№ 1072
гр. Варна, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202216 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Т. АТ. К. против НП № 03-23/03.02.2021 г. на Началника на отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“, гр. Бургас при ИАРА, с което на основание чл.
81а от ЗРА му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 39а ал.2 от ЗРА и на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА е
отнета пластмасова лодка, червена на цвят с дължина 3 метра и ширина 1,5 метра, без
регистрация.
В жалбата се твърди, че наложените с НП наказания са незаконосъобразни и
необосновани. Сочи се, че процесният АУАН е нечетлив, което е възпрепятствало
въззивника да узнае какво нарушение се твърди, че е извършил. Излагат се доводи за
действия от страна на въззивника при условията на крайна необходимост. Иска се НП
да бъде отменено изцяло като се отчетат условията, при които е извършено
нарушението, малозначителността на същото и липсата на обществена опасност, с
оглед наличието на разрешение за извършване стопански риболов в Черно море,
издадено в полза на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, се явява лично и с адв.
Ж., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излага
становище, че от представените и приобщени в хода на съдебното производство
писмени доказателства, се установява че жалбоподателят е имал право да извършва
стопански риболов към процесната дата, съотв. същият е установен при проверката с
незначителен улов от 1 кг. В заседание по същество пледира, че деянието е извършено
1
при условията на крайна необходимост, с оглед възникналата опасност от потъване на
мрежата, при инцидент с друг плавателен съд предходната вечер. Оспорва се
фактическата обстановка, посочена в НП, като се излагат твърдения, че в хода на
съдебното производство не е установено въззивникът да е извършвал превозване, а е
осъществил държане на същата, което сочи несъставомерност на извършеното. Иска се
НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк И., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира последната да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Изразява становище, че
нарушението се доказва от събрания доказателствен материал в хода на съдебното
производство. Сочи се, че в разрешителното за извършване на стопански риболов,
издадено на името на въззивника и приобщено по делото, е описан номер на лодка,
която е различна от плавателния съд , с който е извършен процесния превоз, като
последният не е регистриран по реда, посочен в ЗРА. Формира извод, че от
приобщените гласни доказателства по делото се установява, че лицето е наблюдавано
да оперира с мрежите. Иска се НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено в полза на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. М.Г. и свидетелят по акта – С.Н.. По искане на процесуалния
представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитан св. С.К.. Приобщени
са към делото материалите по АНП, както и заверени за вярност с оригинала копия на:
заявление за издаване на разрешително/удостоверение/ за стопанска дейност в Черно
море и р. Дунав от С.К., въпросник за икономическата статистика на риболовни кораби
в ЧЕрно море през 2019 г., пълномощно в полза на Т.К. от С.Д.К., свидетелство с изх.
№ 024620/25.05.2018 г., удостоверение за право за извършване на стопански риболов в
Черно море и р. Дунав с рег.№ 03105269-012/27.01.2020 г., заглавна страница на
риболовен дневник с дата на започване 27.01.2020 г. и страница от същия с отразени
данни за 24.09.2020 г.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 25.09.2020 г. около 09.00 ч. св. Г. и св. Н. – служители на ИАРА, съвместно
със служители на „Гранична полиция“ – Варна извършвали проверка по спазване
разпоредбите на ЗРА във водите на Варненско езеро. Служителите на ИАРА се
движели със служебна патрулна лодка във Варненското езеро в района на южния му
бряг, а на прилежащия към района бряг се намирали служителите на Гранична
полиция- Варна. В описания времеви интервал, служителите на ИАРА чрез използване
на специализирано средство – бинокъл възприели въззивника, който управлявал
нерегистрирано плавателно средство /пластмасова лодка/, без отличителни знаци,
2
придвижвайки се към стоянка „Малка чайка“, в посока – гр. Белослав. Служителите на
ИАРА последвали въззивника и забелязали, че след акостиране на посочената стоянка,
същият извадил от плавателния съд, риболовен уред /хрилна мрежа/ с дължина 100 м ,
които били в работно положение, а именно – мокри, с водорасли, медузи и риба в тях.
На място при предприетата проверка и след установяване самоличността на въззивника
било установено, че пластмасовата лодка е с дължина 3м и ширина 1,5 м, без
регистрация, както и било констатирано, че в мрежата се съдържа 1 кг. илария и 0,5
кг. лефер. След като било констатирано, че въззивникът притежава средство за
извършване на стопански риболов по отношение на различно плавателно средство от
това, което било обект на проверката, на същия бил съставен АУАН за нарушение на
чл.39а ал.2 от ЗРА, за това, че на посочената дата във водите на Варненско езеро, на
южния бряг, та 100м западно от лодкостоянка „Малка чайка“, при GPS координати N
43”11”42” E 27”52”12 превозва мрежен риболовен уред /хрилна мрежа/ с пластмасова
лодка без регистрация, без удостоверение за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми за 2020 г. за посочената лодка. Установеният улов е върнат във водата. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 81а от ЗРА е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е
наложено административно наказание „Глоба“ и на основание чл. 90 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите е отнета в полза на държавата пластмасова лодка,
червена на цвят с дължина 3 метра и ширина 1,5м г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно постановление № 03-23/03.02.2021 г. е издадено от компетентен
орган - Началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“, гр. Бургас съгласно
заповед № РД 09-131/16.02.2021г. на Министъра на земеделието и храните.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
3
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за ограничаване правото
му на с оглед начина на изписване на съдържанието на АУАН. Видно от приложения
към АНП акт, същият съдържа четливо изписан текст, който е от естество да бъде
възприет по смисъл от всяко грамотно лице, като в хода на съдебното производство не
са наведени твърдения и събрани доказателства за малограмотност на жалбоподателя
или липсваща грамотност на същия.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, от правна страна
следното:
В хода на съдебното производство, въз основа на събраните доказателства бе
установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата въззивникът е осъществил
нарушението, описано в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 39а ал.1 от ЗРА се забранява риболовът с мрежени
риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван: 1.
във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17; 2. от лица,
регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена
регистрацията. Според нормата на ал. на чл. 39 от ЗРА се забранява и пренасянето и
превозването на мрежени риболовни уреди. Разпоредбата на чл. 39 а ал. 3 сочи, че
забраната по ал. 2 не се отнася за лицата:1. притежаващи валидно разрешително за
стопански риболов по чл. 17; 2. регистрирани по реда на чл. 25.
В нормата на чл. 17 ал.1 от ЗРА е предвидено правилото, че стопански риболов
във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за
стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми от: 1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за
кораби с дължина до 10 метра; 2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с
дължина 10 и повече метра.
Според разпоредбата на чл. 17 ал.6 от ЗРА разрешително за стопански риболов
във водите на Черно море, река Дунав и водите на Европейския съюз се издава за
кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби.
От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че с описаното в АУАН
деяние въззивникът е нарушил нормата на чл. 39а ал.2 от ЗРА, доколкото същата
предвижда забрана, която не се прилага единствено за лицата, които отговарят на
условията на чл. 17 ал.1 от ЗРА, а именно - да притежават разрешително за извършване
на стопански риболов, като последното съгласно нормата на чл. 17 ал.3 от ЗРА се
издава по отношение на конкретен плавателен съд.
От събраните по делото гласни доказателства въз основа на разпита на
4
актосъставителя и свидетеля по акта, които бяха кредитирани от съда като логични,
непротиворечиви и в единство помежду си, безспорно се установява, че на процесните
дата и час, въззивникът е превозвал риболовен уред - хрилна мрежа с описаното в
обжалваното НП плавателно средство, като последното не е било регистрирано и не е
било обект на удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно
море и река Дунав № 03105269-012/27.01.2020 г., издадено на името на жалбоподателя.
Видно, както от показанията на св. Г., така и на св. Н., последните са възприели
плаване във Варненското езеро на плавателния съд, управляван от въззивника в посока
към лодкостоянка „Малка чайка“, с оглед на което съдът оцени като неоснователно
твърдението на процесуалния представител на К., че последният е осъществил
държане, но не и превозване по отношение на процесната мрежа, което според адв. Ж.
несъставомерност на извършеното деяние.
Като неоснователни бяха оценени и доводите за извършване на деянието при
условията на крайна необходимост. Действително в показанията на св. К. се съдържат
твърдения за възникнал инцидент със собственото му плавателно средство в рамките
на денонощието, предхождащо процесната дата. Свидетелят твърди, че е бил
придружаван от въззивника, когато собственото му плавателно средство е започнало да
се пълни с вода, което е наложило спешно отплаване без да бъде прибрана рибарската
мрежа, с която е извършван улов при това плаване. Същият заявява, че е имал уговорка
с К. на следващия ден да направят необходимото да приберат рибарската мрежа,
съотв. последният сам е предприел плаването вероятно с тази цел.
Дори да бъдат кредитирани като обективни и достоверни показанията на
цитирания свидетел, въпреки констатираните отношения на обвързаност на същия с
въззивника по повод осъществяване на обща дейност, същите не обосновават извод за
наличие на крайна необходимост при извършеното от въззивника деяние, което би
обусловило липсата на обществена опасност на осъществяването му. Крайната
необходимост по смисъла на чл. 13 от НК предполага наличие на възникнала опасност,
която налага да се жертват правно защитени интереси, за да се предотвратят по-
съществени вреди при липса на друга възможност за това. В случая не се установява
възникване на подобна опасност, която да предполага настъпване на вреди за здравето,
живота на други лица, съществени имуществени вреди за другиго респ. други такива,
които са по-значими от обществените отношения, които е призвана да гарантира
нормата на чл. 39а ал.2 от ЗРА. Не е налице и другото условие на посочения правен
институт, а именно липса на друг правомерен начин за избягване реализиране на
евентуалната опасност. Това е така доколкото дори да се приеме, че въззивникът е
предприел превозът на мрежата с нерегистрирано превозно средство в нарушение на
цитираната норма, за да предотврати нейното възможно потъване или повреждане,
същият е могъл да постигне посоченият полезен ефект, чрез използване на друго,
5
правомерно по своя характер средство в т.ч. наемане на регистрирано плавателно
средство с надлежния екипаж на същото.
Друг е въпросът, че от събрания по делото доказателствен материал и в частност
от показанията на св. К. не се установява идентичност на мрежата, по отношение на
която се твърди, че е възникнала опасност от потъване респ. унищожаване и
процесната такава.
Съдът намира, че случаят не разкрива белезите на маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като съобрази, че с нарушението са засегнати
обществените отношения, свързани с управлението и контрола върху усвояване на
ресурсите от риба и други водни организми. В тази връзка не се споделят доводите на
процесуалния представител на въззивника за отсъствие на обществена опасност от
извършеното, предвид наличието на удостоверение, издадено в полза на К.,
установяващо правото му да извършва стопански риболов в Черно море в процесния
период. Анализът на нормативната уредба и по-конкретно чл. 17 ал.6 , чл. 17 ал.7, чл.
17 ал.11 и ал.12 от ЗРА сочи, че условието на чл. 17 ал.1 от ЗРА за наличие на
стопански риболов е изпълнено единствено, когато същото се извършва с плавателното
средство, за което е издадено, доколкото регистрацията на плавателните средства е
предпоставка за ефикасния контрол и регулиране на усвояването на рибните ресурси
чрез условията за квотиран улов, изискването за водене на дневник за извършения улов
за всяко плавателно средство и др.
Съдът намира, че правилно е приложен материалния закон и при определяне на
правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
въззивника, доколкото именно санкционната разпоредба на чл. 81а от ЗРА предвижда
процесното нарушение в диспозицията си.
Като взе предвид, че административното наказание е определено в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същото.
Съдът обаче намери, че АНО е допуснал нарушение на материалния закон с
издаденото НП с оглед разпореденото със същото отнемане на основание чл. 90 ал.1 от
ЗРА на пластмасовата лодка, с която е извършено процесното деяние.
Това е така, доколкото посочената разпоредба, видно от нейното изчерпателно
съдържание не включва случаите на административни нарушения по чл. 81а от ЗРА. В
тази връзка, правно недопустимо е в административно-наказателния процес
правоприлагането по аналогия или разширителното тълкуване, в който смисъл
разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА е приложима в случаите на адм. нарушения по чл.
81 от ЗРА, но не и при нарушенията по чл. 81а от ЗРА.
С оглед на гореизложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно в частта за прилагане на нормата на чл. 90 ал.1 от ЗРА, с оглед на
6
което следва да бъде отменено в тази част , а в останалата - да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, в които юрисконсулта е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че следва да му бъде
присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно в размер на сумата от 100 /сто/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-23/03.02.2021 г. на Началника на отдел „Рибарство и
контрол – Черно море“, гр. Бургас при ИАРА, в частта, с което на Т. АТ. К. на
основание чл. 81а от ЗРА му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 39а ал.2 от ЗРА.
ОТМЕНЯ НП № 03-23/03.02.2021 г. на Началника на отдел „Рибарство и
контрол – Черно море“, гр. Бургас при ИАРА, в частта с което на Т. АТ. К. на
основание чл. 90, ал.1 от ЗРА е отнета пластмасова лодка, червена на цвят с дължина 3
метра и ширина 1,5 метра, без регистрация.
ОСЪЖДА Т. АТ. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИАРА сумата от 100 /сто/лева
за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
7
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8