация за воденото наказателно производство. Ето
защо от произтичащите от тези обстоятелствата морални вреди отговорност
на прокуратурата не може да се търси.
При преценката за продължителност на срока на наказателното
производство, като съобрази критериите по чл. 2б ЗОДОВ съдът приема, че
разумният срок не е спазен.
Установи се, че наказателното преследване е продължило около 16
години. Действително се касае за дело, което е с доста голяма фактическа и
правна сложност, при което са повдигнати обвинения на множество лица.
Обвинението е за извършени тежки умишлени престъпления, в условията на
продължавана престъпна дейност. Разпитани са множество свидетели, вещи
лица, събирани са множество писмени доказателства /томове, събрани в 20
кашона/. Поведението както на ищецa, така и на неговия защитник не е довело
до съществено забавяне на производството по делото. Т.е поведението им е
било към приключване на делото в разумни срокове.
Съдът обаче намира, че в случая правото на разглеждане на делото в
разумни срокове е нарушено като се има предвид общата продължителност на
делото.
С оглед степента на засягане на моралните ценности и неимуществени
права, изхождайки от общия критерий за справедливост, предвид
съществуващите в страната обществено - икономически условия за живот,
справедливо и достатъчно е глобалното общо обезщетение да се определи в
размер на 35 000 лв., като тук се включат и вредите по чл. 2б ЗОДОВ. Вредите
по чл. 2б ЗОДОВ съдът определя на 5 000 лв., а тези по чл. 2а ЗОДОВ на
9
30 000 лв. Според настоящата съдебна инстанция този размер на
обезщетението съответства на характера и интензитета на претърпените
морални вреди.
По иска за присъждане на имуществени вреди:
С исковата молба ищецът е направил искане ответникът да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 141 211,98 лв.,
представляваща имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат на
дължимо, но неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от
18.09.2006 г. до 08.09.2022 г., ведно с лихвата за забава, считано от
дължимостта на всяко едно вземане до 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ и законната лихва, считано от 08.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, ведно с лихвата за забава, считано от
15.09.2006 г. до окончателното изплащане на сумата. В писмената си защита
ищецът иска присъждане на по-малка сума /93 125, 31 лв./, доколкото обаче
не е направено искане за изменение на размера на предявения иск по чл. 214
ГПК в предвидените за това срокове, съдът дължи произнасяне по
първоначалната претенция, така като е заявена.
Така заявената осъдителна претенция съдът намира за изцяло
неоснователна и недоказана.
По делото липсват доказателства за това, че трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено по причина на образуваното срещу него наказателно
производство. Налице са единствено твърдения в исковата молба, като
въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не е представил
доказателства в тази насока – твърдяната заповед за прекратено
правоотношение не е представена като доказателство по делото. При липсата
на посочената в исковата молба заповед няма как да се направи преценка за
причинна връзка между наказателното преследване и уволнението. По делото
липсват категорични данни за това, че именно в резултат на повдиганото
обвинение ищецът е уволнен. Няма данни наличието на наказателно
производство да е било основанието за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност. Няма данни дали наказващият орган е провел собствено
разследване на фактите и дали след приключването му в условията на
оперативна самостоятелност е взел решение за налагане на дисциплинарно
наказание – уволнение. Поради липсата на доказателства не може да се
10
направи извод за наличието на причинно – следствена връзка между воденото
срещу ищеца наказателно производство и прекратяване на трудовото му
правоотношение, респ. пропуснатите от него ползи от неполучено трудово
възнаграждение.
Дори и обаче да беше доказана тази причинно - следствена връзка /а тя
не е доказана, съобразно изложеното по-горе/, то обезщетение не би било
дължимо за целия процесен период. Това е така, доколкото сам ищецът в
исковата си молба сочи, че е възстановен на работа с влязло в сила решение на
съда, а впоследствие поради съкращаване на щата и закриване на част от
предприятието на 17.10.2009г. трудовият му договор е прекратен отново. За
периода след посочената дата – 17.10.2009г. категорично липсва причинно -
следствена връзка между оставането без работа и наказателното преследване
срещу ищеца. Отделно от това вещото лице С. Т. в изготвеното от нея
заключение посочва, че в трудовото досие на ищеца фигурира Заявление от
дата 01.03.2010г., подписано от самия ищец, в което е заявил, че не желае да се
връща на работа, поради което и ответната прокуратура няма как да носи
отговорност за пропуснати ползи от неполучени заплати, след като лицето е
заявило, че не желае да се върне на работа.
С оглед на изложеното по - горе ще следва предявеният иск за
неимуществени вреди да се уважи за сумата 35 000 лв., като за разликата над
35 000 лв. до 500 000 лв. се отхвърли. Върху това обезщетение следва да се
присъди законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда,
като искането за присъждане на законна лихва от по-ранната дата ще следва
да се отхвърли.
Ще следва да се отхвърли изцяло иска за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, така както е поискан.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за настоящата съдебна инстанция – за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заплатената
държавна такса е в размер на 20 лв. Представени са доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9800 лв. Ответникът, още в
писмения си отговор по чл. 131 ГПК, е направил възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, което възражение съдът намира за неоснователно.
Възнаграждението за адвоката не е прекомерно, като се има предвид цената на
11
предявените искове /641 221, 98 лв./, както и правната и фактическа сложност
на настоящото дело. Същото е съобразено с действащата към момента на
заплащането му нормативна уредба, като дори е под размерите на
минималните адвокатски възнаграждения.
Съобразно изхода на спора – основателност на претенцията за сумата от
35 000 лв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 554,92 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 10, ал. 2 вр. с чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ ответникът следва да
бъдат осъден да заплати в полза на съда разноските за експертиза в размер на
1000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С.бул.В.
№*, С.п., да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. Б.., ул. М.№* сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по НОХД № 630/2012г. по
описа на Районен съд Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 08.09.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 35 000 лв. до претендираните 500 000 лв. като неоснователен
и искането за присъждане на законна лихва за периода 15.09.2006г .-
07.09.2022г., вкл.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. Б.., ул. М.№*, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр.С., бул. В.№* С.п., за заплащане на сумата 141 211,98 лв., представляваща
причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат на дължимо, но
неполучено месечно трудово възнаграждение за периода от 18.09.2006 г. до
08.09.2022 г., които вреди представляват пряка и непосредствена последица от
започналото наказателно преселване, ведно с лихвата за забава, считано от
дължимостта на всяко едно вземане до 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ и законната лихва, считано от 08.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата,
12
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., бул. В.
№* С.п., да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. Б.., ул. М.№* , разноски за настоящото дело в размер на 554,92 лв., за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С.бул.В.
№*, С.п., да заплати на Окръжен съд Б.. възнаграждение за експертиза в
размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б..: _______________________
13